При новите сгради от последните 25-30 години не се очаква

При новите здания от последните 25-30 години не се чака да има някакви съществени проблеми

Трудно може да покрием всичко, което се сподели и не се сподели след земетресението в Турция и поуките, които да си вземем, само че в случай че би трябвало да изведем най-важното, е, че не сме застраховани да се случи и в България. Трябва да познаваме постройките, които обитаваме, и да сме по-подготвени, с цел да реагираме без потрес. Но значимо е да приказваме. Не можем да повлияем на природата, само че можем да вземем нужните ограничения, с цел да реагираме съответно и дадем минимум опустошения и най-много човешки жертви.

беседва с доцент доктор инж. Димитър Стефанов, началник на секция " Сеизмично инженерство " в департамент " Сеизмология и сеизмично инженерство " към Националния институт по геофизика, геодезия и география - Българска академия на науките. Той е приключил ВИАС, компетентност " Промишлено и гражданско строителство ". Стефанов е експерт с богат опит в региона на сеизмичното инженерство, динамичност на структурите, моделиране и разбор на строителни структури и уреди, оценка на сеизмичната накърнимост и сеизмичния риск.

България и като цяло Южна Европа са най-сеизмичните региони в Европа. У нас най-силните огнища са в региона към Пловдив и Крупник, също и към Шабла.

Две съществени неща ни сподели доцент Стефанов - да познаваме добре постройките, които обитаваме, да подготвим раничка за незабавни случаи и да имаме скришен събирателен пункт на фамилията, където да се съберем при изключително състояние.

- Доц. Стефанов, има ли способ досега в науката, който да предвижда земетресение?

- До момента няма доказана информация достоверни научни способи да предвиждат трусове с задоволителна акуратност за на практика цели. Ако сте в положение да прогнозирате в границите на няколко часа, бихте могли да изтеглите примерно едно обитаемо място. Но в случай че прогнозата не се сбъдне, това ще има доста неприятни последствия. Ако прогнозирате, че в границите на една седмица, един месец, ще стане земетресение, то тази прогноза е лишена от на практика смисъл.

В България са ставали доста мощни трусове през първата половина на 20-и век - 1904, 1928 година Има доста разрушени здания, изключително в Пловдив и близките обитаеми места, или тъй наречените Чирпанско земетресение. Оттогава са минали доста години. Като се сменят поколенията, сегашните нямат никакъв витален или личен опит по какъв начин би трябвало да се реагира и какво да се прави.

Трябва да се работи за създаване на сеизмична просвета на хората

В тази област - за построяването на сеизмична просвета би трябвало доста да се работи, хората да се осведомят. Много постоянно ме питат какво да вършим по време на земетресение. Има инструкции, които са създадени от експертите за другите възрастови групи. Те могат да бъдат открити на уеб страницата на Българския червен кръст, на Групово дело " Пожарна сигурност и отбрана на популацията ".

- По време на земетресение, което продължава 1-2 минути, могат ли хората да реагират и какво да създадат в тази изключителна обстановка?

- Ние разграничаваме два съществени случая като астрономическо време. Земетресението да се случи денем или да стане през нощта. Земетресението в Турция стана през нощта, което е по-неблагоприятният вид, тъй като хората са сънени, излизат на открито по пижами, а на открито е студено. По-неблагоприятен вид е да сме у дома. През деня дейните хора отиват на работа, те са в придвижване, учениците са на учебно заведение. През нощта всички се прибират по домовете. От сегашните наблюдения от целия свят, по-проблематични са жилищните здания. Така, когато земетресението е нощно време, има повече ранени и повече жертви. Освен това, колкото и огромен да е шокът, в случай че има предварителна подготовка и хората знаят, че живеят в сеизмичен регион, не трябва да изпадат в потрес и суматоха, а би трябвало да се приспособяват. Давам образец постоянно с Япония и щата Калифорния, Съединени американски щати, също Нова Зеландия.

