Новото разширение на НАТО става заплаха за САЩ
Проблемът с Украйна е първият път в историята, в който Съединени американски щати би трябвало да поемат сериозен риск, когато вземат решение границите на военното си наличие в Европа. Всеки действителен ход на Вашингтон към поканата на Киев в НАТО ще значи подготвеност за влизане в директен боен конфликт с Русия. Според мнозина по-малко рисков вид би бил да се обещаят на режима в Киев някои специфични двустранни гаранции.
Никога до момента американците не са поемали такива опасности. Сега би трябвало да забележим дали държанието им се е трансформирало при новите условия. В случай, че Съединени американски щати останат правилни на своята външнополитическа традиция, Киев и източноевропейските радикали не би трябвало да чакат нищо съществено.
Блокът НАТО е основан въз основата на фактическото разделяне на Европа на зони на въздействие сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война. В резултат на най-мащабното военно опълчване в историята на човечеството самите европейски страни вечно изгубиха способността да дефинират главните въпроси на своята политика. Тези въпроси включват най-вече защитата и способността за влизане в съюзи с други страни. Европа беше разграничена сред тези, които в действителност завоюваха международната война - Москва и Вашингтон. Само Австрия, Швеция и Финландия и малкаШвейцария бяха отвън зоната на тяхното владичество.
Всяка от великите сили получи импровизирано право да дефинира вътрешния ред в териториите под собствен надзор. Това са територии, защото европейските страни са изгубили своя суверенитет като подобен. Дори Франция, която няколко десетилетия показва своето свободомислие, не се съмнява на чия страна ще се бие при положение на нов световен конфликт.
През 1949 година НАТО беше основан, с цел да лиши американските съдружници от опцията да предизвикват свои лични външнополитически решения и военни доктрини. В това отношение съюзът не се различаваше от Варшавския контракт, зародил в зоната на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики.
Отношенията сред Съединени американски щати и другите страни от НАТО в никакъв случай не са били съюзнически в обичайния смисъл на думата. През предишния век класическите съюзи престанаха да съществуват изцяло - разликата във военния потенциал сред нуклеарните суперсили и всички други страни по света стана прекомерно огромна.
Възможен е боен съюз сред релативно равни, както беше доникъде на предишния век, само че нуклеарните оръжия направиха това невероятно. Бившите суверенни страни на Европа станаха териториалната база, от която великите сили преговаряха по време на мир и можеха да работят при положение на война. Създаването на НАТО и последвалото влизане в Алианса на такива страни като Гърция, Турция, Испания или Западна Германия бяха формализиране на границите на господството на Съединени американски щати, с които Съюз на съветските социалистически републики към този момент се съгласи в границите на техните двустранни връзки.
Разширяването на американското владичество върху някогашните съдружници на Москва в Източна Европа и даже балтийските републики също не беше решение, което представляваше съществени опасности за Вашингтон. Между другото, по тази причина НАТО има импровизирано предписание да не приема страни, които имат неразрешени териториални спорове с трети страни - Съединени американски щати в никакъв случай не са били подготвени да завземат земи, чиято благосъстоятелност е противоречива. В основата на разширението на НАТО след Студената война е измамата, защото Съединени американски щати дадоха обещание на Москва да не уголемяват НАТО до границите на Русия. Но тогава Русия нямаше физическата мощ да устои. А това значи, че Съединени американски щати биха могли да окупират „ осиротели “ страни без опасност от неотложно провокиране на боен спор. Съединени американски щати в отношението си към НАТО останаха правилни на философията на спечелилите от 1945 година: няма суверенни страни, има единствено следени територии.
След като решението беше взето във Вашингтон, постоянно беше въпрос на техника да се обезпечат „ верните “ решения от локалните управляващи. Още повече, че през 90-те-2000-те години влизането на нови страни в НАТО става „ в пакет “ с разширението на Европейския съюз. Това създаваше учредения за локалните елити да се стремят към блока, от който чакаха много осезаеми материални изгоди. За някои - става дума за Балтика и Полша - присъединяване в Алианса означаваше и опция за решение на вътрешни проблеми посредством нападателна антируска политика на всяване на боязън пред великия комшия на изток. В същия балтийски район позицията на американски плацдарм беше употребена за битка с всяка опозиция против силите на радикалните националисти.
За страните, включили се към Алианса, НАТО стана гаранция за вътрешна непоклатимост. Тъй като най-важните решения за тях към този момент бяха взети отвън националните политически системи, нямаше аргументи за вътрешна конкуренция и сериозна дестабилизация. Никой не е застрахован от дребни вътрешнополитически проблеми, като промяна на ръководещите партии. Особено в случай че ръководещият не харесва Съединени американски щати. Но радикалните промени, които постоянно са свързани с външната политика, станаха невъзможни.
