Проф. Александрова: Да живеем с COVID не означава да се преструваме, че пандемията е приключила
Проф. Радостина Александрова е лекар по вирусология и доцент по морфология в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките. Автор на многочислени научни обява, академични учител. Днес беседваме с нея по въпросите за Коронавирус пандемията, терзанията, свързани с разпространяването на маймунската шарка и случаите на полиомиелит в Съединени американски щати и Англия, а по този начин също и за измененията, които можем да чакаме по повод на инфекциите заради световното стопляне.
Проф. Александрова, към този момент и COVID-19, и маймунската шарка наподобява губят първичната си мощ на разпространяване. Означава ли обаче това, че не можем да чакаме неприятни изненади
SARS-CoV-2 - подвариантите ВА.5 и ВА.4, продължава да се популяризира сполучливо, а това значи, че не стопира да натрупа разновидности. „ Загубата на мощ “ се дължи значително на обстоятелството, че при сложени над 12.4 милиарда дози ваксини и над 600 млн. доказани случая на COVID-19 огромна част от популацията на планетата към този момент има отбрана от тежко боледуване.
Но, колкото и „ безопасен “ да наподобява омикрон, той е в положение да провокира тежко и даже животозастрашаващо заболяване при уязвимите групи хора. В брифинг в края на август СЗО предизвести, че имунизационният обсег измежду най-рисковите хора остава прекомерно невисок, изключително в страните с ниски приходи. Дори в страните с високи приходи 30% от здравните служащи и 20% от възрастните хора са неимунизирани.
Да живеем с COVID-19 не значи да се преструваме, че пандемията е завършила.
Не бива да изпускаме от взор еволюцията на SARS-CoV-2 и възможната поява на нови разновидности. Логичните упования са те да бягат по-добре от имунния отговор, построен с ваксини и при среща с предходните разновидности. И тук огромният въпрос е каква би била тежестта на клиничната им картина. Да не забравяме, че принос към развиването на вируса има освен циркулирането му измежду хората, само че и в животинското царство, а следенето там е предизвикателство.
Маймунската шарка продължава да бъде гореща тематика. Според обновената информация от Европейския центъра за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) и Световната здравна организация от началото на септември се показва, че от 01 януари 2022 година в 102 страни по света са докладвани общо 51 163 лабораторно доказани случая и 302 евентуални случая, в това число 17 смъртни случая.
Броят на доказаните случаи в ЕС/ЕИП е 18 463 в 29 страни (в България са към този момент 5), смъртните случаи са 2 (в Испания през юли 2022 година и в Белгия през август 2022 г.). Потвърждаването на един случай на маймунска шарка в дадена страна се счита за огнище. 87,8% от случаите, докладвани в международен мащаб, идват от 10-те най-засегнати страни, измежду които първите три места заемат Съединени американски щати, Испания и Бразилия.
През последните 7 дни на август 34 страни са отчели нарастване на седмичния брой случаи. Най-голямо нарастване е записано в Испания, а 26 страни не са съобщили за нови случаи през последните 21 дни.
Поне три обстоятелството държат будно вниманието ни във връзка с маймунската шарка. На първо място това е смяната в биологичното държание на вируса – той се популяризира без връзка с ендемичните зони в Африка. Към момента визира най-вече мъже, които вършат секс с мъже – МСМ; В броя си от 10 ангуст.2022 година списание “The Lancet ” разгласява първия случай на домакински любим (куче), с доказана зараза с вируса на маймунската шарка, която може да е била добита посредством предаване от човек. Това е вторият факт. И той идва да покаже, че възможното пораждане на контейнер на вируса в животни в областите отвън ендемичните зони би затруднило извънредно доста битката с него. И на трето място, макар че бяха докладвани и някои тежки случая (включително енцефалит), клиничната картина на заболяването остава относително лека. Вирусът обаче би могъл да провокира трагични и животозастрашаващи положения при дребни деца, бременни дами и имунокомпрометирани хора.
Преди дни изтече информация за млад мъж, инфектиран по едно и също време с ковид, ХИВ и вируса на маймунска шарка. Възможно ли е такива случаи на комбинирани вирусни инфекции да зачестят в бъдеще?
