Проф. Николай Радулов: Имотите са само начало. Банковите сметки са следващото, което ще изскочи
Проф. доктор Николай Радулов е учител в Нов български университет, Департамент „ Национална и интернационална сигурност “. Бил е основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
- Проф. Радулов, Консултативният съвет по национална сигурност при президента не излезе с обща декларация, което, да подчертаем, се случва за първи път. Огромни разногласия провокира формулировката, че страната бездейства. Според вас работи ли страната във връзка с корупцията по висшите етажи на властта?
- Работи корупцията... Премиерът означи какъв брой огромна независимост имали медиите и по какъв начин свободно можело да се приказва за това, по какъв начин той незабавно взима ограничения. Всъщност независимост на медиите няма. Информацията, която даде начало на по този начин наречения „ Апартаментгейт “ още веднъж пристигна извън – от организация и медия, финансирани от американското държавно управление, което единствено две седмици по-рано извади отчет, където ясно акцентира, че във връзка с корупцията се работи, само че няма резултати. Формулировката „ работи се “ е израз единствено на вежливост и създателите надали го мислят. Защото какво значи цялата държавна машина да работи, а да няма резултати?! Когато се вгледаме, се вижда, че целият държавен уред, който би трябвало да се бори с корупцията се е овъртолил в някакви невероятни имуществени и други покупко-продажби и по никакъв метод не може да бъде аршин за некорумпираност, което да му разреши да се бори с каквато и да било корупция. Докладът беше предупредителният изстрел във въздуха. Ние обаче имаме имунитет към отчети. Като пишат, че има огромна корупция и никой нищо не прави, ние споделяме „ то единствено едно и също се написа в тези отчети “. Обикновено Борисов упреква медиите, сред които и западни, че пускат подправени вести.
Но подправени вести няма кой да разгласява в Доклада на Държавния департамент, нито пък в Доклада на Европейската комисия. Управляващите би трябвало да одобряват тези сигнали като обеца на ухото, тъй като следва нещо доста по-тежко. Нещо, което чакам да се случи може би не преди европейските избори, само че директно по-късно.
- Какво е то?
- Според мен ще стартира да излиза информация за сметки на наши видни съграждани в разнообразни банки.
Още преди година в диалози с хора от специфичните служби на Съединени американски щати съм чувал, че те доста добре знаят кой какви сметки има и в кои банки. Това е идващото, което ще изскочи, тъй като корупцията в България към този момент по никакъв метод не се връзва нито с проектите на Европейския съюз, нито с тези на Съединените щати. С държанието си властта несъмнено настройва хората анти-НАТО, анти-ЕС. Това не остава неусетно.
- Апартаментгейт е единствено върхът на айсберга. Президентът също приказва за офшорни сметки, за парцели в чужбина. Това българско събитие ли е и по какъв начин по света се оправят с казуса?
- През последните 10 години тук излизаха информации за големи бази данни за офшорни сметки под дърво и камък и на кого ли не. Случва се това и на Запад. Много е значима обаче повода, заради която хората си влагат средствата в офшорни сметки. Офшорните компании не са неразрешени. Много американски икономисти са казвали, че няма нищо незаконно и даже – нищо аморално в това да се стремиш да избегнеш по законов път заплащането на повече налози.
- Както, прочее, и в изповядването на покупко-продажби по данъчни оценки нямало нищо нелегално.
- Да, това било народен спорт, сподели някой неотдавна. Но не е там работата. Работата е там, че нашите притежатели на офшорни сметки не са ги създали, с цел да укриват налози. Те са ги създали, с цел да укриват необяснимо и гигантско благосъстояние. Няма да загатвам имена, само че от диалози с непознати сътрудници, мога да кажа, че става дума за великански сметки от 100, 200, 300 милиона и нагоре – в Швейцария, в Арабските емирства и други Следващата стъпка ще покаже, че даже когато имаме офшорни компании ние, българите, не ги използваме за това, за което голяма част от останалия свят ги употребява. И в западния свят има офшорни компании, като прословутата компания на Георгиус Георгио, която след това пет пъти си смени притежателя и най-после се оказа принадлежаща на един международно прочут състезател. Като че ли никой не чу тези метаморфози и дори споделиха какъв брой хубаво било, че този международен скиор ще отиде в този наш прочут курорт. Дори да се вгледаме в очевидни сметки в България, ще разберем, че техните притежатели и задачите им фамилии са живели с по 100-200 лв. на месец през последните години. Не е обяснимо по какъв начин един настоящ министър преди да стане министър е икономисал 300-400 000 лв. в случай, че напълно малко е работил в задгранична компания и никой не споделя каква е била заплатата му. По един милион на година? Тези въпроси ще излязат още веднъж нескрито. Все отново си мисля, че е добре да не излязат преди европейските избори. Има риск това да се трансформира в една политическа вакханалия. Абсолютно съм убеден, че това, което може да излезе за едните – за тези отдясно или които се вършат, че са отдясно, може да излезе и за тези, които са отляво. Това ще хвърли страната в страховит безпорядък. Според мен това би трябвало да стане последователно, само че непреклонно. Защото парите в тези офшорни сметки са на всички нас. А ние се чудим къде са отишли 16 милиарда, простени от Национална агенция за приходите.
