Проф. Келбечева: Още живеем в оковите на соцносталгията
Проф. Евелина Келбечева е пловдивчанка, учител в департамент " История и цивилизация " на Американския университет в България - Благоевград. Издала е писания за българската история, в това число за комунистически интервал. Интересите <210> включват Студената война в подтекста на Балканите и България, прехода след 1989 година Изнасяла е лекции в унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия. Проф. Келбечева е деен участник в приемането на новата стратегия по „ История и цивилизации " в учебниците за Х клас, в която за първи път по съответен метод се слага проучването на тоталитарния комунистически режим. Проф. Келбечева, член на УС на фондация „ Истина и памет ", е участник в похода " Памет за на следващия ден " на 9 септември 2019 година във връзка 75-ата годишнина от събитията, довели до превръщането на България в социалистическа страна.
- Какво желаете да научат младежите, които водите по знакови места в обиколката на паметта?
- Недопустимо е незнанието в обществото ни във връзка с претърпяното от България през комунистическия режим. Въпреки актуалната историография, която смени пропагандните клишета, с които ни бомбардираха десетилетия, младежите още не познават същинската история на комунистическия режим. Надяваме се обиколката по знакови места, свързани с режима, да помогне на младежите да схванат истината за това време, за институциите, манипулирали обществото ни десетилетия.
- Каква е обективната оценка на режима и събитията преди 75 години?
- В взаимозависимост от идеологията ще получите два диаметрално противоположни отговора.
Според представителите на тоталитарната агитация излиза, че социализмът у нас е бил време на разцвет, рационализация, успокоение, безвъзмездни почивки. Особено дразнеща е тоталната неистина за безплатното обучение и опазване на здравето, които в действителност са платени от бюджета, от налозите на хората.
Лъжа е и изказванието за спокойния живот при социализма - тогава битовите убийства са приблизително към 240 на година, до момента в който в този момент са 110-120.
От другата страна, историографията, която се развива, демонстрира правилно и обективно същинската картина на диктатурата, на идеологията, на икономическия колапс на българската социалистическа стопанска система, на трите банкрута, които претърпяваме.
Затова и стартът на измененията беше толкоз сложен - България е единствената страна в Източния блок, която освен претърпява три държавни банкрута през комунистическото ръководство, само че с Лукановата зима, и Виденовата хиперинфлация има ужасяващ старт на радикалните промени, които трябваше да изкоренят тотално тази система. А в действителност тя продължава и през днешния ден - в социално-психологически проект. България е преди всичко в Европейски Съюз по соцносталгия, което е доста по-страшно, в сравнение с националния спорт на мрънкането, че сме били доста небогати. Което също не е правилно и цели да заличи истината за дребния, само че непрестанен стопански напредък на България.
- С кои легенди най-трудно ще се преборим?
- Много са. Всъщност методът, по който е конструиран
разказът за това време, е надълбоко подправен.
Така години наред беше рециклиран в учебниците.
Ще стартира с мита за двойните освободители, за армията освободителка.
Това не е единствено мит, а тотална имитация на историята.
Лошото е, когато митовете станат канон за една нация, както стана посредством пропагандата и тоталната имитация на историята по времето на комунистическия режим в България, напълно по руски модел.
Цифрите развенчават мита за ролята на Русия. След като Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, държавното управление ни не се опълчва, а руската войска влиза у нас с 258 000 военнослужещи, което до момента отсъства от българските учебници.
Най-голямата икономическа и финансова рецесия, която претърпява България, е резултат от окупацията, преврата, от началото на възхода на комунистите във властта, от насилственото разрушение на естественото историческо развиване на страната.
Въпреки че нашата войска се бие под командването на руската и даваме към 30 хиляди жертви, не получаваме статута на съвоюваща страна, а сме третирани като съдружници на Райха, което е неуместно. Плащаме 133.28 милиарда лв. за присъединяване си във войната - загубите ни са към две трети от националния приход на България за 1945 година
А цената на 3-годишната руска окупация е 38 милиарда лева,
което е равно на 135 млн. $ - съвсем половината от целия Брутният вътрешен продукт на България за интервала 1944-1947 година Репарациите, които настрана плащаме по Парижките контракти от 1947 година, са 75 млн. $. Т.е. окупацията на страната от руската войска за 3 година коства два пъти повече, в сравнение с репарациите по интернационалните контракти. Ако тези числа влязат в учебниците, ще стане ясно какво е същинското отношение на Съюз на съветските социалистически републики към България.