При нас от години се приказва да има целенасочена подготовка на популацията, само че не се случва.

- Нужно ли е това в България? Какво би трябвало да знаем?

- Нищо не пречи хората да бъдат готови и да знаят. Семействата би трябвало да осведомят децата какво се прави при земетресение. Всяко семейство да си назначи събирателен пункт, който да го знаят единствено те и никой различен. Идеята е, че в случай че земетресението стане денем, децата са на учебно заведение и детска градина, всички стартират да звънят по телефоните, а нормално мобилните оператори блокират. Тогава родителите хукват да търсят децата, децата хукват към у дома, по тази причина е хубаво да имат място, на което да се съберат, в случай че са оживели, и незабавно да схванат кой в какво положение е. Това са обикновени и доста значими неща. Още от години има създадени стратегии в детските градини да се отделят по един-два часа, в които учителките споделят на децата в съответни обстановки какво да се прави по време на земетресение. Важно е да има свирка. В Турция към момента имаше до през вчерашния ден открити хора, въпреки всичко над 180 часа са минали, едно е да надуеш свирката, друго е да викаш от самото начало. Многобройните наблюдения, които имам демонстрират, че има деца, които устоят доста повече, човешкият организъм има невероятни качества. Сигурен съм, че още ден ще се намират, изключително деца.

Децата имат невероятна дарба да оцеляват.

Ще се намерят още хора, въпреки че се счита, че до седмия ден е най-много и по-късно човек не може да издържи.

Трябва да сме готови най-много душевен, да няма суматоха, да няма потрес. Винаги съм давал различен образец. При високоетажните здания над 7 етажа, не трябва да се хуква под паника по стълбите. Ползването на асансьора е неразрешено, всичко го знаят, само че стартира едно стремително изтегляне по стълбите през глава надолу. Тогава статистиките сочат, че хората получават пострадвания от това боричкане и бягане, изключително при по-възрастните. По-добре е да си останем на място, да се изчака, с цел да стане евакуацията по-спокойно. Основните земетресения траят сред 30-40 секунди. Един 15-етажен блок не може да се изтегля за това време. Жилищата не са проектирани за такава рискова евакуация. При еднофамилните здания евакуацията става бързо, само че при многофамилните може да се изчака.

Всеки да се позаинтересува, според от това какво жилище населява, къде има противоземетръсни шайби. Това не е елементарен въпрос за елементарните хора, само че може да се питат сътрудници или другари. Много хора са открили от опит, когато закачате нещо на стената и пиронът не влиза, значи е бетон, а там, където е бетонът, е по-здраво. Във всеки случай може да застанете до асансьорна шахта, тъй като те са монолитни и са много по-издръжливи. Да застанете под касата на вратата или под постоянна маса, са правила, зародили доста от дълго време. Но тогава множеството от постройките са били тухлени. Когато падат тухлени мазилки, масата и касата ще ви спасят. В Турция, когато задачите здания рухват, тогава нищо не може да ви избави. Това е допустимо най-лошият сюжет и ние го назоваваме сюжет на опустошение вид сандвич. Първите етажи се унищожават и всички плочи падат една върху друга. Това става за 4 секунди, за което време никой няма опция да се изтегля.

- Често разясняваме, че в случай че беше станало в България, щеше да има още повече жертви, правилно ли е и нужна ли е някаква смяна в условията по време на строителство и при нас?

- Нашите условия са европейски условия. Доколкото имам информация, турските правила също не са неприятни, в противен случай. Проблемът е, че има съществени нарушавания в осъществяването. Първо доста хора строят нелегално и е всеобща процедура след известно време да се направи нещо като прошка. Плаща се незначителна санкция и постройките се узаконяват. Очевидно е, че който е строил нелегално, не е спазвал правилниците. При нас от години това е невероятно.

