Плевенски учен: Няма мераклии да работят по лозята, ще трябва да внасяме от чужбина
Проф. Иван Пачев е шеф на плевенския Институт по лозарство и винарство. Завършил е факултет „ Почвознание и агрохимия” в Харковския поземлен университет „ В. В. Докучаев”. Специализирал е в Московския държавен университет. Има близо 100 научни труда в региона на селското стопанство.
Ето какво сподели той за лозарството в България пред Actualno.com:
Професор Пачев, какво е положението на лозарския бранш в България сега?
Основният проблем на лозарството у нас е неналичието на работна ръка. Вече се приказва, че ще би трябвало да „ внасяме” служащи от чужбина. В лозарството механизираните действия са малко. Работата е главно ръчна. Тя се прави навън и хората в работоспособна възраст не желаят да се захващат с нея.
Колко грозде изнасяме в този момент?
Износът е доста дребен – към 10 на 100 от общото ни произвеждане на десертно грозде. В тонове не мога да отговоря, тъй като статистиката регистрира този експорт в проценти.
Освен научна Институтът по лозарство и винарство има и индустриална активност. Как се справяте с неналичието на работна ръка?
Трудно се оправяме. Ние имаме 700 дка винени и десертни лозя и единствено 10 служащи. За да се извършват нужните мероприятия в лозовите масиви, целият личен състав на института излиза на бригади. Вместо да си прави главните задания, научният ни капацитет се занимава с индустриална активност. Днес (бел. ред. – в края на предходната седмица), да вземем за пример, стартира облагородяването на новите лозички, които ще произвеждаме за идната година. И отново целият институт е на бригада – и управителни фрагменти, и учени, професори, доценти, всички са там. Това е ситуацията, другояче няма по какъв начин. Трябва да имаме в допълнение произвеждане. Средствата от него влизат в системата на Селскостопанската академия. Те са за промяна на апаратури в института - би трябвало да поддържаме равнище на научно-изследователската активност, което да е пропорционално с европейското.
Плевен е обичаен лозарски район. Защо изчезна фамозната в предишното плевенска гъмза?
Този въпрос е обвързван с новата мода, при която в лозарството у нас навлязоха известни сортове като каберне и мерло - международното произвеждане на виновност е главно от тях. Автохтонните сортове, с които България беше известна преди този момент, започнаха малко по малко да отпадат. Насажденията с тях бяха много остарели – на 40-50 години. Когато се стигне до такава възраст, би трябвало да стартира противоположният развой – заличаване на старите лозя и втълпяване на нови. Този развой съответства с интервала, когато кабернето и мерлото навлязоха много мощно в нашето стопанство. Това е една от аргументите да изчезне и плевенската гъмза. Ние в института продължаваме да се борим за възобновяване на тия остарели автохтонни сортове. Вече има позитивна наклонност в тази тенденция. Направихме на 2-3 места в Централна Северна и Северозападна България нови насаждения от гъмза. В Североизточна България пък започнаха да отглеждат димят, който е присъщ за оня край. В Бургаско започнаха да гледат повече памид. Постепенно отиваме към възвръщане на нашите сортове, само че в лозарството това е муден развой.
Отживя ли модата да се внася лозов посадъчен материал от чужбина?
Почти е на преживяване. Когато стартира този импорт на посадъчен материал от чужбина, с него стартира и внасянето на някои заболявания - главно на лози, инфектирани с бактериален рак. В лозарството първичната инвестиция е най-голяма. Ако посадъчният материал се окаже инфектиран, има сериозен риск да загубите тази инвестиция. Нашите пепиниеристи създават посадъчен материал, който не отстъпва по качество на западноевропейските. Има и една значима разлика в технологиите на развъждане – при нас дължината на посадъчния материал би трябвало да бъде към 40 сантиметра, тъй като подпочвената влага е на по-голяма дълбочина. А в случай че се внесе посадъчен материал от Германия, да вземем за пример, той е към 20 сантиметра. Тази разлика основава условия немските лозички да не се прихванат при нас, тъй като попадат в сухия пласт на почвата.
