Как древният Пловдив пречи на модерния
При всеки огромен инфраструктурен план на територията на Пловдив ненадейно изникват археологически находки. Някои са огромни и значими, а други - не чак толкоз. Законът обаче пази всички и от време на време дребните камъчета обръщат колата на значимите градоустройствени обекти. За частните вложители това е призрачен сън, тъй като разноските за проучването на находките на терен с повърхност 800 кв. м може да стигнат 40 000 лв.. Какви са били границите на Античния Пловдив и какво се крие под днешния град? Докъде се е простирал този слисващ античен мегаполис? Кои са кварталите, където вероятността да попаднем на археология е съвсем нулева? Потърсихме отговорите от шефа на Археологическия музей доцент доктор Костадин Кисьов.
Човекът, който опита да сформира първата подробна карта на античния Пловдив, бе починалият проектант Матей Йорданов Матеев. В нея бе отбелязал съвсем всеки забележим и незабележим дувар от римския град. Приживе арх. Матеев разказваше, че е участвал на първите копки на всяка значима постройка в региона на центъра, за да картографира римските остатъци под нея. Правил това и при повдигането на „ Тримонциум ”, Пощата, Партийния дом и всички жилищни здания по „ Капитан Райчо ”. И бил учуден да види, че картата му демонстрира един идеален античен град с улици, които се пресичат под прав ъгъл.
„ В Пловдив зоните, където може да се чака да се попадне на археология, са Старинен Пловдив и Централната градска част. През 2000 година бе създадена една система за опазването на културното завещание. Тя бе осъществена върху картен материал. В нея се дефинират зоните, където има по-голяма или по-малка централизация на археология ”, споделя Костадин Кисьов.
В този регион има скупчване на архитектурни и на археологически монументи. „ Тогава се актуализираха и границите на резерват “Старинен Пловдив ”. В него ограниченията за запазване са доста по-рестриктивни, в сравнение с където и да е другаде. Другата зона, в която имаме също съществуване на такива обекти, е централната част. В така наречен “Историческа зона ” влизат и подзони ”, изясни шефът на музея.
В чертите “Старинен Пловдив ” влиза и подножието на Трихълмието. В рамките на тази суперзона господства и Наредба 20, която касае къщите, монументи на културата. Не всички къщи в Старинен Пловдив имат статут на “паметник на културата ”. За които не са монументи, няма условие за възобновяване по старите строителни технологии. При всяко ново строителство, където може да се строи и на гола поляна, съгласно закона, би трябвало да се вършат предварителни изследвания. „ Под изследване се схваща да се изследват всички културни пластове. Не на всеки имот се намират такива, само че строителните вложители са наясно с това ”, споделя
доктор Кисьов.
Така наречената “Историческа зона ” обгръща централната част на актуалния град.
Тя стига до “Васил Априлов ” и до Военна болница. На изток границата е до бул. “Източен ”. Това е зоната, в която би трябвало да има наблюдаване. Археологията приема, че там може нещо да излезе.
Съседните места на Трихълмието и централната част се водят “Охранни зони ”. Там може да излезе нещо от Античния централен град. Южната крепостна стена е пред " Тримонциум ". „ Западната еы където беше РускияТ клуб. Пресича Градската градина. От Източната врата на процедура стартира Източната стена. Северната е след Джамията ”, чертае границите Костадин Кисьов.
Къде е минавала река Марица в древността? От Северната стена има едни каменни стълби в скалата, които са свързвали римската щерна на върха на Небет тепе с реката. Каменните стълби са били за слизане до коритото на Марица и носенето оттова на вода.
„ Марица е стигала до подножието на тепето. Затова и Северната стена е била там. Където се намират Семинарията и Хуманитарната гимназия, това е било остарялото корито на Марица през античността ”, споделя шефът на Археологическия музей. Това значи, че в региона на бул. „ Марица-юг ” шансът да се попадне на археологически обект е съвсем нулев.
В регион „ Южен ” не се е простирал античният град. Там обаче е бил един от огромните некрополи на града. Такъв е открит там, където е кметството на региона и " Топлофикация ".
Извън зоната на античния град също са кварталите „ Коматево ” и „ Смирненски ”. „ Там въпреки всичко следим изкопите за нови здания, тъй като можем да се натъкнем некрополи или на някое от близките на Филипопол селища. Около града през римско време е имало 23 села. Те са го хранели. Системата е каквато е в този момент. Само че преди „ Коматево ”, където е предприятието “Филкаб ”, има остатъци от тракийско населено място от 4. век. Но има и остатъци от средновековна цитадела. Всички тези находки попадат в дворовете на хората ”, изясни доцент Кисьов.
