Вижте какво реши Министерски съвет днес, 30 декември 2021 г.
Приет е проектът за ръководство на Природен парк „ Българка “
Министерският съвет одобри Плана за ръководство на Природен парк „ Българка “. Разработването му беше финансирано по Оперативна стратегия „ Околна среда 2007-2013 година “ Основната цел на проекта е да се обезпечи стабилно запазване и ръководство на биологичното и ландшафтно многообразие на парка през идващите 10 години.
Политическа партия „ Българка “ е разгласен със заповед на министъра на околната среда и водите на 9 август 2002 година Разположен е върху билото и северните скатове на Шипченската и Тревненската планина и елементи от Предбалкана, като обгръща съхранени букови гори в Централна Стара планина. В територията попадат изворите на р. Янтра и главните притоци в горната й част, както и язовир „ Хр. Смирненски “. В границите на парка се намират и част от обитаемоте места на общините Габрово, Трявна и Мъглиж.
Планът за ръководство на парка ще обезпечи поддържане на разнообразието на екосистемите и запазване на биологичното многообразие в тях, посредством стабилно прилагане на възобновимите естествени запаси, както и даване на благоприятни условия за развиване на научни, просветителни и рекреационни действия.
Обособяват се четири зони. Първата включва главно територията на горите във фаза на напреднала възраст. Тя е с краткотрайна възбрана за прилагане на ресурсите. Туристическата зона обгръща територии, подобаващи за туризъм. Тук влизат съществуващи и нови направления и места за отдих. Позволено е развиване на спортни действия, създаване на осведомителни центрове и други. В трета зона обгръща хижи, почивни домове, селскостопански здания, водоеми и инфраструктурни обекти, а четвърта зона е предопределена за запазване на биологичното и ландшафтното многообразие и водните запаси. В нея са включени и огромна част от териториите, предопределени за запазване на количеството и качеството на питейните води.
Биологичното многообразие в парка има висока степен на представителност, непринуденост и характерност. Той е част от общоевропейската мрежа НАТУРА 2000.
България изостава по брой учени, само че качеството на изявленията пораства
България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейски Съюз. Анализът на научната активност на българските висши учебни заведения и на научните организации демонстрира, че релативно ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти, води до дребен дял на интернационално разпознаваемата научна продукция в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз. За сметка на това качеството на научната продукция, въпреки и малко по-ниско, е близо до това за Европейски Съюз.
Това са част от констатациите в признатия през днешния ден от Министерския съвет
Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.) броят на научните изявления от България за 2020 година е 8429. През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в WoS - all databases. Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 г.).
Традиционно мощни центрове и научни групи има както в научните организации, по този начин и във висшите учебни заведения. Разпределението на учените по пол е относително отмерено, само че се вижда значително застаряване на научните фрагменти. През годината се резервира отрицателната наклонност за понижаване на каузи на младежите, заети с просвета. Към края на 2020 година в Българска академия на науките се образоват 356 докторанти, а във висшите учебни заведения – 1960. През 2019 година общият им брой е бил към 6453. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Сред главните източници на финансиране на научни проучвания на конкурсен принцип е Фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ). През 2020 година бюджетът на ФНИ е близо 26.4 млн. лева Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17.9 млн. лева, над 33 млн. лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени. Финансира се създаване на нови или доста модернизиране на съществуващи профилирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализиране на научни проучвания на международно равнище.
Нетната сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едвам 0,26% от общия бюджет на програмата. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз. Броят на подписаните грантови съглашения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС).
Докладът за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година извежда провокации пред развиването на научно-изследователската и иновационната екосистема. Остава лимитирано и неефективно съдействието сред научните организации и висшите учебни заведения, от една страна, и бизнеса, от друга. Това води до ниски равнища на трансфер на технологии и познания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната активност (НИРД) и нововъведенията. Остават и районните разлики. Недостатъчни са равнищата на частни и обществени вложения в НИРД, което води до невисок иновационен потенциал на стопанската система.
