ГОСПОДА ОБЕЗУМЕЛИ ОФИЦЕРИ, КОГО ЗАБЛУЖДАВАТЕ? НЯМА ПО-ГОЛЯМ ПОЗОР ОТ ПРОДАЖНОСТТА НА ПОМИЯРА. НЕ ВИ ЛИ СТИГНА КЕРБАЛА, ЗА ДА СЕ ЛИШИТЕ ОТ ПОДОБНИ МРЪСНИ АВАНТЮРИ!
При нагнетяващия се спор към границите на Украйна е налице заключителна наклонност, при която останалата ни миниминизирана войска, от Балкански лъв, дефинитивно да се трансформира в лаещ, долнокачествен помияр.
Той услужливо скача до самозабравила се алчна глутница, оголила зъби, с цел да хапе и употребява, само че по едно и също време с това, все по-ясно разбираща непремерената си захапка, обречена във времето.
Историята не научи някои господа, че когато глутницата се отдръпна безславно, помиярите постоянно са изоставяни, получавайки заслуженото си двустранно – както от тези, с които са лаели, по този начин и от тези, против който са имали наглостта да се изправят, дружно с хищниците – съдници, на които са се подложили.
Няма по-голям срам от продажността на помияра.
Като български офицер, минал към този момент 50-те си години, се усещам задължен, в случай че не друго, най-малко да удрям камбаната, с цел да се опитам да предпазя, най-малко малко, някои майки, чиито български синове и дъщери са избрали да служат в Българската войска.
Това не е холивудска продукция, за която огромна част от сегашния ни политически хайлайф не си дават сметка.
Не е и евроатлантическа ангажираност, а позор… подкупен срам.
Евроатлантическите ни задължения ги одобрявам като нужда за устояване в добродетел, която носи заслужен живот, изпълнен с благополучие, а не с подлост на духа.
Щяло да се образува батальон, който да извършва нашите евроатлантически задължения.
Господа, офицери, кого заблуждавате?
Себе си ли?
До там ли стигна обезумяването ви?
Какво би трябвало да прави български батальон там, на границата с Русия?
„Красив в строя, мощен в багра. Нагъл в строя – н*сран в багра.“ – това е необорима максима от армейските ми години.
Какво повече от безочливост е дребна България, която е цъфнала и вързала във вътрешната и външната си политика, да се прави на омиротворител в връзките на Русия и Украйна. Не намирам нито хубост, нито морал, още повече пък проявяване на каквато и да е благородна полезност.
Намирам безочливост, която съгласно армейската максима може да докара единствено до н*сиране.
Затова, дано не се изненадваме на наглостта, която следва да търпи развиване в културния тероризъм на македонизма по отношение на България.
Той по всяка възможност, както е тръгнало, ще бъде подсилен тъкмо от тези все по-извратени в същността си евроатлантически полезности.
Не ви ли стигна Кербала, с цел да се лишите един път вечно от сходни мръсни случки.
Или и в този момент по-важна от всичко е сигурната кариера, демонстрацията на преданост и послушничество, гарантиращи облага и нови персонални дивиденти.
А къде остава достойнството на дните?
Каква опасност е Русия за България и националната ни сигурност?
Каква психическа и долнопробна пропагандна война се пробвате да водите?
Гротеската в цялата тази обстановка е, че тъкмо менторите, които обезпечават благоденствието на дните ви(не на народа ни), са наясно с обстоятелството, че български боец не би застанал против съветския боец.
Причините са културно – исторически, душевни, православни…
Единствената опция да се развие сходен проект е, в случай че съветски боец пристигна у нас да убива, да граби, да издевателства, да изнасилва, да се гаври с наши деца, майки, бащи…
Тогава всеки от нас е задължен да пази и пази.
Подобно развиване представяте ли си, господа евроатлантически пропагандатори?
Дали въобще може да си помислите такова нещо?
Достигнали сме до там, че един подкупен политически хайлайф постоянно би могъл да изпрати наемници с пагони на границата с Русия, само че български боец със сърцето си – в никакъв случай!
Не си ли научихте урока, че българският боец не губи борба, не губи бойното си знаме тогава, когато пази, когато брани рода и родината си.
Кого браните в този момент с евроатлантическата си ангажираност, стигнала до границата с Русия.
Срещу кого желаете да скачате – против тези, които оставяха костите си за нашето избавление от османско господство, против тези, които идваха безусловно да ни поддържат на втория час и да пазят с нас фамилиите ни в тези „лоши социалистически години“, по този начин ли?
А вие какви бяхте тогава?
Чие рамо очаквахте тогава да ви поддържа, господа офицери?
