В. Телеграф: Русия нямаше да нападне, ако Тръмп беше президент на САЩ
Президентът Тръмп беше осмиван от съперниците си като изолационист, който се отнася меко към автократи като Владимир Путин. Левите го обрисуваха като популист, който разрушава аммериканските съюзи, до момента в който си затваря очите пред погазването на човешките права от диктаторските режими.
Срещайки се с някогашния президент няколко пъти в Белия дом и наблюдавайки от близко външнополитическите дейности на неговата администрация, аз видях напълно друга картина. Бях очевидец от първа ръка на ръководство, което е надълбоко отдадено на укрепването на водещата роля на Америка в света, има вяра в близкото съдействие с американските съдружници и всява боязън Божи измежду американските врагове.
В доста връзки президентството на Тръмп беше антитеза на слабохарактерното ръководство на Байдън.
Унизителният неуспех на изтеглянето от Афганистан на Байдън нямаше да се случи при Доналд Тръмп – водач, който беше високо скъп от американските военни и не се опасяваше да хвърли американски бойни елементи в действителни бойни условия. Видяхме това и в Сирия, и в Ирак, където Тръмп подреди на американските сили да отвърнат на ударите на съветските наемници, както и в тази ситуация с повеждането на иранската революционна армия.
Убеден съм, че руснаците бяха мощно окуражени от пагубното евакуиране от Афганистан, както и от обстоятелството, че към този момент не са изправени пред надалеч по-агресивния и непредсказуем президент, какъвто беше Тръмп. Путин явно прочете Байдън като отворена книга, предвиждайки вярно, че някогашният сенатор от Делауер няма да предприеме каквито и да е американски военни дейности, няма да бърза да въоръжи украинците и ще похаби голяма сила за съгласуване с примирително настроените водачи от Европейски Съюз, с Германия и Франция отпред.
Администрацията на Тръмп беше надалеч по-твърда от тази на Байдън с Путинова Русия. Тя организираше нападателна акция против мощно спорния " Северн поток 2 ", наложи най-тежките наказания след края на Студената война на Москва и упражни мощен напън над Германия да втърди позициите си по отношение на Русия. В същото време Белият дом на Тръмп направи главен приоритет на външната си политика увеличението на разноските за защита на съдружниците на НАТО, с което принуди съвсем всички сътрудници в НАТО да създадат старания и да се обвържат с по-високи разноски. В края на мандата на Тръмп НАТО беше в надалеч по-силна позиция, в сравнение с имаше по времето на Барак Обама.
Не е съвпадане, че съветската инвазия в Крим се случи при Обама, а повторната инвазия в Украйна се случва в този момент, при неговия либерален правоприемник Джо Байдън. И двете президентства са слабохарактерни външнополитически произшествия. Руснаците го знаят, китайците го знаят, знаят го и всички съперници на Съединените щати, от Техеран до Дамаск и Кабул. Истината е, че американските врагове не се опасяват от Байдън и считат, че той няма вътрешности за борба. В лицето на Тръмп те виждаха президент, който считаха за рисков и постоянно непредсказуем.
Поради това идващите три години са извънредно рискови. Противниците на свободния свят гледат на тях като на интервал, предоставящ им опция да подкопаят и ерозират американското водачество преди евентуално завръщане да надалеч по-твърда републиканска администрация. В момента Путин работи, тъй като Байдън е беззъб, водената от социалисти Германия е енергийно подвластна от Русия, Еманюел Макрон е ангажиран да разделя НАТО с безумните си апели за войска на Европейския съюз, а Европейски Съюз е надълбоко разграничен и некадърен да наложи тежки наказания. Русия и Китай ще се възползват в цялостна степен от тази невиждана обстановка и могат даже да отворят война на два фронта, в случай че комунистическите управници на Пекин тръгнат против Тайван по време на мандата на Байдън.
Президентът Тръмп държеше американските неприятели в напрежение, изключително руснаците и китайците. Президентът Байдън прави тъкмо противоположното – той е коленичил и тегли една суперсила към крах.
Путин избра момента за инвазия в Украйна неслучайно. Това е клинична стратегическа калкулация, основаваща се на обстоятелството, че Съединените щати през днешния ден са водени от президент без гръбнак.
