Проф. д-р Веселин Методиев: Нарекоха ни Япония в Европа...
Проф. доктор Веселин Методиев е историк и политик, вицепремиер и министър на образованието и науката в държавното управление на ОДС с министър председател Иван Костов. Преподавател в Нов български университет. Зам.-председател на Демократическата партия. Депутат в 37-ото, 38-ото и 40-ото Народно събрание. Основател и зам.-председател на ДСБ. С голям интерес се посреща последната му книга " Един доста добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел ". Разказва се за живота и делото на един от най-брилянтните български политици - пловдивчанина и създател на вестник „ Марица " доктор Константин Стоилов.
- Светъл лъч вяра измежду морето негативизъм в политиката ли е книгата Ви за огромния Константин Стоилов?
- Книгата е историческа, не е политологична, не е отнесена към актуалния свят. Това е книга за историята на българите в края на ХIX век. Ако би трябвало да употребявам метафората със светлия лъч - да, има такава светлина в българското общество при правенето на парламентарна народна власт, има такива хора и те са горделивост за нас и през днешния ден.
- Определението „ доста добър човек " за български политик не звучи ли прекомерно провокативно, да не кажем като оксиморон?
- Тези думи са казани от Петко Каравелов в Народното събрание след гибелта на Константин Стоилов. Това са думи, изречени от политически съперник на Стоилов, двамата на моменти даже са били в доста яростна битка. Става въпрос за нрави, които през днешния ден сякаш са трудноразбираеми, само че тогава това са били етиката и моралът на хората. Това може да послужи за поука.
- Какви са най-големите заслуги на пловдивчанина Константин Стоилов - един от брилянтните български политици, държан години в сянка?
- България в интервала от 1879 до 1899 година в действителност е ръководена главно от трима министър-председатели, споделям ги по последователност: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов, който е бил два пъти министър председател - през лятото на 1887 и от 1894 до 1899 година. Това са тримата огромни на построяването на съвременна страна през XIX век. Познаваме по друг метод тези хора. Понякога, заради разнообразни пристрастености, от една позиция, различен път - от друга. Ала никой не оспорва обстоятелството, че и тримата са създали доста, с цел да може България да реализира този незабравим триумф в Европа, определян като българското знамение, Япония на Европа. Тези избрания демонстрират възхищението на огромните страни от развиването на младото българско княжество.
Конкретно Стоилов е човек, който оказва огромно въздействие върху законотворчеството на страната, върху институционалното развиване, в това число в интервала на Режима на пълномощията, приключил трагично заради влошените българо-руски връзки. Стоилов е човек, който е на позиция във всеки по-кризисен миг. Облича военната униформа незабавно на 6 септември 1885 година, с цел да отиде да води война за българското Съединение. Той е индивидът в парламентарната делегация след абдикацията на Александър Батенберг. Той ще посрещне в качеството си на министър-председател на Княжество България новия княз Фердинанд и ще участва на клетвата му. Стоилов е индивидът, който ще остане министър в първата година на ръководството на Стефан Стамболов и ще го напусне, защото двамата имат много разнообразни показа за нравственос и държание. Това обаче не трансформира Стоилов във зложелател, той се отдава на адвокатска активност, с цел да бъде предназначен след това да оглави служебно държавно управление, да сътвори нова партия, да завоюва на два пъти избори - през есента на 1894 година и през есента на 1896 година. И да сътвори „ Мир ” - авторитетно издание повече от половин столетие, знак на най-меродавния вестник в историята на българската публицистика.
- Това, което той е направил, има измерения доста дълго време в историята...
- Да, той е индивидът, който основава персонални връзки в цяла Европа още в първите месеци на свободна България, след избора на български княз. Стоилов съпровожда княз Александър Първи Батенберг при визитите му в европейски столици. Завършил в Хайделберг и Париж, прелестно владее европейските езици, които приказва с лекост. Най-вече необятната просвета, възпитанието, добродетелните черти на човек и политик вършат Стоилов извънредно добре одобряван във всички европейски столици.
Влиза в несъгласия основно с съветската дипломация заради много несръчната политика на опити да се ръководи ръчно България в интервала на император Александър Трети.
- Какво го прави толкоз настоящ през днешния ден?
- Това, че той съумява да види хоризонта на развиването на Европа. Той споделя в своя тирада в края на XIX век: " В нашия век закъса националното, само че е време националното да се обърне към човечното ". Това е време, в което жп мрежата на Европа основава експедитивност на придвижване на хора, която през днешния ден ни наподобява мудна, само че тогава е била изключителна. Именно това общуване на хора от другите народи, които ще създадат националната карта на политическа Европа в края на XIX и началото на Х век, Стоилов приканва да погледнат към въпросите, които свързват индивидите. И това звучи безусловно безапелационно и за ХХI век.
- Защо е бил пропуснат този незабравим човек и политик?
- Защото в науката в продължение на няколко десетилетия имаше одобрен метод, който се наричаше класово-партиен и положителните бяха от работническата класа, а неприятните - от буржоазията. А Константин Стоилов е неоспорим буржоа. Не забравяйте какъв брой мъчно починалият професор Николай Генчев сътвори книгата за възрожденския Пловдив, с какви проблеми трябваше да се сблъсква преди време, с цел да извади нескрито тази възрожденска интелигенция, да я видят българите.
