Проф.д-р Димитър Димитров е новия ректор на Великотърновския университет
Проф. доктор Димитър Димитров е определен за Ректор на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ за мандат 2023 – 2027 година, оповестиха от пресцентъра на вуза. На отчетно-изборното заседание през днешния ден публицисти не бяха позволени.
Четирима бяха претендентите за поста на досегашния началник на университета проф. Христо Бонджолов. Проф. Димитър Симеонов е получил 62 гласа, проф. Милко Палангурски – 40 гласа, за доцент Мариана Няголова са дали своят вот петима. 263 гласа е поддръжката за бъдещия ректор проф. Димитър Димитров.
Предлагаме ви част от концепцията на проф. Димитър Димитров, с която е получил такава забележителна поддръжка през днешния ден:
Великотърновският университет, показан от своите факултети, филиали, центрове и департаменти, от своите преподаватели, чиновници и студенти, ще би трябвало да се развива напред в изискванията на мощна конкуренция, съчетавайки традицията с иновациите.
Предизвикателства са не едно и две, в това число политическата (не)стабилност в страната, общото икономическо положение, политиката в областта на висшето обучение и науката и свързаната с нея нормативна база. Реформата в бранша на висшето обучение визира цялостното финансиране на висшите учебни заведения и е фактор с основно влияние върху образователната и научноизследователската работа. Наред с огромната външна и вътрешна конкуренция, ние би трябвало да посрещнем провокациите, които произтичат от неподходящите демографски процеси. Ще има и промени в законодателството, евентуално не постоянно в наша изгода. Няма смисъл да водим войни с нормативната база и с национални институции, които не харесваме доста по разнообразни аргументи, само че няма да си позволим да бъдем безгласна писмен знак – мощни ще сме тогава, когато сме изправени.
В тази среда ще работим през идващите четири години. За да успеем, би трябвало да знаем ясно какво желаеме: запазване и развиване на Великотърновския университет като значима и уважавана просветителна и научно-изследователска институция както в народен, по този начин и в интернационален проект. За тази цел ни е нужен холистичен метод, при който да успеем да комбинираме на пръв взор мъчно съвместими неща. Така да вземем за пример, съхраняването на положителните обичаи, които Университетът има, би трябвало да върви ръка за ръка с нововъведенията, в това число в региона на дигитализацията, отвореното и отдалечено образование. Наложително е да запазим и даже, за какво не, да разтеглим нашата многопрофилност, като това не трябва да ни пречи да продължим да се развиваме интензивно там, където обичайно сме мощни или бихме могли да станем мощни. Нашата значима и амбициозна цел ще бъде да се наредим сред изследователските университети в страната.
Друга не по-малко значима тенденция за развиване на Университета е интернационализацията, в това число посредством присъединяване ни в интернационалните консорциуми, мрежи и планове. През последните години се направиха стъпки в тази посока и аз имам вяра, че ще продължим сполучливо нашата интернационална активност, от програмата Еразъм+, във връзка с която сме измежду водачите в страната, до включването ни в огромния проект Европейски университети. Нашата идея включва поддръжката на българщината и българистиката в чужбина, даже когато ще ни се постанова да запълваме празнини, оставени от не постоянно съответната държавна политика в тази област. Ще продължаваме разрастването си в Югоизточна Европа, като първоначално би трябвало с цялостна пара да проработят поделенията ни в Република Северна Македония.
Трябва да търсим източници на доходи, само че не за сметка на обичайните ни факултети, които са сътворили образа на Университета и дават доста за неговия разцвет в разнообразни аспекти. По отношение на приходите имаме неизползвани запаси. Наложително е също по този начин да запазим финансовата непоклатимост на Университета, с цел да може да поддържаме растеж на приходите и все по-висок стандарт на живот на нашите преподаватели и чиновници, като тук не изключвам, несъмнено, и нашите студенти и докторанти. Важна е ролята ни за града, общината и региона, където ние сме измежду най-големите работодатели.
Това, което би трябвало да запазим и развием, ми дава съображение да желая доверието на моите сътрудници. Поради условията за краткост на представяните от претендентите за ректори концепции (до 15 000 знака), аз ще показва настрана пред сътрудниците си една по-детайлна идея. В духа на упоменатия от мен холистичен метод, аз ще развия концепциите си по браншове, които са от ден на ден взаимообвързани и сложни за делене. Не можем, да вземем за пример, да отделим изрично образователната от интернационалната активност поради общата наклонност към интернационализация, нито пък да отделим тези два ресора от научната и плановата активност, от акредитацията и поддържането на качество. Всички тези ресори ще стават от ден на ден взаимосвързани и взаимозаменяеми.
Най-важният капитал постоянно са хората. Инвестицията в човешкия запас е основна за нашия триумф като Университет. Тази инвестиция аз виждам главно в два аспекта: повишение на професионалния потенциал на работещите в Университета преподаватели и административни фрагменти и повишение на техния витален стандарт и обществен статус. Много значим аспект от активността ни би трябвало да бъде подмладяването на кадровия състав, както преподавателски, по този начин и административен.
По отношение на преподавателския състав би трябвало да се реализира нужният баланс сред подмладяването, от една страна, и от друга, дължимото почитание към преподавателите с опит и дълъг стаж в Университета, чиито заслуги имат доста значимо значение за построяването и запазването на марката „ ВТУ ”. Институтите могат да се трансфорат в една опция за продължение на тяхната връзка с Университета. В институтите може и би трябвало да се развива научно-изследователска активност, която да носи точки и авторитет, посредством тях да се кандидатства по планове, да се координира присъединяване ни в консорциуми и мрежи, да се оказва помощ при акредитацията на Университета и обособените посоки, да се правят консултантски услуги посредством положително взаимоотношение с националните и локални структури и ведомства, както и с бизнеса.
