Проф. Татяна Червенякова: Пациентите с придружаващи заболявания на различни органи и системи прекарват по-леко заболяването, ако са ваксинирани
Проф. доктор Татяна Червенякова, дмн, е дълготраен учител в Университетската Катедра по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София, както и основен координатор на Експертния съвет по инфекциозни заболявания. Като изпълнителен шеф на Специализираната болница за интензивно лекуване по инфекциозни и паразитни заболявания „ Проф. Иван Киров “ – звеното, където сега се одобряват най-вече пациенти с COVID-19, тя е на „ ти “ с всички вируси, познати в България. Затова се обърнахме към нея за настояща информация по отношение на разпространяването на SARS-CoV-2 в страната и имунизацията, като механизъм да се предпазим от тежко боледуване и следващи затруднения за здравето.
Все повече специалисти настояват, че България навлиза в нова вълна на COVID-19, какво демонстрира обстановката в Инфекциозна болница?
COVID-19 е реалност – циркулира в обществото и случаите на приетите в болница с тази диагноза в Инфекциозна болница последователно се усилват. Опитът на Инфекциозна болница изрично демонстрира, че до хоспитализация доближават неимунизираните. Основно при тях има проблеми, свързани както с острата фаза на болестта, по този начин и с последствията от COVID-19. Ако би трябвало да създадем профил на пациентите, които постъпват в Инфекциозна болница, това най-често са възрастни хора, които се нуждаят от болнично наблюдаване и лекуване, като при неимунизираните болестта протича относително по-тежко. При тях са и леталните случаи.
Пациентите, които са с съпътстващи болести на разнообразни органи и системи, прекарват по-леко болестта, когато са имунизирани. Трябва да продължим с обясняването, че хората над 65 година, както и хората от рисковите групи като да вземем за пример – имунокомпрометирани, трансплантирани, с хронични болести, предпочитано би трябвало да си слагат ваксина против COVID-19, да употребяват и бустерните дози. Вече е потвърдено, че неимунизираните изкарват тежко болестта.
На какво се дължи нарастването на случаите? Защо в този момент, а не през есента, каквито бяха прогнозите на доста експерти?
Не можем да сложим паралел сред този вирус и респираторните вируси като грип, парагрип, RSV и други Те просто не са идентични. Разпространението зависи от една страна от мутационните благоприятни условия на вируса SARS-CoV-2, а от друга от незадоволителното ваксинално покритие. Практиката демонстрира, че той и останалите респираторни вируси не вървят редом, има немалка заболяемост от COVID-19 и през летните месеци. Сега тази заболяемост се усилва. За последната седмица е регистриран 50% растеж на заболяемостта от COVID-19. Редица спомагателни разновидности трансформират характерността на вируса.
По-тежко ли протичат Омикрон и актуалните му подварианти?
При имунизираните пациенти клиничните прояви са леко изразени. Голяма част от тези пациенти се лекуват в домашни условия, единични се хоспитализират и нормално болестта приключва с излекуване. Не мога да кажа, че има основна разлика в клиничното протичане във връзка с тежест на Омикрон, който циркулира в страната от май тази година. При неимунизираните лица несъмнено се следи по тежко протичане и рисковете за продължителни последствия са налице. Подчертавам, че при имунизираните пациенти една остра респираторна зараза минава доста по-леко и огромна част от хората се лекуват амбулаторно от съответните експерти.
Препоръчвате ли използването на втора бустерна иРНК ваксина против COVID-19 и кой би трябвало да си я сложи предпочитано?