- А мит ли е, че сме желали да станем 16 република на Съюз на съветските социалистически републики?
- Напълно действителни са били опитите. Два пъти - през 1963 и през 1973 година Живков предлага на руското управление България по някакъв метод да се слее със Съветския съюз. Първия път хитрецът Живков споделя пред Политбюро, че това би трябвало да е цялостна загадка. Съветските ръководители отхвърлят концепцията - боязън ги е от външна реакция.
Жалко, че окупацията на Червената войска и кандидатурата ни за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики не влязоха в учебниците по история.
- Защо най-трудно ние от някогашния Източен блок се разделяме с предишното?
- Всички възпитаници в тези страни посещават музеите на паметта - Къщата на терори в Будапеща, някогашния затвор на ЩАЗИ в Берлин.
Ние нямаме сходни експозиции и това е доста тъжна констатация за саморефлексията на нашето общество. При нас нямаше нито един наказан за тези най-ужасяващи закононарушения на комунизма.
Изключително добре готова се оказа кохортата на службите и на идеолозите на Българска социалистическа партия. Ако обществото си отвори очите за следствията от този режим, които носим до ден сегашен, наследниците му няма да имат никаква легитимност да участват във властта.
Много нездравословно е закъснялото в България преосмисляне на историята.
Въпреки че
в годините след 10 ноември 1989 година сме ръководени от синята коалиция единствено 4 години е 9 месеца,
за всички язви на обществото ни е упреквана така наречен избухнала народна власт.
Хората не са отговорни за незнанието си. Просто страната не пое никакъв ангажимент за коренно преосмисляне на социалистическия режим, за осветляване на неговите метастази в този момент. Справянето с тоталитарното минало е въпрос на държавна политика, съобщи у нас някогашният немски президент Йоахим Гаук. За това обаче няма никаква воля в България.
- Колко години ще са нужни, с цел да приемем мъчителните истини?
- За да се преодолеят утайките, са нужни толкоз години, колкото сме били под тоталитарния комунистически режим, споделя Збигнев Бжежински. Според генерационната доктрина пък би трябвало да отмре поколението, което към момента има вяра, че е живяло във популярен, благополучен за българите социалистически строй.
Познаването на съответната история, развенчаването на фалшификациите са ключът към смяната, към разбирането на това какво общество сме през днешния ден и за какво.
- Какво желаете да научат младежите, които водите по знакови места в обиколката на паметта?
- Недопустимо е незнанието в обществото ни във връзка с претърпяното от България през комунистическия режим. Въпреки актуалната историография, която смени пропагандните клишета, с които ни бомбардираха десетилетия, младежите още не познават същинската история на комунистическия режим. Надяваме се обиколката по знакови места, свързани с режима, да помогне на младежите да схванат истината за това време, за институциите, манипулирали обществото ни десетилетия.
- Каква е обективната оценка на режима и събитията преди 75 години?
- В взаимозависимост от идеологията ще получите два диаметрално противоположни отговора.
Според представителите на тоталитарната агитация излиза, че социализмът у нас е бил време на разцвет, рационализация, успокоение, безвъзмездни почивки. Особено дразнеща е тоталната неистина за безплатното обучение и опазване на здравето, които в действителност са платени от бюджета, от налозите на хората.
Лъжа е и изказванието за спокойния живот при социализма - тогава битовите убийства са приблизително към 240 на година, до момента в който в този момент са 110-120.
От другата страна, историографията, която се развива, демонстрира правилно и обективно същинската картина на диктатурата, на идеологията, на икономическия колапс на българската социалистическа стопанска система, на трите банкрута, които претърпяваме.
Затова и стартът на измененията беше толкоз сложен - България е единствената страна в Източния блок, която освен претърпява три държавни банкрута през комунистическото ръководство, само че с Лукановата зима, и Виденовата хиперинфлация има ужасяващ старт на радикалните промени, които трябваше да изкоренят тотално тази система. А в действителност тя продължава и през днешния ден - в социално-психологически проект. България е преди всичко в Европейски Съюз по соцносталгия, което е доста по-страшно, в сравнение с националния спорт на мрънкането, че сме били доста небогати. Което също не е правилно и цели да заличи истината за дребния, само че непрестанен стопански напредък на България.
