Проф. Диана Попова: Хората трябва да се научат да ценят това, което получават безплатно
Проф. Диана Попова е експерт по УНГ заболявания в София. Извършва консултативно-диагностични прегледи и лекуване на болести в ушите, носа и гърлото, аудиометрия, тимпанометрия, диагностика на приблизително ухо, проходимост на Евстахиевата тръба, диагностика на звук в ушите, слухопротезиране на деца и възрастни.
Завършва Медицински университет София 1985 година Своята компетентност Оториноларингология придобива през 1994 година През 2005 година пази просветителна и научна степен Доктор по медицина с дисертация на тематика: Аудиологични проблеми на кохлеарната имплантация при деца. Заместник-председател на Българското сдружение по оториноларингология, Председател на Софийското сдружение по оториноларингология и член на Българското сдружение по ринология.
Проф. Попова е началник на Катедра по УНГ заболявания към Медицински университет София, както и на Референтния център за кохлеарна имплантация и слухови нарушавания към Клиниката по УНГ заболявания към УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ София. Към момента е част и от екипа експерти на МДЦ „ ИСУЛ - Царица Йоанна “ София.
Проф. Попова, скоро имплантирахте кохлеарен уред на 4-годишно украинче. Какво беше особеното в неговия случай?
Ние към този момент вършим кохлеарна имплантация от 25 години и за нас това е рутинна процедура. Слава Богу, Здравната каса заплаща кохлеарните импланти и на деца, и на възрастни, тъй че от материална позиция всички хора, които се нуждаят от този имплант, могат да си създадат имплантация и последващите му настройки. Специално това дете пристигна от Украйна с два слухови апарата. В родината си е чакало ред за имплантация, само че избухва войната и родителите са принудени да избягат. Така се озовават в България. Четиригодишна възраст по международните стандарти не е най-хубавата възраст. Вече стандартът е до 1-годишна възраст да се открие понижението на слуха и да се оперира. В нашата страна имаме неонатален слухов скрининг и децата с цялостна глухота могат да бъдат открити в доста ранна възраст. Детенцето от Украйна беше слухопротезирано, само че тези апарати не му бяха задоволителни и то няма развита тирада. Това е и повода да се прави рано имплантацията, когато централната нервна система на децата е доста пластична и спомага за развиването на корово посланичество на слуха. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи след кохлеарната имплантация – да имаме слуховите полета на естественото им място. При хората, които са глухи по рождение, тези полета са доста изменени и се намират наоколо до коровите полета за очите. Глухите хора компенсират със зрението – те четат по устните, това е зрителният надзор. Когато имплантацията се направи рано, децата могат да развият естествен диалект до 3-годишна възраст. Детенцето е оперирано и се надяваме че ще може да комуникира обикновено със своите връстници. Сега се реализира триумф в огромен % от случаите, въпреки че има и деца, при които не съумяваме. Вярвам, че освен това детенце ще се развият в позитивен проект нещата.
Каква е повода за вероятен крах?
Зависи от повода за глухотата. В някои случаи е повредено освен вътрешното ухо, само че има и генетични повреди. Има повреди на слуховия нерв и тогава приказваме за слухова невропатия. Ако ганглият, който свърза клетките на вътрешното ухо със идващия неврон, е повреден навръх второто място на връзката, не може да съобщи импулса. Те не чуват звуци, само че не могат да развият диалект. Това най-грубо казано съставлява слуховата невропатия.
Често обаче от двама родители без слух се раждат обикновено чуващи деца.
Но не рядко се случва да се роди и дете, което не чува. За страдание тази група хора не желаят децата им да бъдат вградени. Те просто са капсулирани в групата си.
Може ли кохлеарният имплант да бъде сменян?
Само когато се повреди. Кохеата не пораства и не се постанова подмяната на импланта с израстването на детето. По законите на страната ни се сменя външния говорен процесор на 8 години. Това са доста скъпи технологии и би трябвало да се пазят. Човек би трябвало да почита това, което е получил даже гратис. Имам наблюдението, че в нашата страна всички обичат безплатните неща, само че не почитат това, което им се дава гратис. Съжалявам, че го споделям, само че родителите би трябвало да пазят говорните процесори на децата си, както и слуховите апарати, въпреки че не са давали пари за тях.
Какви други слухови проблеми откривате при децата по време на скринингите?