Строителството доста мощно контролиран бранш заради неговата висока степен на отговорност. Професията строителен инженер не е свободна специалност, това е контролирана специалност. Когато младеж приключи университета, той с тази тапия не може да проектира. Той би трябвало първо да получи лиценз от Камарата на инженерите в капиталовото планиране, където има две степени - първо лимитирана дееспособност и цялостна проектантска дееспособност след две години. След като инженерът конструктор направи плана, наложително се минава през механически надзор. Техническият надзор е различен инженер, който има лиценз да ревизира тези чертежи. Всеки чертеж е подпечатван от техническия надзор. След като мине през общината и получи утвърждение за градеж, стартира строителството и строителен контрол упражнява контрол на място. Така че дотам опустошения, каквито има в Турция, при нас няма да се случат.

При новите здания от последните 25-30 години не се чака да има някакви съществени проблеми.

Всяко предписание си има изключения, тук-там може контролът да е по-слаб, само че при всички случаи това не е редовно. В България имаме доста остарели здания. Старите здания не са обезпечени, тъй като сеизмичното инженерство е млада просвета, зародила при започване на предишния век. Старите здания са издигнати по този начин, че да могат да понесат до някаква степен сеизмично влияние, стига вътре да не е имало нерегламентирани намеси. Тази терминология използваме най-много, когато се избиват тухлени зидове на първите етажи. Това са зидове, които се намират на централни улици по градовете. С оглед да се създадат магазини или заведения, търговците избиват стените, с цел да се получи едно огромно помещение.

Класически образец за изтребване на зидове на първи етажи е бул. " Витоша " в София, само че досега, без да са подсилени.

Това е типичен образец за постройките по бул. " Витоша " в София от 30 години, само че за момента няма механизъм, който да принуди притежателите да подхващат ограничения за укрепване.

- Може ли да се прави укрепване и какво би трябвало да е то, допустимо ли е при саниране и възобновяване на постройките?

- Може да се направи, само че това коства пари и някой би трябвало да го заплати. Никой не желае да прави такава инвестиция, заради което казусът стои години наред. Явно ще продължи, до момента в който един ден не стане нещо трагично.

- Все отново може ли да се чака в границите на десетилетия да се предвижда земетресение, има ли честота на това естествено събитие?

- Земетресението е естествен феномен и се характеризира с три въпроса: къде, какъв брой мощно и по кое време. На първите два въпроса науката е дала отговор и този отговор се съдържа в картите за сеизмична заплаха в Министерство на регионалното развитие. Там е казано за друг интервал от време, сред 475 и 1000 години, каква е сеизмичната заплаха.

- При нас каква е?

Тази информация се съдържа в картите, които се намират в Националното приложение на еврокод 8 и всеки, който влезе в уеб страницата на Министерство на регионалното развитие може да ги види. Страната е разграничена на разнообразни области и всяка се характеризира с друга големина на оптимално ускоряване. Когато става земетресение, нормално се споделя какъв е магнитудът. Той е големина, която характеризира отделената сила. Тя се получава и се пресмята въз основа на инструментални наблюдения на физичния параметър скорост на разпространяване на сеизмичните талази.

При инженерството тази големина не се употребява, а се употребява величината ускоряване на земната повърхнина. Това се прави, тъй като сеизмичните сили са инерционни и от първия закон на Нютон масата по ускорението дава инерционната мощ. За да изчислят сеизмолозите инерционните сили, на тях им би трябвало ускорението. Това ускоряване се мери с уреди, които се назовават акселерографи, а другите са сеизмографи. Когато се проектира дадена постройка, първо се гледа местоположението. Едно е в Бургас, друго е в София. Но това са параметри, които интересуват експертите.

- Каква е разликата?

- И в София, и в Бургас, постройките са проектирани за една и съща степен на резистентност

Разликата е огромна. Когато ме питат кои здания са по-устойчиви, желая да стане ясно, че всички са проектирани за една и съща степен на резистентност. В Бургас сеизмичното влияние е ниско, в София е високо. Това се регистрира при проектирането и надлежно се обезпечава, като се влагат повече стомана, повече бетон, повече детайли, които да поемат това натоварване. От тази позиция сигурността на постройките е една и съща. Не би трябвало никой да се тормози, тъй като нормите са по този начин направени, че в последна сметка без значение къде е постройката, степента на осигуреност е една и съща. Това е концепцията на нормите.

