Проф. Александрова: Хенипавирусите са РНК-съдържащи вируси подобно на грипните, ХИВ и коронавирусите
Проф. Радостина Александрова е лекар по вирусология и доцент по морфология в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките. Автор на многочислени научни обява, академични учител.
Проф. Александрова, още не сме изпратили Коронавирус пандемията и в общественото пространство се появиха известия за рисково разпространяване на нови хенипавируси. Има ли действително съображение за терзание?
Според данните, с които разполагаме, от средата на 20-ия век насам годишно биват разпознати по 5-6 нови за индивида вируси, идващи от животинския свят. Обикновено те не се предават от човек на човек и/или не провокират заболяване при хората. До пандемия се стига извънредно рядко, когато са изпълнени следните три условия – вирусът е нов и против него нямаме имунитет, популяризира се сполучливо измежду хората и провокира съществено заболяване.
Вирусът, който притегли вниманието на международните медии през последните дни, се назовава Langya henipavirus (LayV). На 4 август 2022 година списание „ New England Journal of Medicine “ разгласява информация за него. Това е нов скотски вирус, който може да болести хората (т.е. да провокира зооноза) и е разпознат в Източен Китай.
LayV предизвиква респираторни признаци като нараснала температура, кашлица и отмалялост. Заболяването не е било съдбовно при нито един от инфектираните. От 2018 година LayV е заразил 35 души, като случаите не са свързани между тях. Според откривателите LayV най-вероятно се придвижва от животни – земеровки, които заразяват хората непосредствено или посредством промеждутъчен гостоприемник. Специалистите са безапелационни, че все още няма нищо притеснително, само че следенето на вируса продължава. Той е кръвен на други два хенипавируси - вируса Hendra (HeV) и вируса Nipah (NiV), за които също е известно, че може да заразяват хора и са в положение да причинят тежки, в това число съдбовни болести.
Представете в резюме хенипавирусите - Nipah и Hendra.
Хенипавирусите принадлежат към семейство Paramyxoviridae, което включва и причинителите на морбили, паротит (заушка) и други респираторни вируси, болестотворни за индивида. Някои хенипавируси са открити при прилепи, плъхове и земеровки, от Австралия до Южна Корея и Китай, само че единствено за вирусите Hendra, Nipah и в този момент LayV е известно, че заразяват хората.
Това са РНК-съдържащи вируси, сходно на грипните вируси, ХИВ и коронавирусите.
Естествен гостоприемник на вируса Nipah (NiV) са плодоядните прилепи от сем. Pteropodidae, публикувани в тропичните и субтропичните области от Източното Средиземноморие до Южна Азия. Името Nipah идва от малко село в Малайзия, където през 1999 година е докладвано първото огнище. Засегнат е и Сингапур. Повече от 250 служащи във ферми и кланици за прасета развиват енцефалит (възпаление на мозъка), което провокира суматоха и обилни социално-икономически разтърсвания. И има за какво – повече от 100 души губят живота си, а над 1 милион свине са убити, с цел да се реализира надзор върху огнището. Следващи епидемии в Малайзия не са докладвани, само че вирусът се „ изявява “ в други страни, главно в Бангладеш и Индия. Първото огнище на NiV в Бангладеш е през 2001 година Оттогава огнища в тази страна е имало съвсем всяка година, до 2015 година броят им е 17.
Познати са два разнообразни разновидността на вируса – Малайзийски (МВ) и Бангладешки (БВ). Те се разграничават доста по патогенност и метод на предаване, макар че сходството в генома им е 92%. Установено е, че при инфектирани с БВ порове се откриват по-високи равнища на вирусна РНК в кръвта, както и в устните тайни.
При огнището в Малайзия и Сингапур (МВ на NiV) заразяването на хората се дължи главно на непосредствен контакт със инфектирани свине или техни тайни и тъкани, само че не са обявени случаи на предаване на вируса от човек на човек. В Индия и Бангладеш заразяването с NiV (БВ) става при консумация на плодове или плодови артикули (например недопечен сок от финикова палма), нечисти с урина или слюнка от плодоядни прилепи.
Установено е, че в сока на финиковата палма вирусът устоя минимум 7 дни при 22 градуса по Целзий. Документирано е предаване от човек на човек, както и вътреболнични инфекции. През 2001 година в Силигури (област в Западния Бенгалски регион на Индия), най-вероятно заради неспазване на общоприетите защитни ограничения, един пациент, признат в частна клиника, заразява 23-ма чиновници в болничното заведение и 8 пациенти. От 2001 до 2008 година към половината от докладваните случаи в Бангладеш се дължат на предаване на вируса от човек на човек при полагане на грижи за инфектирани пациенти.