Цел продължава да е основаването на ефикасна научноизследователска система, която да поддържа икономическия напредък, като последователно до 2030 година се преодолее отрицателните трендове на „ приключване на мозъци”. Ще продължат напъните за съгласуваност с бизнеса за привличане на частни вложения и за комерсиализиране на научните резултати. Ще продължи поддръжката за интернационализацията на българските научни организации и висши учебни заведения, в това число посредством обезпечаване на съфинансиране на планове по рамковите стратегии на Европейски Съюз за научни проучвания и поддръжка за партньорство с задгранични организации. Ще се обръща особено внимание на качеството на научните проучвания. Чрез укрепването на изследователските висши учебни заведения ще се осъществят научният и икономическият капацитет на районите.
Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Приложенията към Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Правителството дефинира посланика ни в Кралство Нидерландия за представител на страната ни към ОЗХО
Правителството дефинира упълномощения в Кралство Нидерландия ексклузивен и пълномощен дипломат Константин Димитров за представител на Република България към Организацията за възбрана на химическите оръжия (ОЗХО) със седалище в Хага.
Това се показва в признато през днешния ден решение на Министерския съвет, съгласно което изключителният и пълномощен дипломат на Република България в Кралство Нидерландия ще поеме функционалностите и на представител на страната ни към ОЗХО. Посоченото предопределение взема поради както преобладаващата интернационална процедура, по този начин и открития народен опит при акредитиране на български представител към ОЗХО.
Организацията за възбрана на химическите оръжия е учредена според член VIII от Конвенцията за възбрана на създаването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото заличаване, известна също с по-краткото название Конвенция за възбрана на химическите оръжия (КЗХО). Целта на ОЗХО е да обезпечи световното съблюдаване на Конвенцията, в това число посредством интернационалните инспекции. Всички държави-страни по КЗХО членуват в ОЗХО, която е най-голямата в света организация в областта на разоръжаването.
Република България има подчертана интензивност в активността на ОЗХО. Като удостоверение за градивната роля на страната ни, на 29 ноември 2021 година Република България бе определена единомислещо за член на Изпълнителния съвет на ОЗХО за интервала 12 май 2022 година - 11 май 2024 година Следва да се означи, че за повторно през последните три години нашата страна бива определена за член на Изпълнителния съвет, който управлява активността на тази единствена по рода си Организация, чиято цел е да отстрани вечно един цялостен клас оръжия за всеобщо поразяване - химическото оръжие.
Днешното решение на държавното управление бе взето в израз на традиция и нормална процедура за консолидиране на управителни дипломатически функционалности, което ще окаже позитивно влияние върху организирането и координацията на наличието на България в дипломатическата среда в Хага. За тази цел Министерският съвет разпореди на Министерството на външните работи да предприеме нужните дейности за акредитиране на дипломат Димитров като български представител към ОЗХО.
Отпадат редица такси за субектите и ползвателите на указател БУЛСТАТ
Отпада таксата за регистриране на промени в събитията за издаване на нова карта за идентификация на записаните лица в указател БУЛСТАТ. Правителството одобри през днешния ден промени на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, призната с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 година С тях се анулира и нуждата от събиране на такси и за издаване на оригинал, копие или препис на карта за идентификация. Поради публичността на указател БУЛСАТ отпада и нуждата от възнаграждение на такса за даване на информации по електронен път от осведомителната система на регистъра.
Промените в подзаконовия нормативен акт се постановат с оглед привеждането му в сходство с измененията в Закона за указател БУЛСТАТ, отнасящи се до отпадане на условие за издаване на идентификационни карти на записаните лица, защото информацията за тях е обществена и гратис налична, посредством интернет страницата на регистъра, както и отпадане на издаването на карта за засвидетелствуване на кода на субектите на указател БУЛСТАТ и замяната й с уверение за последно вписани условия.
Приемането на промените в Тарифата ще докара до понижаване на административната и финансовата тежест върху субектите на специфичен указател БУЛСТАТ.
Министерският съвет одобри решение за погашение на 129 400 лева компенсации за постепенно правораздаване
Допълнителни разноски в размер на 129 400 лева по бюджета на Министерството на правораздаването бяха утвърдени през днешния ден от Министерския съвет. Сумата е предопределена за възобновяване на направените от Министерството на правораздаването разноски по погашение на компенсации на жители и юридически лица, потърпевши от постепенно правораздаване.