Категорично предлагам. Съответните категории пациенти, които би трябвало да си слагат предпочитано втора бустерна ваксина, са ясни. Информация за тях е оповестена и на уеб страницата на Министерството на здравеопазването, и на страницата на акцията „ +мен “. Всяка европейска страна има лични решения във връзка с възрастта за втората бустерна доза, дали над 65 или над 70 години. Експертите у нас и изключително Експертният съвещателен съвет по контрол на имунопрофилактиката предлагат втора бустерна доза с осведомителна РНК да се приложи не по-рано от четири месеца след първия бустер при лицата над 65 години. Допълнително, втори бустер е желателно да си слагат и рисковите групи – лица с хронични болести на разнообразни органи и системи, имунокомпрометирани, трансплантирани, медицински експерти и други Клиничният опит сподели тежко протичане при пациенти с диабет и нефрологични болести. Клинични изследвания, оповестени досега, включително и български, демонстрират, че с времето имунитетът по отношение на този вирус понижава, изключително в равнищата на обезвреждащите антитела. Затова се следят и повторни болести с разнообразни разновидности и подварианти на SARS-CoV-2. В Инфекциозна болница сега одобряваме жена с онкозаболяване, която показа, че за трети път е позитивна за COVID-19. Ето един от образците, които демонстрират, че оценката на имунитета е самостоятелна и зависи от корелацията на хуморалния и клетъчно-медиирания. Професионалният претекст е да накараме да се задействат защитните механизми с втора бустерна доза, даже да е имало среща с този вирус (заболяване или ваксинация). Това няма отрицателно въздействие по отношение на индивида.
Вторият бустер подсигурява ли ни ефикасна отбрана от новите разновидности на Омикрон – ВА.4. и ВА.5?
Да, изрично! Потвърждава го практиката – имунизираните прекарват доста по-леко това заболяване, а неимунизираните боледуват по-често, по-тежко и по-често биват приети в болница. Тези разновидности циркулират от няколко месеца.
С оглед увеличението на случаите с изключение на имунизирането, препоръчвате ли и други правила, които да съблюдаваме, с цел да се предпазим от заразяване?
По този въпрос има единодушие измежду медицинските експерти: би трябвало да се съблюдават разпоредбите за персонална хигиена и за отдалеченост. Ясно е, че когато се събират повече хора на едно място, рискът от болест със SARS-CoV-2 е по-висок. Счита се, че той е към 30-40% по-висок при Омикрон спрямо останалите разновидности на ковид и другите респираторни инфекции. Дезинфекцията, потреблението на защитни маски на публични места, където се събират доста хора – това са правила, които би трябвало да се съблюдават редом с имунизацията. На доста публични места като банки, магазини, аптеки и други продължава да има табела с надпис да не влизат повече от двама души, както и да се постави защитна маска. Това е отговорно държание! Индивидуалната грижа на всеки от нас, потреблението на персонални защитни средства, персоналната хигиена, дружно с ваксинопрофилактиката ще доведат до рационално намаляване и управление на заболяемостта.
А какво ще кажете на хората, които към момента не са се ваксинирали против COVID-19?
Ще кажа, че имунизациите потвърдиха своята надеждност за минимизиране на тежките последствия от болестта. В никакъв случай рисковете не са толкоз съществени, че да се отхвърляме от имунизация.
Една трета от пациентите, които сега са приети в болница в Инфекциозна болница, са над 80 година Всеки ден запитвам околните на хора с COVID-19 над 75, 80, 89-годишна възраст за какво не са профилактирали родителите си, за какво не са ги ваксинирали, само че не получавам явен отговор. Те несъмнено съжаляват, тъй като утежняването на хроничните болести, при в допълнение заразяване с този вирус е действителен факт, както е реалност, че имунната реактивност на организма на тази възраст не е съответна, не е такава, каквато е при децата, които боледуват по-рядко. Така че, от наблюденията ни върху другите профили на пациенти са в основата на професионалните ни претекстове за имунизация.
Удовлетворена съм, че огромна част от медицинския личен състав у нас, в това число и в Инфекциозна болница, са профилактирани. Те са в всекидневен контакт с пациентите с COVID-19 и без значение от самостоятелните защитни ограничения, са уверени и в нуждата от имунизация.
И въпреки всичко кой е по-добрият имунитет – постваксиналният или постинфекциозният?