При огнището във Филипините през март – май 2014 година бяха наранени както коне, по този начин и хора (9 от 17-те инфектирани хора умират). Огнището е обвързвано с кръвопролитие на коне и консумация на конско месо.
Три следващи епидемии са регистрирани в областите Кожикод и Керала в Индия – през 2018, 2019 и 2021 година, последната е оповестена за завършена на 5 септември 2021 година
Инкубационният интервал на NiH e приблизително от 4 до 14 дни. Инфекцията при хората протича с друга клинична картина - от асимптомна (субклинична) зараза до остро респираторно заболяване и енцефалит. Смъртността е от 40 до 75%, зависи и от опциите на здравните служби на съответното място да реализират епидемиологични наблюдения и надзор на заболяването. Повечето хора, които претърпяват острия енцефалит, се възвръщат изцяло, само че при оживелите се оповестява за дълготрайни неврологични положения. До момента NiV е лишил живота на повече от 260 души.
Първоначалните признаци и признаци на инфекцията с NiV са неспецифични и диагнозата постоянно не се подозира. Заболяването може да бъде комплицирано с японски енцефалит (това е била първичната диагноза на засегнатите в Малайзия през 1998 г.), морбили, бяс, енцефалит, провокиран от вирус Денга, церебрална малария, лептоспироза, херпесен енцефалит, бактериален менингит и други
Не разполагаме със характерно лекуване или ваксина за NiV нито при животните, нито при хората. Лечението е лимитирано до използване на поддържащи грижи и ръководство на признаците на острия енцефалит. Създаден е първообраз на ваксина против NiV, който е посочил обещаващи резултати в предклинични проучвания. Съобщено е също по този начин, че ваксина против HeV обезпечава високо равнище на отбрана против тежко протичаща зараза с NiV при зеленоглави маймуни на 7-ия ден след слагането й.
Хендра вирусът (Hendra virus - HeV) – провокира рядко появяваща се зоонозна болест, която предизвиква тежко и постоянно съдбовно заболяване както при инфектирани коне, по този начин и при хора. Естествен гостоприемник на вируса са плодоядните прилепи от сем. Pteropodidae.
HeV е разпознат през 1994 година по време на първото записано огнище на заболяването в предградието на Бризбейн – Хендра, в Австралия. Към юли 2016 година са докладвани 105 случая при коне и 7 случая при хора, от които четирима са умряли, а трима са се възстановили с разнообразни последици. Инфектирането на хората е станало при непосредствен контакт със инфектирани коне – полагане на грижи за заболели коне или при аутопсия на мъртви животни.
Инфекция с вируса е записана и при две кучета, те не са посочили клинични признаци и са били в парцели, където конете са били инфектирани. Няма доказателства, че вирусът визира други типове животни.
Инкубационният интервал при хората е 5-21 дни – след първичната симптоматика (треска, кашлица, болки в гърлото и умора) може да се развие менингит или енцефалит.
Смята се, че конете се заразяват с HeV, като ядат храна, неотдавна нечиста с урина, слюнка или артикули от родовата активност на прилепи, или пък при непосредствен контакт с телесни течности на инфектиран кон. Няма доказателства за предаване на вируса от човек на човек, от прилеп на човек, от прилеп на куче или от куче на човек.
Огнищата на HeV при конете демонстрират наклонност за протичане в интервала август до декември, припокривайки се със сезона на ожребване. По това време ветеринарните лекари и притежателите на коне имат чест непосредствен контакт с тези животни и техните телесни течности, което усилва шанса за предаване на зоонотични болести.
Стандартни защитни ограничения – хигиена, изключително на ръцете и прилагане на персонални защитни средства, са в основата на цялостната тактика за предварителна защита и надзор на тези инфекции.
През 2015 година в Австралия е записана ваксина против НеV при коне.
Кой е най-оптимистичният и на-песимистичният вид, в случай че в близко време човечеството се изправи пред такава заплаха?