- Има ли място добродетелта в политиката през днешния ден?
- Има, несъмнено! Имам съответни образци на хора, които в последните 30 години са се държали порядъчно като политици. Изобщо не е правилно, че всички са маскари. Това е отново наложено от комунистическото време. Във всяко време има порядъчни хора.
- Защо напуснахте политиката? Твърде мръсна игра ли Ви се стори?
- Не, в политиката има правила, които би трябвало да се съблюдават. Спазвали са ги и по времето на Стоилов. Когато изгубиш доверие, значи, че ти си съумял да дадеш нещо и повече не можеш. Стоилов подава оставка през 1899 година, тъй като вижда, че доверието към неговите решения и вътре в болшинството на Народното събрание към този момент е разколебано. Той няма желание да подлага себе си на унизителна процедура, с цел да избавя тези хора, които са решили да се разделят с него. И той се разделя с тях, с цел да мине в съпротива. Той ще напусне политиката, ще бъде юрист. Това са уроци, които би трябвало да бъдат научени. Аз съм ги научил от дълго време.
- Константин Стоилов е един от създателите на българската десница. Днес дясното у нас е разграничено. Виждате ли късмет за обединяване?
- Нямам отговор! И аз като вас съм наблюдаващ на процеса. Мога обаче да кажа, че в Европа има промени, които не са положителни. Има промени, в които десницата би трябвало да се оправи с нещо, което назовават националпопулизъм. В българския език имаме една компликация с две думи - шовинизъм, което идва от XIX век, другата е нацизъм, която идва от Х век, от хитлерова Германия. Много постоянно ние употребяваме понятието шовинизъм, с цел да изразим визията си за нацизъм. Често пъти хора, които работят с британски или френски, заимстват от там думи, които на български имат различен смисъл. В българския език понятието шовинизъм напълно е обвързвано с XIX век, с триумфа на българската национална гражданска война и основаването на съвременна България. А думата нацизъм, която е много по-валидна за този националпопулизъм, тъй като в нацизма има една присъща линия - ненавист към другите. Национализмът на Васил Левски не е обвързван с ненавист към който и да било, с изключение на към самата империя и султана. Такъв е бил национализмът в цяла Европа, национализмът на Мацини, който Левски е познавал. А нацизмът е идеологията на Хитлер, в която има съответни категории хора, които са наказани да бъдат репресирани, и той го прави, когато идва на власт. Т.е. националпопулизмът е нацизъм и би трябвало да бъде именуван на български с дума, която да е по-разбираема. Опасностите в този националпопулизъм би трябвало да бъдат спрени от цялата демократична общественост. Това не е работа единствено на десните сили, защото опасността е за всички.
- Светъл лъч вяра измежду морето негативизъм в политиката ли е книгата Ви за огромния Константин Стоилов?
- Книгата е историческа, не е политологична, не е отнесена към актуалния свят. Това е книга за историята на българите в края на ХIX век. Ако би трябвало да употребявам метафората със светлия лъч - да, има такава светлина в българското общество при правенето на парламентарна народна власт, има такива хора и те са горделивост за нас и през днешния ден.
- Определението „ доста добър човек " за български политик не звучи ли прекомерно провокативно, да не кажем като оксиморон?
- Тези думи са казани от Петко Каравелов в Народното събрание след гибелта на Константин Стоилов. Това са думи, изречени от политически съперник на Стоилов, двамата на моменти даже са били в доста яростна битка. Става въпрос за нрави, които през днешния ден сякаш са трудноразбираеми, само че тогава това са били етиката и моралът на хората. Това може да послужи за поука.
- Какви са най-големите заслуги на пловдивчанина Константин Стоилов - един от брилянтните български политици, държан години в сянка?
- България в интервала от 1879 до 1899 година в действителност е ръководена главно от трима министър-председатели, споделям ги по последователност: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов, който е бил два пъти министър председател - през лятото на 1887 и от 1894 до 1899 година. Това са тримата огромни на построяването на съвременна страна през XIX век. Познаваме по друг метод тези хора. Понякога, заради разнообразни пристрастености, от една позиция, различен път - от друга. Ала никой не оспорва обстоятелството, че и тримата са създали доста, с цел да може България да реализира този незабравим триумф в Европа, определян като българското знамение, Япония на Европа. Тези избрания демонстрират възхищението на огромните страни от развиването на младото българско княжество.
