Можем ли да дойдем с машина на времето от бъдещето и да помогнем сами на себе си
Причинно-следственият абсурд (Bootstrap paradox), разпространяван за първи път от научния фантазьор Робърт А. Хайнлайн в книгата му „ By His Bootstraps “, получава името си от невъзможната концепция „ да помогнем на предишното си аз “. В книгата му странник във времето получава информация, която наподобява идва или от бъдещото му аз, или отникъде.
В книгата основният воин Боб Уилсън работи върху дипломната си работа като тематиката му е пътуването във времето (преди пътуването във времето да бъде измислено). Един ден той вижда човек – неговото бъдещо аз – който седи на леглото му и му споделя, че тезата му е погрешна и да пристигна с него през времеви портал в бъдещето.
Боб го прави и пътува 3000 години в бъдещето, където среща мъж на име Диктор, който пътува във времето, с цел да се възползва от в този момент послушното човечество и да се разгласи за крал. Важно за един от парадоксите на книгата е, че Диктор има тетрадка, в която има преведен езика на неговите плебеи на доста по-удобния британски от 20 век.
Връщайки се към своето време, Боб скоро се уморява от дипломната си работа и взема решение отново да пътува в бъдещето. Той намира тетрадката на Диктор, комфортно сложена покрай времевия портал, и взема решение да я употребява за себе си, като пътува 10 години преди да пристигна Диктор и разгласи себе си за крал, преди той да има късмет.
Но Боб прави това преди да осъзнае, че в действителност от самото начало самият той е Диктор, което значи просто „ крал “ на езика на робите от бъдещето. Въпреки че това единствено по себе си е тип причинно-следствен абсурд, бележникът е значимата част.
Боб, в този момент Диктор, продължава да употребява превода, както и други потребни бележки в тетрадката, с цел да станете крал на локалните в този интервал от време, и до момента в който го прави, тя се амортизира. Той копира информацията в нова брошура и унищожава остарялата, преди да разбере, че в действителност новата в настоящето й положение е тетрадката, която е получил като по-млад. Той размишлява от кое място в действителност е пристигнала информацията, съдържаща се в нея, защото всичко, което той бе направил, е да се учи от нея и по-късно да я копира в нова, от която отново ще се учи и така нататък, и т.н…
Робърт А. Хайнлайн, Л. Спраг дьо Камп и Айзък Азимов, Военноморски двор на Филаделфия, 1944 година
Малко по-пресен образец за парадокса можем да намерим във филмите за Терминатор, където изкуственият разсъдък Skynet се научава по какъв начин да основава Терминатори, откакто един се връща в предишното и умира, което предлага опция да бъде изучаван.
За разлика от парадокса на дядото – където се връщате обратно във времето и убивате личния си дядо, правейки невероятно да се родите, да пораснете и да убиете личния си дядо – причинно-следственият абсурд не може да бъде отритнат със личната си вътрешна логичност.
Въпреки това, има няколко казуса в „ затворените причинно-следствени вериги “, както от време на време се назовават – един е, че наподобява демонстрират нещо в бъдещето, което визира предишното. Законът за ентропията също основава проблем за версиите на цикъла, като да вземем за пример когато е включен физически обект.
Да кажем, че Боб не е копирал информацията в нова книга, а е изпратил същата физическа книга обратно във времето. Книгата услужливо следва закона за ентропията, съгласно който системите минават от положение на ред към положение на хаос и в последна сметка се разпадат, до момента в който си проправят път напред и обратно във времето. В последна сметка, до момента в който се разпада, още веднъж щяхме да се сблъскаме с абсурд, тъй като няма да има от кое място младият Боб да получи информацията. Някои допускат, че това деградиране би трябвало да се случи и със самата информация, а освен със страниците на книгата.
Сет Лойд, професор по машинно инженерство в Масачузетския софтуерен институт, предлага да се вземе един обичай информация, „ Бит А “, и да се копира върху втори обичай, „ Бит Б “. „ Бит Б се изпраща назад в предишното, където се оказва, че Б в предишното в действителност е същият обичай, който става А в бъдещето. Вместо да поражда предстоящата несамосъгласуваност обаче, опитът е изцяло самосъгласуван “, изяснява Лойд на Popular Mechanics. „ Причинно-следственият абсурд не всеки път е абсурден. В оферти от нас опит, да вземем за пример, прогнозирахме, че битът ще се окаже изцяло инцидентен “, споделя той. „ В това има логичност, защото в нито един миг в бъдещето или предишното не е имало някакъв фактор, който да го направи нещо друго от инцидентен. “
Това би посочило, че парадоксите от този вид са самосъгласувани, а не парадокси, които изискват някакво позволение (било то основаването на паралелни вселени всякога, когато се сътвори логическа противоречие, или някакъв механизъм, който пречи изобщо да се сътвори парадоксът). И въпреки всичко, с цел да демонстрирате това, ще ви би трябвало машина на времето, което, дано си признаем, евентуално няма да се случи… в случай че някой пристигна с машината на времето и не ни каже тъкмо по какъв начин да я създадем.