Случаите на коинфекции - заразяването с другите патогени става по едно и също време или поредно, преди развиването на адаптивен имунен отговор, както и на суперинфекции (вторият патоген инфектира гостоприемника, откакто той към този момент е построил имунен отговор към първия патоген) са добре познати в медицината. Интересът към тях е огромен заради опцията другите болестотворни сътрудници да взаимодействат между тях, да се конкурират, само че и да си оказват помощ, да повлияват взаимно еволюцията си. Изучаването на тези събития не е елементарно и несъмнено има още какво да научим.
SARS-CoV-2 към момента е съществена причина за заболеваемост и смъртност в международен мащаб, а подвариантите BA.5 и BA.4 сега са виновни за към 1 млн. случая на COVID-19 дневно.
Възможността някой от тези хора да бъде възпален, или към този момент да е възпален и с различен патоген не е по никакъв начин дребна. Целта на публикацията за този случай, оповестена в Journal of Infection е да обърне внимание на медицинските експерти върху опцията за по едно и също време пораждане на инфекции с вируса на маймунската шарка и SARS-CoV-2.
COVID-19 споделя с маймунската шарка както предаването по въздушно-капков път, по този начин и признаците на нараснала температура и тресчица, увеличени лимфни възли, главоболие, болки в гърлото и отмалялост.
Макар и рядко, при COVID-19 също може да се следят обриви по тялото. Т.е. съществуването на грипоподобните признаци и позитивният тест за SARS-CoV-2 не трябва да изключват маймунската шарка при лица с висок риск. От друга страна маймунската шарка постоянно се диагностицира при хора с предходна или съпътстваща зараза, излъчена по сексуален път. Всичко това е значимо за клиничната процедура, защото заради липса на необятно налично лекуване или профилактика, бързата диагностика е от основно значение за ограничението на маймунската шарка.
Това лято Англия и Съединени американски щати изживяха още един боязън – от завръщането на полиомиелита. Всъщност, до каква степен действителна е заплахата от това заболяване, което се считаше за изкоренено?
Светът продължава да се бори за цялостното премахване на полиомиелита (детския паралич), само че той към момента не си е отишъл. От трите вида полиомиелитни вируси, вид 2 и вид 3 към този момент са премахнати в международен мащаб, а вид 1в момента се среща единствено в Афганистан и Пакистан. Предизвикателство обаче е така наречен добит от ваксина полиомиелит вид 2. Тук би трябвало да напомним, че имунизациите против полиомиелит са два вида. Инактивираната или убита ваксина е тази, при която вирусът не може да се развъжда в клетките и да провокира заболяване, само че е в положение да подтиква създаване на имунен отговор. Вторият вид - жива атенюирана ваксина е тази, при която вирусът се развъжда, само че е отслабен и не може да провокира заболяване в хора с естествена имунна система. Този вирус се отделя от имунизираните хора (например с фекалиите) в продължение на прочут интервал от време и би могъл да доближи до други хора, при неприятна хигиена да вземем за пример. Тъй като е отслабен, той няма да ги разболее, а ще изиграе ролята на ваксина. Лошата вест е, че при циркулацията си може да претърпи промени, вследствие на които да стартира да се държи по-скоро като изходния (дивия) вид, от който е получен – т.е. може да инфектира и разболява неимунизирани хора, в това число да провокира парализа. Затова е извънредно значимо съответното имунизационно покритие, което значи над 90-95% от хората да са предпазени. Откриването на подобен вирус по време на рутинно наблюдаване на отпадните води в Лондон не е нещо извънредно. Различното и значимото в тази ситуация е, че във взетите по друго време проби се откриват вируси, носещи едни и същи разновидности, което значи, че може да са свързани между тях и да са резултат от разпространяване сред хората.
Според Глобалната самодейност за очистване на полиомиелит на СЗО 86% от хората в Лондон са имунизирани против полиомиелит. Доклад на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство заяви, че в елементи от Западен Лондон единствено 35% от младежите са получили своя бустер против полиомиелит през 2020-2021 година Спадът на имунизирането по време на пандемията от COVID-19 може да разреши на вируса да продължи да циркулира. Здравните чиновници на Обединеното кралство призоваваха хората да се имунизират против полиомиелит и започнаха дейни дейности в тази посока.
