Вижте тези смразяващи архивни кадри от Чернобил
Приключи зашеметяващият сериал „Чернобил„, изпратил феновете в трагично странствуване обратно към 1986 година. Всички видяха ужаса и страха провокирани от огромната нуклеарна злополука, като фрагментите от кино лентата се разясняват и през днешния ден.
На процедура всички, които помнят тези времена и са станали очевидци на тези събития разясняват, че всичко в този филм е истина. Няма по какъв начин да не е, откакто всичко в „Чернобил“ се базира на действителни случки и на разкази на хора, видели повредата и изпитали следствията от нея . Всичко е достоверно и реалистично – гърмежът на четвърти нуклеарен реактор, облъчените пожарникари, огънят, горял 10 дни и изпращал радиация в целия свят, в това число и в България, както и героизмът на хората, които е трябвало да се оправят с бедствието.
Филмът провокира бурна реакция в обществото. Впечатленията от „Чернобил“ са още пресни и на този декор започнаха да се появяват фотоси от настъпилия безпорядък, на хората, показали същински подвиг и рискували живота си през идващите седмици и месеци.
Така наречените „ликвидатори“ почистват покрива на прилежащия трети нуклеарен реактор. В началото се вършат опити радиоактивните боклуци от покрива да бъдат почистени благодарение на западногермански, японски и съветски роботи, само че машините не могат да се оправят в изискванията на рисково високата радиация и управляващите вземат решение да употребяват хора, които във кино лентата са наречени „биороботи“. В някои региони хората не могат да останат повече от 40 секунди преди получената и акумулирана радиация да доближи оптимално позволената доза, която човек може да получи през живота си.
Ето по какъв начин наподобява от въздуха развалената нуклеарна централа в Чернобил, снимана няколко седмици след бедствието през месец май 1986 година.
По-голямата част от ликвидаторите са запасняци на възраст от 35 до 40 години, извикани в запаса, с цел да подкрепят интервенциите по разчистване. Армията не разполага с подобаващите униформи за работа в радиоактивни условия и запасняците си шият лични облекла, в които са сложени оловни листове с дебелина от два до четири милиметра. Оловните листове се нарязват съгласно размерите на тялото. Правят се оловни престилки, а нарязаните оловни ленти покриват тялото начело и откъм гърба, изключително в региона на гръбначния дирек, с цел да защитят костния мозък.
Военен хеликоптер популяризира лепкава обеззаразяваща течност, която би трябвало да понижи разпространяването на радиоактивни частици към нуклеарната централа. Това става няколко дни след гърмежа.
Ликвидаторите почистват радиоактивните боклуци на реактор №4. Те ги придвижват и хвърлят на земята, където по-късно ще бъде излят саркофагът. Тези „биороботи“ имат единствено няколко секунди време на работа.
Екип ликвидатори се приготвя за разчистване на радиоактивните боклуци от покрива на реактор №4.
Това е ликвидатор с ръчно направена оловна отбрана за главата, който отива да почиства покрива на реактор №3.
Останките на реактор №4, сниман от покрива на реактор $3
Снимка на руската телевизия, показваща човек, ранен при гърмежа в Чернобил, получаващ здравна помощ.
Съветски експерт ревизира за радиация вода от поток покрай Киев. Снимката е от 9 май 1986 година, като инспекции се правят на всеки час, с цел да се знае, дали водата е безвредна за пиянство и потребление.
Това е цистерна с обеззаразителна течност за облеклата и оборудването на хората. Киев, 9 май 1986 година.
Съветско техническо лице ревизира дребната Катя Латвинова по време на радиационна ревизия на жителите на село Копилово, покрай Киев. 9 май 1986 година.
Изглед от въздуха на развалената атомна електроцентрала в Чернобил след дейностите по разчистване.
Този булдозер копае огромна яма пред къщата, с цел да погребе постройката и да я покрие с пръст. Този способ се употребява за цели села, радиоактивно нечисти след Чернобилската злополука.
Снимка на интериора на към момента функционираща секция на нуклеарната централа в Чернобил, направена няколко месеца след бедствието през 1986 година.
Работник от Чернобилската атомна електроцентрала употребява дозиметър за премерване на радиацията. На назад във времето се вижда саркофага, който би трябвало да покрие опустошения нуклеарен реактор
След заповед на руските управляващи, с цел да се означи края на интервенциите по почистването на на покрива на реактор №3, трима мъже слагат алено знаме на комина над реактора. Те доближават върха посредством нанагорнище на 78 метрова стълба. Знаменосците са изпратени макар рисковата мощна радиация, откакто са направени два несполучливи опита знамето да бъде сложено с хеликоптер. Цялата интервенция продължава единствено 9 минути, тъй като равнището на радиация е прекомерно високо. След сполучливото слагане на знамето, тримата мъже са наградени с по бутилка Pepsi (лукс през 986 година) и с по един почивен ден.
Снимката демонстрира шеста московска клиника, профилирана в лекувания на следствията от радиацията, в която пациентът се възвръща след интервенция на костния мозък. Използва се специфична климатизирана камера, в която са направени отвори, с цел да се избегне директния контакт и радиационно замърсяване.
Да си напомним, че финалният епизод на сериала Чернобил получи допустимо най-високия рейтинг в историята на IMDb. Последният епизод на сериала „Чернобил“ се назовава „Вечная память“ (Vichnaya Pamyat) и бе оценен от над 23 000 души, като неговият заключителен рейтинг е 10 от оптимално вероятния 10 – нещо, което до момента не се е случвало. Въпреки че „ Чернобил “ не е 100% документален сериал, това е история, която в действителност заслужава безконечна памет. Атмосферата на злополука и смут е показна по необикновено добър метод и в действителност впечатлява, като припомня, че за лъжата един ден би трябвало да се заплаща.