Глухотата е крайната степен. От едната страна на скалата са обикновено чуващите деца, а от другата страна – децата, които прогресивно са оглушали или са родени с цялостна глухота. Между тях съществува един диапазон, в който се поместват пациенти с друга по степен загуба на слуха. Винаги вършим прилика с диоптрите, тъй като по този начин хората като че ли по-лесно го схващат. За мен, като доктор, най-големият проблем е с децата, които имат малко понижение на слуха. Голяма част от тях се откриват в учебна възраст, когато стартират диктовките и се вижда, че те вършат едни и същи неточности. Ако не чува избрани звуци, детето не ги написа. Например в случай че не възприема високите честоти, най-често С, Ч, Ш, то не ги написа и ги бърка. Тези неточности са типични, не тъй като детето има проблем да ги научи, а тъй като просто не ги чува. Някои от родителите считат, че децата им се вършат, че не чуват. Децата не се вършат, те са откровени. Да не чуваме, тъй като не желаеме, го вършим ние, възрастните.
Как се поправя такава загуба на слуха?
Зависи от болестта. Ако може да бъде излекувано, се лекува или с лекарства, или оперативно, каквито постоянно са болесттите на междинното ухо, а в случай че не – със слухови апарати, които също към този момент се покриват от НЗОК.
Покрай COVID се появиха данни, че вирусът визира слуха и постоянно води до тежки повреди. Какви са Вашите наблюдения?
Проблемът е, че тези хора пристигнаха много по-късно при нас, ортоларинголозите. След няколко месеца и за една част от тях нищо не можем да създадем. Вътрешното ухо, където са част от увредите в следствие от Коронавирус, е доста сензитивно на подобен тип интоксикации. Те трансформират по друг метод чуването, само че общото е, че има дисбаланс на честотите. Едните са положителни, а другите са изкривени и цялата дума се криви. Протоколът изисква те да дойдат при нас до 3-4 дни, а те идват след два-три месеца. Сега има опция даже за терапия в домашни условия, а постоянно ги лекуваме и в болничното заведение, в която са приети в болница поради вируса. Но освен Коронавирус води до такива затруднения. Цитомегаловирусната зараза, която човек може да изкара на крайници, е от най-честите аргументи за слуховите повреди.
Съществува ли опция за предварителната защита им?
Това, което поврежда слуха, са мощните звуци. Слушането на доста мощна музика със слушалки, които се слагат непосредствено в ушите или в нощните заведения, в които има доста мощно деформиране на звука, тъй като не се съблюдават стандартите. Младите хора си споделят: Ухото ми заглъхва, само че постоянно ми минава. Този път обаче не ми мина. От друга страна хората над 18-годишна възраст постоянно не обръщат внимание на високото кръвно, диабета, болесттите на щитовидната жлеза, които също въздействат на понижението на слуха.
При децата загубата на слуха води до затруднено другарство и социализация, а при възрастите – до изолираност, в резултат на която се развиват депресии. Слухът е доста значим за естественото човешко битие.
Завършва Медицински университет София 1985 година Своята компетентност Оториноларингология придобива през 1994 година През 2005 година пази просветителна и научна степен Доктор по медицина с дисертация на тематика: Аудиологични проблеми на кохлеарната имплантация при деца. Заместник-председател на Българското сдружение по оториноларингология, Председател на Софийското сдружение по оториноларингология и член на Българското сдружение по ринология.
Проф. Попова е началник на Катедра по УНГ заболявания към Медицински университет София, както и на Референтния център за кохлеарна имплантация и слухови нарушавания към Клиниката по УНГ заболявания към УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ София. Към момента е част и от екипа експерти на МДЦ „ ИСУЛ - Царица Йоанна “ София.
Проф. Попова, скоро имплантирахте кохлеарен уред на 4-годишно украинче. Какво беше особеното в неговия случай?
Ние към този момент вършим кохлеарна имплантация от 25 години и за нас това е рутинна процедура. Слава Богу, Здравната каса заплаща кохлеарните импланти и на деца, и на възрастни, тъй че от материална позиция всички хора, които се нуждаят от този имплант, могат да си създадат имплантация и последващите му настройки. Специално това дете пристигна от Украйна с два слухови апарата. В родината си е чакало ред за имплантация, само че избухва войната и родителите са принудени да избягат. Така се озовават в България. Четиригодишна възраст по международните стандарти не е най-хубавата възраст. Вече стандартът е до 1-годишна възраст да се открие понижението на слуха и да се оперира. В нашата страна имаме неонатален слухов скрининг и децата с цялостна глухота могат да бъдат открити в доста ранна възраст. Детенцето от Украйна беше слухопротезирано, само че тези апарати не му бяха задоволителни и то няма развита тирада. Това е и повода да се прави рано имплантацията, когато централната нервна система на децата е доста пластична и спомага за развиването на корово посланичество на слуха. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи след кохлеарната имплантация – да имаме слуховите полета на естественото им място. При хората, които са глухи по рождение, тези полета са доста изменени и се намират наоколо до коровите полета за очите. Глухите хора компенсират със зрението – те четат по устните, това е зрителният надзор. Когато имплантацията се направи рано, децата могат да развият естествен диалект до 3-годишна възраст. Детенцето е оперирано и се надяваме че ще може да комуникира обикновено със своите връстници. Сега се реализира триумф в огромен % от случаите, въпреки че има и деца, при които не съумяваме. Вярвам, че освен това детенце ще се развият в позитивен проект нещата.