Мненията на всички медицински експерти са еднопосочни. Вече има задоволително теоретичен материал по въпроса. Разбира се, че постваксиналният имунитет е по малко рисковият за превъзмогване на инфекцията, без заплаха от тежко протичане и затруднения. При имунизация се построяват съответните характерни антитела и се включват защитни механизми по отношение на основни белтъци на вируса, блокирайки неговото нахлуване в клетките. Постинфекциозният имунитет е обвързван с разболяването от COVID-19 с цялата гама от опасности и адекватност на имунната отбрана. Не е разумно да считам, че е рационално да прекараме болестта, с цел да разчитаме на постинфекциозния си имунитет. Нашите данни демонстрират по-лекото протичане при профилактиране. Дори да се разболеят тези хора имунната система посреща болестта готова.
Все повече специалисти настояват, че България навлиза в нова вълна на COVID-19, какво демонстрира обстановката в Инфекциозна болница?
COVID-19 е реалност – циркулира в обществото и случаите на приетите в болница с тази диагноза в Инфекциозна болница последователно се усилват. Опитът на Инфекциозна болница изрично демонстрира, че до хоспитализация доближават неимунизираните. Основно при тях има проблеми, свързани както с острата фаза на болестта, по този начин и с последствията от COVID-19. Ако би трябвало да създадем профил на пациентите, които постъпват в Инфекциозна болница, това най-често са възрастни хора, които се нуждаят от болнично наблюдаване и лекуване, като при неимунизираните болестта протича относително по-тежко. При тях са и леталните случаи.
Пациентите, които са с съпътстващи болести на разнообразни органи и системи, прекарват по-леко болестта, когато са имунизирани. Трябва да продължим с обясняването, че хората над 65 година, както и хората от рисковите групи като да вземем за пример – имунокомпрометирани, трансплантирани, с хронични болести, предпочитано би трябвало да си слагат ваксина против COVID-19, да употребяват и бустерните дози. Вече е потвърдено, че неимунизираните изкарват тежко болестта.
На какво се дължи нарастването на случаите? Защо в този момент, а не през есента, каквито бяха прогнозите на доста експерти?
Не можем да сложим паралел сред този вирус и респираторните вируси като грип, парагрип, RSV и други Те просто не са идентични. Разпространението зависи от една страна от мутационните благоприятни условия на вируса SARS-CoV-2, а от друга от незадоволителното ваксинално покритие. Практиката демонстрира, че той и останалите респираторни вируси не вървят редом, има немалка заболяемост от COVID-19 и през летните месеци. Сега тази заболяемост се усилва. За последната седмица е регистриран 50% растеж на заболяемостта от COVID-19. Редица спомагателни разновидности трансформират характерността на вируса.
По-тежко ли протичат Омикрон и актуалните му подварианти?
При имунизираните пациенти клиничните прояви са леко изразени. Голяма част от тези пациенти се лекуват в домашни условия, единични се хоспитализират и нормално болестта приключва с излекуване. Не мога да кажа, че има основна разлика в клиничното протичане във връзка с тежест на Омикрон, който циркулира в страната от май тази година. При неимунизираните лица несъмнено се следи по тежко протичане и рисковете за продължителни последствия са налице. Подчертавам, че при имунизираните пациенти една остра респираторна зараза минава доста по-леко и огромна част от хората се лекуват амбулаторно от съответните експерти.
Препоръчвате ли използването на втора бустерна иРНК ваксина против COVID-19 и кой би трябвало да си я сложи предпочитано?
Категорично предлагам. Съответните категории пациенти, които би трябвало да си слагат предпочитано втора бустерна ваксина, са ясни. Информация за тях е оповестена и на уеб страницата на Министерството на здравеопазването, и на страницата на акцията „ +мен “. Всяка европейска страна има лични решения във връзка с възрастта за втората бустерна доза, дали над 65 или над 70 години. Експертите у нас и изключително Експертният съвещателен съвет по контрол на имунопрофилактиката предлагат втора бустерна доза с осведомителна РНК да се приложи не по-рано от четири месеца след първия бустер при лицата над 65 години. Допълнително, втори бустер е желателно да си слагат и рисковите групи – лица с хронични болести на разнообразни органи и системи, имунокомпрометирани, трансплантирани, медицински експерти и други Клиничният опит сподели тежко протичане при пациенти с диабет и нефрологични болести. Клинични изследвания, оповестени досега, включително и български, демонстрират, че с времето имунитетът по отношение на този вирус понижава, изключително в равнищата на обезвреждащите антитела. Затова се следят и повторни болести с разнообразни разновидности и подварианти на SARS-CoV-2. В Инфекциозна болница сега одобряваме жена с онкозаболяване, която показа, че за трети път е позитивна за COVID-19. Ето един от образците, които демонстрират, че оценката на имунитета е самостоятелна и зависи от корелацията на хуморалния и клетъчно-медиирания. Професионалният претекст е да накараме да се задействат защитните механизми с втора бустерна доза, даже да е имало среща с този вирус (заболяване или ваксинация). Това няма отрицателно въздействие по отношение на индивида.
