Koha Ditore : Приказките за Велика Албания са „празна реторика“ на политиците в Тирана и Прищина
Прищина. „ Когато в границите на едно десетилетие над половин милион души избягат от Албания и Косово, политиците търсят „ избавление ” в реториката за обединяване. Те приказват едно пред албанците и друго в Брюксел и Вашингтон. На огромната сцена на международната политика те подписват всеки контракт за отвод от смяна на границите, до момента в който на дребната локална сцена приказват огромни думи. Трудно ли е да се разбере тази подигравка? Не тъкмо “, написа анализаторът Енвер Робели в материал за най-авторитетното прищинско издание Koha Ditore .
Отвъд теоретичните наблюдения за обединяването на албанците, което допуска обединяването на Република Косово с Република Албания, би трябвало да се има поради това: и Косово, и Сърбия са подсигурили неприкосновеността на границите и са го създали посредством всички интернационалните съглашения. Там се споделя, че Косово заявява своята държавност със свободната воля на болшинството от своите жители. Не се споделя, че това е машинация за интернационалната общественост да се направи Косово без значение, с цел да се причисли към Албания.
Желанието за обединяване идва по-скоро вследствие на разочарованието в тези страни от престъпността и корупцията, в сравнение с от ясна визия за това какво допуска това обединяване, до каква степен е допустимо или до какво ще докара в албанското пространство, изключително в политически смисъл. Може ли да си представим обединяването на Косово с Албания с актуалните граници на Косово? Желанията са едно, а действителността - друго.
Обединението на една нация на Балканите би събудило апетитите и на другите, без значение какво мислят албанците. Германия и Австрия живеят близо една до друга без никакви проблеми. Защо това би трябвало да е толкоз мъчно в тази ситуация с Косово и Албания? Не е. Косово е бе употребявано злонамерено от популисткия церемониал в Тирана (и ръководещата партия в Косово също има някои „ заслуги “ за това).
Реториката на политиците по тематиката за обединяването е празна. Ще имаме общ президент, споделяше министър председателят на Албания през 2018 година Питал ли е някой за това? Това не е смешка. Или може би е по този начин, тъй като от една страна казвате „ обединяване, обединяване “, а въпреки това Тирана е подписала всички интернационалните контракти за неприкосновеност на границите (ОССЕ, НАТО, процесът на европейска интеграция). Косово направи същото.
Вместо реториката за обединяване е по-добре да се приказва за решаващи въпроси: за какво и в двете страни свободата има смисъл единствено за дребен „ хайлайф “, който разделя, краде и присвоява запаси, до момента в който останалите хора страдат от неравноправие? Разделението към този момент се случи: „ елитите ” живеят настрана от жителите, живеят в „ специфични села ” покрай градовете, надалеч от „ лумпенпролетариата ”, който вижда света на богатите единствено когато отиват да доставят пица, прясна риба или за ремонт на електричество или канализация. Тъй като никой не се занимава с това голямо обществено разделяне, политиците откриха своята тематика, с цел да забавляват хората: те споделят обединяване тук, само че приказват напълно друго в Брюксел и Вашингтон. Трудно ли е да се разбере тази подигравка? “
Превод и редакция: Иван Христов
Отвъд теоретичните наблюдения за обединяването на албанците, което допуска обединяването на Република Косово с Република Албания, би трябвало да се има поради това: и Косово, и Сърбия са подсигурили неприкосновеността на границите и са го създали посредством всички интернационалните съглашения. Там се споделя, че Косово заявява своята държавност със свободната воля на болшинството от своите жители. Не се споделя, че това е машинация за интернационалната общественост да се направи Косово без значение, с цел да се причисли към Албания.
Желанието за обединяване идва по-скоро вследствие на разочарованието в тези страни от престъпността и корупцията, в сравнение с от ясна визия за това какво допуска това обединяване, до каква степен е допустимо или до какво ще докара в албанското пространство, изключително в политически смисъл. Може ли да си представим обединяването на Косово с Албания с актуалните граници на Косово? Желанията са едно, а действителността - друго.
Обединението на една нация на Балканите би събудило апетитите и на другите, без значение какво мислят албанците. Германия и Австрия живеят близо една до друга без никакви проблеми. Защо това би трябвало да е толкоз мъчно в тази ситуация с Косово и Албания? Не е. Косово е бе употребявано злонамерено от популисткия церемониал в Тирана (и ръководещата партия в Косово също има някои „ заслуги “ за това).
Реториката на политиците по тематиката за обединяването е празна. Ще имаме общ президент, споделяше министър председателят на Албания през 2018 година Питал ли е някой за това? Това не е смешка. Или може би е по този начин, тъй като от една страна казвате „ обединяване, обединяване “, а въпреки това Тирана е подписала всички интернационалните контракти за неприкосновеност на границите (ОССЕ, НАТО, процесът на европейска интеграция). Косово направи същото.
Вместо реториката за обединяване е по-добре да се приказва за решаващи въпроси: за какво и в двете страни свободата има смисъл единствено за дребен „ хайлайф “, който разделя, краде и присвоява запаси, до момента в който останалите хора страдат от неравноправие? Разделението към този момент се случи: „ елитите ” живеят настрана от жителите, живеят в „ специфични села ” покрай градовете, надалеч от „ лумпенпролетариата ”, който вижда света на богатите единствено когато отиват да доставят пица, прясна риба или за ремонт на електричество или канализация. Тъй като никой не се занимава с това голямо обществено разделяне, политиците откриха своята тематика, с цел да забавляват хората: те споделят обединяване тук, само че приказват напълно друго в Брюксел и Вашингтон. Трудно ли е да се разбере тази подигравка? “
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