Това е общият размер на сумата, изплатена за интервала от 1 октомври 2021 година до 6 декември 2021 година, от бюджета на Министерството на правораздаването по подписани съглашения за нарушени права за разглеждане и решение на делата в рационален период.
Изплащането на компенсации за вреди от постепенно правораздаване се прави по реда на Глава трета „ а “ от Закона за правосъдната власт. Заявления против актове, дейности или бездействия на органите на правосъдната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, могат да подават страни по завършени цивилен, административни и наказателни производства, както и обвинени, потърпевши или ощетени юридически лица по прекъснати досъдебни производства.
Заявленията се преглеждат от Инспектората към Висшия правосъден съвет, където се прави инспекция на събитията, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен период от постъпването на заявките.
Одобрени са резултатите от присъединяване на България в съвещанието на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи”, част „ Правосъдие “
Министерският съвет утвърди резултатите от присъединяване на България в съвещанието на Съвета на Европейския съюз „ Правосъдие и вътрешни работи”, част „ Правосъдие “, което се организира на 10 декември в Брюксел.
По време на срещата министрите на правораздаването разискаха напредъка в договарянията сред Съвета и Европейския парламент по плана на Регламент по отношение на европейските заповеди за даване и опазване на електронни доказателства и адаптирането на правосъдната активност към разпоредбите, които постанова пандемията от Коронавирус 19. Борбата с речта на омразата беше тематика на работния обяд.
Министрите настояха да се ускорят договарянията по Регламента по отношение на европейските заповеди за даване и опазване на електронни доказателства, като се поддържа позицията на Съвета за обезпечаване на директен, ефикасен и бърз механизъм, който да разреши на проверяващите органи да изискват от доставчиците на услуги даването на данни в цифрова форма за задачите на наказателния развой. Акцентира се върху нуждата от намиране на компромис с Екологичен потенциал във връзка с режима на известяван на способените органи при събиране на чувствителни данни и на основанията за отвод от даване на доказателства в електронна форма.
Втората тематика, провокирала необятен спор, беше обвързвана с отговора на правосъдните системи на пандемията, провокирана от Ковид-19. Посочено беше, че множеството страни членки са въвели административни ограничения за справяне с пандемията, които са били обект на правосъдно обжалване и надзор с оглед съблюдаване на главните права на жителите. Пандемията е наложила ускорено въвеждане на дигитализацията и актуалните технологии с оглед обезпечаване на непрестанен развой в работата на съдилищата и достъп на жителите до правораздаване.
Правителството утвърди резултатите от декемврийското съвещание на Съвета „ Общи въпроси”
Министерският съвет утвърди отчета с резултатите от съвещанието на Съвета „ Общи въпроси” (СОВ), което се организира на 14 декември 2021 година в Брюксел. България бе показана от непрекъснатия представител на България в Европейски Съюз Румен Александров.
СОВ одобри изводи по политиката на разширение и процеса на стабилизиране и асоцииране. Министрите приготвиха съвещанието на Европейския съвет на 16 декември 2021 година в Брюксел, като обмениха отзиви по плана на изводи.
Председателството на Съвета на Европейски Съюз осведоми за последните развития по отношение на Конференцията за бъдещето на Европа и даде къса информация по отношение на Европейския учебен срок за 2022 година
СОВ организира полемика по настоящите развития по процедурите по член 7 от Договор за Европейския съюз против Полша и Унгария в региона на върховенството на правото. Директорът на Агенцията на Европейски Съюз за главните права показа годишния й отчет „ Антисемитизъм: обзор на случаите, регистрирани в Европейски Съюз за интервала 2010— 2020 година ".
