В.Данас: Вучич хвали газа от Гърция, но на практика все още разчита на руския
Присъствието на сръбския президент Александър Вучич на церемонията във връзка началото на дейностите по построяването на терминал за полутечен природен газ в Александруполис е сигнал за западните сътрудници, че Белград търси опция на съветския газ, макар че този план по редица аргументи не може да бъде опция за потребителите на " синя сила " в Сърбия, съгласно локалната професионална общност.
Самият Вучич е наясно, че втечненият природен газ, който би трябвало да бъде доставен до пристанището покрай Солун, не е жизнеспособна опция за Сърбия, най-малко сега. Той сподели, че ще отнеме година и половина за построяването на газопровод сред Гърция и България, която ще транспортира тази сила до страната ни и че през идващите няколко години Сърбия ще задоволи 99% от потребностите си от " синя сила " от Русия. Експертната общност акцентира, че построяването на терминала в Александруполис лишава време, само че по-големият проблем е цената и количеството газ от него, на които Сърбия би могла да разчита. Експертите настояват, че газът би бил по-скъп от съветския и че става дума за доста по-малки количества от предлаганите от Москва, написа в собствен разбор сръбският вестник „ Данас”.
Основният проблем са количествата, на които Сърбия би могла да разчита. Държавата не взе участие в построяването на този терминал, а тези, които вземат участие в плана, сигурно го вършат, с цел да имат задоволително газ за личните си потребности. Съответно поражда въпросът дали ще има остатък за офертата към други купувачи на пазара и за какви количества става дума, изяснява газовият специалист Велимир Гаврилович.
„ Ако знаем, че Русия към този момент не изнася газ за България и че София има потребност от доставки от друга посока, тази страна ще се окаже в обстановка да резервира за себе си всички количества, които е получила от Александруполис, поради личното си ползване, а не да ги препраща към Сърбия. Въпросът е дали приемният потенциал на терминала ще бъде задоволително огромен, с цел да поеме по едно и също време авансово декларираните количества газ, както и спомагателни такива, които Сърбия би могла да изиска за лични нужди”, сподели той.
Според него, поддръжката на Вучич за построяването на терминала има политическо измерение, с цел да покаже на страните от Европейски Съюз и Съединени американски щати, че Сърбия търси опция на съветския газ – стъпка, която Брюксел и Вашингтон чакат от Белград поради глобите против Москва.
„ Сигурно е, че има политика в речта на президента Вучич по този въпрос, а въпреки това е добре, че Сърбия има такава опция да се доставя с газ отвън Русия. Разбира се, би трябвало да се подчертае, че най-малко сега това не е жизнеспособна опция. Просто строителството на терминала в Александруполис преди малко стартира и с цел да бъде приключен планът е нужно време, което значи, че потребителите в Сърбия не могат да разчитат на този газ незабавно. И когато това се случи, е видно, че поради транспортните разноски цената на втечнения природен газ ще бъде доста по-висока от тази, която се заплаща за съветския газ” – уточни Гаврилович.
Определено е потребно за Сърбия газът да идва от няколко страни и от няколко източника, счита генералният секретар на Газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич.
„ След построяването на газопровода сред Гърция и България ще може да се доставя на потребителите у нас. Не е належащо Сърбия да построява спомагателна газова инфраструктура, с цел да се случи това. От друга страна е изцяло ясно, че втечненият природен газ би бил доста по-скъп от съветския. Също по този начин въпросът е дали ще има задоволително количества, с цел да задоволим потребностите ни от газ. Най-големите производители на полутечен природен газ са Катар, Индонезия и Австралия. Повечето от това, което създават, е непокътнато авансово от най-големите консуматори като Китай, Япония и Южна Корея. Съответно, няма задоволително разполагаем полутечен природен газ за потребностите на европейските страни, а с това и на Сърбия”, акцентира той.
Според енергийния анализатор Горан Радосавлевич, изказванията на Александър Вучич по отношение на построяването на терминал за полутечен природен газ в Гърция имат политическа конотация.
„ При новата обстановка в енергетиката на процедура всичко стана въпрос на политика и в този сегмент би трябвало да се внимава с изказванията, дадени по този мотив. Няма подозрение, че за Сърбия е добре да може да разчита на различен снабдител на газ с изключение на на Русия. Това не значи, че може да се твърди, че втечненият природен газ към този момент е опция на съветския. Цената му е по-висока, а терминалът в Александруполис, както и газопроводът до България, по който ще се транспортира, към момента не са построени. Реалистично е да се чака в най-хубавия случай този план да проработи след две години”, счита Радосавлевич.
Изданието показва, че построяването на терминала се прави взаимно от Гърция и България с поддръжката на Европейския съюз, защото това е план от общ европейски интерес. Терминалът се строи от гръцката компания " Газтрейд ", в която българският " Булгартрансгаз " има миноритарен дял. Съответно, българската компания има една пета от терминала в Александруполис.
Плаващият терминал в това гръцко пристанище ще има потенциал за предпазване от 170 хиляди кубически метра и регазификация на към 5,5 милиарда кубични метра природен газ годишно. /БГНЕС
Самият Вучич е наясно, че втечненият природен газ, който би трябвало да бъде доставен до пристанището покрай Солун, не е жизнеспособна опция за Сърбия, най-малко сега. Той сподели, че ще отнеме година и половина за построяването на газопровод сред Гърция и България, която ще транспортира тази сила до страната ни и че през идващите няколко години Сърбия ще задоволи 99% от потребностите си от " синя сила " от Русия. Експертната общност акцентира, че построяването на терминала в Александруполис лишава време, само че по-големият проблем е цената и количеството газ от него, на които Сърбия би могла да разчита. Експертите настояват, че газът би бил по-скъп от съветския и че става дума за доста по-малки количества от предлаганите от Москва, написа в собствен разбор сръбският вестник „ Данас”.
Основният проблем са количествата, на които Сърбия би могла да разчита. Държавата не взе участие в построяването на този терминал, а тези, които вземат участие в плана, сигурно го вършат, с цел да имат задоволително газ за личните си потребности. Съответно поражда въпросът дали ще има остатък за офертата към други купувачи на пазара и за какви количества става дума, изяснява газовият специалист Велимир Гаврилович.
„ Ако знаем, че Русия към този момент не изнася газ за България и че София има потребност от доставки от друга посока, тази страна ще се окаже в обстановка да резервира за себе си всички количества, които е получила от Александруполис, поради личното си ползване, а не да ги препраща към Сърбия. Въпросът е дали приемният потенциал на терминала ще бъде задоволително огромен, с цел да поеме по едно и също време авансово декларираните количества газ, както и спомагателни такива, които Сърбия би могла да изиска за лични нужди”, сподели той.
Според него, поддръжката на Вучич за построяването на терминала има политическо измерение, с цел да покаже на страните от Европейски Съюз и Съединени американски щати, че Сърбия търси опция на съветския газ – стъпка, която Брюксел и Вашингтон чакат от Белград поради глобите против Москва.
„ Сигурно е, че има политика в речта на президента Вучич по този въпрос, а въпреки това е добре, че Сърбия има такава опция да се доставя с газ отвън Русия. Разбира се, би трябвало да се подчертае, че най-малко сега това не е жизнеспособна опция. Просто строителството на терминала в Александруполис преди малко стартира и с цел да бъде приключен планът е нужно време, което значи, че потребителите в Сърбия не могат да разчитат на този газ незабавно. И когато това се случи, е видно, че поради транспортните разноски цената на втечнения природен газ ще бъде доста по-висока от тази, която се заплаща за съветския газ” – уточни Гаврилович.
Определено е потребно за Сърбия газът да идва от няколко страни и от няколко източника, счита генералният секретар на Газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич.
„ След построяването на газопровода сред Гърция и България ще може да се доставя на потребителите у нас. Не е належащо Сърбия да построява спомагателна газова инфраструктура, с цел да се случи това. От друга страна е изцяло ясно, че втечненият природен газ би бил доста по-скъп от съветския. Също по този начин въпросът е дали ще има задоволително количества, с цел да задоволим потребностите ни от газ. Най-големите производители на полутечен природен газ са Катар, Индонезия и Австралия. Повечето от това, което създават, е непокътнато авансово от най-големите консуматори като Китай, Япония и Южна Корея. Съответно, няма задоволително разполагаем полутечен природен газ за потребностите на европейските страни, а с това и на Сърбия”, акцентира той.
Според енергийния анализатор Горан Радосавлевич, изказванията на Александър Вучич по отношение на построяването на терминал за полутечен природен газ в Гърция имат политическа конотация.
„ При новата обстановка в енергетиката на процедура всичко стана въпрос на политика и в този сегмент би трябвало да се внимава с изказванията, дадени по този мотив. Няма подозрение, че за Сърбия е добре да може да разчита на различен снабдител на газ с изключение на на Русия. Това не значи, че може да се твърди, че втечненият природен газ към този момент е опция на съветския. Цената му е по-висока, а терминалът в Александруполис, както и газопроводът до България, по който ще се транспортира, към момента не са построени. Реалистично е да се чака в най-хубавия случай този план да проработи след две години”, счита Радосавлевич.
Изданието показва, че построяването на терминала се прави взаимно от Гърция и България с поддръжката на Европейския съюз, защото това е план от общ европейски интерес. Терминалът се строи от гръцката компания " Газтрейд ", в която българският " Булгартрансгаз " има миноритарен дял. Съответно, българската компания има една пета от терминала в Александруполис.
Плаващият терминал в това гръцко пристанище ще има потенциал за предпазване от 170 хиляди кубически метра и регазификация на към 5,5 милиарда кубични метра природен газ годишно. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