- Интересът на жителите към тематиката е голям, представителите – доста, а множеството показват позиция съгласно ползите си. Нека подчертаем ясно – казусът е в приходите и подозренията за укриването им, а не в самата продажба на данъчни оценки или притежанието на офшорни сметки.
- Ние, които разясняваме казуса в медиите, приказваме за цени, по-ниски от пазарните сега на покупката. Но измежду хората царува убеждението, че и тази цена не е платена. Че тези жилища и парцели са добити, с цел да се решат въпроси на тези, които сякаш им ги продават. Не настоявам, че това е по този начин. Казвам, че всеобщото разбиране е точно такова. Някой ще каже – хората си приказват какво ли не. Хората обаче виждат, рано или късно, кой какъв апартамент има. Виждат дали е безценен или не. В регистрите също се вижда, че някой има 6-7 жилището. Когато си имал наглостта да заявиш, че безусловно законно си ги придобил, кое да накара хората да не мислят, че имаш наглостта да си ги придобил без да си платил каквото и да било. Хората са прави да имат такива съмнения.
- Винаги ли би трябвало непознатите специфични служби да вадят обстоятелства и да ни споделят какво да вършим. Нашите къде са, проф. Радулов?
- В България има един общоприет проблем. Въпреки всички приказки и макар условията на законите, чиновниците там не са политически неутрални. Знае се всеки от управлението с коя политическа мощ е обвързван. Казвал съм неведнъж, само че ще подчертая още един път: след 1991-1992 година нямаме западно посолство, което да е понижило резидентурата си в България. За някои от посолствата даже важи противоположното – те са нараснали хората, които добиват информация по скришен и мълчалив метод. Стряскащо е, че работейки на наша територия и извършвайки закононарушение официално (защото това се назовава шпионаж), те събират информация, която е в интерес на европейските жители, в това число българските. Но това е реалност. Всичко, което се появява в информацията на Държавния департамент на Съединени американски щати и в отчетите на Европейската комисия, е резултат на доста точни и подробни изследвания, в това число с разследващи средства. Ние, българските жители, които сме данъкоплатци и които сме ограбени, също имаме изгода от тези отчети и от шпионажа на непознатите служби. Тя, става известно, е в наш интерес и в полза на европейските жители.
- Апартаментгейт откри необятно отражение в западните медии – New York Times, австрийският Der Standart, немският Stuttgarter Zeitung и така нататък Западната аудитория по какъв начин възприема този скандал? Според вас има ли разлика в прочита на българската публика, която като че ли е привикнала, и западната?
- Мисля, че западната аудитория не е сюрпризирана. Ние сме страната в Европейски Съюз, известна с „ най “ - най-ниска раждаемост, най-висока смъртност от глава на популацията - все ужасяващи неща, до момента в който по корупция сме в челото, а по независимост на медиите – в дъното. Нещата са съществени. Затова мисля, че развиване ще има и то относително скоро.
- Като гледате реакциите замитат ли се проблемите под килима? Печели ли се време? Или се работи? Вчера за няколко часа бяха подадени нови оставки.
- Прави се опит. Но снежната топка е станала прекомерно огромна, нараснала е скоростта си и стремително се носи надолу. Всякакви опити – един подал оставка, различен излязъл в отпуск, трети се отказал от мястото си в Народното събрание, е все едно да гасиш огън с бензин. Това добавя усещането, че тези хора са отговорни за освен това от покупката на евтини жилища.
- Очертаха се две диаметрално противоположни визии за справяне с казуса. От едната страна се желае нов антикорупционен закон и нов антикорупционен орган, от другата се сподели – дано да оценим въздействието на сегашната уредба. Трябва ли нов закон и нов орган за битка против корупцията?
