Д-р Радослав Мавров, невролог: Паркинсоновата болест засяга по-често мъжете
Причините за възникването ѝ не са изцяло изяснени
Д-р Радослав Мавров приключва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 1997 година В интервала 2000-2004 година специализира Неврология. През ноември 2007 година придобива подготовка по " Клинична електромиография " в Медицинския университет в София, а през 2012 година и по " Клинична електроенцефалография ". Работил е в МЦ " Св.Врач " и УМБАЛ " Св.Георги " неврологична клиника в Пловдив, бил е шеф на отделението по неврология в МБАЛ Централ Хоспитал в Пловдив. От октомври 2022 година е шеф на Първо поделение по неврология на университетска болница " Дева Мария " в Бургас. Д-р Мавров е с ползи в областта на дегенеративните болести на нервната система (деменции, паркинсонова болест и т.н), множествена склероза, епилепсия, лекуване на болежка, болести на периферна нервна система, мозъчно-съдови болести. Той е сертифициран за осъществяване на високоспециализираните действия електромиография, електроенцефалография, невропсихология, приложение на Ртмс (транскраниална магнитна стимулация). Д-р Мавров е един от дребното експерти по неврология, които работят с ботулинов токсин за лекуване на неврологични болести.
- Д-р Мавров, Вие сте с необикновен интерес в областта на дегенеративните болести на нервната система, разкажете ни повече за тях
- Невродегенеративните болести са разнородна група болести на централната нервна система. Те се характеризират с еволюционен ход като нормално стартират в по-късна възраст и засягане на избрани елементи или функционални системи.Обикновено се разделят съгласно клиничната изява-нарушение в походката,в позата и придвижванията,деменции,слепота,глухота и така нататък За страдание, те са нелечими и инвалидизиращи и напъните на невролозите са в посока закъснение на тяхното напредване.
- А кои са най-честите невродегенеративни болести и какви са аргументите за тяхната демонстрация?
- Най-често срещаните невродегенеративни болести са заболяването на Алцхаймер и заболяването на Паркинсон. По-рядко срещани са прогресивните атаксии, латералната амиотрофична склероза и така нататък Причините за тези болести не са изцяло изяснени. За някои от тях е потвърдена приемственост или нараснал риск от развиване при съществуване на заболели родственици, за други се подозират разнообразни токсични сътрудници. С повишаването на възрастта честотата им нараства.
- Споменахте Паркинсоновата болест, по какъв начин да я познаем?
- Паркинсоновата болест е едно от относително честите невродегенеративни болести. Честотата ѝ е към 0,15% от цялото население, а за възрастта над 60 години е над 1%. Засяга малко по-често мъжете. Причините за възникването ѝ не са изцяло изяснени. Приема се,че са комплексни-генетична предиспозиция,токсични фактори на околната среда,стареенето. Тя има три съществени клинични признака- тремор неподвижен,най-често на ръцете,повишен тонус на мускулатурата и забавени придвижвания. Много постоянно тремор от друго естество се приема за паркинсонов.
- Има ли лечение за Паркинсоновата болест?
- При Паркинсонова болест се употребяват разнообразни групи лекарства, които имат за цел да понижат тремора и ригидността и да подобрят подвижността на болния. Някои от тях са с невропротективно деяние и се смята, че могат да забавят прогресията на болестта.Най-използвания медикамент е Л-допа,под разнообразни търговски наименования.Въпреки лекуването болестта прогресира и се стига до инвалидизация на болния.Използват се и други способи като магнитна стимулация,дълбока мозъчна стимулация или оперативно лекуване. Има и известия за приложение на лекуване с трансплантация на стволови кафези.Все още обаче тези способи са в интервал на развиване и определяне на тяхната успеваемост и не са рутинни.
- Трудно ли се диагностицира болестта?
- Да, първоначално е мъчно да се сложи диагноза. Ранните признаци на паркинсоновата болест на неспецифични-лесна отмалялост,депресия, понижено подушване,слабост,болки и сбитост в мускулите. Друг диагностичен проблем е приемането на другите типове тремор за паркинсоно, а той като независим признак не е задоволителен за слагане на диагноза. По-често е симптом на друго заболяване- есенциален тремор,психогенен тремор и така нататък При подозрение за паркинсонова болест,болния би трябвало да бъде прегледан от невролог и някои спомагателни изследвания-ЕМГ,КАТ. Повлияването на признаците на заболяването на Паркинсон е мъчно за по-дълъг интервал от време, макар другите лекарства, които се употребяват. Често се постанова смяна на лечението, по тази причина е належащо болният да се наблюдава редовно от невролог. Като допълнение режимът на болния би трябвало да е съгласуван с неговото положение. Добре е постоянно да се организира и физикална терапия.
- Какво може да се чака след диагнозата „ Паркинсонова болест “?
- Ходът на болестта е бавно-прогресиращ. При актуалните лекарствени средства повече от 10-15 години,след което се стига до инвалидизация и приковаване на легло.Развитието на заболяването варира,като зависи кое преобладава- треморът или сковаността, нормално треморните форми са с по-бавна градация.
Началникът на Първо поделение по неврология в университетска болница " Дева Мария " - доктор Радослав Мавров, преглежда с направление по НЗОК в медицински център " Света София ". За повече информация и опазване на час: 056 845083
Д-р Радослав Мавров приключва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 1997 година В интервала 2000-2004 година специализира Неврология. През ноември 2007 година придобива подготовка по " Клинична електромиография " в Медицинския университет в София, а през 2012 година и по " Клинична електроенцефалография ". Работил е в МЦ " Св.Врач " и УМБАЛ " Св.Георги " неврологична клиника в Пловдив, бил е шеф на отделението по неврология в МБАЛ Централ Хоспитал в Пловдив. От октомври 2022 година е шеф на Първо поделение по неврология на университетска болница " Дева Мария " в Бургас. Д-р Мавров е с ползи в областта на дегенеративните болести на нервната система (деменции, паркинсонова болест и т.н), множествена склероза, епилепсия, лекуване на болежка, болести на периферна нервна система, мозъчно-съдови болести. Той е сертифициран за осъществяване на високоспециализираните действия електромиография, електроенцефалография, невропсихология, приложение на Ртмс (транскраниална магнитна стимулация). Д-р Мавров е един от дребното експерти по неврология, които работят с ботулинов токсин за лекуване на неврологични болести.
- Д-р Мавров, Вие сте с необикновен интерес в областта на дегенеративните болести на нервната система, разкажете ни повече за тях
- Невродегенеративните болести са разнородна група болести на централната нервна система. Те се характеризират с еволюционен ход като нормално стартират в по-късна възраст и засягане на избрани елементи или функционални системи.Обикновено се разделят съгласно клиничната изява-нарушение в походката,в позата и придвижванията,деменции,слепота,глухота и така нататък За страдание, те са нелечими и инвалидизиращи и напъните на невролозите са в посока закъснение на тяхното напредване.
- А кои са най-честите невродегенеративни болести и какви са аргументите за тяхната демонстрация?
- Най-често срещаните невродегенеративни болести са заболяването на Алцхаймер и заболяването на Паркинсон. По-рядко срещани са прогресивните атаксии, латералната амиотрофична склероза и така нататък Причините за тези болести не са изцяло изяснени. За някои от тях е потвърдена приемственост или нараснал риск от развиване при съществуване на заболели родственици, за други се подозират разнообразни токсични сътрудници. С повишаването на възрастта честотата им нараства.
- Споменахте Паркинсоновата болест, по какъв начин да я познаем?
- Паркинсоновата болест е едно от относително честите невродегенеративни болести. Честотата ѝ е към 0,15% от цялото население, а за възрастта над 60 години е над 1%. Засяга малко по-често мъжете. Причините за възникването ѝ не са изцяло изяснени. Приема се,че са комплексни-генетична предиспозиция,токсични фактори на околната среда,стареенето. Тя има три съществени клинични признака- тремор неподвижен,най-често на ръцете,повишен тонус на мускулатурата и забавени придвижвания. Много постоянно тремор от друго естество се приема за паркинсонов.
- Има ли лечение за Паркинсоновата болест?
- При Паркинсонова болест се употребяват разнообразни групи лекарства, които имат за цел да понижат тремора и ригидността и да подобрят подвижността на болния. Някои от тях са с невропротективно деяние и се смята, че могат да забавят прогресията на болестта.Най-използвания медикамент е Л-допа,под разнообразни търговски наименования.Въпреки лекуването болестта прогресира и се стига до инвалидизация на болния.Използват се и други способи като магнитна стимулация,дълбока мозъчна стимулация или оперативно лекуване. Има и известия за приложение на лекуване с трансплантация на стволови кафези.Все още обаче тези способи са в интервал на развиване и определяне на тяхната успеваемост и не са рутинни.
- Трудно ли се диагностицира болестта?
- Да, първоначално е мъчно да се сложи диагноза. Ранните признаци на паркинсоновата болест на неспецифични-лесна отмалялост,депресия, понижено подушване,слабост,болки и сбитост в мускулите. Друг диагностичен проблем е приемането на другите типове тремор за паркинсоно, а той като независим признак не е задоволителен за слагане на диагноза. По-често е симптом на друго заболяване- есенциален тремор,психогенен тремор и така нататък При подозрение за паркинсонова болест,болния би трябвало да бъде прегледан от невролог и някои спомагателни изследвания-ЕМГ,КАТ. Повлияването на признаците на заболяването на Паркинсон е мъчно за по-дълъг интервал от време, макар другите лекарства, които се употребяват. Често се постанова смяна на лечението, по тази причина е належащо болният да се наблюдава редовно от невролог. Като допълнение режимът на болния би трябвало да е съгласуван с неговото положение. Добре е постоянно да се организира и физикална терапия.
- Какво може да се чака след диагнозата „ Паркинсонова болест “?
- Ходът на болестта е бавно-прогресиращ. При актуалните лекарствени средства повече от 10-15 години,след което се стига до инвалидизация и приковаване на легло.Развитието на заболяването варира,като зависи кое преобладава- треморът или сковаността, нормално треморните форми са с по-бавна градация.
Началникът на Първо поделение по неврология в университетска болница " Дева Мария " - доктор Радослав Мавров, преглежда с направление по НЗОК в медицински център " Света София ". За повече информация и опазване на час: 056 845083
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