Случилото се в Англия и Съединени американски щати е едно увещание и предизвестие, че пандемията от COVID-19 е попречила на рутинните имунизации, освен против полиомиелит, само че и против други предотвратими с ваксини рискови болести в целия свят и не трябва да допуснем те да се завърнат.
Що се отнася до полиомиелита, предлага се използването на инактивираната ваксина. Освен това е създадена нова версия жива атенюирана ваксина, в която геномът на отслабения вирус е „ заключен “ по подобен метод, че да не може елементарно да се трансформира и да възстановява болестотворността си.
Промените в климата са факт, както е ясно, че наклонността е те да се задълбочават в неподходяща посока. Какви промени ще донесе световното стопляне в общата картина на разпространяване на инфекциите?
По данни от страницата на Европейския парламент междинната световна температура се е повишила доста след индустриалната гражданска война и през днешния ден е с 0,95 до 1,20 °по Целзий по-висока, в сравнение с в края на 19 век. Периодът 2011–2020 година се прави оценка като най-топлото десетилетие в историята. Учените считат, че нарастване с 2° по Целзий спрямо прединдустриалните равнища би имало извънредно неподходящи последствия за климата и околната среда, а също и за здравето на индивида. По тази причина напъните на интернационалната общественост са ориентирани към това този предел да не бъде прескочен.
Температурата и влажността, а също по този начин вятърът, пожарите, наводненията, биха могли да окажат въздействие върху микросвета към нас и разпространяването на инфекциите по няколко метода.
Първо, като повлияят върху разпространяването и държанието на комари и кърлежи. Наричаме ги вектори, към тях спадат и други животни, които предават някои вирусни и други болести. Топлината и влажността усъвършенстват изискванията за размножаването и, дружно с изобилието на храна, покачват интензивността и продължителността на живота им. При суша пък хората се стремят да запазят дъждовна вода в разнообразни резервоари в „ задния двор “ на домовете си, с което притеглят комарите. Валежите и сушата повлияват и върху естественото равновесие в природата, да вземем за пример върху съществуването на жаби и водни кончета, които изяждат ларвите на насекомите. На второ място, измененията в климата рефлектират върху размера и придвижването на популацията на дивите животни – при неподходящи условия те може да дойдат по-близо до хората. Поне 60% от вирусите са зоонотични, т.е. могат да инфектират и животните, и хората. Веднага по-късно би трябвало да отбележим, че измененията се отразяват на човешката активност – Провалът на селскостопанските култури заради суша или наводнения обрича на апетит хората и домашните животни - крави, овце, прасета и други Недостигът на белтъчна храна подтиква възникването на „ мокри пазари “ и лова на диви животни. В тази връзка е доста значимо да се подчертае, че когато популацията на даден скотски тип намалее, вирусът може да стартира да си „ търси “ нов гостоприемник. Това визира защитните механизми на човешкия организъм по пътища, които са в развой на изясняване.
Означава ли това, че към този момент и в Европа, в частност у нас заплахата от поява на до неотдавна одобрявани като екзотични инфекции – Зика, Денга, Чикунгуня може да почукат и на нашата врата?
Много са факторите, които имат значение за възникването на нови и противоположната поява на към този момент познати вируси и други патогени. Според експертите, сега живеем в „ съвършената стихия “, когато разнообразни евентуални движещи сили работят по едно и също време – това са повишаването на числеността на популацията, урбанизацията, световното пътешестване и търговията, увеличението на животновъдната продукция и други.
Вирусите са мощно изменчиви и адаптивни, изключително тези с РНК геном. Те не признават граници. А и светът не е чак толкоз огромен, можем да стигнем до всяка точка на планетата за по-малко от 24 часа!
На това място желая да напомня, че в края на март СЗО започва 10-годишна геномна тактика (2022-2032 г.) за наблюдаване на патогени, които имат капацитет да причинят епидемии и пандемии. Благодарение на опита, насъбран по време на Коронавирус пандемията, най-малко две трети от страните са в положение да правят такива изследвания.
На прага на есента и зимата обичайно се предлага хората да помислят за имунизиране против грип, а в този момент и против ковид. Какви са Вашите усещания, можем ли да чакаме по-голяма интензивност и по-малко страхове?