Светът навлезе в третото хилядолетие с огромни очаквания и невиждани триумфи в региона на науката и технологиите. Пандемията COVID-19 ни върна в действителността, напомняйки ни какъв брой сме уязвими в действителност. SARS-CoV-2 не е единственото предизвикателство, пред което сме изправени. От началото на 21ия век се появиха нови вируси, а други вируси, и освен, подсетиха за себе си. SARS-CoV-1, който не е откриван след септември 2004 година, MERS-CoV, Nipah, Hendra и Ebola са част от тях.
Големият въпрос е по какъв начин да избегнем последващи нежелани изненади. Това е тематика на сериозен разбор, само че във всички случаи пътят минава през осъзнаването, че не сме сами на планетата, отслабването на „ хватката “ върху природата, съобразяването с концепцията за „ Едно здраве “ – на хората, животните и околната среда. Прехвърлянето на вируси от животни на хора става непрекъснато, също така вирусите непрестанно се трансформират (особено тези с РНК геном). И ние би трябвало да знаем какво се случва, кой тропа на вратата, с цел да сме готови, в това число посредством създаване на медикаменти и ваксини. Пандемията COVID-19 ни даде скъпи уроци – какво да вършим и какво не.
На 30 март 2022 година СЗО започва Глобална тактика за геномно наблюдаване на патогени с пандемичен и епидемиологичен капацитет 2022–2032 година Тя не е характерна за индивидуален патоген или обособена опасност от заболяване. Целта е да помогне на откривателите, епидемиолозите и чиновниците в публичното опазване на здравето да следят еволюцията на причинителите на инфекциозни болести, да предизвестяват за разпространяването на рискови патогени и да създават контрамерки, каквито са имунизациите да вземем за пример. Благодарение на опита, насъбран със SARS-CoV-2 през последните 2 години и половина, най-малко 2/3 от страните – 68%, са в положение да осъществят такова геномно наблюдаване.
В края на лятото и на прага на есента какви са рекомендациите Ви за отговорно държание във връзка с коронавирусната зараза, сезонния грип и другите респираторни вируси, които чакаме?
Срещу грипните вируси и SARS-CoV-2 са налични ваксини, които са изключително целесъобразни при хора от рисковите групи – над 65 година, със съпътстващи болести. Макар да не могат да предотвратят инфекцията, имунизациите понижават риска от тежко боледуване, затруднения и гибел. В момента се създават ваксини, които се прицелват и в трите вируса, само че те към момента са в развой на изследване и не са стигнали до клиничната процедура.
Проф. Александрова, още не сме изпратили Коронавирус пандемията и в общественото пространство се появиха известия за рисково разпространяване на нови хенипавируси. Има ли действително съображение за терзание?
Според данните, с които разполагаме, от средата на 20-ия век насам годишно биват разпознати по 5-6 нови за индивида вируси, идващи от животинския свят. Обикновено те не се предават от човек на човек и/или не провокират заболяване при хората. До пандемия се стига извънредно рядко, когато са изпълнени следните три условия – вирусът е нов и против него нямаме имунитет, популяризира се сполучливо измежду хората и провокира съществено заболяване.
Вирусът, който притегли вниманието на международните медии през последните дни, се назовава Langya henipavirus (LayV). На 4 август 2022 година списание „ New England Journal of Medicine “ разгласява информация за него. Това е нов скотски вирус, който може да болести хората (т.е. да провокира зооноза) и е разпознат в Източен Китай.
LayV предизвиква респираторни признаци като нараснала температура, кашлица и отмалялост. Заболяването не е било съдбовно при нито един от инфектираните. От 2018 година LayV е заразил 35 души, като случаите не са свързани между тях. Според откривателите LayV най-вероятно се придвижва от животни – земеровки, които заразяват хората непосредствено или посредством промеждутъчен гостоприемник. Специалистите са безапелационни, че все още няма нищо притеснително, само че следенето на вируса продължава. Той е кръвен на други два хенипавируси - вируса Hendra (HeV) и вируса Nipah (NiV), за които също е известно, че може да заразяват хора и са в положение да причинят тежки, в това число съдбовни болести.
Представете в резюме хенипавирусите - Nipah и Hendra.
Хенипавирусите принадлежат към семейство Paramyxoviridae, което включва и причинителите на морбили, паротит (заушка) и други респираторни вируси, болестотворни за индивида. Някои хенипавируси са открити при прилепи, плъхове и земеровки, от Австралия до Южна Корея и Китай, само че единствено за вирусите Hendra, Nipah и в този момент LayV е известно, че заразяват хората.
