Росен Йорданов: Дебатът за Газпром“ е отлично премислена PR-стратегия на ПП, никой не пита от къде са парите на ПП
Причините българите постоянно да гласоподават за партии като „ Продължаваме промяната “ /ПП/ са фундаментални и се крият в няколко пояснения: политическа неумелост и незрялост на българския гласоподавател. 30 години не са доста време, с цел да може едно общество да развие едно крепко демократично възприятие и либерален инстинкт, както и контролни механизми за преценка на действителността.
На второ място, това се дължи на особената ирационалност на човешките избори, които са установени освен у нас: това е заблудата, че вършим рационални избори, взимаме рационални решения, които са аргументирани от справедливи обстоятелства и справедливи наблюдения.
Обърнете внимание на тематиката за газа: по този начин, както ни е показана, доста малко хора от обществото си дават сметка, че това е една чудесно премислена PR-стратегия, с цел да може господата от предходните ръководещи да „ лимитират вредите “ - най-общо казано. Когато фокусираш публичното внимание генерално върху една тематика: приказва се за нещо, медиите са доста дейни – изключително централните, за които към този момент е нарицателно, че обслужват някогашните ръководещи, - ти насищаш цялото пространство с въпроси, които касаят ръководството на страната, с два фокуса: „ За “ Газпром “ или „ Против “ Газпром “. Каквито и причини да се вадят, смисълът е един: „ ние сме „ За “ „ Газпром “, или „ ние сме „ срещу “ „ Газпром “. Тоест, всичко се свежда до един елементарен, даже първичен избор.
И това е целенасочена PR-стратегия на екипа на „ Продължаваме промяната “, който се води от един някогашен военачалник от МОСАД, - това налагане на този слоган не е инцидентно: колкото повече опростиш избора, толкоз повече стартира да идва миг, в който се демонстрира „ резултатът на наличността “: хората са склонни да взимат решения въз основата на информацията, която им е налична и налична. А когато медийното пространство се насища трагично доста с две поляризирани отзиви, които публиката даже не схваща в дълбочина - а и не я интересува, - хората стартират да взимат страна не въз основата на някакви рационални причини на специалисти. Така всевъзможни специалисти започнаха да разясняват газа, като част от тях – да вземем за пример някои от НПО-та, в живота си не са виждали газова тръба. И по този начин, гласоподавателите се разделиха – харесват този, който приказва разбираемо, без значение дали казаното от него е правилно. В допълнение, когато на хората се зададе въпроса дали поддържат или не Русия или Украйна, всичко това се оплита в една комплицирана плетеница от решения, избори и преценки, която кулминира в елементарния избор „ Харесвам ли Киро и Асен или не? “.
Именно по този метод се лъжат хора. Никой у нас не си дава сметка, че персоналният избор пред урната нормално е въз основата на от дълго време образувани стандарти и отзиви, които просто би трябвало да бъдат задействани. И тъкмо това вършат PR-експертите на Петков и Василев.
На процедура няма безусловно никакво значение обстоятелствата, които се изнасят от опозиционните сили, например ГЕРБ-СДС, няма да свършат главната си работа: да осведомят обективно съответно публиката, а ще се попадне още веднъж в клопката на ирационалната двуполюсна битка.
Тези психични трикове, които се ползват върху българското население, ще излъжат доста хора.
Изкривяването на действителността в днешно време е наложена като мода и като метод на мислене: да вземем за пример, в случай че охранява антиправителствени манифестации, полицията е лоша; само че в случай че се употребява за същата защита на така наречен „ революции и въстания “ от предходната година, тя е неприятна. Тоест, този двоен стандарт е натрапен в обществото.
Малцина през днешния ден си задават и въпроса от кое място „ Продължаваме промяната “ намира своето финансиране. И това е по този начин, тъй като намирането на тази информация изисква изпитание, тя не е обществена. По принцип нашият мозък е ленив, изключително в обстановки, в които сме несигурни и тревожни заради доста разнообразни фактори. Например, когато се изисква да решаваме неща даже на битово равнище, всяка информация, която би ни затруднила или обременила, автоматизирано и подсъзнателно се отхвърля. Затова, когато човек си мисли, че взима рационални решения, той на процедура ги взима с ирационални причини.
Дори чисто поколенческият конфликт, който се оформя сред водачите на „ Продължаваме промяната “ и ГЕРБ, е доказателство за това. Хората постоянно споделят „ Дайте път на младия “, само че тук се получи конфликт сред това дали старите са толкоз остарели, че да отстъпват на младите, и кои са младите, и кои са старите. Покрай тази мантра и следващото подправено обръщение изпускаме да видим, че надали Делян Добрев се отличава възрастово от Кирил Петков. Ако персонално стартираме да изследваме възрастта на хората в листите на партиите, ще установим, че при „ Продължаваме промяната “ имаме един персонаж като Бойко Рашков, който е на 67 година, с 4 година по-голям от Бойко Борисов. Има го и Настимир Ананиев, който заслужава особено внимание поради … политическата си повратливост в разстояние на няколко къси години. И на последващо място: пенсионирането е много лекомислен мотив, характерен на незряло общество като нашето: в зрелите политически общества – да вземем за пример в Англия, - възрастта изрично не е недостатък. Виждате какво стана с модела във Финландия и най-младата премиерка в света. От памтивека хората са се допитвали до старейшините, и това не е инцидентно: политиката е баланс, и опитът, който хората натрупват посредством директното си присъединяване в ръководството, е доста значим. Кирил Петков желал да пенсионира Бойко Борисов – ето, дано някой зададе въпроса на Петков „ на какъв брой години бяха Франсоа Митеран, или Маргарет Тачър, или Ангела Меркел “. Дори третата по значимост в държавната подчиненост Нанси Пелоси сега е на 82 година На какъв брой години е и Джо Байдън, който Кирил Петков се пробва да показа за собствен наставник? И за какво обществата им гласоподават доверие, щом са на тази възраст?
За да може една партия да бъде постоянна, то тя би трябвало да се развие тъкмо както се развива индивидът – има си раждане, интервал на напредък, на учене, и така нататък Никъде в Европа такива „ през вчерашния ден основани “ партии не могат да бъдат постоянни, а и този феномен от ден на ден изчезва, тъй като старите демокрации ги овладяха. При нас явно не е ясно, че с цел да вярваш на един политик, той би трябвало да се е потвърдил на локално равнище, да е взел участие в изборите, да е бил наблюдаван какво прави, освен какво приказва, и че всичко това е гаранция за един първокласен избор. И присъединяване в една политическа партия в действителност значи трупане на опит.
В българския политически живот нямаме по-опитен политик от някогашния ни министър председател Бойко Борисов. Той три пъти е управлявал страната. Може да не ни харесва, само че този човек има скъп опит, който нито Харвард, нито което и да било друго образователно заведение по света може да обезпечи. И карцерът му от страна на Бойко Рашков и Кирил Петков беше еднопосочно чист болшевизъм. Нито Рашков, нито Петков заплатиха действителната политическа цена на това безсрамие. Никой, в нито една демократична страна по света, не би си разрешил да извърши подобен акт без безусловно никакви действителни доказателства. /БГНЕС
--------------
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
На второ място, това се дължи на особената ирационалност на човешките избори, които са установени освен у нас: това е заблудата, че вършим рационални избори, взимаме рационални решения, които са аргументирани от справедливи обстоятелства и справедливи наблюдения.
Обърнете внимание на тематиката за газа: по този начин, както ни е показана, доста малко хора от обществото си дават сметка, че това е една чудесно премислена PR-стратегия, с цел да може господата от предходните ръководещи да „ лимитират вредите “ - най-общо казано. Когато фокусираш публичното внимание генерално върху една тематика: приказва се за нещо, медиите са доста дейни – изключително централните, за които към този момент е нарицателно, че обслужват някогашните ръководещи, - ти насищаш цялото пространство с въпроси, които касаят ръководството на страната, с два фокуса: „ За “ Газпром “ или „ Против “ Газпром “. Каквито и причини да се вадят, смисълът е един: „ ние сме „ За “ „ Газпром “, или „ ние сме „ срещу “ „ Газпром “. Тоест, всичко се свежда до един елементарен, даже първичен избор.
И това е целенасочена PR-стратегия на екипа на „ Продължаваме промяната “, който се води от един някогашен военачалник от МОСАД, - това налагане на този слоган не е инцидентно: колкото повече опростиш избора, толкоз повече стартира да идва миг, в който се демонстрира „ резултатът на наличността “: хората са склонни да взимат решения въз основата на информацията, която им е налична и налична. А когато медийното пространство се насища трагично доста с две поляризирани отзиви, които публиката даже не схваща в дълбочина - а и не я интересува, - хората стартират да взимат страна не въз основата на някакви рационални причини на специалисти. Така всевъзможни специалисти започнаха да разясняват газа, като част от тях – да вземем за пример някои от НПО-та, в живота си не са виждали газова тръба. И по този начин, гласоподавателите се разделиха – харесват този, който приказва разбираемо, без значение дали казаното от него е правилно. В допълнение, когато на хората се зададе въпроса дали поддържат или не Русия или Украйна, всичко това се оплита в една комплицирана плетеница от решения, избори и преценки, която кулминира в елементарния избор „ Харесвам ли Киро и Асен или не? “.
Именно по този метод се лъжат хора. Никой у нас не си дава сметка, че персоналният избор пред урната нормално е въз основата на от дълго време образувани стандарти и отзиви, които просто би трябвало да бъдат задействани. И тъкмо това вършат PR-експертите на Петков и Василев.
На процедура няма безусловно никакво значение обстоятелствата, които се изнасят от опозиционните сили, например ГЕРБ-СДС, няма да свършат главната си работа: да осведомят обективно съответно публиката, а ще се попадне още веднъж в клопката на ирационалната двуполюсна битка.
Тези психични трикове, които се ползват върху българското население, ще излъжат доста хора.
Изкривяването на действителността в днешно време е наложена като мода и като метод на мислене: да вземем за пример, в случай че охранява антиправителствени манифестации, полицията е лоша; само че в случай че се употребява за същата защита на така наречен „ революции и въстания “ от предходната година, тя е неприятна. Тоест, този двоен стандарт е натрапен в обществото.
Малцина през днешния ден си задават и въпроса от кое място „ Продължаваме промяната “ намира своето финансиране. И това е по този начин, тъй като намирането на тази информация изисква изпитание, тя не е обществена. По принцип нашият мозък е ленив, изключително в обстановки, в които сме несигурни и тревожни заради доста разнообразни фактори. Например, когато се изисква да решаваме неща даже на битово равнище, всяка информация, която би ни затруднила или обременила, автоматизирано и подсъзнателно се отхвърля. Затова, когато човек си мисли, че взима рационални решения, той на процедура ги взима с ирационални причини.
Дори чисто поколенческият конфликт, който се оформя сред водачите на „ Продължаваме промяната “ и ГЕРБ, е доказателство за това. Хората постоянно споделят „ Дайте път на младия “, само че тук се получи конфликт сред това дали старите са толкоз остарели, че да отстъпват на младите, и кои са младите, и кои са старите. Покрай тази мантра и следващото подправено обръщение изпускаме да видим, че надали Делян Добрев се отличава възрастово от Кирил Петков. Ако персонално стартираме да изследваме възрастта на хората в листите на партиите, ще установим, че при „ Продължаваме промяната “ имаме един персонаж като Бойко Рашков, който е на 67 година, с 4 година по-голям от Бойко Борисов. Има го и Настимир Ананиев, който заслужава особено внимание поради … политическата си повратливост в разстояние на няколко къси години. И на последващо място: пенсионирането е много лекомислен мотив, характерен на незряло общество като нашето: в зрелите политически общества – да вземем за пример в Англия, - възрастта изрично не е недостатък. Виждате какво стана с модела във Финландия и най-младата премиерка в света. От памтивека хората са се допитвали до старейшините, и това не е инцидентно: политиката е баланс, и опитът, който хората натрупват посредством директното си присъединяване в ръководството, е доста значим. Кирил Петков желал да пенсионира Бойко Борисов – ето, дано някой зададе въпроса на Петков „ на какъв брой години бяха Франсоа Митеран, или Маргарет Тачър, или Ангела Меркел “. Дори третата по значимост в държавната подчиненост Нанси Пелоси сега е на 82 година На какъв брой години е и Джо Байдън, който Кирил Петков се пробва да показа за собствен наставник? И за какво обществата им гласоподават доверие, щом са на тази възраст?
За да може една партия да бъде постоянна, то тя би трябвало да се развие тъкмо както се развива индивидът – има си раждане, интервал на напредък, на учене, и така нататък Никъде в Европа такива „ през вчерашния ден основани “ партии не могат да бъдат постоянни, а и този феномен от ден на ден изчезва, тъй като старите демокрации ги овладяха. При нас явно не е ясно, че с цел да вярваш на един политик, той би трябвало да се е потвърдил на локално равнище, да е взел участие в изборите, да е бил наблюдаван какво прави, освен какво приказва, и че всичко това е гаранция за един първокласен избор. И присъединяване в една политическа партия в действителност значи трупане на опит.
В българския политически живот нямаме по-опитен политик от някогашния ни министър председател Бойко Борисов. Той три пъти е управлявал страната. Може да не ни харесва, само че този човек има скъп опит, който нито Харвард, нито което и да било друго образователно заведение по света може да обезпечи. И карцерът му от страна на Бойко Рашков и Кирил Петков беше еднопосочно чист болшевизъм. Нито Рашков, нито Петков заплатиха действителната политическа цена на това безсрамие. Никой, в нито една демократична страна по света, не би си разрешил да извърши подобен акт без безусловно никакви действителни доказателства. /БГНЕС
--------------
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