Сигурна съм, че всеки ще направи най-хубавото за своето здраве и здравето на околните си. Не единствено във връзка с грип и COVID-19. Пандемията ни подсети кои са най-важните неща в живота. Важно е хората да бъдат осведомени и тук е ролята на експертите и медиите, само че и персоналната отговорност на всеки от нас.
Проф. Александрова, към този момент и COVID-19, и маймунската шарка наподобява губят първичната си мощ на разпространяване. Означава ли обаче това, че не можем да чакаме неприятни изненади
SARS-CoV-2 - подвариантите ВА.5 и ВА.4, продължава да се популяризира сполучливо, а това значи, че не стопира да натрупа разновидности. „ Загубата на мощ “ се дължи значително на обстоятелството, че при сложени над 12.4 милиарда дози ваксини и над 600 млн. доказани случая на COVID-19 огромна част от популацията на планетата към този момент има отбрана от тежко боледуване.
Но, колкото и „ безопасен “ да наподобява омикрон, той е в положение да провокира тежко и даже животозастрашаващо заболяване при уязвимите групи хора. В брифинг в края на август СЗО предизвести, че имунизационният обсег измежду най-рисковите хора остава прекомерно невисок, изключително в страните с ниски приходи. Дори в страните с високи приходи 30% от здравните служащи и 20% от възрастните хора са неимунизирани.
Да живеем с COVID-19 не значи да се преструваме, че пандемията е завършила.
Не бива да изпускаме от взор еволюцията на SARS-CoV-2 и възможната поява на нови разновидности. Логичните упования са те да бягат по-добре от имунния отговор, построен с ваксини и при среща с предходните разновидности. И тук огромният въпрос е каква би била тежестта на клиничната им картина. Да не забравяме, че принос към развиването на вируса има освен циркулирането му измежду хората, само че и в животинското царство, а следенето там е предизвикателство.
Маймунската шарка продължава да бъде гореща тематика. Според обновената информация от Европейския центъра за надзор и предварителна защита на болесттите (ECDC) и Световната здравна организация от началото на септември се показва, че от 01 януари 2022 година в 102 страни по света са докладвани общо 51 163 лабораторно доказани случая и 302 евентуални случая, в това число 17 смъртни случая.
Броят на доказаните случаи в ЕС/ЕИП е 18 463 в 29 страни (в България са към този момент 5), смъртните случаи са 2 (в Испания през юли 2022 година и в Белгия през август 2022 г.). Потвърждаването на един случай на маймунска шарка в дадена страна се счита за огнище. 87,8% от случаите, докладвани в международен мащаб, идват от 10-те най-засегнати страни, измежду които първите три места заемат Съединени американски щати, Испания и Бразилия.
През последните 7 дни на август 34 страни са отчели нарастване на седмичния брой случаи. Най-голямо нарастване е записано в Испания, а 26 страни не са съобщили за нови случаи през последните 21 дни.
Поне три обстоятелството държат будно вниманието ни във връзка с маймунската шарка. На първо място това е смяната в биологичното държание на вируса – той се популяризира без връзка с ендемичните зони в Африка. Към момента визира най-вече мъже, които вършат секс с мъже – МСМ; В броя си от 10 ангуст.2022 година списание “The Lancet ” разгласява първия случай на домакински любим (куче), с доказана зараза с вируса на маймунската шарка, която може да е била добита посредством предаване от човек. Това е вторият факт. И той идва да покаже, че възможното пораждане на контейнер на вируса в животни в областите отвън ендемичните зони би затруднило извънредно доста битката с него. И на трето място, макар че бяха докладвани и някои тежки случая (включително енцефалит), клиничната картина на заболяването остава относително лека. Вирусът обаче би могъл да провокира трагични и животозастрашаващи положения при дребни деца, бременни дами и имунокомпрометирани хора.
Преди дни изтече информация за млад мъж, инфектиран по едно и също време с ковид, ХИВ и вируса на маймунска шарка. Възможно ли е такива случаи на комбинирани вирусни инфекции да зачестят в бъдеще?
Случаите на коинфекции - заразяването с другите патогени става по едно и също време или поредно, преди развиването на адаптивен имунен отговор, както и на суперинфекции (вторият патоген инфектира гостоприемника, откакто той към този момент е построил имунен отговор към първия патоген) са добре познати в медицината. Интересът към тях е огромен заради опцията другите болестотворни сътрудници да взаимодействат между тях, да се конкурират, само че и да си оказват помощ, да повлияват взаимно еволюцията си. Изучаването на тези събития не е елементарно и несъмнено има още какво да научим.