Но въпросът кои са сеизмичните региони в България не е значим, тъй като картите демонстрират и при построяването на всяка постройка тези параметри се регистрират. Когато разпоредбите се съблюдават, резултатите са положителни. Какво би трябвало да се стремим в последна сметка да създадем? Да създадем всички здания и уреди устойчиви, тъй че като стане земетресение, да не бягаме на открито по пижами, а да изчакаме земетресението да мине, а постройките и оборудванията да устоят. Ако това се реализира, тогава казусът се взема решение съществено и няма потребност от непотребна суматоха. Трябва да се стремим към сигурни здания и уреди без опустошения, без жертви и ранени.

Ако всички здания и уреди са сигурни, какво значение има по кое време ще стане земетресение. Нормите позволяват прочут % повреди за избран интервал от време. Това се прави, тъй като в противоположен случай строителството ще стане доста скъпо, ще би трябвало да се влагат прекомерно доста материали. Затова постоянно се търси един компромис сред сигурност и цена. Тези правила са възприети от специалистите в цяла Европа. Същите цифри са и при нас, ние не сме ги трансформирали изобщо.

- България ли се намира в най-сеизмичната зона в Европа, кои страни са най-застрашени?

- Южна Европа - Италия, Гърция, България, Испания са най-сеизмичните региони. Колкото по-нагоре отиваме в Европа вероятността от трусове пада, само че преди две години имаше в Хърватия и столицата Загреб за първи път от епохи. Румъния също е сеизмичен регион, изключително Вранча, само че имаше и в Западната част. Последните трусове в Румъния нямат общо с това в Турция, тъй като са доста надалеч едно от друго.

- Ако се върнем на предходния въпрос, в случай че има специфична инсталация, може ли да се види разбъркване на плочите, което ще аргументи земетресение?

- До момента няма подобен способ, който да дава надеждни резултати. Зоната в Турция, която е наранена, е с 500 километра обсег. Магнитудът 7.8 е доста сериозен, това е голямо количество сила. Има доста жертви и опустошения. Това несъмнено е в резултат на мощното земетресение, само че и на проблемите в строителството. В доста клипове се вижда по какъв начин до разрушената постройка има други здания, на които даже прозорците на стъклата не са наранени. Когато се строи по разпоредбите, постройките устоят. Ако всички здания бяха построение по този начин, нямаше да има жертви и ранени.

- В България може ли да се чака земетресение с подобен магнитуд?

- По отношение на магнитуда аз не мога да давам прогнози. Това, което се чака като ускоряване, според нормите, е записано в картата. Това е параметър, с който необятната общност не е осведомена. Магнитудът е характерност на земетресението, ускорението е друго и хората нямат визия. Затова и няма потребност да ги объркваме. Ускорението е параметър, който интересува инженерите и експертите в региона. Широката аудитория би трябвало да прочете какво би трябвало да се прави по време на земетресение и по какъв начин да реагира. Да има раничка с вода, батерия, малко облекла, да се беседва с децата, всички да споделят, че през днешния ден стартира новият ден, само че да имаме едно мислено, в случай че нещо се случи какво би трябвало да създадем, без суматоха и непотребен потрес.

Обикновено постройките, които обитаваме, са две - дома и работата или учебното заведение, и би трябвало да познаваме добре всяка от тях, с цел да знаем по какъв начин да реагираме. Трябва да знаем, че не сме ваксинирани. Моята баба е претърпяла две войни и земетресение, постоянно ми е казвала, че по-страшно нещо от земетресението няма, тъй като всичко се срутва за минути. Това, което можем да създадем, е да повлияем на постройките, които обитаваме, и на личната си просвета, с цел да знаем какво да създадем при земетресение.