Преди десетина години имаше европрограми за премахване на остарели лозя и засаждане на нови. Колко нови лозя се появиха по тези стратегии?
Когато се изкореняват остарели лозя, земята на тези терени би трябвало да да си „ почине” най-малко 4-5 години. Едва по-късно да се риголва и да се основават нови лозови насаждения. От 2010 година, когато се отвориха първите европрограми в това отношение, до момента новите лозя са се нараснали с 10-15 на 100. Забелязваме тази наклонност по това, че много хора, които са минали сполучливо по тези стратегии, идват при нас да им спомагаме в основаването на нови лозя. Те са най-вече от селища край Дунав, тъй като там климатът е добър за такава активност. В Свищов, да вземем за пример, направиха към 400 дка нови лозови насаждения. Появи се и наклонност за основаване на нови десертни лозя около площите с винени. Надявам се в скоро време в огромните търговски вериги да се появи и българско десертно грозде, което да е прясно. Както вършим ние тук, в института – от юли до края на ноември продаваме прясно грозде.
Преди 4 години агрономи от Селскостопанската академия в китайския град Харбин бяха на образование в Плевенския институт по лозарство и винарство. Предвиждаше се по-късно плевенски учени да основат в Харбин лозе от към 4 дка със сортове, които да се отглеждат по българска технология. Как се разви това съдействие?
Китайците са доста удовлетворени от това, което направихме. При тях към този момент стартира произвеждане на десертно грозде по нашите технологии. В Харбин зимата е сурова, температурите от време на време падат до минус 40 градуса. За да не измръзнат лозите, там започнаха да ги отглеждат загребно, както е при нас. Оказа се, че в техния регион това е доста добра технология за опазване на лозовата конструкция. Отделно, ние им показахме по какъв начин да облагородяват лозички по метод, който е друг от потребления при тях. И в това отношение отзивите са много позитивни.
Историята на Института по лозарство и винарство към този момент е 117-годишна. За това време успяхте ли да създадете сорта-мечта за всеки „ юнак” – бодни пръчка, пий вино...
Това е мъчно да се направи. Имаме обаче нови пет кандидат-сорта, които сега са в изпитвателната организация. Чакаме всеки миг да бъдат издадени документите за тях. Три са десертни – Миро, Найден и Йоанна, другите два са клонови селекции на гъмза и на мускат отонел. Ще ги представим за 120-тата ни годишнина.
Институтът съществува от 1892 година В началото е бил опитна станция за битка с филоксерата. По това време парижкият професор Пиер Виала е бил на посещаване в България. Обиколил е цялата страна и открил, че лозарството е най-добре развито в Плевенския регион. По този мотив тук е основана опитната станция. По-късно в нея за първи път в България се основават лаборатории за растителна отбрана и за селекции. През 1902 година с декрет на цар Фердинанд опитната станция е оповестена за Институт по лозарство и винарство. С течение на времето в него се основават повече лаборатории и специалности. Създава се и мрежа от опитни станции в страната, в които се изпитват селектираните нови сортове. През 1943 година с отчисления от Лозарската камара и с пари от акцизите на алкохолни питиета е почнал градежът на постройката, в която е в този момент институтът. По времето на социализма имаше наши учени, които бяха лауреати на Димитровска премия - едно от най-високите оценки тогава. Един от известните наши учени е Куню Стоев. Той е работил доста по физиологията на растенията и е създател на доста новости в нашата просвета. Разработките му са превеждани на доста езици. И до ден сегашен е издирван като академик с това, което е основал.
Кои са най-важните моменти в историята на Института?
Те са доста. От всичките 60-70 типично български сорта близо 40 са основани в нашия институт. От тях 24 сорта са основани през последните 30 години – това е едно огромно благосъстояние. България е имала два пика в производството на десертно грозде. През 1937/1938 година и през 1965/1966 година страната ни е била преди всичко в света по експорт на десертно грозде – към два милиона тона. Това е реализирано и с помощта на работата на научните служащи в нашия институт, защото през това време се усъвършенства технологията на развъждане на лозата, основават се мероприятия за запазване на лозята от разнообразни заболявания и така нататък
Интервю на Ангел Атанасов
Ето какво сподели той за лозарството в България пред Actualno.com:
Професор Пачев, какво е положението на лозарския бранш в България сега?
