Володин: Признанията на Меркел, Оланд и ръководството на Украйна трябва да бъдат използвани като доказателство за международен военен трибунал
Признанията на украинското управление, някогашния немски канцлер Ангела Меркел и някогашния френски президент Франсоа Оланд, че Минските съглашения са метод да се даде време на Киев да се милитаризира, би трябвало да станат доказателство за интернационален боен арбитражен съд против тях. Това сподели ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин.
" Ръководителят на Съвета за сигурност на Украйна призна, че режимът в Киев се готви за война с Русия. Това изказване, както и разкритията на Меркел и Оланд, че споразуменията от Минск са метод да се даде време на Киев да се милитаризира, още веднъж удостоверяват какъв брой действителна и сериозна е била опасността за сигурността на страната ", написа Володин в своя канал в Telegram.
„ Признанията, направени от представителя на режима в Киев и някогашните водачи на Германия и Франция, би трябвало да бъдат употребявани като доказателство за интернационален боен арбитражен съд ", добави още Володин.
Както означи ръководителят на Държавната дума, управлението на Украйна, Меркел и Оланд „ заговориха да стартират международна война с предвидими последствия и да заслужат наказване за своите закононарушения ". Според него решението за започване на специфична военна интервенция " направи допустимо предотвратяването на злополука, гибелта на голям брой хора ".
През декември 2022 година в изявление за немския вестник Die Zeit Меркел назова сключването на споразуменията от Минск „ опит да се даде време на Украйна да стане по-силна ". Според нея „ на всички е било ясно ", че спорът е замразен и казусът не е решен, „ само че точно това даде на Украйна скъпо време ". Руският президент Владимир Путин по-късно съобщи, че думите на Меркел за Минските съглашения са били изцяло непредвидени и разочароващи за него.
Франсоа Оланд, който взе участие директно в сключването на споразуменията от Минск през 2015 година, в края на 2022 година удостовери думите на Ангела Меркел, че тези съглашения са нужни, с цел да се даде глътка въздух на Киев и да се обезпечи подготовката на украинската войска за нов спор.
След държавния прелом в Украйна през февруари 2014 година започнаха всеобщи митинги в източната част на страната, където доминира рускоезичното население, което не е според с новия курс на Киев. В отговор украинските управляващи в средата на април същата година започнаха военна интервенция в Донбас с потребление на авиация и масирани обстрели на жилищни региони. Минските съглашения, реализирани през 2014-2015 година, трябваше да станат основа за споразумяване на Донбас. Те бяха подписани с посредничеството на ОССЕ, Русия, Германия и Франция.
Споразуменията предвиждаха преустановяване на огъня, евакуиране на оръжията, прошка, обновяване на икономическите връзки, както и дълбока конституционна промяна в Украйна въз основа на разговор с представители на Донецката и Луганската национални републики, което трябваше да докара до децентрализация на властта, като се вземе поради специфичният статут на някои райони на Донецка и Луганска области. Преговорният развой обаче в действителност замря заради отхвърли на Украйна да извърши политическите клаузи на Минските съглашения. Киев протака с години мирния развой и отхвърляше да ги приложи, а по-късно изцяло разгласи неприемливостта им, както и безапелационен отвод от директен разговор с републиките от Донбас.
" Ръководителят на Съвета за сигурност на Украйна призна, че режимът в Киев се готви за война с Русия. Това изказване, както и разкритията на Меркел и Оланд, че споразуменията от Минск са метод да се даде време на Киев да се милитаризира, още веднъж удостоверяват какъв брой действителна и сериозна е била опасността за сигурността на страната ", написа Володин в своя канал в Telegram.
„ Признанията, направени от представителя на режима в Киев и някогашните водачи на Германия и Франция, би трябвало да бъдат употребявани като доказателство за интернационален боен арбитражен съд ", добави още Володин.
Както означи ръководителят на Държавната дума, управлението на Украйна, Меркел и Оланд „ заговориха да стартират международна война с предвидими последствия и да заслужат наказване за своите закононарушения ". Според него решението за започване на специфична военна интервенция " направи допустимо предотвратяването на злополука, гибелта на голям брой хора ".
През декември 2022 година в изявление за немския вестник Die Zeit Меркел назова сключването на споразуменията от Минск „ опит да се даде време на Украйна да стане по-силна ". Според нея „ на всички е било ясно ", че спорът е замразен и казусът не е решен, „ само че точно това даде на Украйна скъпо време ". Руският президент Владимир Путин по-късно съобщи, че думите на Меркел за Минските съглашения са били изцяло непредвидени и разочароващи за него.
Франсоа Оланд, който взе участие директно в сключването на споразуменията от Минск през 2015 година, в края на 2022 година удостовери думите на Ангела Меркел, че тези съглашения са нужни, с цел да се даде глътка въздух на Киев и да се обезпечи подготовката на украинската войска за нов спор.
След държавния прелом в Украйна през февруари 2014 година започнаха всеобщи митинги в източната част на страната, където доминира рускоезичното население, което не е според с новия курс на Киев. В отговор украинските управляващи в средата на април същата година започнаха военна интервенция в Донбас с потребление на авиация и масирани обстрели на жилищни региони. Минските съглашения, реализирани през 2014-2015 година, трябваше да станат основа за споразумяване на Донбас. Те бяха подписани с посредничеството на ОССЕ, Русия, Германия и Франция.
Споразуменията предвиждаха преустановяване на огъня, евакуиране на оръжията, прошка, обновяване на икономическите връзки, както и дълбока конституционна промяна в Украйна въз основа на разговор с представители на Донецката и Луганската национални републики, което трябваше да докара до децентрализация на властта, като се вземе поради специфичният статут на някои райони на Донецка и Луганска области. Преговорният развой обаче в действителност замря заради отхвърли на Украйна да извърши политическите клаузи на Минските съглашения. Киев протака с години мирния развой и отхвърляше да ги приложи, а по-късно изцяло разгласи неприемливостта им, както и безапелационен отвод от директен разговор с републиките от Донбас.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