Четирима бяха претендентите за поста на досегашния началник на университета проф. Христо Бонджолов. Проф. Димитър Симеонов е получил 62 гласа, проф. Милко Палангурски – 40 гласа, за доцент Мариана Няголова са дали своят вот петима. 263 гласа е поддръжката за бъдещия ректор проф. Димитър Димитров.
Предлагаме ви част от концепцията на проф. Димитър Димитров, с която е получил такава забележителна поддръжка през днешния ден:
Великотърновският университет, показан от своите факултети, филиали, центрове и департаменти, от своите преподаватели, чиновници и студенти, ще би трябвало да се развива напред в изискванията на мощна конкуренция, съчетавайки традицията с иновациите.
Предизвикателства са не едно и две, в това число политическата (не)стабилност в страната, общото икономическо положение, политиката в областта на висшето обучение и науката и свързаната с нея нормативна база. Реформата в бранша на висшето обучение визира цялостното финансиране на висшите учебни заведения и е фактор с основно влияние върху образователната и научноизследователската работа. Наред с огромната външна и вътрешна конкуренция, ние би трябвало да посрещнем провокациите, които произтичат от неподходящите демографски процеси. Ще има и промени в законодателството, евентуално не постоянно в наша изгода. Няма смисъл да водим войни с нормативната база и с национални институции, които не харесваме доста по разнообразни аргументи, само че няма да си позволим да бъдем безгласна писмен знак – мощни ще сме тогава, когато сме изправени.
В тази среда ще работим през идващите четири години. За да успеем, би трябвало да знаем ясно какво желаеме: запазване и развиване на Великотърновския университет като значима и уважавана просветителна и научно-изследователска институция както в народен, по този начин и в интернационален проект. За тази цел ни е нужен холистичен метод, при който да успеем да комбинираме на пръв взор мъчно съвместими неща. Така да вземем за пример, съхраняването на положителните обичаи, които Университетът има, би трябвало да върви ръка за ръка с нововъведенията, в това число в региона на дигитализацията, отвореното и отдалечено образование. Наложително е да запазим и даже, за какво не, да разтеглим нашата многопрофилност, като това не трябва да ни пречи да продължим да се развиваме интензивно там, където обичайно сме мощни или бихме могли да станем мощни. Нашата значима и амбициозна цел ще бъде да се наредим сред изследователските университети в страната.
Друга не по-малко значима тенденция за развиване на Университета е интернационализацията, в това число посредством присъединяване ни в интернационалните консорциуми, мрежи и планове. През последните години се направиха стъпки в тази посока и аз имам вяра, че ще продължим сполучливо нашата интернационална активност, от програмата Еразъм+, във връзка с която сме измежду водачите в страната, до включването ни в огромния проект Европейски университети. Нашата идея включва поддръжката на българщината и българистиката в чужбина, даже когато ще ни се постанова да запълваме празнини, оставени от не постоянно съответната държавна политика в тази област. Ще продължаваме разрастването си в Югоизточна Европа, като първоначално би трябвало с цялостна пара да проработят поделенията ни в Република Северна Македония.
Трябва да търсим източници на доходи, само че не за сметка на обичайните ни факултети, които са сътворили образа на Университета и дават доста за неговия разцвет в разнообразни аспекти. По отношение на приходите имаме неизползвани запаси. Наложително е също по този начин да запазим финансовата непоклатимост на Университета, с цел да може да поддържаме растеж на приходите и все по-висок стандарт на живот на нашите преподаватели и чиновници, като тук не изключвам, несъмнено, и нашите студенти и докторанти. Важна е ролята ни за града, общината и региона, където ние сме измежду най-големите работодатели.
Това, което би трябвало да запазим и развием, ми дава съображение да желая доверието на моите сътрудници. Поради условията за краткост на представяните от претендентите за ректори концепции (до 15 000 знака), аз ще показва настрана пред сътрудниците си една по-детайлна идея. В духа на упоменатия от мен холистичен метод, аз ще развия концепциите си по браншове, които са от ден на ден взаимообвързани и сложни за делене. Не можем, да вземем за пример, да отделим изрично образователната от интернационалната активност поради общата наклонност към интернационализация, нито пък да отделим тези два ресора от научната и плановата активност, от акредитацията и поддържането на качество. Всички тези ресори ще стават от ден на ден взаимосвързани и взаимозаменяеми.
Най-важният капитал постоянно са хората. Инвестицията в човешкия запас е основна за нашия триумф като Университет. Тази инвестиция аз виждам главно в два аспекта: повишение на професионалния потенциал на работещите в Университета преподаватели и административни фрагменти и повишение на техния витален стандарт и обществен статус. Много значим аспект от активността ни би трябвало да бъде подмладяването на кадровия състав, както преподавателски, по този начин и административен.
По отношение на преподавателския състав би трябвало да се реализира нужният баланс сред подмладяването, от една страна, и от друга, дължимото почитание към преподавателите с опит и дълъг стаж в Университета, чиито заслуги имат доста значимо значение за построяването и запазването на марката „ ВТУ ”. Институтите могат да се трансфорат в една опция за продължение на тяхната връзка с Университета. В институтите може и би трябвало да се развива научно-изследователска активност, която да носи точки и авторитет, посредством тях да се кандидатства по планове, да се координира присъединяване ни в консорциуми и мрежи, да се оказва помощ при акредитацията на Университета и обособените посоки, да се правят консултантски услуги посредством положително взаимоотношение с националните и локални структури и ведомства, както и с бизнеса.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