Основният проблем на лозарството у нас е неналичието на работна ръка. Вече се приказва, че ще би трябвало да „ внасяме” служащи от чужбина. В лозарството механизираните действия са малко. Работата е главно ръчна. Тя се прави навън и хората в работоспособна възраст не желаят да се захващат с нея.
Колко грозде изнасяме в този момент?
Износът е доста дребен – към 10 на 100 от общото ни произвеждане на десертно грозде. В тонове не мога да отговоря, тъй като статистиката регистрира този експорт в проценти.
Освен научна Институтът по лозарство и винарство има и индустриална активност. Как се справяте с неналичието на работна ръка?
Трудно се оправяме. Ние имаме 700 дка винени и десертни лозя и единствено 10 служащи. За да се извършват нужните мероприятия в лозовите масиви, целият личен състав на института излиза на бригади. Вместо да си прави главните задания, научният ни капацитет се занимава с индустриална активност. Днес (бел. ред. – в края на предходната седмица), да вземем за пример, стартира облагородяването на новите лозички, които ще произвеждаме за идната година. И отново целият институт е на бригада – и управителни фрагменти, и учени, професори, доценти, всички са там. Това е ситуацията, другояче няма по какъв начин. Трябва да имаме в допълнение произвеждане. Средствата от него влизат в системата на Селскостопанската академия. Те са за промяна на апаратури в института - би трябвало да поддържаме равнище на научно-изследователската активност, което да е пропорционално с европейското.
Плевен е обичаен лозарски район. Защо изчезна фамозната в предишното плевенска гъмза?
Този въпрос е обвързван с новата мода, при която в лозарството у нас навлязоха известни сортове като каберне и мерло - международното произвеждане на виновност е главно от тях. Автохтонните сортове, с които България беше известна преди този момент, започнаха малко по малко да отпадат. Насажденията с тях бяха много остарели – на 40-50 години. Когато се стигне до такава възраст, би трябвало да стартира противоположният развой – заличаване на старите лозя и втълпяване на нови. Този развой съответства с интервала, когато кабернето и мерлото навлязоха много мощно в нашето стопанство. Това е една от аргументите да изчезне и плевенската гъмза. Ние в института продължаваме да се борим за възобновяване на тия остарели автохтонни сортове. Вече има позитивна наклонност в тази тенденция. Направихме на 2-3 места в Централна Северна и Северозападна България нови насаждения от гъмза. В Североизточна България пък започнаха да отглеждат димят, който е присъщ за оня край. В Бургаско започнаха да гледат повече памид. Постепенно отиваме към възвръщане на нашите сортове, само че в лозарството това е муден развой.
Отживя ли модата да се внася лозов посадъчен материал от чужбина?
Почти е на преживяване. Когато стартира този импорт на посадъчен материал от чужбина, с него стартира и внасянето на някои заболявания - главно на лози, инфектирани с бактериален рак. В лозарството първичната инвестиция е най-голяма. Ако посадъчният материал се окаже инфектиран, има сериозен риск да загубите тази инвестиция. Нашите пепиниеристи създават посадъчен материал, който не отстъпва по качество на западноевропейските. Има и една значима разлика в технологиите на развъждане – при нас дължината на посадъчния материал би трябвало да бъде към 40 сантиметра, тъй като подпочвената влага е на по-голяма дълбочина. А в случай че се внесе посадъчен материал от Германия, да вземем за пример, той е към 20 сантиметра. Тази разлика основава условия немските лозички да не се прихванат при нас, тъй като попадат в сухия пласт на почвата.
Преди десетина години имаше европрограми за премахване на остарели лозя и засаждане на нови. Колко нови лозя се появиха по тези стратегии?
