Проф. Христина Вучева: Обезценяването на турската лира няма да засегне нашите банки
Проф. Христина Вучева: Обезценяването на турската лира няма да засегне нашите банки
Случващото се в Турция сега е доста забавно за разбор и наблюдаване.
Причините за промените на валутния курс напълно не са чисто стопански, фундаментални, както са познати от учебниците. По-скоро са свързани с политически събития, въздействия, казани неща и някои други връзки сред обособените страни. В случая решителна роля изигра Съединени американски щати и разправията за пастора Андрю Брънсън, който Турция задържа и упрекна за присъединяване в опита за прелом против Реджеп Ердоган през юли 2016 година На пръв взор това е причина, която няма нищо общо с банковите взаимоотношения и валутния курс. Но тъкмо това изигра ролята на идващите наказания и на останалите въздействия, които следим върху политическата конюнктура, върху разстройствата вътре в страната. В последна сметка всички виждаме обезценяването на турската лира.
Можем да кажем напълно решително, че аргументите за една амортизация на валутата, в тази ситуация турската лира, напълно не са чисто стопански. Но този факт с нищо не способства да сме по-спокойни в България или пък тези, които живеят у нас и имат отношение с турските банки.
Имаше дни, в които човек можеше да повярва, че посредством изключителната роля и известност на турския президент ситуацията ще бъде овладяно. Това беше единствено за няколко дни. След това още веднъж продължи посоката на обезценяване. Дали тя ще може да се овладее със средствата, които пробва турският президент – мъчно е да се предвижда.
Повечето икономисти смятат, че е невероятно да се спре обезценката - с изключение на, в случай че не се направи уверено повишение на лихвените проценти – нещо, което към този момент Ердоган не разрешава. Впрочем, страната има опит от такава обстановка. Преди години имаше сходна рецесия, обаче не в тези мащаби. Тогавашният турски централен банкер се оправи доста сполучливо. В чисто стопански проект те не трансформираха лихвените проценти, обичайна мярка, която се прави на макроикономическо равнище. Направиха промени единствено в някои методологически правила като промениха таваните за заеми и други Т.е. те не желаеха да позволен, тъй като едно нарастване на лихвите притегля така наречен „ горещи пари ” извън или пари, свободни, които търсят кей за бързи и огромни приходи, а по-късно бързо бягат. Високите лихви обогатяват външните вложители, само че унищожават вътрешната стопанска система. Кризата не беше коментирана по това време в България.
Турция тогава се избави. Вероятно този опит, а и желанието на Ердоган да избави стопанската система от един доста сериозен фалит, към този момент задържа това състояние, което се окачествява от множеството икономисти като несвоевременно държание и интервенция в работата на централната банка. Направеното от Ердоган и централната им банка сега е една забавна стъпка и биха могли да продължат да пробват да не покачват лихвите. Тази политика би избавила от голяма съсипия, която нарастването на лихвите може да аргументи.
Какво би се случило с турската стопанска система? Всичко зависи дали идващите няколко дни ще съумеят да лимитират обезценката и да се разбере, че ще има една нова наклонност без да преминат към нарастване на лихвите или ще се плъзнат по обичайна повърхност с нарастване, което ще унищожи всичко, което са постигнали за последните десетина години и ще ги върне доста обратно.
Дали обстановката има някакво отношение към България, банките ни и жителите – няма. Българските банки нито имат съществени позиции, нито директно отношение към турската лира. Каквото има, то е евро. Така че няма от какво да се притесняваме, като се изключи че не е добре в прилежаща страна да има такива разтърсвания. /БГНЕС
------------
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./ Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Случващото се в Турция сега е доста забавно за разбор и наблюдаване.
Причините за промените на валутния курс напълно не са чисто стопански, фундаментални, както са познати от учебниците. По-скоро са свързани с политически събития, въздействия, казани неща и някои други връзки сред обособените страни. В случая решителна роля изигра Съединени американски щати и разправията за пастора Андрю Брънсън, който Турция задържа и упрекна за присъединяване в опита за прелом против Реджеп Ердоган през юли 2016 година На пръв взор това е причина, която няма нищо общо с банковите взаимоотношения и валутния курс. Но тъкмо това изигра ролята на идващите наказания и на останалите въздействия, които следим върху политическата конюнктура, върху разстройствата вътре в страната. В последна сметка всички виждаме обезценяването на турската лира.
Можем да кажем напълно решително, че аргументите за една амортизация на валутата, в тази ситуация турската лира, напълно не са чисто стопански. Но този факт с нищо не способства да сме по-спокойни в България или пък тези, които живеят у нас и имат отношение с турските банки.
Имаше дни, в които човек можеше да повярва, че посредством изключителната роля и известност на турския президент ситуацията ще бъде овладяно. Това беше единствено за няколко дни. След това още веднъж продължи посоката на обезценяване. Дали тя ще може да се овладее със средствата, които пробва турският президент – мъчно е да се предвижда.
Повечето икономисти смятат, че е невероятно да се спре обезценката - с изключение на, в случай че не се направи уверено повишение на лихвените проценти – нещо, което към този момент Ердоган не разрешава. Впрочем, страната има опит от такава обстановка. Преди години имаше сходна рецесия, обаче не в тези мащаби. Тогавашният турски централен банкер се оправи доста сполучливо. В чисто стопански проект те не трансформираха лихвените проценти, обичайна мярка, която се прави на макроикономическо равнище. Направиха промени единствено в някои методологически правила като промениха таваните за заеми и други Т.е. те не желаеха да позволен, тъй като едно нарастване на лихвите притегля така наречен „ горещи пари ” извън или пари, свободни, които търсят кей за бързи и огромни приходи, а по-късно бързо бягат. Високите лихви обогатяват външните вложители, само че унищожават вътрешната стопанска система. Кризата не беше коментирана по това време в България.
Турция тогава се избави. Вероятно този опит, а и желанието на Ердоган да избави стопанската система от един доста сериозен фалит, към този момент задържа това състояние, което се окачествява от множеството икономисти като несвоевременно държание и интервенция в работата на централната банка. Направеното от Ердоган и централната им банка сега е една забавна стъпка и биха могли да продължат да пробват да не покачват лихвите. Тази политика би избавила от голяма съсипия, която нарастването на лихвите може да аргументи.
Какво би се случило с турската стопанска система? Всичко зависи дали идващите няколко дни ще съумеят да лимитират обезценката и да се разбере, че ще има една нова наклонност без да преминат към нарастване на лихвите или ще се плъзнат по обичайна повърхност с нарастване, което ще унищожи всичко, което са постигнали за последните десетина години и ще ги върне доста обратно.
Дали обстановката има някакво отношение към България, банките ни и жителите – няма. Българските банки нито имат съществени позиции, нито директно отношение към турската лира. Каквото има, то е евро. Така че няма от какво да се притесняваме, като се изключи че не е добре в прилежаща страна да има такива разтърсвания. /БГНЕС
------------
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./ Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