Министрите утвърдиха Съвместната декларация на трите институции по отношение на законодателните цели на Европейски Съюз за 2022 година и 18-месечната стратегия на Съвета за интервала 1 януари 2022 - 30 юни 2023 година
Изменя се Устройственият устав на регионалните администрации
Правителството утвърди промени на Устройствения устав на регионалните администрации, признат с Постановление на Министерски съвет № 121 от 2000 година
Последното изменение на Устройствения устав на регионалните администрации е признато с Постановление на Министерски съвет № 336 от 2021 година С него броят на заместител регионалните шефове е понижен до един във всяка област, като се изключи област София, за която понижението е до двама заместител регионални шефове.
С цел повишение на административния потенциал и възстановяване на осъществяването на функционалностите в регионалните администрации на областите Бургас, Велико Търново, Варна, Пловдив и Стара Загора с актуалните промени се предлага увеличение на заместител регионалните шефове на посочените области до двама.
Предложеният план на акт не води до влияние върху държавния бюджет.
Увеличен е оптималният размер на уговорките за разноски за 2021 година по бюджета на Комисията за финансов контрол
Със свое разпореждане Министерският съвет усили с 800 000 лева одобрения с член 41, алинея 3, т 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година индикатор по бюджета на Комисията за финансов контрол (КФН) за оптимален размер на уговорките за разноски, които могат да бъдат поети през 2021 година.
С постановлението се дава опция да бъде стихотворец ангажимент, обвързван с поддръжката на плануванаъа за създаване и внедряване Единна осведомителна система на КФН. Това ще способства за консолидираното на осведомителните системи на Комисията с хоризонталните системи за електронно ръководство и ще се понижи административната тежест за бизнеса и жителите. Чрез даването на висококачествени електронно административни услуги ще се обезпечи сложно административно обслужване по електронен път.
Одобрени са резултатите от съвещанието на Съвета на Европейски Съюз по претовареност, обществена политика, опазване на здравето и потребителски въпроси, част „ Здравеопазване “
Министерският съвет утвърди отчет за резултатите от постоянно съвещание на Съвета на Европейския съюз по претовареност, обществена политика, опазване на здравето и потребителски въпроси (част „ Здравеопазване “) /EPSCO/, извършено на 7 декември в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
В рамките на първата сесия делегациите разискаха Предложението за Регламент на Съвета за рамка от ограничения за гарантиране снабдяването с спешни ограничения за здравно противопоставяне при опасност за публичното здраве на европейско ниво (Регламент, касаещ HERA).
По тематиката „ COVID-19 - Настоящ и предстоящ отговор на пандемията “ България прикани за общ метод при бустерните дози и валидността на цифровите документи и показа подхванатите ограничения за ускорение на имунизацията в страната. Поради невъзможността за превъзмогване на усложненията пред шерването на имунизациите, произлизаща от поставяните двустранно спомагателни условия от производителите, България подчертава върху нуждата Европейската комисия да обмисли механизъм за назад изкупуване на непотребните дози ваксини от страните членки преди да пристъпи към подписване на нови контракти с производителите.
В рамките на Съвета министрите одобриха Заключения на Съвета по отношение на подсилване на Европейския здравен съюз и разискаха идното създаване на Международен пандемичен контракт.
Удължава се до 31 март 2022 година разходването на неусвоените към 31 декември 2021 година целеви разноски на общините
Със свое разпореждане държавното управление предлага до 31 март 2022 година да бъде продължено действието на разпореждания от Постановление № 408 на Министерския съвет от 2020 година за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 1 от 2021 г.; изм. бр. 13 и 16 от 2021 г.) и други актове на Министерския съвет. Така ще се разреши разходването за същата цел на неусвоените към 31 декември 2021 година средства по бюджетите на общините от предоставени прехвърляния за други целеви разноски през 2018 година, 2019 година и 2020 година на съображение актове на Министерския съвет за обекти, за които към 1 януари 2022 година има оповестена процедура по Закона за публичните поръчки и тя не е прекъсната, или осъществяването на дейностите и разплащанията за обектите не са завършили, като при излишък той се възвръща в държавния бюджет в период до един месец от приключването на разплащанията.
В обсега на постановлението попадат и неусвоените към 31 декември 2021 година средства по бюджетите на общините от прехвърлянето за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през 2018 година, 2019 година и 2020 година, като те ще могат да се разходват за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища.