- Когато преди време бяха препоръчани плановете на ГЕРБ и на президента, споделих, че и двата са неприемливи. Според мен единствената честна опция да работи антикорупционната конструкция би била тя да се управлява от човек, посочен и определен от опозицията. Но никой дори дума не даде да се изговори по този въпрос. Що се отнася до нов закон и нов орган, спомняте си по какъв начин се случваше това през годините – БОРКОР не работи, дайте да създадем организация. После и тя не работи и по този начин стигаме до трета, четвърта... Тъй като и службите не работят и не можем да ги накараме да работят, измисляме КПКОНПИ – комисия, която е формирана от служби, натоварени с негативна сила и възприемани отрицателно от обществото. Получава се нещо, което назовавам „ негативна синергия “. Тоест, всяка сама по себе си е неприятна и не прави работа, а дружно са още по-лоши и още по-лошо работят.
- Говори се за интервенция „ Чисти ръце “ и в България, което значи, че процесите са дълбоки. Но допустима ли е сходна интервенция, кой ще е извърши, какви ще са последствията?
- Първо, интервенция „ Чисти ръце “ би трябвало да се повери на хора, на които са им чисти ръцете. Не мога да схвана за какво при назначението на хората в това КПКОНПИ не е изяснено каква им е собствеността, правили ли са някакви въпреки и дребни далавери, и в случай че е по този начин, да ги отстранят от мястото, където би трябвало да си честен стожер. Това не е направено и явно е имало други съображения и претекстове тези хора да оглавят антикорупционната конструкция. Пък и освен тази конструкция. Виждате и невероятното издигане на министъра на вътрешните работи, който от основното професионално лице стремително се трансформира в основното политическо лице. Как се извърши тази трансформация за едно денонощие? Няма естествен човек, който да я изясни.
- Управляващите и редица техни обществени представители непрестанно внушават, че няма опция, че това, което вероятно ще пристигна след тях, може да е по-лошо. Има ли опция? Как да я разпознаем или създадем?
- Има опция и това е българският народ. Когато на хората им омръзне по този глупашки метод да ги крадат, алтернативата ще излезе. Това не значи, че ще пристигна някой от Виена, Мадрид или Париж. Пред последните години съм учител и виждам кадърни младежи, които минават през системата на българското обучение, отиват в действителния живот и се оправят добре. Те не са глупави. Рано или късно ще схванат, че би трябвало да се намесят в ръководството в интерес на страната. При това са и патриоти, част от тях към този момент са живели или работили в чужбина, само че желаят да живеят и да работят тук. Те няма да разрешат безумието, на което сме очевидци, да продължи.
Епицентър.бг
- Проф. Радулов, Консултативният съвет по национална сигурност при президента не излезе с обща декларация, което, да подчертаем, се случва за първи път. Огромни разногласия провокира формулировката, че страната бездейства. Според вас работи ли страната във връзка с корупцията по висшите етажи на властта?
- Работи корупцията... Премиерът означи какъв брой огромна независимост имали медиите и по какъв начин свободно можело да се приказва за това, по какъв начин той незабавно взима ограничения. Всъщност независимост на медиите няма. Информацията, която даде начало на по този начин наречения „ Апартаментгейт “ още веднъж пристигна извън – от организация и медия, финансирани от американското държавно управление, което единствено две седмици по-рано извади отчет, където ясно акцентира, че във връзка с корупцията се работи, само че няма резултати. Формулировката „ работи се “ е израз единствено на вежливост и създателите надали го мислят. Защото какво значи цялата държавна машина да работи, а да няма резултати?! Когато се вгледаме, се вижда, че целият държавен уред, който би трябвало да се бори с корупцията се е овъртолил в някакви невероятни имуществени и други покупко-продажби и по никакъв метод не може да бъде аршин за некорумпираност, което да му разреши да се бори с каквато и да било корупция. Докладът беше предупредителният изстрел във въздуха. Ние обаче имаме имунитет към отчети. Като пишат, че има огромна корупция и никой нищо не прави, ние споделяме „ то единствено едно и също се написа в тези отчети “. Обикновено Борисов упреква медиите, сред които и западни, че пускат подправени вести.
Но подправени вести няма кой да разгласява в Доклада на Държавния департамент, нито пък в Доклада на Европейската комисия. Управляващите би трябвало да одобряват тези сигнали като обеца на ухото, тъй като следва нещо доста по-тежко. Нещо, което чакам да се случи може би не преди европейските избори, само че директно по-късно.
- Какво е то?
- Според мен ще стартира да излиза информация за сметки на наши видни съграждани в разнообразни банки.