Няма по-голямо непочтеност от това да се самозабравиш в облагата и в егоистичния си интерес дотам, че да се обърнеш против този, който се е борил за личното ти избавление, който е заставал паралелно до теб, с цел да те пази, а на всичкото от горната страна написа на една и съща писменост с теб и изповядва една религия.
Чудя се какво биха създали генералите от времената, в които служих с вас господа.
Да кажем военачалник – майор Славейко Димитров, шеф на НШЗО „Христо Ботев“, във времето, в което аз бях обучаван там. Голяма част от сегашния боен български евроатлантически хайлайф добре го познава.
Той е бил началник и на ВНВУ „Васил Левски“, което огромна част от актуалните управителни офицери са приключили.
Как би реагирал на сходно позорно държание полковник Иванов, прочут измежду армейския състав с прозвището „Урко“, също добре прочут със своята твърдост и темперамент на мнозина, приключили военното учебно заведение във Велико Търново и обучавани в НШЗО“Христо Ботев“.
Как биха се отнесли тези ваши директни бойни командири, огромна част от които не са сред живите, против сходна низост, мухлясала от подкупност за постове и кяр?
А по какъв начин ли бе реагирал Стою Неделчев – Чочоолу, в случай че беше очевидец на този срам и можеше да вдигне танковете от Карлово, с цел да осъмнете окупирани от геройство, а не от подкупност.
Едно е несъмнено: най-малкото биха икономисали горчивите сълзите на български майки и не биха позволили за нищо на света срам на българския военен дух.
Събрали се „отбор – юнаци“, с евроатлантически полезности, да набият един „непослушник“, който не им играе по свирката и показва темперамент.
Чудесно образование на подрастващите в геройство и евроатлантическа полезност.
Да се съберат няколко мощни страни, с цел да санкционират една, която не слуша.
Това ли е актуалния моралитет.
Бабаитски казано, събираме се седем – осем индивида, с цел да набием и назидаем един, които има достолепие да се опълчи на алчността и арогантното ни рекетьорско държание.
Това ли е НАТО?
Браво!
Това е амплоато на актуалния боец.
Голям мъж, които претендира, че е Джон Уейн, че е рицар, благородник, а в действителност е шушумига, без значение че е с цялостни джобове, нагизден в маркови, скъпи одежди.
За едно съм спокоен – Духът на българския боец не ще бъде засегнат.
Той е прекомерно надалеч, прекомерно високо, над всичко, на което сме очевидци.
Независимо от протичащото се оставам с религия, с вяра, че в решителния момент не ще загубим, в случай че не друго, най-малко достолепието си и воинът ще надделее над наемника.
За богатството на рода и за славата Божия!
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Той услужливо скача до самозабравила се алчна глутница, оголила зъби, с цел да хапе и употребява, само че по едно и също време с това, все по-ясно разбираща непремерената си захапка, обречена във времето.
Историята не научи някои господа, че когато глутницата се отдръпна безславно, помиярите постоянно са изоставяни, получавайки заслуженото си двустранно – както от тези, с които са лаели, по този начин и от тези, против който са имали наглостта да се изправят, дружно с хищниците – съдници, на които са се подложили.
Няма по-голям срам от продажността на помияра.
Като български офицер, минал към този момент 50-те си години, се усещам задължен, в случай че не друго, най-малко да удрям камбаната, с цел да се опитам да предпазя, най-малко малко, някои майки, чиито български синове и дъщери са избрали да служат в Българската войска.
Това не е холивудска продукция, за която огромна част от сегашния ни политически хайлайф не си дават сметка.
Не е и евроатлантическа ангажираност, а позор… подкупен срам.
Евроатлантическите ни задължения ги одобрявам като нужда за устояване в добродетел, която носи заслужен живот, изпълнен с благополучие, а не с подлост на духа.
Щяло да се образува батальон, който да извършва нашите евроатлантически задължения.
Господа, офицери, кого заблуждавате?
Себе си ли?
До там ли стигна обезумяването ви?
Какво би трябвало да прави български батальон там, на границата с Русия?
„Красив в строя, мощен в багра. Нагъл в строя – н*сран в багра.“ – това е необорима максима от армейските ми години.
Какво повече от безочливост е дребна България, която е цъфнала и вързала във вътрешната и външната си политика, да се прави на омиротворител в връзките на Русия и Украйна. Не намирам нито хубост, нито морал, още повече пък проявяване на каквато и да е благородна полезност.
Намирам безочливост, която съгласно армейската максима може да докара единствено до н*сиране.
Затова, дано не се изненадваме на наглостта, която следва да търпи развиване в културния тероризъм на македонизма по отношение на България.