За предложен
Министерският съвет одобри Плана за ръководство на Природен парк „ Българка “. Разработването му беше финансирано по Оперативна стратегия „ Околна среда 2007-2013 година “ Основната цел на проекта е да се обезпечи стабилно запазване и ръководство на биологичното и ландшафтно многообразие на парка през идващите 10 години.
Политическа партия „ Българка “ е разгласен със заповед на министъра на околната среда и водите на 9 август 2002 година Разположен е върху билото и северните скатове на Шипченската и Тревненската планина и елементи от Предбалкана, като обгръща съхранени букови гори в Централна Стара планина. В територията попадат изворите на р. Янтра и главните притоци в горната й част, както и язовир „ Хр. Смирненски “. В границите на парка се намират и част от обитаемоте места на общините Габрово, Трявна и Мъглиж.
Планът за ръководство на парка ще обезпечи поддържане на разнообразието на екосистемите и запазване на биологичното многообразие в тях, посредством стабилно прилагане на възобновимите естествени запаси, както и даване на благоприятни условия за развиване на научни, просветителни и рекреационни действия.
Обособяват се четири зони. Първата включва главно територията на горите във фаза на напреднала възраст. Тя е с краткотрайна възбрана за прилагане на ресурсите. Туристическата зона обгръща територии, подобаващи за туризъм. Тук влизат съществуващи и нови направления и места за отдих. Позволено е развиване на спортни действия, създаване на осведомителни центрове и други. В трета зона обгръща хижи, почивни домове, селскостопански здания, водоеми и инфраструктурни обекти, а четвърта зона е предопределена за запазване на биологичното и ландшафтното многообразие и водните запаси. В нея са включени и огромна част от териториите, предопределени за запазване на количеството и качеството на питейните води.
Биологичното многообразие в парка има висока степен на представителност, непринуденост и характерност. Той е част от общоевропейската мрежа НАТУРА 2000.
България изостава по брой учени, само че качеството на изявленията пораства
България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейски Съюз. Анализът на научната активност на българските висши учебни заведения и на научните организации демонстрира, че релативно ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти, води до дребен дял на интернационално разпознаваемата научна продукция в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз. За сметка на това качеството на научната продукция, въпреки и малко по-ниско, е близо до това за Европейски Съюз.
Това са част от констатациите в признатия през днешния ден от Министерския съвет
Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.) броят на научните изявления от България за 2020 година е 8429. През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в WoS - all databases. Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 г.).
Традиционно мощни центрове и научни групи има както в научните организации, по този начин и във висшите учебни заведения. Разпределението на учените по пол е относително отмерено, само че се вижда значително застаряване на научните фрагменти. През годината се резервира отрицателната наклонност за понижаване на каузи на младежите, заети с просвета. Към края на 2020 година в Българска академия на науките се образоват 356 докторанти, а във висшите учебни заведения – 1960. През 2019 година общият им брой е бил към 6453. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Сред главните източници на финансиране на научни проучвания на конкурсен принцип е Фонд „ Научни проучвания “ (ФНИ). През 2020 година бюджетът на ФНИ е близо 26.4 млн. лева Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17.9 млн. лева, над 33 млн. лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени. Финансира се създаване на нови или доста модернизиране на съществуващи профилирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализиране на научни проучвания на международно равнище.
Нетната сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “ (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едвам 0,26% от общия бюджет на програмата. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз. Броят на подписаните грантови съглашения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС).
Докладът за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година извежда провокации пред развиването на научно-изследователската и иновационната екосистема. Остава лимитирано и неефективно съдействието сред научните организации и висшите учебни заведения, от една страна, и бизнеса, от друга. Това води до ниски равнища на трансфер на технологии и познания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната активност (НИРД) и нововъведенията. Остават и районните разлики. Недостатъчни са равнищата на частни и обществени вложения в НИРД, което води до невисок иновационен потенциал на стопанската система.
