Призраците могат да се залепят“ за живи хора, хранейки се

Призраците могат да се „ залепят “ за живи хора, хранейки се с тяхната сила … В културата на северноамериканските индианци съществува концепцията за фантомна болест – мистериозно положение на хората, което е породено от духове на мъртвите, които се задържат в нашия свят. Според митовете на племената Навахо и Мускоги на призраците им е мъчно да „ оцелеят ” в материалния свят, само че те могат да се „ залепят ” за жив човек, хранейки се с неговата витална сила. Като изсмуква виталната му мощ, призракът отслабва индивида, прави го болен, а от време на време даже го довежда до гибел. За това индианците имат особено название “болест на призраците “. Идеята, че призраците на мъртвите могат да се завърнат, с цел да причинят заболявания и гибел у живите хора, в действителност не е индианска концепция. Тя идва от античния свят и се загатва в култури от Месопотамия, Египет, Гърция, Рим, Китай и Индия. Всяка от тези култури има свои лични обичаи, само че по-често се счита, че подобен рисков фантом може да бъде духът на неотдавна умрял, който не е бил заровен съгласно разпоредбите. Ето за какво, с цел да се предотврати това, съществуват редица погребални ритуали. Според вярванията на индианците, неспоконият фантом се закача най-много за човек, който е прекомерно обхванат от тъгата си по неотдавна умрял другар или родственик, мисли доста за гибелта, пробва се да се свърже с умрелия родственик посредством вълшебен ритуали и като цяло обръща прекалено много внимание на тематиката за гибелта и мъртвите в всекидневието си. Племето Мускоги има вяра, че всеки човек е изпълнен с сила, която е резултат от поток сред мозъка, тялото и духа, наименуван „ Ibofanga “. И може да възникне призрачно заболяване, когато този поток бъде нарушен. Каквато и да е повода, привлеченият фантом се насочва и се „ прикачва “ към жертвата. Между тях поражда избрана връзка, която може в допълнение да повлияе на околната среда на индивида. Например към човек, който е „ болен “ от призрачна болест могат да се следят паранормални феномени като полтъргайст. Според индианската религия, призракът не желае безусловно „ избраникът му “ да се разболее и да почине, само че би трябвало да се храни с виталната му мощ и дух, с цел да резервира наличието си на този свят. Симптомите на това призрачно заболяване могат да бъдат много разнородни, в това число уязвимост, главоболие, загуба на вкус, виене на свят, гадене, пристъп, тревога, меланхолия, нервност, понижен интерес към ежедневните действия, неспособност за другарство с другите, както кошмари и ненадейно възприятие на смут. Четете още: Историята за терора на невидимо творение над семейство Даг В някои случаи страдащите могат непрекъснато да виждат по какъв начин фантом се появява пред тях или ги преследва. Казват, че в случай че подобен болен човек не се лекува, с всеки минал ден той става все по-слаб и по-слаб, отдръпва се от обществото и в краен случай даже умира, след което призракът, предизвикал гибелта му, го води към подземния свят. Смята се, че жертвите на призрачната болест би трябвало да бъдат лекувани допустимо най-скоро, тъй като в противоположен случай тя може да стане нелечима. Обикновено “лечението ” включва ритуали, които желаят от духа да спре да се вкопчва в материалния свят и да отиде в отвъдното. Но в случай че апелите останат без резултат, извършващият ритуала се обръща към нападателни способи за прогонване на духа.



В културата на Апачите един от методите за изцеление на заболяването е да се изгорят всички неща на умрелия родственик, да се почисти всичко, което може да припомня за него или нея, околните да се реалокират в нова къща и изцяло да го прогонят от мислите си, без даже да загатват името му. Смята се, че това ще накара призракът да се откаже и да изчезне. Твърди се, че естествената медицина или западната здравна процедура са изцяло безполезни против фантомната болест. Най-добрият метод за справяне с фантом, „ затънал “ върху жертва, е изцяло да се предотврати появяването му, като погребението е осъществено вярно и живите се опитат да не мислят прекомерно за индивида, който е умрял. Вярата във фантомната болест е толкоз огромна измежду индианците, че към момента се приказва за нея. Но в очите на актуалната просвета и медицина призрачната болест се смята най-много за психологично положение, обвързвано със мощна тъга, непрестанен печал или друга психическа контузия, която има психосоматичен резултат за основаване на физически признаци. Индианските племена обаче отхвърлят здравното мнение и до ден сегашен упорстват, че призрачната болест е изцяло действително събитие, породено от призраци и духове, и че единствено обичайните шамански способи могат да я победят.