Това са РНК-съдържащи вируси, сходно на грипните вируси, ХИВ и коронавирусите.
Естествен гостоприемник на вируса Nipah (NiV) са плодоядните прилепи от сем. Pteropodidae, публикувани в тропичните и субтропичните области от Източното Средиземноморие до Южна Азия. Името Nipah идва от малко село в Малайзия, където през 1999 година е докладвано първото огнище. Засегнат е и Сингапур. Повече от 250 служащи във ферми и кланици за прасета развиват енцефалит (възпаление на мозъка), което провокира суматоха и обилни социално-икономически разтърсвания. И има за какво – повече от 100 души губят живота си, а над 1 милион свине са убити, с цел да се реализира надзор върху огнището. Следващи епидемии в Малайзия не са докладвани, само че вирусът се „ изявява “ в други страни, главно в Бангладеш и Индия. Първото огнище на NiV в Бангладеш е през 2001 година Оттогава огнища в тази страна е имало съвсем всяка година, до 2015 година броят им е 17.
Познати са два разнообразни разновидността на вируса – Малайзийски (МВ) и Бангладешки (БВ). Те се разграничават доста по патогенност и метод на предаване, макар че сходството в генома им е 92%. Установено е, че при инфектирани с БВ порове се откриват по-високи равнища на вирусна РНК в кръвта, както и в устните тайни.
При огнището в Малайзия и Сингапур (МВ на NiV) заразяването на хората се дължи главно на непосредствен контакт със инфектирани свине или техни тайни и тъкани, само че не са обявени случаи на предаване на вируса от човек на човек. В Индия и Бангладеш заразяването с NiV (БВ) става при консумация на плодове или плодови артикули (например недопечен сок от финикова палма), нечисти с урина или слюнка от плодоядни прилепи.
Установено е, че в сока на финиковата палма вирусът устоя минимум 7 дни при 22 градуса по Целзий. Документирано е предаване от човек на човек, както и вътреболнични инфекции. През 2001 година в Силигури (област в Западния Бенгалски регион на Индия), най-вероятно заради неспазване на общоприетите защитни ограничения, един пациент, признат в частна клиника, заразява 23-ма чиновници в болничното заведение и 8 пациенти. От 2001 до 2008 година към половината от докладваните случаи в Бангладеш се дължат на предаване на вируса от човек на човек при полагане на грижи за инфектирани пациенти.
При огнището във Филипините през март – май 2014 година бяха наранени както коне, по този начин и хора (9 от 17-те инфектирани хора умират). Огнището е обвързвано с кръвопролитие на коне и консумация на конско месо.
Три следващи епидемии са регистрирани в областите Кожикод и Керала в Индия – през 2018, 2019 и 2021 година, последната е оповестена за завършена на 5 септември 2021 година
Инкубационният интервал на NiH e приблизително от 4 до 14 дни. Инфекцията при хората протича с друга клинична картина - от асимптомна (субклинична) зараза до остро респираторно заболяване и енцефалит. Смъртността е от 40 до 75%, зависи и от опциите на здравните служби на съответното място да реализират епидемиологични наблюдения и надзор на заболяването. Повечето хора, които претърпяват острия енцефалит, се възвръщат изцяло, само че при оживелите се оповестява за дълготрайни неврологични положения. До момента NiV е лишил живота на повече от 260 души.
Първоначалните признаци и признаци на инфекцията с NiV са неспецифични и диагнозата постоянно не се подозира. Заболяването може да бъде комплицирано с японски енцефалит (това е била първичната диагноза на засегнатите в Малайзия през 1998 г.), морбили, бяс, енцефалит, провокиран от вирус Денга, церебрална малария, лептоспироза, херпесен енцефалит, бактериален менингит и други
Не разполагаме със характерно лекуване или ваксина за NiV нито при животните, нито при хората. Лечението е лимитирано до използване на поддържащи грижи и ръководство на признаците на острия енцефалит. Създаден е първообраз на ваксина против NiV, който е посочил обещаващи резултати в предклинични проучвания. Съобщено е също по този начин, че ваксина против HeV обезпечава високо равнище на отбрана против тежко протичаща зараза с NiV при зеленоглави маймуни на 7-ия ден след слагането й.
Хендра вирусът (Hendra virus - HeV) – провокира рядко появяваща се зоонозна болест, която предизвиква тежко и постоянно съдбовно заболяване както при инфектирани коне, по този начин и при хора. Естествен гостоприемник на вируса са плодоядните прилепи от сем. Pteropodidae.