Нил Гардинър, www.telegraph.co.uk
Източник: " ГЛАСОВЕ "
Срещайки се с някогашния президент няколко пъти в Белия дом и наблюдавайки от близко външнополитическите дейности на неговата администрация, аз видях напълно друга картина. Бях очевидец от първа ръка на ръководство, което е надълбоко отдадено на укрепването на водещата роля на Америка в света, има вяра в близкото съдействие с американските съдружници и всява боязън Божи измежду американските врагове.
В доста връзки президентството на Тръмп беше антитеза на слабохарактерното ръководство на Байдън.
Унизителният неуспех на изтеглянето от Афганистан на Байдън нямаше да се случи при Доналд Тръмп – водач, който беше високо скъп от американските военни и не се опасяваше да хвърли американски бойни елементи в действителни бойни условия. Видяхме това и в Сирия, и в Ирак, където Тръмп подреди на американските сили да отвърнат на ударите на съветските наемници, както и в тази ситуация с повеждането на иранската революционна армия.
Убеден съм, че руснаците бяха мощно окуражени от пагубното евакуиране от Афганистан, както и от обстоятелството, че към този момент не са изправени пред надалеч по-агресивния и непредсказуем президент, какъвто беше Тръмп. Путин явно прочете Байдън като отворена книга, предвиждайки вярно, че някогашният сенатор от Делауер няма да предприеме каквито и да е американски военни дейности, няма да бърза да въоръжи украинците и ще похаби голяма сила за съгласуване с примирително настроените водачи от Европейски Съюз, с Германия и Франция отпред.
Администрацията на Тръмп беше надалеч по-твърда от тази на Байдън с Путинова Русия. Тя организираше нападателна акция против мощно спорния " Северн поток 2 ", наложи най-тежките наказания след края на Студената война на Москва и упражни мощен напън над Германия да втърди позициите си по отношение на Русия. В същото време Белият дом на Тръмп направи главен приоритет на външната си политика увеличението на разноските за защита на съдружниците на НАТО, с което принуди съвсем всички сътрудници в НАТО да създадат старания и да се обвържат с по-високи разноски. В края на мандата на Тръмп НАТО беше в надалеч по-силна позиция, в сравнение с имаше по времето на Барак Обама.
Не е съвпадане, че съветската инвазия в Крим се случи при Обама, а повторната инвазия в Украйна се случва в този момент, при неговия либерален правоприемник Джо Байдън. И двете президентства са слабохарактерни външнополитически произшествия. Руснаците го знаят, китайците го знаят, знаят го и всички съперници на Съединените щати, от Техеран до Дамаск и Кабул. Истината е, че американските врагове не се опасяват от Байдън и считат, че той няма вътрешности за борба. В лицето на Тръмп те виждаха президент, който считаха за рисков и постоянно непредсказуем.
Поради това идващите три години са извънредно рискови. Противниците на свободния свят гледат на тях като на интервал, предоставящ им опция да подкопаят и ерозират американското водачество преди евентуално завръщане да надалеч по-твърда републиканска администрация. В момента Путин работи, тъй като Байдън е беззъб, водената от социалисти Германия е енергийно подвластна от Русия, Еманюел Макрон е ангажиран да разделя НАТО с безумните си апели за войска на Европейския съюз, а Европейски Съюз е надълбоко разграничен и некадърен да наложи тежки наказания. Русия и Китай ще се възползват в цялостна степен от тази невиждана обстановка и могат даже да отворят война на два фронта, в случай че комунистическите управници на Пекин тръгнат против Тайван по време на мандата на Байдън.
Президентът Тръмп държеше американските неприятели в напрежение, изключително руснаците и китайците. Президентът Байдън прави тъкмо противоположното – той е коленичил и тегли една суперсила към крах.
Путин избра момента за инвазия в Украйна неслучайно. Това е клинична стратегическа калкулация, основаваща се на обстоятелството, че Съединените щати през днешния ден са водени от президент без гръбнак.
Нил Гардинър, www.telegraph.co.uk
Източник: " ГЛАСОВЕ "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