Той по всяка възможност, както е тръгнало, ще бъде подсилен тъкмо от тези все по-извратени в същността си евроатлантически полезности.
Не ви ли стигна Кербала, с цел да се лишите един път вечно от сходни мръсни случки.
Или и в този момент по-важна от всичко е сигурната кариера, демонстрацията на преданост и послушничество, гарантиращи облага и нови персонални дивиденти.
А къде остава достойнството на дните?
Каква опасност е Русия за България и националната ни сигурност?
Каква психическа и долнопробна пропагандна война се пробвате да водите?
Гротеската в цялата тази обстановка е, че тъкмо менторите, които обезпечават благоденствието на дните ви(не на народа ни), са наясно с обстоятелството, че български боец не би застанал против съветския боец.
Причините са културно – исторически, душевни, православни…
Единствената опция да се развие сходен проект е, в случай че съветски боец пристигна у нас да убива, да граби, да издевателства, да изнасилва, да се гаври с наши деца, майки, бащи…
Тогава всеки от нас е задължен да пази и пази.
Подобно развиване представяте ли си, господа евроатлантически пропагандатори?
Дали въобще може да си помислите такова нещо?
Достигнали сме до там, че един подкупен политически хайлайф постоянно би могъл да изпрати наемници с пагони на границата с Русия, само че български боец със сърцето си – в никакъв случай!
Не си ли научихте урока, че българският боец не губи борба, не губи бойното си знаме тогава, когато пази, когато брани рода и родината си.
Кого браните в този момент с евроатлантическата си ангажираност, стигнала до границата с Русия.
Срещу кого желаете да скачате – против тези, които оставяха костите си за нашето избавление от османско господство, против тези, които идваха безусловно да ни поддържат на втория час и да пазят с нас фамилиите ни в тези „лоши социалистически години“, по този начин ли?
А вие какви бяхте тогава?
Чие рамо очаквахте тогава да ви поддържа, господа офицери?
Няма по-голямо непочтеност от това да се самозабравиш в облагата и в егоистичния си интерес дотам, че да се обърнеш против този, който се е борил за личното ти избавление, който е заставал паралелно до теб, с цел да те пази, а на всичкото от горната страна написа на една и съща писменост с теб и изповядва една религия.
Чудя се какво биха създали генералите от времената, в които служих с вас господа.
Да кажем военачалник – майор Славейко Димитров, шеф на НШЗО „Христо Ботев“, във времето, в което аз бях обучаван там. Голяма част от сегашния боен български евроатлантически хайлайф добре го познава.
Той е бил началник и на ВНВУ „Васил Левски“, което огромна част от актуалните управителни офицери са приключили.
Как би реагирал на сходно позорно държание полковник Иванов, прочут измежду армейския състав с прозвището „Урко“, също добре прочут със своята твърдост и темперамент на мнозина, приключили военното учебно заведение във Велико Търново и обучавани в НШЗО“Христо Ботев“.
Как биха се отнесли тези ваши директни бойни командири, огромна част от които не са сред живите, против сходна низост, мухлясала от подкупност за постове и кяр?
А по какъв начин ли бе реагирал Стою Неделчев – Чочоолу, в случай че беше очевидец на този срам и можеше да вдигне танковете от Карлово, с цел да осъмнете окупирани от геройство, а не от подкупност.
Едно е несъмнено: най-малкото биха икономисали горчивите сълзите на български майки и не биха позволили за нищо на света срам на българския военен дух.
Събрали се „отбор – юнаци“, с евроатлантически полезности, да набият един „непослушник“, който не им играе по свирката и показва темперамент.
Чудесно образование на подрастващите в геройство и евроатлантическа полезност.
Да се съберат няколко мощни страни, с цел да санкционират една, която не слуша.
Това ли е актуалния моралитет.
Бабаитски казано, събираме се седем – осем индивида, с цел да набием и назидаем един, които има достолепие да се опълчи на алчността и арогантното ни рекетьорско държание.
Това ли е НАТО?
Браво!
Това е амплоато на актуалния боец.
Голям мъж, които претендира, че е Джон Уейн, че е рицар, благородник, а в действителност е шушумига, без значение че е с цялостни джобове, нагизден в маркови, скъпи одежди.
За едно съм спокоен – Духът на българския боец не ще бъде засегнат.
Той е прекомерно надалеч, прекомерно високо, над всичко, на което сме очевидци.
Независимо от протичащото се оставам с религия, с вяра, че в решителния момент не ще загубим, в случай че не друго, най-малко достолепието си и воинът ще надделее над наемника.
За богатството на рода и за славата Божия!
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