Още преди година в диалози с хора от специфичните служби на Съединени американски щати съм чувал, че те доста добре знаят кой какви сметки има и в кои банки. Това е идващото, което ще изскочи, тъй като корупцията в България към този момент по никакъв метод не се връзва нито с проектите на Европейския съюз, нито с тези на Съединените щати. С държанието си властта несъмнено настройва хората анти-НАТО, анти-ЕС. Това не остава неусетно.
- Апартаментгейт е единствено върхът на айсберга. Президентът също приказва за офшорни сметки, за парцели в чужбина. Това българско събитие ли е и по какъв начин по света се оправят с казуса?
- През последните 10 години тук излизаха информации за големи бази данни за офшорни сметки под дърво и камък и на кого ли не. Случва се това и на Запад. Много е значима обаче повода, заради която хората си влагат средствата в офшорни сметки. Офшорните компании не са неразрешени. Много американски икономисти са казвали, че няма нищо незаконно и даже – нищо аморално в това да се стремиш да избегнеш по законов път заплащането на повече налози.
- Както, прочее, и в изповядването на покупко-продажби по данъчни оценки нямало нищо нелегално.
- Да, това било народен спорт, сподели някой неотдавна. Но не е там работата. Работата е там, че нашите притежатели на офшорни сметки не са ги създали, с цел да укриват налози. Те са ги създали, с цел да укриват необяснимо и гигантско благосъстояние. Няма да загатвам имена, само че от диалози с непознати сътрудници, мога да кажа, че става дума за великански сметки от 100, 200, 300 милиона и нагоре – в Швейцария, в Арабските емирства и други Следващата стъпка ще покаже, че даже когато имаме офшорни компании ние, българите, не ги използваме за това, за което голяма част от останалия свят ги употребява. И в западния свят има офшорни компании, като прословутата компания на Георгиус Георгио, която след това пет пъти си смени притежателя и най-после се оказа принадлежаща на един международно прочут състезател. Като че ли никой не чу тези метаморфози и дори споделиха какъв брой хубаво било, че този международен скиор ще отиде в този наш прочут курорт. Дори да се вгледаме в очевидни сметки в България, ще разберем, че техните притежатели и задачите им фамилии са живели с по 100-200 лв. на месец през последните години. Не е обяснимо по какъв начин един настоящ министър преди да стане министър е икономисал 300-400 000 лв. в случай, че напълно малко е работил в задгранична компания и никой не споделя каква е била заплатата му. По един милион на година? Тези въпроси ще излязат още веднъж нескрито. Все отново си мисля, че е добре да не излязат преди европейските избори. Има риск това да се трансформира в една политическа вакханалия. Абсолютно съм убеден, че това, което може да излезе за едните – за тези отдясно или които се вършат, че са отдясно, може да излезе и за тези, които са отляво. Това ще хвърли страната в страховит безпорядък. Според мен това би трябвало да стане последователно, само че непреклонно. Защото парите в тези офшорни сметки са на всички нас. А ние се чудим къде са отишли 16 милиарда, простени от Национална агенция за приходите.
- Интересът на жителите към тематиката е голям, представителите – доста, а множеството показват позиция съгласно ползите си. Нека подчертаем ясно – казусът е в приходите и подозренията за укриването им, а не в самата продажба на данъчни оценки или притежанието на офшорни сметки.
- Ние, които разясняваме казуса в медиите, приказваме за цени, по-ниски от пазарните сега на покупката. Но измежду хората царува убеждението, че и тази цена не е платена. Че тези жилища и парцели са добити, с цел да се решат въпроси на тези, които сякаш им ги продават. Не настоявам, че това е по този начин. Казвам, че всеобщото разбиране е точно такова. Някой ще каже – хората си приказват какво ли не. Хората обаче виждат, рано или късно, кой какъв апартамент има. Виждат дали е безценен или не. В регистрите също се вижда, че някой има 6-7 жилището. Когато си имал наглостта да заявиш, че безусловно законно си ги придобил, кое да накара хората да не мислят, че имаш наглостта да си ги придобил без да си платил каквото и да било. Хората са прави да имат такива съмнения.
- Винаги ли би трябвало непознатите специфични служби да вадят обстоятелства и да ни споделят какво да вършим. Нашите къде са, проф. Радулов?
- В България има един общоприет проблем. Въпреки всички приказки и макар условията на законите, чиновниците там не са политически неутрални. Знае се всеки от управлението с коя политическа мощ е обвързван. Казвал съм неведнъж, само че ще подчертая още един път: след 1991-1992 година нямаме западно посолство, което да е понижило резидентурата си в България. За някои от посолствата даже важи противоположното – те са нараснали хората, които добиват информация по скришен и мълчалив метод. Стряскащо е, че работейки на наша територия и извършвайки закононарушение официално (защото това се назовава шпионаж), те събират информация, която е в интерес на европейските жители, в това число българските. Но това е реалност. Всичко, което се появява в информацията на Държавния департамент на Съединени американски щати и в отчетите на Европейската комисия, е резултат на доста точни и подробни изследвания, в това число с разследващи средства. Ние, българските жители, които сме данъкоплатци и които сме ограбени, също имаме изгода от тези отчети и от шпионажа на непознатите служби. Тя, става известно, е в наш интерес и в полза на европейските жители.