SARS-CoV-2 към момента е съществена причина за заболеваемост и смъртност в международен мащаб, а подвариантите BA.5 и BA.4 сега са виновни за към 1 млн. случая на COVID-19 дневно.
Възможността някой от тези хора да бъде възпален, или към този момент да е възпален и с различен патоген не е по никакъв начин дребна. Целта на публикацията за този случай, оповестена в Journal of Infection е да обърне внимание на медицинските експерти върху опцията за по едно и също време пораждане на инфекции с вируса на маймунската шарка и SARS-CoV-2.
COVID-19 споделя с маймунската шарка както предаването по въздушно-капков път, по този начин и признаците на нараснала температура и тресчица, увеличени лимфни възли, главоболие, болки в гърлото и отмалялост.
Макар и рядко, при COVID-19 също може да се следят обриви по тялото. Т.е. съществуването на грипоподобните признаци и позитивният тест за SARS-CoV-2 не трябва да изключват маймунската шарка при лица с висок риск. От друга страна маймунската шарка постоянно се диагностицира при хора с предходна или съпътстваща зараза, излъчена по сексуален път. Всичко това е значимо за клиничната процедура, защото заради липса на необятно налично лекуване или профилактика, бързата диагностика е от основно значение за ограничението на маймунската шарка.
Това лято Англия и Съединени американски щати изживяха още един боязън – от завръщането на полиомиелита. Всъщност, до каква степен действителна е заплахата от това заболяване, което се считаше за изкоренено?
Светът продължава да се бори за цялостното премахване на полиомиелита (детския паралич), само че той към момента не си е отишъл. От трите вида полиомиелитни вируси, вид 2 и вид 3 към този момент са премахнати в международен мащаб, а вид 1в момента се среща единствено в Афганистан и Пакистан. Предизвикателство обаче е така наречен добит от ваксина полиомиелит вид 2. Тук би трябвало да напомним, че имунизациите против полиомиелит са два вида. Инактивираната или убита ваксина е тази, при която вирусът не може да се развъжда в клетките и да провокира заболяване, само че е в положение да подтиква създаване на имунен отговор. Вторият вид - жива атенюирана ваксина е тази, при която вирусът се развъжда, само че е отслабен и не може да провокира заболяване в хора с естествена имунна система. Този вирус се отделя от имунизираните хора (например с фекалиите) в продължение на прочут интервал от време и би могъл да доближи до други хора, при неприятна хигиена да вземем за пример. Тъй като е отслабен, той няма да ги разболее, а ще изиграе ролята на ваксина. Лошата вест е, че при циркулацията си може да претърпи промени, вследствие на които да стартира да се държи по-скоро като изходния (дивия) вид, от който е получен – т.е. може да инфектира и разболява неимунизирани хора, в това число да провокира парализа. Затова е извънредно значимо съответното имунизационно покритие, което значи над 90-95% от хората да са предпазени. Откриването на подобен вирус по време на рутинно наблюдаване на отпадните води в Лондон не е нещо извънредно. Различното и значимото в тази ситуация е, че във взетите по друго време проби се откриват вируси, носещи едни и същи разновидности, което значи, че може да са свързани между тях и да са резултат от разпространяване сред хората.
Според Глобалната самодейност за очистване на полиомиелит на СЗО 86% от хората в Лондон са имунизирани против полиомиелит. Доклад на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство заяви, че в елементи от Западен Лондон единствено 35% от младежите са получили своя бустер против полиомиелит през 2020-2021 година Спадът на имунизирането по време на пандемията от COVID-19 може да разреши на вируса да продължи да циркулира. Здравните чиновници на Обединеното кралство призоваваха хората да се имунизират против полиомиелит и започнаха дейни дейности в тази посока.
Случилото се в Англия и Съединени американски щати е едно увещание и предизвестие, че пандемията от COVID-19 е попречила на рутинните имунизации, освен против полиомиелит, само че и против други предотвратими с ваксини рискови болести в целия свят и не трябва да допуснем те да се завърнат.