Цел продължава да е основаването на ефикасна научноизследователска система, която да поддържа икономическия напредък, като последователно до 2030 година се преодолее отрицателните трендове на „ приключване на мозъци”. Ще продължат напъните за съгласуваност с бизнеса за привличане на частни вложения и за комерсиализиране на научните резултати. Ще продължи поддръжката за интернационализацията на българските научни организации и висши учебни заведения, в това число посредством обезпечаване на съфинансиране на планове по рамковите стратегии на Европейски Съюз за научни проучвания и поддръжка за партньорство с задгранични организации. Ще се обръща особено внимание на качеството на научните проучвания. Чрез укрепването на изследователските висши учебни заведения ще се осъществят научният и икономическият капацитет на районите.
Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Приложенията към Годишния отчет за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година можете да видите.
Правителството дефинира посланика ни в Кралство Нидерландия за представител на страната ни към ОЗХО
Правителството дефинира упълномощения в Кралство Нидерландия ексклузивен и пълномощен дипломат Константин Димитров за представител на Република България към Организацията за възбрана на химическите оръжия (ОЗХО) със седалище в Хага.
Това се показва в признато през днешния ден решение на Министерския съвет, съгласно което изключителният и пълномощен дипломат на Република България в Кралство Нидерландия ще поеме функционалностите и на представител на страната ни към ОЗХО. Посоченото предопределение взема поради както преобладаващата интернационална процедура, по този начин и открития народен опит при акредитиране на български представител към ОЗХО.
Организацията за възбрана на химическите оръжия е учредена според член VIII от Конвенцията за възбрана на създаването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото заличаване, известна също с по-краткото название Конвенция за възбрана на химическите оръжия (КЗХО). Целта на ОЗХО е да обезпечи световното съблюдаване на Конвенцията, в това число посредством интернационалните инспекции. Всички държави-страни по КЗХО членуват в ОЗХО, която е най-голямата в света организация в областта на разоръжаването.
Република България има подчертана интензивност в активността на ОЗХО. Като удостоверение за градивната роля на страната ни, на 29 ноември 2021 година Република България бе определена единомислещо за член на Изпълнителния съвет на ОЗХО за интервала 12 май 2022 година - 11 май 2024 година Следва да се означи, че за повторно през последните три години нашата страна бива определена за член на Изпълнителния съвет, който управлява активността на тази единствена по рода си Организация, чиято цел е да отстрани вечно един цялостен клас оръжия за всеобщо поразяване - химическото оръжие.
Днешното решение на държавното управление бе взето в израз на традиция и нормална процедура за консолидиране на управителни дипломатически функционалности, което ще окаже позитивно влияние върху организирането и координацията на наличието на България в дипломатическата среда в Хага. За тази цел Министерският съвет разпореди на Министерството на външните работи да предприеме нужните дейности за акредитиране на дипломат Димитров като български представител към ОЗХО.
Отпадат редица такси за субектите и ползвателите на указател БУЛСТАТ
Отпада таксата за регистриране на промени в събитията за издаване на нова карта за идентификация на записаните лица в указател БУЛСТАТ. Правителството одобри през днешния ден промени на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, призната с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 година С тях се анулира и нуждата от събиране на такси и за издаване на оригинал, копие или препис на карта за идентификация. Поради публичността на указател БУЛСАТ отпада и нуждата от възнаграждение на такса за даване на информации по електронен път от осведомителната система на регистъра.
Промените в подзаконовия нормативен акт се постановат с оглед привеждането му в сходство с измененията в Закона за указател БУЛСТАТ, отнасящи се до отпадане на условие за издаване на идентификационни карти на записаните лица, защото информацията за тях е обществена и гратис налична, посредством интернет страницата на регистъра, както и отпадане на издаването на карта за засвидетелствуване на кода на субектите на указател БУЛСТАТ и замяната й с уверение за последно вписани условия.
Приемането на промените в Тарифата ще докара до понижаване на административната и финансовата тежест върху субектите на специфичен указател БУЛСТАТ.
Министерският съвет одобри решение за погашение на 129 400 лева компенсации за постепенно правораздаване
Допълнителни разноски в размер на 129 400 лева по бюджета на Министерството на правораздаването бяха утвърдени през днешния ден от Министерския съвет. Сумата е предопределена за възобновяване на направените от Министерството на правораздаването разноски по погашение на компенсации на жители и юридически лица, потърпевши от постепенно правораздаване.
