"Изгубеното поколение": нито работят, нито учат, харчат пари, за които нямат принос, по дискотеки, коли и маркови дрехи
При стартови заплати от 1400 лв. за начинаещи без опит, работодателите не могат да намерят хора. А огромна част от младежите не работят, не учат, нито пък търсят работа. Защо България е в такава обстановка? Мнение по въпроса изрича Емилия Милчева в материал за " Дойче Веле ".
Данчо* (името е променено от редакцията) е на 19, нито учи, нито работи, само че от интерната си навън, когато навършиш 18 - пристигнал е в София, хваща се за малко на работа по градежи, само че през множеството време проституира и се дрогира. Той попада в категорията NEETs (Not in Employment, Education or Training – т.е. - нито работят, нито учат или се образоват професионално), където са и негови връстници от столицата, които харчат парите от наеми на жилища, за които нямат принос, за нощни заведения, коли и маркови облекла.
Те са от разнообразни обществени пластове и етнос, на възраст от 15 до 29 години. Данчо и такива като него сякаш са обречени по рождение да бъдат маргинали, другите могат да разчитат на родители за заслон и пари, само че и едните, и другите са “изгубено потомство ” - по този начин и не си намират мястото, а нерядко попадат в престъпните летописи поради обири, набези, карат пияни или надрусани.
Колко огромен е казусът
“Въпреки че делът на NEETs в България е отбелязал доста усъвършенстване (второто най-голямо намаляване в Европейски Съюз през интервала 2011-2021 г.), актуалният дял към момента продължава да бъде причина за безпокойство, тъй като е четвъртият по величина в Европейски Съюз - над 15%, в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз от 11.7% ”, установи отчет на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД). Изследването регистрира, че обстановката с младежката безработица в България се усъвършенства през последните години, само че младежите не престават да срещат компликации при включването си в пазара на труда.
По данни на националната статистика, в края на 2022 година младежите във възрастовите групи 15-29 години в България са общо 854 074. При над 15% дял на NEETs това прави малко повече от 130 хиляди души - огромна група хора в дейна възраст на фона на застаряващото население и увеличаващ се брой пенсионери - като дял това е съвсем 5% от всички заети. Тези младежи не работят, не учат, нито пък се образоват на професионални умения. Така че даже да решат в някакъв миг да си търсят работа, не са конкурентоспособни и могат да разчитат единствено на нископлатена и/или неквалифицирана работа.
На въпроси на Дойче Веле от Агенцията по заетостта дадоха отговор, че за 2023 година младежите до 29 година, включени в стратегии и ограничения за субсидирана претовареност, финансирани от държавния бюджет и по Европейския обществен фонд, са общо 6610. Най-много са наетите младежи в хотелиерството и ресторантьорството - 68.3% от безработните, почнали работа в тези браншове. В търговията наетите младежи са 22.7% от безработните, получили работа, в превоз и логистика - 18.4 на 100.
Дори и някаква част от останалите над 100 000 NEETs да са работили, то те са били в сивата стопанска система. Според проучването “младежите на възраст сред 25 и 29 години са с по-голяма възможност да станат NEETs спрямо младежите от другите възрастови групи ”. В същото време политиките на пазара на труда в множеството случаи обезпечават стажове и благоприятни условия за чиракуване за младежите, само че не дават вероятности за дълготрайна претовареност, а и нормално не са категорично ориентирани към NEETs, отбелязва отчетът.
Как да се върнат част от “изгубените ”
Пред Дойче Веле ръководителят на Българската асоциация по претовареност Надя Василева разяснява, че “само 30% от отворените работни места могат да бъдат запълнени и работодателите са в извънредно неподходяща обстановка ”. Според Василева нужни са по-адекватни стратегии освен за младежта, а въобще за заетостта, сегашните имат извънредно доста условия и самите работодатели мъчно се ориентират в тях и е належащо режимът да бъде омекотен.