- С кои легенди най-трудно ще се преборим?
- Много са. Всъщност методът, по който е конструиран
разказът за това време, е надълбоко подправен.
Така години наред беше рециклиран в учебниците.
Ще стартира с мита за двойните освободители, за армията освободителка.
Това не е единствено мит, а тотална имитация на историята.
Лошото е, когато митовете станат канон за една нация, както стана посредством пропагандата и тоталната имитация на историята по времето на комунистическия режим в България, напълно по руски модел.
Цифрите развенчават мита за ролята на Русия. След като Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, държавното управление ни не се опълчва, а руската войска влиза у нас с 258 000 военнослужещи, което до момента отсъства от българските учебници.
Най-голямата икономическа и финансова рецесия, която претърпява България, е резултат от окупацията, преврата, от началото на възхода на комунистите във властта, от насилственото разрушение на естественото историческо развиване на страната.
Въпреки че нашата войска се бие под командването на руската и даваме към 30 хиляди жертви, не получаваме статута на съвоюваща страна, а сме третирани като съдружници на Райха, което е неуместно. Плащаме 133.28 милиарда лв. за присъединяване си във войната - загубите ни са към две трети от националния приход на България за 1945 година
А цената на 3-годишната руска окупация е 38 милиарда лева,
което е равно на 135 млн. $ - съвсем половината от целия Брутният вътрешен продукт на България за интервала 1944-1947 година Репарациите, които настрана плащаме по Парижките контракти от 1947 година, са 75 млн. $. Т.е. окупацията на страната от руската войска за 3 година коства два пъти повече, в сравнение с репарациите по интернационалните контракти. Ако тези числа влязат в учебниците, ще стане ясно какво е същинското отношение на Съюз на съветските социалистически републики към България.
- А мит ли е, че сме желали да станем 16 република на Съюз на съветските социалистически републики?
- Напълно действителни са били опитите. Два пъти - през 1963 и през 1973 година Живков предлага на руското управление България по някакъв метод да се слее със Съветския съюз. Първия път хитрецът Живков споделя пред Политбюро, че това би трябвало да е цялостна загадка. Съветските ръководители отхвърлят концепцията - боязън ги е от външна реакция.
Жалко, че окупацията на Червената войска и кандидатурата ни за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики не влязоха в учебниците по история.
- Защо най-трудно ние от някогашния Източен блок се разделяме с предишното?
- Всички възпитаници в тези страни посещават музеите на паметта - Къщата на терори в Будапеща, някогашния затвор на ЩАЗИ в Берлин.
Ние нямаме сходни експозиции и това е доста тъжна констатация за саморефлексията на нашето общество. При нас нямаше нито един наказан за тези най-ужасяващи закононарушения на комунизма.
Изключително добре готова се оказа кохортата на службите и на идеолозите на Българска социалистическа партия. Ако обществото си отвори очите за следствията от този режим, които носим до ден сегашен, наследниците му няма да имат никаква легитимност да участват във властта.
Много нездравословно е закъснялото в България преосмисляне на историята.
Въпреки че
в годините след 10 ноември 1989 година сме ръководени от синята коалиция единствено 4 години е 9 месеца,
за всички язви на обществото ни е упреквана така наречен избухнала народна власт.
Хората не са отговорни за незнанието си. Просто страната не пое никакъв ангажимент за коренно преосмисляне на социалистическия режим, за осветляване на неговите метастази в този момент. Справянето с тоталитарното минало е въпрос на държавна политика, съобщи у нас някогашният немски президент Йоахим Гаук. За това обаче няма никаква воля в България.
- Колко години ще са нужни, с цел да приемем мъчителните истини?
- За да се преодолеят утайките, са нужни толкоз години, колкото сме били под тоталитарния комунистически режим, споделя Збигнев Бжежински. Според генерационната доктрина пък би трябвало да отмре поколението, което към момента има вяра, че е живяло във популярен, благополучен за българите социалистически строй.
Познаването на съответната история, развенчаването на фалшификациите са ключът към смяната, към разбирането на това какво общество сме през днешния ден и за какво.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