Това е общият размер на сумата, изплатена за интервала от 1 октомври 2021 година до 6 декември 2021 година, от бюджета на Министерството на правораздаването по подписани съглашения за нарушени права за разглеждане и решение на делата в рационален период.
Изплащането на компенсации за вреди от постепенно правораздаване се прави по реда на Глава трета „ а “ от Закона за правосъдната власт. Заявления против актове, дейности или бездействия на органите на правосъдната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, могат да подават страни по завършени цивилен, административни и наказателни производства, както и обвинени, потърпевши или ощетени юридически лица по прекъснати досъдебни производства.
Заявленията се преглеждат от Инспектората към Висшия правосъден съвет, където се прави инспекция на събитията, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен период от постъпването на заявките.
Одобрени са резултатите от присъединяване на България в съвещанието на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи”, част „ Правосъдие “
Министерският съвет утвърди резултатите от присъединяване на България в съвещанието на Съвета на Европейския съюз „ Правосъдие и вътрешни работи”, част „ Правосъдие “, което се организира на 10 декември в Брюксел.
По време на срещата министрите на правораздаването разискаха напредъка в договарянията сред Съвета и Европейския парламент по плана на Регламент по отношение на европейските заповеди за даване и опазване на електронни доказателства и адаптирането на правосъдната активност към разпоредбите, които постанова пандемията от Коронавирус 19. Борбата с речта на омразата беше тематика на работния обяд.
Министрите настояха да се ускорят договарянията по Регламента по отношение на европейските заповеди за даване и опазване на електронни доказателства, като се поддържа позицията на Съвета за обезпечаване на директен, ефикасен и бърз механизъм, който да разреши на проверяващите органи да изискват от доставчиците на услуги даването на данни в цифрова форма за задачите на наказателния развой. Акцентира се върху нуждата от намиране на компромис с Екологичен потенциал във връзка с режима на известяван на способените органи при събиране на чувствителни данни и на основанията за отвод от даване на доказателства в електронна форма.
Втората тематика, провокирала необятен спор, беше обвързвана с отговора на правосъдните системи на пандемията, провокирана от Ковид-19. Посочено беше, че множеството страни членки са въвели административни ограничения за справяне с пандемията, които са били обект на правосъдно обжалване и надзор с оглед съблюдаване на главните права на жителите. Пандемията е наложила ускорено въвеждане на дигитализацията и актуалните технологии с оглед обезпечаване на непрестанен развой в работата на съдилищата и достъп на жителите до правораздаване.
Правителството утвърди резултатите от декемврийското съвещание на Съвета „ Общи въпроси”
Министерският съвет утвърди отчета с резултатите от съвещанието на Съвета „ Общи въпроси” (СОВ), което се организира на 14 декември 2021 година в Брюксел. България бе показана от непрекъснатия представител на България в Европейски Съюз Румен Александров.
СОВ одобри изводи по политиката на разширение и процеса на стабилизиране и асоцииране. Министрите приготвиха съвещанието на Европейския съвет на 16 декември 2021 година в Брюксел, като обмениха отзиви по плана на изводи.
Председателството на Съвета на Европейски Съюз осведоми за последните развития по отношение на Конференцията за бъдещето на Европа и даде къса информация по отношение на Европейския учебен срок за 2022 година
СОВ организира полемика по настоящите развития по процедурите по член 7 от Договор за Европейския съюз против Полша и Унгария в региона на върховенството на правото. Директорът на Агенцията на Европейски Съюз за главните права показа годишния й отчет „ Антисемитизъм: обзор на случаите, регистрирани в Европейски Съюз за интервала 2010— 2020 година ".
Министрите утвърдиха Съвместната декларация на трите институции по отношение на законодателните цели на Европейски Съюз за 2022 година и 18-месечната стратегия на Съвета за интервала 1 януари 2022 - 30 юни 2023 година
Изменя се Устройственият устав на регионалните администрации
Правителството утвърди промени на Устройствения устав на регионалните администрации, признат с Постановление на Министерски съвет № 121 от 2000 година
Последното изменение на Устройствения устав на регионалните администрации е признато с Постановление на Министерски съвет № 336 от 2021 година С него броят на заместител регионалните шефове е понижен до един във всяка област, като се изключи област София, за която понижението е до двама заместител регионални шефове.
