Близо 40 млн. лв. приходи са отчели партиите за 2021 г.
Приходите на партиите през 2021 година възлизат на 38 391 735 лева, оповестява Институт за развиване на обществената среда, който в развиване.
За същия интервал обаче, политическите централи са отчели разноски за 49 203 486 лева Така, партийните каси в изборната година бележат обилни финансови загуби от съвсем 11 млн. лева
48 обединения (или 39%) от подалите доклади пред Сметната палата, са заявили, че не са похарчили никакви средства през миналата година. Изцяло нулеви доклади (без никакви доходи и разходи) са подали 40 от записаните партии.
Така в изборната 2021 година се оказва, че една трета от политическите субекти не са функционирали въобще - не проявявайки интерес нито към парламентарни, нито към президентски избори.
През април Сметната палата разгласява годишните финансови доклади на политическите субекти. От данните излиза наяве, че общо 124 (от 127) от тях са подали в период своите документи.
Приходите съгласно законодателството
Собствените доходи и държавната дотация са двата съществени източника за финансиране на политическата активност, съгласно Закона за политическите партии.
Собствените доходи биват: от членски импорт, от недвижими парцели на партиите, от дарения и завети от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и приходи от скъпи бумаги, от стопанска активност.
Право на държавна дотация имат партиите и обединенията, излъчили представители в Народното събрание (НС). Субсидия получават и партиите, получили повече от 1% поддръжка на последните парламентарни избори. Размерът ѝ се дефинира от Закона за държавния бюджет всяка година. Към сегашния миг той възлиза на 8 лева на получен автентичен глас.
Партийните доходи през 2021 година
Държавната дотация се резервира като главен източник на доходи – 47% (или 18 058 424 млн. лева.) от всички приходи в партийните каси идват точно от нея. През 2021 година общо 13 политически субекта (някои от които обединения от партии) са получавали дотация. Но тъкмо следене на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите доклади, защото те не съдържат характерна рубрика за нейното отчитане. Именно поради това, Институтът за развиване на обществената среда следи и данните, оповестени от Министерство на правораздаването в тази тенденция.
Почти една трета от партийните бюджети през 2021 година е образувана от дарения – 28 % от всички доходи или 10 611 845 млн. лева Членският импорт на симпатизантите пък носи 13 % от партийните попълнения – или 4 925 090 лева Значителният дял на даренията се дължи в огромна степен на извършените през 2021 година три избора за народни представители, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в акции интензивно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни доходи.
Основната част от показаните доходи е образувана от партиите и обединенията, които са били част от Народното събрание през 2021 година Настоящите 7 парламентарно показани субекта да вземем за пример са отчели приходи от 28 038 000 лева или 73 % от общите партийни доходи за предходната година .
Видно е, че дотацията има най-съществена роля – тя съставлява 56% от приходите им или 15 694 000 лева Даренията възлизат на 6 829 000 лева (24%), като тук още веднъж би трябвало да посочим ролята на многото (четири) предизборни акции през 2021 година
Същевременно от заявените данни излиза наяве, че извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лева доходи . Източниците главно са били дарения – 3 782 845 лева (37%), членски импорт – 2 587 090 лева (25%) и дотация – 2 364 424 лева (23%). Високият дял на дотацията се дължи на обстоятелството, че през 2021 година работеха 4 Народното събрание. Така част от партиите, които са отвън сегашния 47-мото Народно събрание, са получавали държавна помощ при присъединяване си в предходни национални събрания.
През 2021 година се организираха четири предизборни акции. Въпреки това от подадените за миналата година финансови доклади, излиза наяве, че 54 партии (от всички 124) или 44% от записаните политически субекти на българската сцена, не са заявили никакви доходи . Това на практика демонстрира, че те не са развивали никаква активност. Вероятно ще покажат някаква интензивност към задаващите се следващата година локални избори.
Данните от годишните финансови доклади на партиите демонстрират от една страна забележителната роля на държавната дотация за образуването на техните доходи. От друга, явно в изборни години обединенията у нас съумяват да активизират обилни по мярка дарения (за които ще представим повече детайлности в следващ материал). Остава открит въпросът за какво толкоз доста партии нямат активност като не съумяват да съберат даже членския си импорт.