Когато се изкореняват остарели лозя, земята на тези терени би трябвало да да си „ почине” най-малко 4-5 години. Едва по-късно да се риголва и да се основават нови лозови насаждения. От 2010 година, когато се отвориха първите европрограми в това отношение, до момента новите лозя са се нараснали с 10-15 на 100. Забелязваме тази наклонност по това, че много хора, които са минали сполучливо по тези стратегии, идват при нас да им спомагаме в основаването на нови лозя. Те са най-вече от селища край Дунав, тъй като там климатът е добър за такава активност. В Свищов, да вземем за пример, направиха към 400 дка нови лозови насаждения. Появи се и наклонност за основаване на нови десертни лозя около площите с винени. Надявам се в скоро време в огромните търговски вериги да се появи и българско десертно грозде, което да е прясно. Както вършим ние тук, в института – от юли до края на ноември продаваме прясно грозде.
Преди 4 години агрономи от Селскостопанската академия в китайския град Харбин бяха на образование в Плевенския институт по лозарство и винарство. Предвиждаше се по-късно плевенски учени да основат в Харбин лозе от към 4 дка със сортове, които да се отглеждат по българска технология. Как се разви това съдействие?
Китайците са доста удовлетворени от това, което направихме. При тях към този момент стартира произвеждане на десертно грозде по нашите технологии. В Харбин зимата е сурова, температурите от време на време падат до минус 40 градуса. За да не измръзнат лозите, там започнаха да ги отглеждат загребно, както е при нас. Оказа се, че в техния регион това е доста добра технология за опазване на лозовата конструкция. Отделно, ние им показахме по какъв начин да облагородяват лозички по метод, който е друг от потребления при тях. И в това отношение отзивите са много позитивни.
Историята на Института по лозарство и винарство към този момент е 117-годишна. За това време успяхте ли да създадете сорта-мечта за всеки „ юнак” – бодни пръчка, пий вино...
Това е мъчно да се направи. Имаме обаче нови пет кандидат-сорта, които сега са в изпитвателната организация. Чакаме всеки миг да бъдат издадени документите за тях. Три са десертни – Миро, Найден и Йоанна, другите два са клонови селекции на гъмза и на мускат отонел. Ще ги представим за 120-тата ни годишнина.
Институтът съществува от 1892 година В началото е бил опитна станция за битка с филоксерата. По това време парижкият професор Пиер Виала е бил на посещаване в България. Обиколил е цялата страна и открил, че лозарството е най-добре развито в Плевенския регион. По този мотив тук е основана опитната станция. По-късно в нея за първи път в България се основават лаборатории за растителна отбрана и за селекции. През 1902 година с декрет на цар Фердинанд опитната станция е оповестена за Институт по лозарство и винарство. С течение на времето в него се основават повече лаборатории и специалности. Създава се и мрежа от опитни станции в страната, в които се изпитват селектираните нови сортове. През 1943 година с отчисления от Лозарската камара и с пари от акцизите на алкохолни питиета е почнал градежът на постройката, в която е в този момент институтът. По времето на социализма имаше наши учени, които бяха лауреати на Димитровска премия - едно от най-високите оценки тогава. Един от известните наши учени е Куню Стоев. Той е работил доста по физиологията на растенията и е създател на доста новости в нашата просвета. Разработките му са превеждани на доста езици. И до ден сегашен е издирван като академик с това, което е основал.
Кои са най-важните моменти в историята на Института?
Те са доста. От всичките 60-70 типично български сорта близо 40 са основани в нашия институт. От тях 24 сорта са основани през последните 30 години – това е едно огромно благосъстояние. България е имала два пика в производството на десертно грозде. През 1937/1938 година и през 1965/1966 година страната ни е била преди всичко в света по експорт на десертно грозде – към два милиона тона. Това е реализирано и с помощта на работата на научните служащи в нашия институт, защото през това време се усъвършенства технологията на развъждане на лозата, основават се мероприятия за запазване на лозята от разнообразни заболявания и така нататък
Интервю на Ангел Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