На процедура всички, които помнят тези времена и са станали очевидци на тези събития разясняват, че всичко в този филм е истина. Няма по какъв начин да не е, откакто всичко в „Чернобил“ се базира на действителни случки и на разкази на хора, видели повредата и изпитали следствията от нея . Всичко е достоверно и реалистично – гърмежът на четвърти нуклеарен реактор, облъчените пожарникари, огънят, горял 10 дни и изпращал радиация в целия свят, в това число и в България, както и героизмът на хората, които е трябвало да се оправят с бедствието.
Филмът провокира бурна реакция в обществото. Впечатленията от „Чернобил“ са още пресни и на този декор започнаха да се появяват фотоси от настъпилия безпорядък, на хората, показали същински подвиг и рискували живота си през идващите седмици и месеци.
Така наречените „ликвидатори“ почистват покрива на прилежащия трети нуклеарен реактор. В началото се вършат опити радиоактивните боклуци от покрива да бъдат почистени благодарение на западногермански, японски и съветски роботи, само че машините не могат да се оправят в изискванията на рисково високата радиация и управляващите вземат решение да употребяват хора, които във кино лентата са наречени „биороботи“. В някои региони хората не могат да останат повече от 40 секунди преди получената и акумулирана радиация да доближи оптимално позволената доза, която човек може да получи през живота си.
Ето по какъв начин наподобява от въздуха развалената нуклеарна централа в Чернобил, снимана няколко седмици след бедствието през месец май 1986 година.
По-голямата част от ликвидаторите са запасняци на възраст от 35 до 40 години, извикани в запаса, с цел да подкрепят интервенциите по разчистване. Армията не разполага с подобаващите униформи за работа в радиоактивни условия и запасняците си шият лични облекла, в които са сложени оловни листове с дебелина от два до четири милиметра. Оловните листове се нарязват съгласно размерите на тялото. Правят се оловни престилки, а нарязаните оловни ленти покриват тялото начело и откъм гърба, изключително в региона на гръбначния дирек, с цел да защитят костния мозък.
Военен хеликоптер популяризира лепкава обеззаразяваща течност, която би трябвало да понижи разпространяването на радиоактивни частици към нуклеарната централа. Това става няколко дни след гърмежа.
Ликвидаторите почистват радиоактивните боклуци на реактор №4. Те ги придвижват и хвърлят на земята, където по-късно ще бъде излят саркофагът. Тези „биороботи“ имат единствено няколко секунди време на работа.
Екип ликвидатори се приготвя за разчистване на радиоактивните боклуци от покрива на реактор №4.
Това е ликвидатор с ръчно направена оловна отбрана за главата, който отива да почиства покрива на реактор №3.
Останките на реактор №4, сниман от покрива на реактор $3
Снимка на руската телевизия, показваща човек, ранен при гърмежа в Чернобил, получаващ здравна помощ.
Съветски експерт ревизира за радиация вода от поток покрай Киев. Снимката е от 9 май 1986 година, като инспекции се правят на всеки час, с цел да се знае, дали водата е безвредна за пиянство и потребление.
Това е цистерна с обеззаразителна течност за облеклата и оборудването на хората. Киев, 9 май 1986 година.
Съветско техническо лице ревизира дребната Катя Латвинова по време на радиационна ревизия на жителите на село Копилово, покрай Киев. 9 май 1986 година.
Изглед от въздуха на развалената атомна електроцентрала в Чернобил след дейностите по разчистване.
Този булдозер копае огромна яма пред къщата, с цел да погребе постройката и да я покрие с пръст. Този способ се употребява за цели села, радиоактивно нечисти след Чернобилската злополука.
Снимка на интериора на към момента функционираща секция на нуклеарната централа в Чернобил, направена няколко месеца след бедствието през 1986 година.
Работник от Чернобилската атомна електроцентрала употребява дозиметър за премерване на радиацията. На назад във времето се вижда саркофага, който би трябвало да покрие опустошения нуклеарен реактор
След заповед на руските управляващи, с цел да се означи края на интервенциите по почистването на на покрива на реактор №3, трима мъже слагат алено знаме на комина над реактора. Те доближават върха посредством нанагорнище на 78 метрова стълба. Знаменосците са изпратени макар рисковата мощна радиация, откакто са направени два несполучливи опита знамето да бъде сложено с хеликоптер. Цялата интервенция продължава единствено 9 минути, тъй като равнището на радиация е прекомерно високо. След сполучливото слагане на знамето, тримата мъже са наградени с по бутилка Pepsi (лукс през 986 година) и с по един почивен ден.
Снимката демонстрира шеста московска клиника, профилирана в лекувания на следствията от радиацията, в която пациентът се възвръща след интервенция на костния мозък. Използва се специфична климатизирана камера, в която са направени отвори, с цел да се избегне директния контакт и радиационно замърсяване.
Да си напомним, че финалният епизод на сериала Чернобил получи допустимо най-високия рейтинг в историята на IMDb. Последният епизод на сериала „Чернобил“ се назовава „Вечная память“ (Vichnaya Pamyat) и бе оценен от над 23 000 души, като неговият заключителен рейтинг е 10 от оптимално вероятния 10 – нещо, което до момента не се е случвало. Въпреки че „ Чернобил “ не е 100% документален сериал, това е история, която в действителност заслужава безконечна памет. Атмосферата на злополука и смут е показна по необикновено добър метод и в действителност впечатлява, като припомня, че за лъжата един ден би трябвало да се заплаща.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