- Апартаментгейт откри необятно отражение в западните медии – New York Times, австрийският Der Standart, немският Stuttgarter Zeitung и така нататък Западната аудитория по какъв начин възприема този скандал? Според вас има ли разлика в прочита на българската публика, която като че ли е привикнала, и западната?
- Мисля, че западната аудитория не е сюрпризирана. Ние сме страната в Европейски Съюз, известна с „ най “ - най-ниска раждаемост, най-висока смъртност от глава на популацията - все ужасяващи неща, до момента в който по корупция сме в челото, а по независимост на медиите – в дъното. Нещата са съществени. Затова мисля, че развиване ще има и то относително скоро.
- Като гледате реакциите замитат ли се проблемите под килима? Печели ли се време? Или се работи? Вчера за няколко часа бяха подадени нови оставки.
- Прави се опит. Но снежната топка е станала прекомерно огромна, нараснала е скоростта си и стремително се носи надолу. Всякакви опити – един подал оставка, различен излязъл в отпуск, трети се отказал от мястото си в Народното събрание, е все едно да гасиш огън с бензин. Това добавя усещането, че тези хора са отговорни за освен това от покупката на евтини жилища.
- Очертаха се две диаметрално противоположни визии за справяне с казуса. От едната страна се желае нов антикорупционен закон и нов антикорупционен орган, от другата се сподели – дано да оценим въздействието на сегашната уредба. Трябва ли нов закон и нов орган за битка против корупцията?
- Когато преди време бяха препоръчани плановете на ГЕРБ и на президента, споделих, че и двата са неприемливи. Според мен единствената честна опция да работи антикорупционната конструкция би била тя да се управлява от човек, посочен и определен от опозицията. Но никой дори дума не даде да се изговори по този въпрос. Що се отнася до нов закон и нов орган, спомняте си по какъв начин се случваше това през годините – БОРКОР не работи, дайте да създадем организация. После и тя не работи и по този начин стигаме до трета, четвърта... Тъй като и службите не работят и не можем да ги накараме да работят, измисляме КПКОНПИ – комисия, която е формирана от служби, натоварени с негативна сила и възприемани отрицателно от обществото. Получава се нещо, което назовавам „ негативна синергия “. Тоест, всяка сама по себе си е неприятна и не прави работа, а дружно са още по-лоши и още по-лошо работят.
- Говори се за интервенция „ Чисти ръце “ и в България, което значи, че процесите са дълбоки. Но допустима ли е сходна интервенция, кой ще е извърши, какви ще са последствията?
- Първо, интервенция „ Чисти ръце “ би трябвало да се повери на хора, на които са им чисти ръцете. Не мога да схвана за какво при назначението на хората в това КПКОНПИ не е изяснено каква им е собствеността, правили ли са някакви въпреки и дребни далавери, и в случай че е по този начин, да ги отстранят от мястото, където би трябвало да си честен стожер. Това не е направено и явно е имало други съображения и претекстове тези хора да оглавят антикорупционната конструкция. Пък и освен тази конструкция. Виждате и невероятното издигане на министъра на вътрешните работи, който от основното професионално лице стремително се трансформира в основното политическо лице. Как се извърши тази трансформация за едно денонощие? Няма естествен човек, който да я изясни.
- Управляващите и редица техни обществени представители непрестанно внушават, че няма опция, че това, което вероятно ще пристигна след тях, може да е по-лошо. Има ли опция? Как да я разпознаем или създадем?
- Има опция и това е българският народ. Когато на хората им омръзне по този глупашки метод да ги крадат, алтернативата ще излезе. Това не значи, че ще пристигна някой от Виена, Мадрид или Париж. Пред последните години съм учител и виждам кадърни младежи, които минават през системата на българското обучение, отиват в действителния живот и се оправят добре. Те не са глупави. Рано или късно ще схванат, че би трябвало да се намесят в ръководството в интерес на страната. При това са и патриоти, част от тях към този момент са живели или работили в чужбина, само че желаят да живеят и да работят тук. Те няма да разрешат безумието, на което сме очевидци, да продължи.
Епицентър.бг
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