Липсата на фрагменти, изключително квалифицирани, на пазара на труда, е към този момент един от главните проблеми на бизнеса и спънка за развиване на стопанската система с по-ускорени темпове, разяснява за Дъждовни води и ръководителят на УС на ПОК “Доверие ” Даниела Петкова. Изключването на огромни групи, като посочената в проучването, в допълнение към тежкото въздействие на демографския проблем, се отразява отрицателно върху трудовия пазар, споделя тя. Запитана какви ограничения могат да се подхващат, Петкова показва “всеобхватната битка със сивата стопанска система, също и систематично прилагана държавна политика за синхронизиране на типовете обучение с потребностите на стопанската система ”.
Според Даниела Петкова значимо е да се усъвършенства трудовото законодателство, за облекчение и по-широко разпространяване на почасовата работа. Така тези, които имат аргументи или не желаят да работят всеки ден, на цялостен работен ден, ще получат опция за краткотрайна претовареност. От осъвременяване се нуждаят и данъчното и осигурително законодателство за необятно приложение на работата на планов принцип – претовареност единствено за времетраенето на плана, предлага Петкова.
Работа от къщи, на ненапълно работно време се избират от младото потомство, отбелязва и Надя Василева, пояснявайки, че младежите през днешния ден са с разнообразни упования от работната среда и работодателите. “При стартови заплати за 1400 лв. за начинаещи без опит, работодателите не могат да намерят хора. Голяма част от младежите имат разновидности за прехранване, дали родители ги гледат или са рентиери от жилища, само че намират разновидности да не търсят работа - или е за малко и доста бързо им омръзва и прегарят ”, споделя тя. По думите на Василева самите работодатели пък са научени от предходните поколения по какъв начин могат да бъдат дисциплинирани, което със настоящето потомство не върви.
Тиктакащата бомба
NEETs не е просто статистика, а тиктакаща бомба. Една трета от младежите в тази категория са съсредоточени в Южния централен район и в Северозападния, който е и най-изостаналият в Европейски Съюз район. Това още повече затруднява привличането на вложители в тези региони. Данните демонстрират също, че спрямо останалата част от Европейски Съюз България има втората най-голяма разлика сред % на NEETs в градовете и в селата (разлика от 14.5 процентни пункта) спрямо останалата част от Европейски Съюз (Румъния има най-високи равнища от 19.1процентни пункта).
Докладът, част от самодейността,,Изгубеното потомство ” на Норвегия, Лихтенщайн и Исландия и Фонда за младежка претовареност на ЕИП, установи и друго. Вероятността етническите малцинства да попаднат в групата на NEETs е по-голяма спрямо главния етнос. Освен това в тази група доминират дамите, изключително във възрастта 25-29 години. Поради обстоятелството, че страната ползва общ, а не профилиран метод, младежите от етнически малцинства имат непълен достъп до професионално обучение и образование.
Председателят на УС на ПОК “Доверие ” споделя също, че не са малко и хората, които умишлено се стремят да са част от великодушни обществени стратегии за компенсации за безработица и майчинство в страни от Европейски Съюз и България. Освен това хора от групата на 25-29 година, като се изключи квалифицираните фрагменти, са по-склонни да работят без подписан трудов контракт или да работят сезонно в други страни и това води до опция за деформиране на данните, разяснява Петкова.
Пазарът на труда ще се помени коренно
В околните години обаче пазарът на труда не просто ще бъде трансформиран, а част от него и пометена от развиването на изкуствения разсъдък. За страни с огромен % младежи, самоизключили се от образование и работа, това ще значи ориентиране на политики съответно към тях - в противоположен случай стопанските системи ще се забавят, или ще търсят способи за импорт на работна ръка. “Променящата се работна среда и развиването на изкуствения разсъдък ще докара до такава степен всички да се преквалифицираме ”, разяснява Надя Василева.
" Това е доста гнусна мода ": новите зависимости на младите
Възможно ли е да се получи с младежите NEETs? Според Даниела Петкова “не е за занемаряване и вероятният извод, че част от тези младежи в действителност не желаят да работят и да учат, а това към този момент би бил същински бездънен проблем за пазара на труда, дължащ се на просветителната система и просвета на държание в България ”.
