Продължаваме промяната“ (ПП) и Демократична България“ (ДБ) трудно могат да

„ Продължаваме промяната “ (ПП) и „ Демократична България “ (ДБ) мъчно могат да обяснят даже на личните си гласоподаватели тотално безпринципните и напълно лобистки оферти за промени на правосъдната система

Лидерите на „ Продължаваме промяната “ (ПП) и „ Демократична България “ (ДБ) сигурно си дават сметката, че пакетирайки по този начин дълго прокламираната правосъдна промяна на конституционно равнище с хрумвания за смяна на националния празник и вкарването на мандатност при кметовете, мъчно ще съумеят да отклонят публичното внимание от задачите, които в действителност преследват.

Политическа партия и Демократична България мъчно могат да обяснят даже на личните си гласоподаватели тотално безпринципните и напълно лобистки оферти за промени на правосъдната система. Заради това залагат на сурогатното преместване на Националния празник от 3 март на 24 май, което предстоящо провокира остри реакции и следващо разделяне в публичните групи. Дали от Политическа партия и Демократична България в действителност си имат вяра, че останалите две обединения, заявили кардинална подготвеност за ремонт на главния закон в частта за правосъдната власт - ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, наивно ще гледат по какъв начин се вършат следващите нефелни опити за преодоляване на съда, прокуратура и следствието от политически централи, от адвокатски адвокатски фирми, от стопански и лобистки кръгове. Всъщност от Политическа партия и Демократична България не си имат вяра. Личи си и от метода, по който много свенливо пазят предложенията си, които за следващ път демонстрираха, че изказванията по какъв начин от партията на някогашния правосъден министър Христо Иванов - „ Да, България “, имат най-хубавата експертиза за развиването на правораздаването у нас, са чиста проба фукане и надалеч от действителността.

Несериозен даже бе методът, по който Политическа партия и Демократична България показаха желанията си за промени в главния закон - на 40-градусова горещина в събота решили, че в неделя в централата на партия, която, в случай че се яви независимо на избори, може да остане даже без дотация. И се събрали толкоз доста партийни „ вождове “, че на масата нямаше място даже за личния им правосъден министър. Ако ще променяш Конституцията, най-малкото е редно да направиш предложенията там, където се коват законите, а не бързайки преди неделния брънч.

Кой в действителност е създател на анонимните оферти, които прекрояват правосъдната власт, давайки безгранична власт на 2000 съдии и унищожавайки независимостта на още толкоз прокурори и следователи? Този въпрос постоянно стои, когато Политическа партия и Демократична България оферират каквато и да е смяна, още повече в Конституцията. Със сигурност не са тези, които ни ги показаха. Предложенията звучат толкоз лековато и несериозно, че в действителност са засегнатост освен за магистратите, само че и за адвокатурата и изобщо за юридическото съсловие у нас, което има право на самочувствие, в случай че се съди по това, че още веднъж компетентност „ Право “ е водеща в избора на кандидат-студентите в Алма матер.

Дали Христо Иванов осъзнава, че времето му в политиката изтича окончателно? Близо 10 години след фиаското, което претърпя правосъдната му промяна, той прави още по-нелеп опит да уреди кликата от Съюза на съдиите в България (ССБ), която откакто не може по почтен метод да откри поддръжка измежду гилдията, пробва да овладее Темида през задния вход. Поне в частта за бъдещия Съдийски съвет е видно, че предложенията са на върхушката на ССБ. Никой обаче не си дава сметка, че приемането на тези ремонти ще капсулират съдийското съсловие, ще го създадат тотално недосегаемо и даже и там всички да са ангели, рано или късно, всевластието ще изкуши мнозина от тях да се трансфорат в дяволи. А изкушението явно е много огромно, в случай че съдим по това, че членовете на Съдийския съвет нямало потребност да стопират работата си и като настоящи съдии.

Нека си зададем въпроса - какъв брой членове на ССБ попаднаха в по този начин и невстъпилия правосъден съвет? При директен избор на над 2000 съдии предходната година нито един от върхушката на Съюза на съдиите не беше определен. То не бяха гневни заявления, не бяха тъжби, които откакто разбъркан състав от Върховен касационен съд и Върховен административен съд отхвърли, чак в Страсбург се ожалиха. Какво ли би станало, в случай че тази смяна мине и отново няма от ССБ в новия Съдийски съвет? Христо Иванов отново ли ще желае смяна на Конституцията?

За поправките, свързани с прокуратурата, едно е ясно. Да ги бяха предложили от „ Правосъдие за всеки “ никой нямаше да им обърне внимание. Само че те са писани от други юристи, които избират да стоят в сянка, с изключение на когато не им се наложи да пазят ликвидирането на независимостта на държавното обвиняване било в Народното събрание, било в комфортни изявленията. За промяна на прокуратурата или за нейното очистване иде тирада? Двама прокурори в 10-членен прокурорски съвет? Шестима юристи и НПО-активисти, излъчени от Народното събрание, трябвало да подсигуряват, че прокурорите няма да са недосегаеми. Величков, Мусева, Янкулов, Брегов, Вегертседер, Христев – напряко да ги показват в главния закон. Пък и нали Атанас Славов ще ръководи Прокурорския съвет, с цел да е ясно кой поръчва делата да се задействат или да се държат на трупчета.

Няма подозрение, че държавното обвиняване дължи отчетност, дължи резултати, дължи доста отговори на натрупали се въпроси, само че не и да се трансформира в комфортен провинен. Та нали от години чуваме по какъв начин прокуратурата била под политическа взаимозависимост, та вместо да се промени, внезапно това се ускорява, освен това на конституционно равнище.
Отсега да е ясно, че в случай че тази смяна стане факт, то всяко болшинство, първото нещо, което ще прави, няма да е да излъчва държавно управление, а да сменя основния прокурор. Политическа партия и Демократична България сега нямат болшинство, а разчитат на поддръжката на спечелилия на изборите – ГЕРБ, а и на Движение за права и свободи, най-малко що се отнася до непопулярни решения или конституционна промяна. Ако членовете на Прокурорската гилдия бъдат определени с плаващо болшинство и Величков, Мусева, Янкулов, Брегов, Вегертседер, Христев, вземат, че се разминат с бъдещето си на кадровици и в случай че на следващия ден министърът на правораздаването не е Атанас Славов, Христо Иванов отново ли ще желае смяна на Конституцията?

Главният прокурор да бъде трансфорат в админ, желаят от Политическа партия и Демократична България и на процедура отварят вратата за феодализиране на прокуратурата по места. Какви са рисковете от това занапред ще разберем, само че сигурно във времена, в които доста страни от Европейския съюз одобряват рестриктивно законодателство, което дава повече пълномощия на централната власт, демонстрира, че предложенията са надалеч от актуалността и отбраната на публичния интерес.

Добре известният принцип на Монтескьо за разделянето на управляващите наподобява все по-малко подхожда на водачите на Политическа партия и Демократична България. Възможността на президента да отхвърля подписването на декрет при избор на тримата първи в правосъдната власт или тяхното освобождение, има по-скоро параден и обществен резултат, в сравнение с да е властови инструмент. От „ Правосъдие за всеки “ и „ Да, България “ обаче очевидно имат тежки комплекси от едно вечерно коленичене пред „ Дондуков “ 2 преди три години и половина, та в този момент търсят метод да не помнят за този нелицеприятен миг в историята.

Представените промени в Конституцията сигурно не са това, което хората чакат. Те не дават отговор на въпроси – по какъв начин да се форсира съдопроизводството у нас, по какъв начин да се подсигурява, че пред законите всички са равни, по какъв начин правораздаването да подсигурява сигурност и предвидимост, както на хората, по този начин и на бизнеса. Очевидно Политическа партия и Демократична България имат проблем с електоралната ерозия, която ги сполетя последните три месеца. 100 дни гласоподавателите на Кирил Петков, Христо Иванов, Асен Василев, Атанас Атанасов и сие, недоволстваха, че даже план не са виждали, а техните избраници гласоподават оферти на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Само и само поради това от Политическа партия и Демократична България, лековато и преждевременно пристъпиха към спешен ПР с подмятането на обявените промени в главния закон. И с цел да провокират публичното внимание по другояче непопулярна тематика, включвайки промяната на Националния празник. Така нормално се случва, когато нямаш причини за същинската част.

Все отново е добре, че към този момент всички са наясно, че „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ не могат и не би трябвало да вършат правосъдна промяна. Защото (почти) в никакъв случай не са пристъпвали в правосъдна зала, тъй като не ги интересува крайният резултат, а само кадруването в Темида, тъй като желаят недостижимост на техните съдии и преодоляване на прокуратурата, с цел да си обезпечат индулгенция за безобразията, които (ще) творят във властта. За да се избегне тъкмо това, на ход са систематичните партии – ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, а за какво не и Българска социалистическа партия, които постоянно са били в основата на случването на конституционните промени, още от 1991 година