HeV е разпознат през 1994 година по време на първото записано огнище на заболяването в предградието на Бризбейн – Хендра, в Австралия. Към юли 2016 година са докладвани 105 случая при коне и 7 случая при хора, от които четирима са умряли, а трима са се възстановили с разнообразни последици. Инфектирането на хората е станало при непосредствен контакт със инфектирани коне – полагане на грижи за заболели коне или при аутопсия на мъртви животни.
Инфекция с вируса е записана и при две кучета, те не са посочили клинични признаци и са били в парцели, където конете са били инфектирани. Няма доказателства, че вирусът визира други типове животни.
Инкубационният интервал при хората е 5-21 дни – след първичната симптоматика (треска, кашлица, болки в гърлото и умора) може да се развие менингит или енцефалит.
Смята се, че конете се заразяват с HeV, като ядат храна, неотдавна нечиста с урина, слюнка или артикули от родовата активност на прилепи, или пък при непосредствен контакт с телесни течности на инфектиран кон. Няма доказателства за предаване на вируса от човек на човек, от прилеп на човек, от прилеп на куче или от куче на човек.
Огнищата на HeV при конете демонстрират наклонност за протичане в интервала август до декември, припокривайки се със сезона на ожребване. По това време ветеринарните лекари и притежателите на коне имат чест непосредствен контакт с тези животни и техните телесни течности, което усилва шанса за предаване на зоонотични болести.
Стандартни защитни ограничения – хигиена, изключително на ръцете и прилагане на персонални защитни средства, са в основата на цялостната тактика за предварителна защита и надзор на тези инфекции.
През 2015 година в Австралия е записана ваксина против НеV при коне.
Кой е най-оптимистичният и на-песимистичният вид, в случай че в близко време човечеството се изправи пред такава заплаха?
Светът навлезе в третото хилядолетие с огромни очаквания и невиждани триумфи в региона на науката и технологиите. Пандемията COVID-19 ни върна в действителността, напомняйки ни какъв брой сме уязвими в действителност. SARS-CoV-2 не е единственото предизвикателство, пред което сме изправени. От началото на 21ия век се появиха нови вируси, а други вируси, и освен, подсетиха за себе си. SARS-CoV-1, който не е откриван след септември 2004 година, MERS-CoV, Nipah, Hendra и Ebola са част от тях.
Големият въпрос е по какъв начин да избегнем последващи нежелани изненади. Това е тематика на сериозен разбор, само че във всички случаи пътят минава през осъзнаването, че не сме сами на планетата, отслабването на „ хватката “ върху природата, съобразяването с концепцията за „ Едно здраве “ – на хората, животните и околната среда. Прехвърлянето на вируси от животни на хора става непрекъснато, също така вирусите непрестанно се трансформират (особено тези с РНК геном). И ние би трябвало да знаем какво се случва, кой тропа на вратата, с цел да сме готови, в това число посредством създаване на медикаменти и ваксини. Пандемията COVID-19 ни даде скъпи уроци – какво да вършим и какво не.
На 30 март 2022 година СЗО започва Глобална тактика за геномно наблюдаване на патогени с пандемичен и епидемиологичен капацитет 2022–2032 година Тя не е характерна за индивидуален патоген или обособена опасност от заболяване. Целта е да помогне на откривателите, епидемиолозите и чиновниците в публичното опазване на здравето да следят еволюцията на причинителите на инфекциозни болести, да предизвестяват за разпространяването на рискови патогени и да създават контрамерки, каквито са имунизациите да вземем за пример. Благодарение на опита, насъбран със SARS-CoV-2 през последните 2 години и половина, най-малко 2/3 от страните – 68%, са в положение да осъществят такова геномно наблюдаване.
В края на лятото и на прага на есента какви са рекомендациите Ви за отговорно държание във връзка с коронавирусната зараза, сезонния грип и другите респираторни вируси, които чакаме?
Срещу грипните вируси и SARS-CoV-2 са налични ваксини, които са изключително целесъобразни при хора от рисковите групи – над 65 година, със съпътстващи болести. Макар да не могат да предотвратят инфекцията, имунизациите понижават риска от тежко боледуване, затруднения и гибел. В момента се създават ваксини, които се прицелват и в трите вируса, само че те към момента са в развой на изследване и не са стигнали до клиничната процедура.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