Вторият бустер подсигурява ли ни ефикасна отбрана от новите разновидности на Омикрон – ВА.4. и ВА.5?
Да, изрично! Потвърждава го практиката – имунизираните прекарват доста по-леко това заболяване, а неимунизираните боледуват по-често, по-тежко и по-често биват приети в болница. Тези разновидности циркулират от няколко месеца.
С оглед увеличението на случаите с изключение на имунизирането, препоръчвате ли и други правила, които да съблюдаваме, с цел да се предпазим от заразяване?
По този въпрос има единодушие измежду медицинските експерти: би трябвало да се съблюдават разпоредбите за персонална хигиена и за отдалеченост. Ясно е, че когато се събират повече хора на едно място, рискът от болест със SARS-CoV-2 е по-висок. Счита се, че той е към 30-40% по-висок при Омикрон спрямо останалите разновидности на ковид и другите респираторни инфекции. Дезинфекцията, потреблението на защитни маски на публични места, където се събират доста хора – това са правила, които би трябвало да се съблюдават редом с имунизацията. На доста публични места като банки, магазини, аптеки и други продължава да има табела с надпис да не влизат повече от двама души, както и да се постави защитна маска. Това е отговорно държание! Индивидуалната грижа на всеки от нас, потреблението на персонални защитни средства, персоналната хигиена, дружно с ваксинопрофилактиката ще доведат до рационално намаляване и управление на заболяемостта.
А какво ще кажете на хората, които към момента не са се ваксинирали против COVID-19?
Ще кажа, че имунизациите потвърдиха своята надеждност за минимизиране на тежките последствия от болестта. В никакъв случай рисковете не са толкоз съществени, че да се отхвърляме от имунизация.
Една трета от пациентите, които сега са приети в болница в Инфекциозна болница, са над 80 година Всеки ден запитвам околните на хора с COVID-19 над 75, 80, 89-годишна възраст за какво не са профилактирали родителите си, за какво не са ги ваксинирали, само че не получавам явен отговор. Те несъмнено съжаляват, тъй като утежняването на хроничните болести, при в допълнение заразяване с този вирус е действителен факт, както е реалност, че имунната реактивност на организма на тази възраст не е съответна, не е такава, каквато е при децата, които боледуват по-рядко. Така че, от наблюденията ни върху другите профили на пациенти са в основата на професионалните ни претекстове за имунизация.
Удовлетворена съм, че огромна част от медицинския личен състав у нас, в това число и в Инфекциозна болница, са профилактирани. Те са в всекидневен контакт с пациентите с COVID-19 и без значение от самостоятелните защитни ограничения, са уверени и в нуждата от имунизация.
И въпреки всичко кой е по-добрият имунитет – постваксиналният или постинфекциозният?
Мненията на всички медицински експерти са еднопосочни. Вече има задоволително теоретичен материал по въпроса. Разбира се, че постваксиналният имунитет е по малко рисковият за превъзмогване на инфекцията, без заплаха от тежко протичане и затруднения. При имунизация се построяват съответните характерни антитела и се включват защитни механизми по отношение на основни белтъци на вируса, блокирайки неговото нахлуване в клетките. Постинфекциозният имунитет е обвързван с разболяването от COVID-19 с цялата гама от опасности и адекватност на имунната отбрана. Не е разумно да считам, че е рационално да прекараме болестта, с цел да разчитаме на постинфекциозния си имунитет. Нашите данни демонстрират по-лекото протичане при профилактиране. Дори да се разболеят тези хора имунната система посреща болестта готова.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