Конкретно Стоилов е човек, който оказва огромно въздействие върху законотворчеството на страната, върху институционалното развиване, в това число в интервала на Режима на пълномощията, приключил трагично заради влошените българо-руски връзки. Стоилов е човек, който е на позиция във всеки по-кризисен миг. Облича военната униформа незабавно на 6 септември 1885 година, с цел да отиде да води война за българското Съединение. Той е индивидът в парламентарната делегация след абдикацията на Александър Батенберг. Той ще посрещне в качеството си на министър-председател на Княжество България новия княз Фердинанд и ще участва на клетвата му. Стоилов е индивидът, който ще остане министър в първата година на ръководството на Стефан Стамболов и ще го напусне, защото двамата имат много разнообразни показа за нравственос и държание. Това обаче не трансформира Стоилов във зложелател, той се отдава на адвокатска активност, с цел да бъде предназначен след това да оглави служебно държавно управление, да сътвори нова партия, да завоюва на два пъти избори - през есента на 1894 година и през есента на 1896 година. И да сътвори „ Мир ” - авторитетно издание повече от половин столетие, знак на най-меродавния вестник в историята на българската публицистика.
- Това, което той е направил, има измерения доста дълго време в историята...
- Да, той е индивидът, който основава персонални връзки в цяла Европа още в първите месеци на свободна България, след избора на български княз. Стоилов съпровожда княз Александър Първи Батенберг при визитите му в европейски столици. Завършил в Хайделберг и Париж, прелестно владее европейските езици, които приказва с лекост. Най-вече необятната просвета, възпитанието, добродетелните черти на човек и политик вършат Стоилов извънредно добре одобряван във всички европейски столици.
Влиза в несъгласия основно с съветската дипломация заради много несръчната политика на опити да се ръководи ръчно България в интервала на император Александър Трети.
- Какво го прави толкоз настоящ през днешния ден?
- Това, че той съумява да види хоризонта на развиването на Европа. Той споделя в своя тирада в края на XIX век: " В нашия век закъса националното, само че е време националното да се обърне към човечното ". Това е време, в което жп мрежата на Европа основава експедитивност на придвижване на хора, която през днешния ден ни наподобява мудна, само че тогава е била изключителна. Именно това общуване на хора от другите народи, които ще създадат националната карта на политическа Европа в края на XIX и началото на Х век, Стоилов приканва да погледнат към въпросите, които свързват индивидите. И това звучи безусловно безапелационно и за ХХI век.
- Защо е бил пропуснат този незабравим човек и политик?
- Защото в науката в продължение на няколко десетилетия имаше одобрен метод, който се наричаше класово-партиен и положителните бяха от работническата класа, а неприятните - от буржоазията. А Константин Стоилов е неоспорим буржоа. Не забравяйте какъв брой мъчно починалият професор Николай Генчев сътвори книгата за възрожденския Пловдив, с какви проблеми трябваше да се сблъсква преди време, с цел да извади нескрито тази възрожденска интелигенция, да я видят българите.
- Има ли място добродетелта в политиката през днешния ден?
- Има, несъмнено! Имам съответни образци на хора, които в последните 30 години са се държали порядъчно като политици. Изобщо не е правилно, че всички са маскари. Това е отново наложено от комунистическото време. Във всяко време има порядъчни хора.
- Защо напуснахте политиката? Твърде мръсна игра ли Ви се стори?
- Не, в политиката има правила, които би трябвало да се съблюдават. Спазвали са ги и по времето на Стоилов. Когато изгубиш доверие, значи, че ти си съумял да дадеш нещо и повече не можеш. Стоилов подава оставка през 1899 година, тъй като вижда, че доверието към неговите решения и вътре в болшинството на Народното събрание към този момент е разколебано. Той няма желание да подлага себе си на унизителна процедура, с цел да избавя тези хора, които са решили да се разделят с него. И той се разделя с тях, с цел да мине в съпротива. Той ще напусне политиката, ще бъде юрист. Това са уроци, които би трябвало да бъдат научени. Аз съм ги научил от дълго време.
- Константин Стоилов е един от създателите на българската десница. Днес дясното у нас е разграничено. Виждате ли късмет за обединяване?
- Нямам отговор! И аз като вас съм наблюдаващ на процеса. Мога обаче да кажа, че в Европа има промени, които не са положителни. Има промени, в които десницата би трябвало да се оправи с нещо, което назовават националпопулизъм. В българския език имаме една компликация с две думи - шовинизъм, което идва от XIX век, другата е нацизъм, която идва от Х век, от хитлерова Германия. Много постоянно ние употребяваме понятието шовинизъм, с цел да изразим визията си за нацизъм. Често пъти хора, които работят с британски или френски, заимстват от там думи, които на български имат различен смисъл. В българския език понятието шовинизъм напълно е обвързвано с XIX век, с триумфа на българската национална гражданска война и основаването на съвременна България. А думата нацизъм, която е много по-валидна за този националпопулизъм, тъй като в нацизма има една присъща линия - ненавист към другите. Национализмът на Васил Левски не е обвързван с ненавист към който и да било, с изключение на към самата империя и султана. Такъв е бил национализмът в цяла Европа, национализмът на Мацини, който Левски е познавал. А нацизмът е идеологията на Хитлер, в която има съответни категории хора, които са наказани да бъдат репресирани, и той го прави, когато идва на власт. Т.е. националпопулизмът е нацизъм и би трябвало да бъде именуван на български с дума, която да е по-разбираема. Опасностите в този националпопулизъм би трябвало да бъдат спрени от цялата демократична общественост. Това не е работа единствено на десните сили, защото опасността е за всички.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