Промяната обаче е неотложна - и към този момент закъснява.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Данчо* (името е променено от редакцията) е на 19, нито учи, нито работи, само че от интерната си навън, когато навършиш 18 - пристигнал е в София, хваща се за малко на работа по градежи, само че през множеството време проституира и се дрогира. Той попада в категорията NEETs (Not in Employment, Education or Training – т.е. - нито работят, нито учат или се образоват професионално), където са и негови връстници от столицата, които харчат парите от наеми на жилища, за които нямат принос, за нощни заведения, коли и маркови облекла.
Те са от разнообразни обществени пластове и етнос, на възраст от 15 до 29 години. Данчо и такива като него сякаш са обречени по рождение да бъдат маргинали, другите могат да разчитат на родители за заслон и пари, само че и едните, и другите са “изгубено потомство ” - по този начин и не си намират мястото, а нерядко попадат в престъпните летописи поради обири, набези, карат пияни или надрусани.
Колко огромен е казусът
“Въпреки че делът на NEETs в България е отбелязал доста усъвършенстване (второто най-голямо намаляване в Европейски Съюз през интервала 2011-2021 г.), актуалният дял към момента продължава да бъде причина за безпокойство, тъй като е четвъртият по величина в Европейски Съюз - над 15%, в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз от 11.7% ”, установи отчет на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД). Изследването регистрира, че обстановката с младежката безработица в България се усъвършенства през последните години, само че младежите не престават да срещат компликации при включването си в пазара на труда.
По данни на националната статистика, в края на 2022 година младежите във възрастовите групи 15-29 години в България са общо 854 074. При над 15% дял на NEETs това прави малко повече от 130 хиляди души - огромна група хора в дейна възраст на фона на застаряващото население и увеличаващ се брой пенсионери - като дял това е съвсем 5% от всички заети. Тези младежи не работят, не учат, нито пък се образоват на професионални умения. Така че даже да решат в някакъв миг да си търсят работа, не са конкурентоспособни и могат да разчитат единствено на нископлатена и/или неквалифицирана работа.
На въпроси на Дойче Веле от Агенцията по заетостта дадоха отговор, че за 2023 година младежите до 29 година, включени в стратегии и ограничения за субсидирана претовареност, финансирани от държавния бюджет и по Европейския обществен фонд, са общо 6610. Най-много са наетите младежи в хотелиерството и ресторантьорството - 68.3% от безработните, почнали работа в тези браншове. В търговията наетите младежи са 22.7% от безработните, получили работа, в превоз и логистика - 18.4 на 100.
Дори и някаква част от останалите над 100 000 NEETs да са работили, то те са били в сивата стопанска система. Според проучването “младежите на възраст сред 25 и 29 години са с по-голяма възможност да станат NEETs спрямо младежите от другите възрастови групи ”. В същото време политиките на пазара на труда в множеството случаи обезпечават стажове и благоприятни условия за чиракуване за младежите, само че не дават вероятности за дълготрайна претовареност, а и нормално не са категорично ориентирани към NEETs, отбелязва отчетът.
Как да се върнат част от “изгубените ”
Пред Дойче Веле ръководителят на Българската асоциация по претовареност Надя Василева разяснява, че “само 30% от отворените работни места могат да бъдат запълнени и работодателите са в извънредно неподходяща обстановка ”. Според Василева нужни са по-адекватни стратегии освен за младежта, а въобще за заетостта, сегашните имат извънредно доста условия и самите работодатели мъчно се ориентират в тях и е належащо режимът да бъде омекотен.