С цел повишение на административния потенциал и възстановяване на осъществяването на функционалностите в регионалните администрации на областите Бургас, Велико Търново, Варна, Пловдив и Стара Загора с актуалните промени се предлага увеличение на заместител регионалните шефове на посочените области до двама.
Предложеният план на акт не води до влияние върху държавния бюджет.
Увеличен е оптималният размер на уговорките за разноски за 2021 година по бюджета на Комисията за финансов контрол
Със свое разпореждане Министерският съвет усили с 800 000 лева одобрения с член 41, алинея 3, т 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година индикатор по бюджета на Комисията за финансов контрол (КФН) за оптимален размер на уговорките за разноски, които могат да бъдат поети през 2021 година.
С постановлението се дава опция да бъде стихотворец ангажимент, обвързван с поддръжката на плануванаъа за създаване и внедряване Единна осведомителна система на КФН. Това ще способства за консолидираното на осведомителните системи на Комисията с хоризонталните системи за електронно ръководство и ще се понижи административната тежест за бизнеса и жителите. Чрез даването на висококачествени електронно административни услуги ще се обезпечи сложно административно обслужване по електронен път.
Одобрени са резултатите от съвещанието на Съвета на Европейски Съюз по претовареност, обществена политика, опазване на здравето и потребителски въпроси, част „ Здравеопазване “
Министерският съвет утвърди отчет за резултатите от постоянно съвещание на Съвета на Европейския съюз по претовареност, обществена политика, опазване на здравето и потребителски въпроси (част „ Здравеопазване “) /EPSCO/, извършено на 7 декември в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
В рамките на първата сесия делегациите разискаха Предложението за Регламент на Съвета за рамка от ограничения за гарантиране снабдяването с спешни ограничения за здравно противопоставяне при опасност за публичното здраве на европейско ниво (Регламент, касаещ HERA).
По тематиката „ COVID-19 - Настоящ и предстоящ отговор на пандемията “ България прикани за общ метод при бустерните дози и валидността на цифровите документи и показа подхванатите ограничения за ускорение на имунизацията в страната. Поради невъзможността за превъзмогване на усложненията пред шерването на имунизациите, произлизаща от поставяните двустранно спомагателни условия от производителите, България подчертава върху нуждата Европейската комисия да обмисли механизъм за назад изкупуване на непотребните дози ваксини от страните членки преди да пристъпи към подписване на нови контракти с производителите.
В рамките на Съвета министрите одобриха Заключения на Съвета по отношение на подсилване на Европейския здравен съюз и разискаха идното създаване на Международен пандемичен контракт.
Удължава се до 31 март 2022 година разходването на неусвоените към 31 декември 2021 година целеви разноски на общините
Със свое разпореждане държавното управление предлага до 31 март 2022 година да бъде продължено действието на разпореждания от Постановление № 408 на Министерския съвет от 2020 година за осъществяването на държавния бюджет на Република България за 2021 година (обн., Дъждовни води, бр. 1 от 2021 г.; изм. бр. 13 и 16 от 2021 г.) и други актове на Министерския съвет. Така ще се разреши разходването за същата цел на неусвоените към 31 декември 2021 година средства по бюджетите на общините от предоставени прехвърляния за други целеви разноски през 2018 година, 2019 година и 2020 година на съображение актове на Министерския съвет за обекти, за които към 1 януари 2022 година има оповестена процедура по Закона за публичните поръчки и тя не е прекъсната, или осъществяването на дейностите и разплащанията за обектите не са завършили, като при излишък той се възвръща в държавния бюджет в период до един месец от приключването на разплащанията.
В обсега на постановлението попадат и неусвоените към 31 декември 2021 година средства по бюджетите на общините от прехвърлянето за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през 2018 година, 2019 година и 2020 година, като те ще могат да се разходват за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища.
За предложен
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