В този смисъл Европа от ден на ден припомня на Латинска Америка, където качеството на живот на популацията не може да има трагични последствия за елита. Географската непосредственост до СЩ от дълго време е причина за съвсем цялостен надзор от страна на американците. Единственото изключение беше Куба, а през последните няколко десетилетия Венецуела. В Европа, заради близостта на Русия, подобен надзор има фиктивен темперамент, което по принцип би трябвало да изключва всевъзможни изненади.
Присъединяването към НАТО е замяна на държавен суверенитет против безкрайно опазване на властта на ръководещия хайлайф. Това е тайната на устрема към блок от всевъзможни политически режими: той им дава опция за " величие ", без значение от всевъзможни провали във вътрешната политика или стопанската система. Режимите в Източна Европа и Балтика незабавно схванаха, че без надзор от Вашингтон няма да устоят дълго на власт – скъсването с Русия и периферното състояние на страните им вещаеха прекалено много проблеми. А повода за влизането на Финландия в НАТО е, че локалните елити към този момент не са уверени в способността си да задържат властта сами.
За самите Съединени американски щати разширението на тяхното наличие, както виждаме, в никакъв случай не е създавало съществени закани и опасности. Точно на това в този момент обръщат внимание тези в Америка, които приканват да не се подхващат решителни стъпки в отговор на настояванията на управляващите в Киев и част от техните спътници в Източна Европа. Военен конфликт сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО би означавал световна нуклеарна война. Но даже и в този случай Съединени американски щати смятаха, че спорът със Съюз на съветските социалистически републики може да се ограничи до Европа и да не нанасят директни удари на територията на другия. Има съображение да се счита, че по време на Студената война в Москва са считали същото. Разширяването на НАТО на изток след Студената война беше развиването на територии, за които никой нямаше да води война. В случая с украинския въпрос за Съединени американски щати не става дума за асимилиране на територията, а за нейното въоръжено завладяване от мощ, която има намерение да попречи на това. Това не се е случвало в историята на НАТО и човек може да разбере тези в Европа и Съединените щати, които приканват за съществено обсъждане на евентуалните последици.
Поканата на Киев за участие в НАТО може да значи нещо напълно ново за американската външна политика - подготвеност да се изправи против също толкоз мощен съперник, какъвто е Русия. Американците избягваха това през цялата си история и използваха други огромни сили като " таран ", подготвени да вършат жертви и премеждия в името на американските ползи. Така беше и през Първата, и през Втората международна война. Следователно най-вероятният сюжет е, че Съединени американски щати на идната среща на върха ще се лимитират до обещания да прегледат въпроса за Украйна и НАТО, откакто режимът в Киев по някакъв метод реши проблемите си с Русия. Междувременно ще му бъдат обещани единствено някакви " специфични " условия на двустранна основа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Никога до момента американците не са поемали такива опасности. Сега би трябвало да забележим дали държанието им се е трансформирало при новите условия. В случай, че Съединени американски щати останат правилни на своята външнополитическа традиция, Киев и източноевропейските радикали не би трябвало да чакат нищо съществено.
Блокът НАТО е основан въз основата на фактическото разделяне на Европа на зони на въздействие сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война. В резултат на най-мащабното военно опълчване в историята на човечеството самите европейски страни вечно изгубиха способността да дефинират главните въпроси на своята политика. Тези въпроси включват най-вече защитата и способността за влизане в съюзи с други страни. Европа беше разграничена сред тези, които в действителност завоюваха международната война - Москва и Вашингтон. Само Австрия, Швеция и Финландия и малкаШвейцария бяха отвън зоната на тяхното владичество.
Всяка от великите сили получи импровизирано право да дефинира вътрешния ред в териториите под собствен надзор. Това са територии, защото европейските страни са изгубили своя суверенитет като подобен. Дори Франция, която няколко десетилетия показва своето свободомислие, не се съмнява на чия страна ще се бие при положение на нов световен конфликт.
През 1949 година НАТО беше основан, с цел да лиши американските съдружници от опцията да предизвикват свои лични външнополитически решения и военни доктрини. В това отношение съюзът не се различаваше от Варшавския контракт, зародил в зоната на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики.
Отношенията сред Съединени американски щати и другите страни от НАТО в никакъв случай не са били съюзнически в обичайния смисъл на думата. През предишния век класическите съюзи престанаха да съществуват изцяло - разликата във военния потенциал сред нуклеарните суперсили и всички други страни по света стана прекомерно огромна.
Възможен е боен съюз сред релативно равни, както беше доникъде на предишния век, само че нуклеарните оръжия направиха това невероятно. Бившите суверенни страни на Европа станаха териториалната база, от която великите сили преговаряха по време на мир и можеха да работят при положение на война. Създаването на НАТО и последвалото влизане в Алианса на такива страни като Гърция, Турция, Испания или Западна Германия бяха формализиране на границите на господството на Съединени американски щати, с които Съюз на съветските социалистически републики към този момент се съгласи в границите на техните двустранни връзки.