Липсата на фрагменти, изключително квалифицирани, на пазара на труда, е към този момент един от главните проблеми на бизнеса и спънка за развиване на стопанската система с по-ускорени темпове, разяснява за Дъждовни води и ръководителят на УС на ПОК “Доверие ” Даниела Петкова. Изключването на огромни групи, като посочената в проучването, в допълнение към тежкото въздействие на демографския проблем, се отразява отрицателно върху трудовия пазар, споделя тя. Запитана какви ограничения могат да се подхващат, Петкова показва “всеобхватната битка със сивата стопанска система, също и систематично прилагана държавна политика за синхронизиране на типовете обучение с потребностите на стопанската система ”.
Според Даниела Петкова значимо е да се усъвършенства трудовото законодателство, за облекчение и по-широко разпространяване на почасовата работа. Така тези, които имат аргументи или не желаят да работят всеки ден, на цялостен работен ден, ще получат опция за краткотрайна претовареност. От осъвременяване се нуждаят и данъчното и осигурително законодателство за необятно приложение на работата на планов принцип – претовареност единствено за времетраенето на плана, предлага Петкова.
Работа от къщи, на ненапълно работно време се избират от младото потомство, отбелязва и Надя Василева, пояснявайки, че младежите през днешния ден са с разнообразни упования от работната среда и работодателите. “При стартови заплати за 1400 лв. за начинаещи без опит, работодателите не могат да намерят хора. Голяма част от младежите имат разновидности за прехранване, дали родители ги гледат или са рентиери от жилища, само че намират разновидности да не търсят работа - или е за малко и доста бързо им омръзва и прегарят ”, споделя тя. По думите на Василева самите работодатели пък са научени от предходните поколения по какъв начин могат да бъдат дисциплинирани, което със настоящето потомство не върви.
Тиктакащата бомба
NEETs не е просто статистика, а тиктакаща бомба. Една трета от младежите в тази категория са съсредоточени в Южния централен район и в Северозападния, който е и най-изостаналият в Европейски Съюз район. Това още повече затруднява привличането на вложители в тези региони. Данните демонстрират също, че спрямо останалата част от Европейски Съюз България има втората най-голяма разлика сред % на NEETs в градовете и в селата (разлика от 14.5 процентни пункта) спрямо останалата част от Европейски Съюз (Румъния има най-високи равнища от 19.1процентни пункта).
Докладът, част от самодейността,,Изгубеното потомство ” на Норвегия, Лихтенщайн и Исландия и Фонда за младежка претовареност на ЕИП, установи и друго. Вероятността етническите малцинства да попаднат в групата на NEETs е по-голяма спрямо главния етнос. Освен това в тази група доминират дамите, изключително във възрастта 25-29 години. Поради обстоятелството, че страната ползва общ, а не профилиран метод, младежите от етнически малцинства имат непълен достъп до професионално обучение и образование.
Председателят на УС на ПОК “Доверие ” споделя също, че не са малко и хората, които умишлено се стремят да са част от великодушни обществени стратегии за компенсации за безработица и майчинство в страни от Европейски Съюз и България. Освен това хора от групата на 25-29 година, като се изключи квалифицираните фрагменти, са по-склонни да работят без подписан трудов контракт или да работят сезонно в други страни и това води до опция за деформиране на данните, разяснява Петкова.
Пазарът на труда ще се помени коренно
В околните години обаче пазарът на труда не просто ще бъде трансформиран, а част от него и пометена от развиването на изкуствения разсъдък. За страни с огромен % младежи, самоизключили се от образование и работа, това ще значи ориентиране на политики съответно към тях - в противоположен случай стопанските системи ще се забавят, или ще търсят способи за импорт на работна ръка. “Променящата се работна среда и развиването на изкуствения разсъдък ще докара до такава степен всички да се преквалифицираме ”, разяснява Надя Василева.
" Това е доста гнусна мода ": новите зависимости на младите
Възможно ли е да се получи с младежите NEETs? Според Даниела Петкова “не е за занемаряване и вероятният извод, че част от тези младежи в действителност не желаят да работят и да учат, а това към този момент би бил същински бездънен проблем за пазара на труда, дължащ се на просветителната система и просвета на държание в България ”.
Промяната обаче е неотложна - и към този момент закъснява.
Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