До къде водят Законите за предоставяне на извънредни пълномощия
Приемането на Закон за даване на изключителни компетенции е значимо в немската и международната история, защото бележи формалния преход от демократичната Ваймарска република към тоталитарната нацистка тирания.
На 30 януари 1933 година Адолф Хитлер става канцлер на Германия. Тогава светът не трепва и изобщо никой не счита това за кой знае какъв брой значимо събитие. Националсоциалистите завземат властта, само че тя е лимитирана, защото тяхната партия е единствено една от четирите съдружни партии.
Поради неналичието на болшинство в Райхстага, Адолф Хитлер приканва за нови избори, с цел да се опита да укрепи позицията си, тъй че Националсоциалистическата партия да имат болшинство в Райхстага.
На 27 февруари 1933 година, когато акцията навлиза в последните си дни, Райхстагът, постройката на немския парламент, бива опожарен и изгорял. След събитието, естествено, царува атмосфера на суматоха и смут.
Ден след пожара президентът Хинденбург подписва изключителния декрет за отбрана на немския народ.
Този декрет анулира демократичните аспекти на Ваймарската република и афишира изключително състояние. С този акт се анулират гражданските свободи и някои съществени права – свободата на печата, свободата на словото, на събранията и митингите. Този декрет дава на нацистите правно съображение за гонене и подтисничество на всевъзможни съперници, които биват очерняни като предатели на републиката. Хората могат да бъдат вкарани в пандиза по каквато и да е причина.
Атмосферата на неустановеност след пожара в Райхстага обезпечи доста гласоподаватели за националсоциалистическата партия.
На 23 март 1933 година Хитлер предлага на Райхстага Закон за даване на изключителни компетенции, който в действителност анулира Ваймарската конституция. Този нов закон дава на Хитлер пълномощието да ръководи с укази, вместо да приема закони през Райхстага и президента Хинденбург.
От 1933 година нататък Хитлер продължава да консолидира и централизира властта посредством чистки и агитация. Тези чистки доближават своя връх с „ Нощта на дългите ножове “. След като чистките на националсоциалистическата партия и немското държавно управление завършват, Хитлер получава цялостен надзор и власт над Германия и стартира процеса на превъоръжаване.
Така стартират политическите и военни битки, които в последна сметка доближават кулминационната точка си – Втората международна война.
Преди няколко дни канадският министър председател Джъстин Трюдо задейства Закона за изключителните обстановки от 1988 година, който разрешава на федералното държавно управление да позволи потреблението на специфични краткотрайни ограничения за гарантиране на сигурността при изключителни обстановки, с което на процедура Канада анулира демокрацията.
Наричан преди Закон за ограниченията по време на война, този закон е употребен единствено три пъти в канадската история: по време на двете международни войни и през 1970 година от някогашния министър-председател Пиер Трюдо , бащата на Джъстин Трюдо , по време на така наречен „ Октомврийска рецесия “, когато квебекски сепаратисти отвлякоха английски посланик и квебекски министър.
„ Блокадите вредят на нашата стопанска система и заплашват публичната сигурност “, сподели Трюдо на конференция. „ Не можем и няма да позволим да не престават противозаконните и рискови дейности “.
Всъщност правото на мирни митинги не е „ нелегално “, както се показва Трюдо . Въпреки това, протестиращите бяха прегазвани с коне, бити, пръскани със сълзотворен газ, задържани, сметките им запорирани, беше им отнемано горивото, камионите им бяха иззети, децата им бяха предадени на обществените служби, а домашните им любимци – на Фондацията за попречване на жестокостта над животните.
Покрай протесните дейности в Канада, а и на доста другите места в развития Запад, някои медии извънредно възненавидяха думата „ независимост “. Хегемоничният демократизъм принесе в жертва даже една от базисните полезности, с помощта на които съумя да реализира своя разцвет.
Въпреки това, жителите на Канада не се предават. Това е фотография от Британска Колумбия, Канада, през днешния ден:
