Проф. Николай Поппетров: Да погледнем към историята, без да вадим политически дивиденти
Проф. Николай Поппетров: Да погледнем към историята, без да вадим политически дивиденти
На 9 септември 1944 година се случва на първо място и главно боен прелом. Военни елементи смъкват държавното управление на Константин Муравиев, завземат главните институции в столицата и блокират подстъпите на града. Това е един типичен сюжет, който е упражняван и различен път. Позитивното е, че той не стартира с кръвопролитие, само че си е боен прелом по български. Школата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев – експерти по образуване на преврати въз основата на една организация, наречена „ Военен съюз “ или „ Таен боен съюз “, тъй като си мени имената в годините.
Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. Николай Поппетров от Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Проф. Поппетров е създател на редица научни писания, отдадени на държавно-политическата система, политическия и публичен живот на България в първата половина на XX век и оповестени в други страни, измежду които Германия, Франция и Русия. Специален интерес за него съставляват деянията на фашизъм и антисемитизъм.
До ден-днешен случилото се на 9 септември 1944 година разделя мненията в обществото. Според едни се състоял боен прелом, съгласно други е избухнало всенародно въстание, а съгласно трети – социалистическа гражданска война.
За хронологията на събитията към 9 септември историкът споделя, че тя стартира още на 1 март 1941 година, когато България става съдружник на Третия райх и влиза в Тристранния пакт. „ Продължава през 13 декември 1941 година, когато разгласяваме война на Съединени американски щати и Англия. Казвам го, тъй като това е пътят, който ще трасира българското място в Европа на 9 септември. Фактът, че сме съдружници на Германия е главен за Запада да не ни обърне внимание и да извършва уговорките, които има със Съветския съюз, а точно съдружниците на Германия би трябвало да капитулират пред трите основни сили на антихитлеристката коалиция “, счита проф. Поппетров.
Той обръща внимание и на други значими исторически миг, оказали въздействие върху събитията. Един от тях е гибелта на цар Борис III на 28 август 1943 година. „ Той е доста значим фактор. Не тъй като е вълшебник, който ще изведе България към избавителния път, само че цар Борис III е един доста умел политик. Много тънък политик, добре лавиращ. Допуска някои неточности – 13 декември 1941 е една от тях. Голяма неточност от страна на царя, че е позволил държавното управление да се съгласи да разгласи война на Англия и Съединени американски щати. По мнението на всички тогавашни наблюдаващи, руски и западни, гибелта на цар Борис III отваря огромна рецесия. Няма политически водач, няма център, няма нещо, към което всички да се сплотят “, споделя още историкът.
За развоя на събитията роля изиграва и различен значим фактор – публичното неодобрение от режима. „ Лидерите на партиите желаят народна власт и възобновяване на естествената парламентарна система, а не дирижирани парламенти, каквито има от 1938 година нататък. Има и публично неодобрение по обществени аргументи. В България има много небогати хора и тя не е доста богата страна, няма какво да се лъжем “, акцентира проф. Поппетров.
За положението на Комунистическата партия по това време историкът споделя, че тя е дребна, само че чудесно проведена като незаконна организация, а членовете ѝ наброяват към 3000 души. „ Ситуацията е такава, че има настройка за смяна. Ако деликатно се четат полицейски документи, писма, дневници или мемоари от очевидци – очаквала се е смяна. Народните маси не са отивали към комунизъм, само че са отивали наляво, а една огромна част е чакала смяна “, споделя още историкът.
Той насочва вниманието на още един значим фактор – славянофилството. „ Има го в интелигенцията, има го и в доста от масите. Това славянофилство ще изиграе на 9 септември доста неприятна роля на буржоазния режим. Тези настройки са извънредно значими и от време на време ние не ги отчитаме като историци. Гледаме единствено къде са войските, какви са и какъв брой са, само че не е единствено това “, напомня той.
Масовите манифестации тогава проф. Поппетров изяснява с термина „ обществена зараза “. „ Това е новото, ще отидем да го посрещнем. Без значение какво е то, значимо е да донесе смяна “, проучва той и напомня, че на 9 септември комунистите не идват действително на власт. Това се случва след промяна на формата на държавно ръководство посредством референдум и новата Конституция.
Разбира се, има и хора, които са срещу протичащата се смяна. Една част от тях бягат от страна, само че друга остават. Активна опозиция оказват хората към държавното управление на Александър Цанков, които декларират, че до дъно остават с германците поради възприятие на чест и крайнодясната си обвързаност.
Дали датата 9 септември ще спре да разделя обществото, съгласно проф. Поппетров това зависи напълно от него самото. „ На Франция ѝ лиши 50 години, с цел да стартира да приказва, че е имало колаборационизъм с нацистите и да не помни, че има единствено опозиция. Не всеки французин е ненавиждал немците. Кръчмарите са им продавали вино, художниците са ги рисували, а писателите са пишели в пронацистките издания. Това за Франция беше извънредно мъчно. Отпреди 30-тина години в Германия приказват, че макар всички отрицателни черти на национал-социалистическият режим, той е имал модернизационна роля – техника, инфраструктура, нововъведения. За това, когато приказваме за комунистическия режим, би трябвало да приказваме и двете неща, с цел да не ни попитат един ден за какво сме скрили една част от истината. Да погледнем към историята, без да вадим политически дивиденти “, приканва историкът. /БГНЕС
На 9 септември 1944 година се случва на първо място и главно боен прелом. Военни елементи смъкват държавното управление на Константин Муравиев, завземат главните институции в столицата и блокират подстъпите на града. Това е един типичен сюжет, който е упражняван и различен път. Позитивното е, че той не стартира с кръвопролитие, само че си е боен прелом по български. Школата на Кимон Георгиев и Дамян Велчев – експерти по образуване на преврати въз основата на една организация, наречена „ Военен съюз “ или „ Таен боен съюз “, тъй като си мени имената в годините.
Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. Николай Поппетров от Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Проф. Поппетров е създател на редица научни писания, отдадени на държавно-политическата система, политическия и публичен живот на България в първата половина на XX век и оповестени в други страни, измежду които Германия, Франция и Русия. Специален интерес за него съставляват деянията на фашизъм и антисемитизъм.
До ден-днешен случилото се на 9 септември 1944 година разделя мненията в обществото. Според едни се състоял боен прелом, съгласно други е избухнало всенародно въстание, а съгласно трети – социалистическа гражданска война.
За хронологията на събитията към 9 септември историкът споделя, че тя стартира още на 1 март 1941 година, когато България става съдружник на Третия райх и влиза в Тристранния пакт. „ Продължава през 13 декември 1941 година, когато разгласяваме война на Съединени американски щати и Англия. Казвам го, тъй като това е пътят, който ще трасира българското място в Европа на 9 септември. Фактът, че сме съдружници на Германия е главен за Запада да не ни обърне внимание и да извършва уговорките, които има със Съветския съюз, а точно съдружниците на Германия би трябвало да капитулират пред трите основни сили на антихитлеристката коалиция “, счита проф. Поппетров.
Той обръща внимание и на други значими исторически миг, оказали въздействие върху събитията. Един от тях е гибелта на цар Борис III на 28 август 1943 година. „ Той е доста значим фактор. Не тъй като е вълшебник, който ще изведе България към избавителния път, само че цар Борис III е един доста умел политик. Много тънък политик, добре лавиращ. Допуска някои неточности – 13 декември 1941 е една от тях. Голяма неточност от страна на царя, че е позволил държавното управление да се съгласи да разгласи война на Англия и Съединени американски щати. По мнението на всички тогавашни наблюдаващи, руски и западни, гибелта на цар Борис III отваря огромна рецесия. Няма политически водач, няма център, няма нещо, към което всички да се сплотят “, споделя още историкът.
За развоя на събитията роля изиграва и различен значим фактор – публичното неодобрение от режима. „ Лидерите на партиите желаят народна власт и възобновяване на естествената парламентарна система, а не дирижирани парламенти, каквито има от 1938 година нататък. Има и публично неодобрение по обществени аргументи. В България има много небогати хора и тя не е доста богата страна, няма какво да се лъжем “, акцентира проф. Поппетров.
За положението на Комунистическата партия по това време историкът споделя, че тя е дребна, само че чудесно проведена като незаконна организация, а членовете ѝ наброяват към 3000 души. „ Ситуацията е такава, че има настройка за смяна. Ако деликатно се четат полицейски документи, писма, дневници или мемоари от очевидци – очаквала се е смяна. Народните маси не са отивали към комунизъм, само че са отивали наляво, а една огромна част е чакала смяна “, споделя още историкът.
Той насочва вниманието на още един значим фактор – славянофилството. „ Има го в интелигенцията, има го и в доста от масите. Това славянофилство ще изиграе на 9 септември доста неприятна роля на буржоазния режим. Тези настройки са извънредно значими и от време на време ние не ги отчитаме като историци. Гледаме единствено къде са войските, какви са и какъв брой са, само че не е единствено това “, напомня той.
Масовите манифестации тогава проф. Поппетров изяснява с термина „ обществена зараза “. „ Това е новото, ще отидем да го посрещнем. Без значение какво е то, значимо е да донесе смяна “, проучва той и напомня, че на 9 септември комунистите не идват действително на власт. Това се случва след промяна на формата на държавно ръководство посредством референдум и новата Конституция.
Разбира се, има и хора, които са срещу протичащата се смяна. Една част от тях бягат от страна, само че друга остават. Активна опозиция оказват хората към държавното управление на Александър Цанков, които декларират, че до дъно остават с германците поради възприятие на чест и крайнодясната си обвързаност.
Дали датата 9 септември ще спре да разделя обществото, съгласно проф. Поппетров това зависи напълно от него самото. „ На Франция ѝ лиши 50 години, с цел да стартира да приказва, че е имало колаборационизъм с нацистите и да не помни, че има единствено опозиция. Не всеки французин е ненавиждал немците. Кръчмарите са им продавали вино, художниците са ги рисували, а писателите са пишели в пронацистките издания. Това за Франция беше извънредно мъчно. Отпреди 30-тина години в Германия приказват, че макар всички отрицателни черти на национал-социалистическият режим, той е имал модернизационна роля – техника, инфраструктура, нововъведения. За това, когато приказваме за комунистическия режим, би трябвало да приказваме и двете неща, с цел да не ни попитат един ден за какво сме скрили една част от истината. Да погледнем към историята, без да вадим политически дивиденти “, приканва историкът. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