За същия интервал обаче, политическите централи са отчели разноски за 49 203 486 лева Така, партийните каси в изборната година бележат обилни финансови загуби от съвсем 11 млн. лева
48 обединения (или 39%) от подалите доклади пред Сметната палата, са заявили, че не са похарчили никакви средства през миналата година. Изцяло нулеви доклади (без никакви доходи и разходи) са подали 40 от записаните партии.
Така в изборната 2021 година се оказва, че една трета от политическите субекти не са функционирали въобще - не проявявайки интерес нито към парламентарни, нито към президентски избори.
През април Сметната палата разгласява годишните финансови доклади на политическите субекти. От данните излиза наяве, че общо 124 (от 127) от тях са подали в период своите документи.
Приходите съгласно законодателството
Собствените доходи и държавната дотация са двата съществени източника за финансиране на политическата активност, съгласно Закона за политическите партии.
Собствените доходи биват: от членски импорт, от недвижими парцели на партиите, от дарения и завети от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и приходи от скъпи бумаги, от стопанска активност.
Право на държавна дотация имат партиите и обединенията, излъчили представители в Народното събрание (НС). Субсидия получават и партиите, получили повече от 1% поддръжка на последните парламентарни избори. Размерът ѝ се дефинира от Закона за държавния бюджет всяка година. Към сегашния миг той възлиза на 8 лева на получен автентичен глас.
Партийните доходи през 2021 година
Държавната дотация се резервира като главен източник на доходи – 47% (или 18 058 424 млн. лева.) от всички приходи в партийните каси идват точно от нея. През 2021 година общо 13 политически субекта (някои от които обединения от партии) са получавали дотация. Но тъкмо следене на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите доклади, защото те не съдържат характерна рубрика за нейното отчитане. Именно поради това, Институтът за развиване на обществената среда следи и данните, оповестени от Министерство на правораздаването в тази тенденция.
Почти една трета от партийните бюджети през 2021 година е образувана от дарения – 28 % от всички доходи или 10 611 845 млн. лева Членският импорт на симпатизантите пък носи 13 % от партийните попълнения – или 4 925 090 лева Значителният дял на даренията се дължи в огромна степен на извършените през 2021 година три избора за народни представители, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в акции интензивно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни доходи.
Основната част от показаните доходи е образувана от партиите и обединенията, които са били част от Народното събрание през 2021 година Настоящите 7 парламентарно показани субекта да вземем за пример са отчели приходи от 28 038 000 лева или 73 % от общите партийни доходи за предходната година .
Видно е, че дотацията има най-съществена роля – тя съставлява 56% от приходите им или 15 694 000 лева Даренията възлизат на 6 829 000 лева (24%), като тук още веднъж би трябвало да посочим ролята на многото (четири) предизборни акции през 2021 година
Същевременно от заявените данни излиза наяве, че извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лева доходи . Източниците главно са били дарения – 3 782 845 лева (37%), членски импорт – 2 587 090 лева (25%) и дотация – 2 364 424 лева (23%). Високият дял на дотацията се дължи на обстоятелството, че през 2021 година работеха 4 Народното събрание. Така част от партиите, които са отвън сегашния 47-мото Народно събрание, са получавали държавна помощ при присъединяване си в предходни национални събрания.
През 2021 година се организираха четири предизборни акции. Въпреки това от подадените за миналата година финансови доклади, излиза наяве, че 54 партии (от всички 124) или 44% от записаните политически субекти на българската сцена, не са заявили никакви доходи . Това на практика демонстрира, че те не са развивали никаква активност. Вероятно ще покажат някаква интензивност към задаващите се следващата година локални избори.
Данните от годишните финансови доклади на партиите демонстрират от една страна забележителната роля на държавната дотация за образуването на техните доходи. От друга, явно в изборни години обединенията у нас съумяват да активизират обилни по мярка дарения (за които ще представим повече детайлности в следващ материал). Остава открит въпросът за какво толкоз доста партии нямат активност като не съумяват да съберат даже членския си импорт.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