Каква е повода за вероятен крах?
Зависи от повода за глухотата. В някои случаи е повредено освен вътрешното ухо, само че има и генетични повреди. Има повреди на слуховия нерв и тогава приказваме за слухова невропатия. Ако ганглият, който свърза клетките на вътрешното ухо със идващия неврон, е повреден навръх второто място на връзката, не може да съобщи импулса. Те не чуват звуци, само че не могат да развият диалект. Това най-грубо казано съставлява слуховата невропатия.
Често обаче от двама родители без слух се раждат обикновено чуващи деца.
Но не рядко се случва да се роди и дете, което не чува. За страдание тази група хора не желаят децата им да бъдат вградени. Те просто са капсулирани в групата си.
Може ли кохлеарният имплант да бъде сменян?
Само когато се повреди. Кохеата не пораства и не се постанова подмяната на импланта с израстването на детето. По законите на страната ни се сменя външния говорен процесор на 8 години. Това са доста скъпи технологии и би трябвало да се пазят. Човек би трябвало да почита това, което е получил даже гратис. Имам наблюдението, че в нашата страна всички обичат безплатните неща, само че не почитат това, което им се дава гратис. Съжалявам, че го споделям, само че родителите би трябвало да пазят говорните процесори на децата си, както и слуховите апарати, въпреки че не са давали пари за тях.
Какви други слухови проблеми откривате при децата по време на скринингите?
Глухотата е крайната степен. От едната страна на скалата са обикновено чуващите деца, а от другата страна – децата, които прогресивно са оглушали или са родени с цялостна глухота. Между тях съществува един диапазон, в който се поместват пациенти с друга по степен загуба на слуха. Винаги вършим прилика с диоптрите, тъй като по този начин хората като че ли по-лесно го схващат. За мен, като доктор, най-големият проблем е с децата, които имат малко понижение на слуха. Голяма част от тях се откриват в учебна възраст, когато стартират диктовките и се вижда, че те вършат едни и същи неточности. Ако не чува избрани звуци, детето не ги написа. Например в случай че не възприема високите честоти, най-често С, Ч, Ш, то не ги написа и ги бърка. Тези неточности са типични, не тъй като детето има проблем да ги научи, а тъй като просто не ги чува. Някои от родителите считат, че децата им се вършат, че не чуват. Децата не се вършат, те са откровени. Да не чуваме, тъй като не желаеме, го вършим ние, възрастните.
Как се поправя такава загуба на слуха?
Зависи от болестта. Ако може да бъде излекувано, се лекува или с лекарства, или оперативно, каквито постоянно са болесттите на междинното ухо, а в случай че не – със слухови апарати, които също към този момент се покриват от НЗОК.
Покрай COVID се появиха данни, че вирусът визира слуха и постоянно води до тежки повреди. Какви са Вашите наблюдения?
Проблемът е, че тези хора пристигнаха много по-късно при нас, ортоларинголозите. След няколко месеца и за една част от тях нищо не можем да създадем. Вътрешното ухо, където са част от увредите в следствие от Коронавирус, е доста сензитивно на подобен тип интоксикации. Те трансформират по друг метод чуването, само че общото е, че има дисбаланс на честотите. Едните са положителни, а другите са изкривени и цялата дума се криви. Протоколът изисква те да дойдат при нас до 3-4 дни, а те идват след два-три месеца. Сега има опция даже за терапия в домашни условия, а постоянно ги лекуваме и в болничното заведение, в която са приети в болница поради вируса. Но освен Коронавирус води до такива затруднения. Цитомегаловирусната зараза, която човек може да изкара на крайници, е от най-честите аргументи за слуховите повреди.
Съществува ли опция за предварителната защита им?
Това, което поврежда слуха, са мощните звуци. Слушането на доста мощна музика със слушалки, които се слагат непосредствено в ушите или в нощните заведения, в които има доста мощно деформиране на звука, тъй като не се съблюдават стандартите. Младите хора си споделят: Ухото ми заглъхва, само че постоянно ми минава. Този път обаче не ми мина. От друга страна хората над 18-годишна възраст постоянно не обръщат внимание на високото кръвно, диабета, болесттите на щитовидната жлеза, които също въздействат на понижението на слуха.
При децата загубата на слуха води до затруднено другарство и социализация, а при възрастите – до изолираност, в резултат на която се развиват депресии. Слухът е доста значим за естественото човешко битие.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