Що се отнася до полиомиелита, предлага се използването на инактивираната ваксина. Освен това е създадена нова версия жива атенюирана ваксина, в която геномът на отслабения вирус е „ заключен “ по подобен метод, че да не може елементарно да се трансформира и да възстановява болестотворността си.
Промените в климата са факт, както е ясно, че наклонността е те да се задълбочават в неподходяща посока. Какви промени ще донесе световното стопляне в общата картина на разпространяване на инфекциите?
По данни от страницата на Европейския парламент междинната световна температура се е повишила доста след индустриалната гражданска война и през днешния ден е с 0,95 до 1,20 °по Целзий по-висока, в сравнение с в края на 19 век. Периодът 2011–2020 година се прави оценка като най-топлото десетилетие в историята. Учените считат, че нарастване с 2° по Целзий спрямо прединдустриалните равнища би имало извънредно неподходящи последствия за климата и околната среда, а също и за здравето на индивида. По тази причина напъните на интернационалната общественост са ориентирани към това този предел да не бъде прескочен.
Температурата и влажността, а също по този начин вятърът, пожарите, наводненията, биха могли да окажат въздействие върху микросвета към нас и разпространяването на инфекциите по няколко метода.
Първо, като повлияят върху разпространяването и държанието на комари и кърлежи. Наричаме ги вектори, към тях спадат и други животни, които предават някои вирусни и други болести. Топлината и влажността усъвършенстват изискванията за размножаването и, дружно с изобилието на храна, покачват интензивността и продължителността на живота им. При суша пък хората се стремят да запазят дъждовна вода в разнообразни резервоари в „ задния двор “ на домовете си, с което притеглят комарите. Валежите и сушата повлияват и върху естественото равновесие в природата, да вземем за пример върху съществуването на жаби и водни кончета, които изяждат ларвите на насекомите. На второ място, измененията в климата рефлектират върху размера и придвижването на популацията на дивите животни – при неподходящи условия те може да дойдат по-близо до хората. Поне 60% от вирусите са зоонотични, т.е. могат да инфектират и животните, и хората. Веднага по-късно би трябвало да отбележим, че измененията се отразяват на човешката активност – Провалът на селскостопанските култури заради суша или наводнения обрича на апетит хората и домашните животни - крави, овце, прасета и други Недостигът на белтъчна храна подтиква възникването на „ мокри пазари “ и лова на диви животни. В тази връзка е доста значимо да се подчертае, че когато популацията на даден скотски тип намалее, вирусът може да стартира да си „ търси “ нов гостоприемник. Това визира защитните механизми на човешкия организъм по пътища, които са в развой на изясняване.
Означава ли това, че към този момент и в Европа, в частност у нас заплахата от поява на до неотдавна одобрявани като екзотични инфекции – Зика, Денга, Чикунгуня може да почукат и на нашата врата?
Много са факторите, които имат значение за възникването на нови и противоположната поява на към този момент познати вируси и други патогени. Според експертите, сега живеем в „ съвършената стихия “, когато разнообразни евентуални движещи сили работят по едно и също време – това са повишаването на числеността на популацията, урбанизацията, световното пътешестване и търговията, увеличението на животновъдната продукция и други.
Вирусите са мощно изменчиви и адаптивни, изключително тези с РНК геном. Те не признават граници. А и светът не е чак толкоз огромен, можем да стигнем до всяка точка на планетата за по-малко от 24 часа!
На това място желая да напомня, че в края на март СЗО започва 10-годишна геномна тактика (2022-2032 г.) за наблюдаване на патогени, които имат капацитет да причинят епидемии и пандемии. Благодарение на опита, насъбран по време на Коронавирус пандемията, най-малко две трети от страните са в положение да правят такива изследвания.
На прага на есента и зимата обичайно се предлага хората да помислят за имунизиране против грип, а в този момент и против ковид. Какви са Вашите усещания, можем ли да чакаме по-голяма интензивност и по-малко страхове?
Сигурна съм, че всеки ще направи най-хубавото за своето здраве и здравето на околните си. Не единствено във връзка с грип и COVID-19. Пандемията ни подсети кои са най-важните неща в живота. Важно е хората да бъдат осведомени и тук е ролята на експертите и медиите, само че и персоналната отговорност на всеки от нас.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