Разширяването на американското владичество върху някогашните съдружници на Москва в Източна Европа и даже балтийските републики също не беше решение, което представляваше съществени опасности за Вашингтон. Между другото, по тази причина НАТО има импровизирано предписание да не приема страни, които имат неразрешени териториални спорове с трети страни - Съединени американски щати в никакъв случай не са били подготвени да завземат земи, чиято благосъстоятелност е противоречива. В основата на разширението на НАТО след Студената война е измамата, защото Съединени американски щати дадоха обещание на Москва да не уголемяват НАТО до границите на Русия. Но тогава Русия нямаше физическата мощ да устои. А това значи, че Съединени американски щати биха могли да окупират „ осиротели “ страни без опасност от неотложно провокиране на боен спор. Съединени американски щати в отношението си към НАТО останаха правилни на философията на спечелилите от 1945 година: няма суверенни страни, има единствено следени територии.
След като решението беше взето във Вашингтон, постоянно беше въпрос на техника да се обезпечат „ верните “ решения от локалните управляващи. Още повече, че през 90-те-2000-те години влизането на нови страни в НАТО става „ в пакет “ с разширението на Европейския съюз. Това създаваше учредения за локалните елити да се стремят към блока, от който чакаха много осезаеми материални изгоди. За някои - става дума за Балтика и Полша - присъединяване в Алианса означаваше и опция за решение на вътрешни проблеми посредством нападателна антируска политика на всяване на боязън пред великия комшия на изток. В същия балтийски район позицията на американски плацдарм беше употребена за битка с всяка опозиция против силите на радикалните националисти.
За страните, включили се към Алианса, НАТО стана гаранция за вътрешна непоклатимост. Тъй като най-важните решения за тях към този момент бяха взети отвън националните политически системи, нямаше аргументи за вътрешна конкуренция и сериозна дестабилизация. Никой не е застрахован от дребни вътрешнополитически проблеми, като промяна на ръководещите партии. Особено в случай че ръководещият не харесва Съединени американски щати. Но радикалните промени, които постоянно са свързани с външната политика, станаха невъзможни.
В този смисъл Европа от ден на ден припомня на Латинска Америка, където качеството на живот на популацията не може да има трагични последствия за елита. Географската непосредственост до СЩ от дълго време е причина за съвсем цялостен надзор от страна на американците. Единственото изключение беше Куба, а през последните няколко десетилетия Венецуела. В Европа, заради близостта на Русия, подобен надзор има фиктивен темперамент, което по принцип би трябвало да изключва всевъзможни изненади.
Присъединяването към НАТО е замяна на държавен суверенитет против безкрайно опазване на властта на ръководещия хайлайф. Това е тайната на устрема към блок от всевъзможни политически режими: той им дава опция за " величие ", без значение от всевъзможни провали във вътрешната политика или стопанската система. Режимите в Източна Европа и Балтика незабавно схванаха, че без надзор от Вашингтон няма да устоят дълго на власт – скъсването с Русия и периферното състояние на страните им вещаеха прекалено много проблеми. А повода за влизането на Финландия в НАТО е, че локалните елити към този момент не са уверени в способността си да задържат властта сами.
За самите Съединени американски щати разширението на тяхното наличие, както виждаме, в никакъв случай не е създавало съществени закани и опасности. Точно на това в този момент обръщат внимание тези в Америка, които приканват да не се подхващат решителни стъпки в отговор на настояванията на управляващите в Киев и част от техните спътници в Източна Европа. Военен конфликт сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО би означавал световна нуклеарна война. Но даже и в този случай Съединени американски щати смятаха, че спорът със Съюз на съветските социалистически републики може да се ограничи до Европа и да не нанасят директни удари на територията на другия. Има съображение да се счита, че по време на Студената война в Москва са считали същото. Разширяването на НАТО на изток след Студената война беше развиването на територии, за които никой нямаше да води война. В случая с украинския въпрос за Съединени американски щати не става дума за асимилиране на територията, а за нейното въоръжено завладяване от мощ, която има намерение да попречи на това. Това не се е случвало в историята на НАТО и човек може да разбере тези в Европа и Съединените щати, които приканват за съществено обсъждане на евентуалните последици.
Поканата на Киев за участие в НАТО може да значи нещо напълно ново за американската външна политика - подготвеност да се изправи против също толкоз мощен съперник, какъвто е Русия. Американците избягваха това през цялата си история и използваха други огромни сили като " таран ", подготвени да вършат жертви и премеждия в името на американските ползи. Така беше и през Първата, и през Втората международна война. Следователно най-вероятният сюжет е, че Съединени американски щати на идната среща на върха ще се лимитират до обещания да прегледат въпроса за Украйна и НАТО, откакто режимът в Киев по някакъв метод реши проблемите си с Русия. Междувременно ще му бъдат обещани единствено някакви " специфични " условия на двустранна основа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