Това, че даден парцел е отвън града, не значи, че в него нищо не може да се откри. „ Изкопите за новите здания стават небрежно и няма процедура, която да задължава строителя, преди да стартира да строи, да идва и да съгласува с нас. Но това не е и допустимо, тъй като тези места са отвън историческата зона. Въпреки това има доста хора, които идват и питат. Инвеститор в „ Коматево ” пристигна и ни попита има ли данни в неговия парцел да има археологически находки ”, споделя шефът на музея.
Доц. доктор Костадин Кисьов, шеф на Археологическия музей:
Деца откриха златни украшения в „ Източен ”
- Имало ли е централен път Изток-Запад, който минава до града? Покрай такива места има крайпътни храмове и странноприемници.
- Основният път е тръгвал от Сердика (София) за Адрианопол (Одрин). Едната станция е била на Бесапара до Синитево. Засечено е трасето му в региона на село Йоаким Груево и е продължавал надолу южно от Марица. Минавал е южно от града. Имало е отклоняване за Западната врата, а по-късно от Източната врата друго отклоняване се е прибирало в централния път.
- Що за квартал е “Смирненски ” от позиция на археологията?
- Засега не съм чул там нещо да е намерено. В ЖР “Тракия ” - също. В самия квартал там няма остатъци, само че в северната част на „ Тракия ” се намират хълмове, където е имало могили, които са унищожени от дълго време. “Източен ” обаче също бе квартал, в който не би трябвало да се открие нищо. Знае се, че не е територията на античния град, само че чак зад бензиностанцията “Хаджията Груев ”, при градежа на блок, покрай тези, които бяха изоставени от българите, в 1996 година деца откриха златни римски украшения. Сега сме ги изложили в нашата експозиция. При строителството очевидно е бил разрушен гроб и те са излезли на повърхността. Нямахме данни за “Източен ” и внезапно се оказа, че там има некрополи! Най-проблемните зони си остават “Старинен Пловдив ” и централната градска част. На процедура градът там е издигнат върху античния. Този спор сред ново строителство и остарели находки е неизбежен.
- Можем ли да създадем още веднъж макет на античния Филипопол като този на арх. Матей Й. Матеев?
- Ние бяхме създали един подобен макет, само че бе откраднат. 2000 година бе изложен в Пощата като част от експозиция. Беше с повърхност колкото две бюра. Като затвориха изложбата, и изчезна.
Човекът, който опита да сформира първата подробна карта на античния Пловдив, бе починалият проектант Матей Йорданов Матеев. В нея бе отбелязал съвсем всеки забележим и незабележим дувар от римския град. Приживе арх. Матеев разказваше, че е участвал на първите копки на всяка значима постройка в региона на центъра, за да картографира римските остатъци под нея. Правил това и при повдигането на „ Тримонциум ”, Пощата, Партийния дом и всички жилищни здания по „ Капитан Райчо ”. И бил учуден да види, че картата му демонстрира един идеален античен град с улици, които се пресичат под прав ъгъл.
„ В Пловдив зоните, където може да се чака да се попадне на археология, са Старинен Пловдив и Централната градска част. През 2000 година бе създадена една система за опазването на културното завещание. Тя бе осъществена върху картен материал. В нея се дефинират зоните, където има по-голяма или по-малка централизация на археология ”, споделя Костадин Кисьов.
В този регион има скупчване на архитектурни и на археологически монументи. „ Тогава се актуализираха и границите на резерват “Старинен Пловдив ”. В него ограниченията за запазване са доста по-рестриктивни, в сравнение с където и да е другаде. Другата зона, в която имаме също съществуване на такива обекти, е централната част. В така наречен “Историческа зона ” влизат и подзони ”, изясни шефът на музея.
В чертите “Старинен Пловдив ” влиза и подножието на Трихълмието. В рамките на тази суперзона господства и Наредба 20, която касае къщите, монументи на културата. Не всички къщи в Старинен Пловдив имат статут на “паметник на културата ”. За които не са монументи, няма условие за възобновяване по старите строителни технологии. При всяко ново строителство, където може да се строи и на гола поляна, съгласно закона, би трябвало да се вършат предварителни изследвания. „ Под изследване се схваща да се изследват всички културни пластове. Не на всеки имот се намират такива, само че строителните вложители са наясно с това ”, споделя
доктор Кисьов.
Така наречената “Историческа зона ” обгръща централната част на актуалния град.
Тя стига до “Васил Априлов ” и до Военна болница. На изток границата е до бул. “Източен ”. Това е зоната, в която би трябвало да има наблюдаване. Археологията приема, че там може нещо да излезе.
Съседните места на Трихълмието и централната част се водят “Охранни зони ”. Там може да излезе нещо от Античния централен град. Южната крепостна стена е пред " Тримонциум ". „ Западната еы където беше РускияТ клуб. Пресича Градската градина. От Източната врата на процедура стартира Източната стена. Северната е след Джамията ”, чертае границите Костадин Кисьов.
Къде е минавала река Марица в древността? От Северната стена има едни каменни стълби в скалата, които са свързвали римската щерна на върха на Небет тепе с реката. Каменните стълби са били за слизане до коритото на Марица и носенето оттова на вода.
„ Марица е стигала до подножието на тепето. Затова и Северната стена е била там. Където се намират Семинарията и Хуманитарната гимназия, това е било остарялото корито на Марица през античността ”, споделя шефът на Археологическия музей. Това значи, че в региона на бул. „ Марица-юг ” шансът да се попадне на археологически обект е съвсем нулев.
В регион „ Южен ” не се е простирал античният град. Там обаче е бил един от огромните некрополи на града. Такъв е открит там, където е кметството на региона и " Топлофикация ".
Извън зоната на античния град също са кварталите „ Коматево ” и „ Смирненски ”. „ Там въпреки всичко следим изкопите за нови здания, тъй като можем да се натъкнем некрополи или на някое от близките на Филипопол селища. Около града през римско време е имало 23 села. Те са го хранели. Системата е каквато е в този момент. Само че преди „ Коматево ”, където е предприятието “Филкаб ”, има остатъци от тракийско населено място от 4. век. Но има и остатъци от средновековна цитадела. Всички тези находки попадат в дворовете на хората ”, изясни доцент Кисьов.
Това, че даден парцел е отвън града, не значи, че в него нищо не може да се откри. „ Изкопите за новите здания стават небрежно и няма процедура, която да задължава строителя, преди да стартира да строи, да идва и да съгласува с нас. Но това не е и допустимо, тъй като тези места са отвън историческата зона. Въпреки това има доста хора, които идват и питат. Инвеститор в „ Коматево ” пристигна и ни попита има ли данни в неговия парцел да има археологически находки ”, споделя шефът на музея.
Доц. доктор Костадин Кисьов, шеф на Археологическия музей:
Деца откриха златни украшения в „ Източен ”
- Имало ли е централен път Изток-Запад, който минава до града? Покрай такива места има крайпътни храмове и странноприемници.
- Основният път е тръгвал от Сердика (София) за Адрианопол (Одрин). Едната станция е била на Бесапара до Синитево. Засечено е трасето му в региона на село Йоаким Груево и е продължавал надолу южно от Марица. Минавал е южно от града. Имало е отклоняване за Западната врата, а по-късно от Източната врата друго отклоняване се е прибирало в централния път.
- Що за квартал е “Смирненски ” от позиция на археологията?
- Засега не съм чул там нещо да е намерено. В ЖР “Тракия ” - също. В самия квартал там няма остатъци, само че в северната част на „ Тракия ” се намират хълмове, където е имало могили, които са унищожени от дълго време. “Източен ” обаче също бе квартал, в който не би трябвало да се открие нищо. Знае се, че не е територията на античния град, само че чак зад бензиностанцията “Хаджията Груев ”, при градежа на блок, покрай тези, които бяха изоставени от българите, в 1996 година деца откриха златни римски украшения. Сега сме ги изложили в нашата експозиция. При строителството очевидно е бил разрушен гроб и те са излезли на повърхността. Нямахме данни за “Източен ” и внезапно се оказа, че там има некрополи! Най-проблемните зони си остават “Старинен Пловдив ” и централната градска част. На процедура градът там е издигнат върху античния. Този спор сред ново строителство и остарели находки е неизбежен.
- Можем ли да създадем още веднъж макет на античния Филипопол като този на арх. Матей Й. Матеев?
- Ние бяхме създали един подобен макет, само че бе откраднат. 2000 година бе изложен в Пощата като част от експозиция. Беше с повърхност колкото две бюра. Като затвориха изложбата, и изчезна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