Вълна от отпадъци заля и Министерството на околната среда и водите
Природозащитници настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като дълготрайно решение на замърсяването с еднократна пластмаса.Те обявиха позицията си със алегорична двуметрова вълна от боклуци, която „ заля “ входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е проведена от „ Грийнпийс “ – България и Екологично съдружие „ За Земята “ с поддръжката на Wind2Win и Tierra Verde, основали вълната.
Своеобразният митинг против систематичното безучастие на институциите се случва скоро откакто придошли реки на доста места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите.
Един от най-забележителните случаи е „ островът “ от боклуци на река Искър наоколо до Своге. Почистването на това плаващо бунище онагледява поговорката „ след дъжд – качулка “. Трупаните неизвестно какъв брой дълго боклуци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и откриха „ бряг “ на стената на язовир „ Своге “. Това наложи незабавна среща сред институциите, последвана от изключително разпределяне на сумата от 220 000 лева за разчистване.
Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, само че почистването им не стартира толкоз бързо.
„ Ситуацията е показателна за трайните дефекти на настоящата система за ръководство на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови боклуци. Веднага откакто фотосите на острова от пластмаса на река Искър станаха известни, доста от възмутените споделиха, че повода е само в хората, които хвърлят. Всъщност следим по какъв начин неналичието или дефицитът на контейнери за разделно събиране водят до ниски равнища на преработване. А това е причина за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на скъпи рециклируеми първични материали. “, споделя Евгения Ташева от Екологично сдружения „ За Земята “.
Преобладаващата част от отпадъците в плаващото бунище по р. Искър са пластмасови бутилки във всевъзможни размери. Същото се следи и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1]. Ситуацията в други огромни и дребни реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки поради, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за преработване, извънредно нужната промяна на системата следва да стартира точно от пластмасовите бутилки. Още повече,
новата европейска инструкция за ограничение на еднократните пластмаси, която влиза в действие и у нас от юли 2021 година, задължава производителите да събират назад 90% от бутилките, които пускат на пазара[2].
Решението, прилагано от от ден на ден страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в тази ситуация съставлява възстановяема парична сума в подмяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на естествената и градска среда с сходни боклуци, депозитната система би трябвало да включва освен един тип стъклени бутилки, само че всички размери и типове пластмасови, железни и стъклени опаковки за питиета.
Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3] и да вкара депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които поддържаха петицията „ Повече море – по-малко пластмаса “ на екологично съдружие „ За Земята “ и „ Грийнпийс “ – България [4]. Депозитната система се предлага и от европейски политици на най-високо равнище като Франс Тимерманс [5], както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни питиета в Европа [6].
Снимка: Иван Дончев/„ Грийнпийс “ – България
Предимствата на депозита
- Депозитната система е ясна и лесна за потребление: потребителите схващат смисъла на депозита за незабавно, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.
- Депозитите водят до повече преработване: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки разрешават преработването им още веднъж в бутилки, което е и едно от условията на новата инструкция за ограничение на пластмасовите произведения за еднократна приложимост. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени отвън избраните места е 10 пъти по-малка, в сравнение с при останалите опаковки, общото равнище на нерегламентирано замърсяване понижава на половина, а броят погрешно изхвърлени бутилки понижава с 90%.[7]
- Депозитите са обективни – заради неефективното разделно събиране огромна част от евентуално рециклируемите материали през днешния ден отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови фабрики и тецове. Това съставлява загуба за стопанската система и възходящ разход за локалните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези евентуални вторични първични материали посредством такса „ Битови боклуци “. Въвеждането на депозитна система не изисква разноски от страната, а възвръща салдото сред отговорността на производителите, потребителите и държавната и локална власт.
- Стимул за по-екологични опаковки – посредством системата за събирането на бутилки, която подтиква хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които създават в доста по-пълна степен, в сравнение с посредством цветните контейнери. Което следва да води към последователното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна приложимост, преработване или компостиране опаковки.
- Обхватът на депозитните системи непрекъснато нараства – такива работят в над 40 района и страни по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези страни и райони не се е отказала от депозитната система, а от ден на ден нови райони я вкарват. В Литва депозитна система е въведена от 2016 година, а на път са още 11 страни и райони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и даже Турция.
Бележки
[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на
област Русе, с твърди боклуци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf
[2] Чл. 9, алинея 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година по отношение на намаляването на въздействието на избрани пластмасови артикули върху околната среда: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904...
[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-Europ...
[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1
[5] [https://www.plasticsoupfoundation.org/en/2018/03/european-commissioner-f...
[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper...
[7] https://tfn.scot/news/deposit-return-scheme-could-reduce-plastic-litter-...
Още фотоси можете да намерите тук.
