КНСБ: Президентът да натисне служебния кабинет за внасяне на бюджета
Президентът Румен Радев би трябвало да упражни въздействието си върху служебния кабинет, който да внесе бюджет за 2023 година
Това сподели на конференция на тематика „ Липса на съответно финансиране за издръжката на публичния бранш за 2022 – 2023 година “ президентът на Конфедерация на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров.
Той напомни, че по време на срещата си с президента на 11 ноември, Радев е поел ангажимент за взаимна среща с присъединяване на служебния министър-председател Гълъб Донев, служебния финансов министър Росица Велкова-Желева и с представители на КНСБ, на която да бъде разискван проектобюджет за идната година.
“Това би трябвало да се случи неотложно, с цел да има преди Коледа разискван най-малко на първо четене проектобюджет за 2023 година
Повечето българи чакат подобен бюджет, множеството политически групи желаят нов бюджет, тъй че считам, че има действителни предпоставки това да се случи и президентът е този, който би трябвало да отиграе финалния ход ”, добави още Димитров.
Президентът на КНСБ сподели, че 150 млн. лв. не доближават в сегашния бюджет за прехрана на системите на образованието, опазването на здравето и администрацията.
Той добави, че КНСБ предлага три промени в законопроекта за удължение действието на Закона за държавния бюджет.
Първата касае повишение на минималната работна заплата.
По данни на министър Велкова 700 млн. лв. би коствало нарастването на възнагражденията до 850 лв. от 1 януари 2023 година, които би трябвало да бъдат планувани в разходната част на удължаващия се бюджет, разяснява още Димитров.
Второто предложение, което се надявам депутатите да припознаят, е в общия закон за удължение на бюджета да бъде позволена опцията за нарастване на заплатите, добави той.
По думите му в сегашния закон има ограничаване, съгласно което главните месечни заплати в обществено финансираните действия към 31.12.2022 година не могат да бъдат увеличавани или намалявани.
Той изиска в закона да бъде записано още, че Министерският съвет може да усилва приходите до размер, който да компенсира насъбраната инфлация от началото на 2022 година до момента.
Последното предложение, което сме създали е обвързвано с изменение в Закона за бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО). Димитров изясни, че КНСБ упорства минималният застрахователен приход да бъде еднакъв на новата минимална заплата 850 лева и то за всички, а оптималният да бъде еднакъв на 2,5 междинни работни заплати.
От своя страна ръководителят на Синдиката на българските учители Янка Такева съобщи, че остава готовността им за огромни протестни дейности, в случай че настояванията им не бъдат изпълнени.
По думите й липсват средства за устоя на над 4500 просветителни институции в междинното обучение. Такева уточни, че са нужни спомагателни 50 млн. лв. за застраховане битовата прехрана на просветителните институции, както и а обезпечаване превоза на учениците и учителите.
Това сподели на конференция на тематика „ Липса на съответно финансиране за издръжката на публичния бранш за 2022 – 2023 година “ президентът на Конфедерация на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров.
Той напомни, че по време на срещата си с президента на 11 ноември, Радев е поел ангажимент за взаимна среща с присъединяване на служебния министър-председател Гълъб Донев, служебния финансов министър Росица Велкова-Желева и с представители на КНСБ, на която да бъде разискван проектобюджет за идната година.
“Това би трябвало да се случи неотложно, с цел да има преди Коледа разискван най-малко на първо четене проектобюджет за 2023 година
Повечето българи чакат подобен бюджет, множеството политически групи желаят нов бюджет, тъй че считам, че има действителни предпоставки това да се случи и президентът е този, който би трябвало да отиграе финалния ход ”, добави още Димитров.
Президентът на КНСБ сподели, че 150 млн. лв. не доближават в сегашния бюджет за прехрана на системите на образованието, опазването на здравето и администрацията.
Той добави, че КНСБ предлага три промени в законопроекта за удължение действието на Закона за държавния бюджет.
Първата касае повишение на минималната работна заплата.
По данни на министър Велкова 700 млн. лв. би коствало нарастването на възнагражденията до 850 лв. от 1 януари 2023 година, които би трябвало да бъдат планувани в разходната част на удължаващия се бюджет, разяснява още Димитров.
Второто предложение, което се надявам депутатите да припознаят, е в общия закон за удължение на бюджета да бъде позволена опцията за нарастване на заплатите, добави той.
По думите му в сегашния закон има ограничаване, съгласно което главните месечни заплати в обществено финансираните действия към 31.12.2022 година не могат да бъдат увеличавани или намалявани.
Той изиска в закона да бъде записано още, че Министерският съвет може да усилва приходите до размер, който да компенсира насъбраната инфлация от началото на 2022 година до момента.
Последното предложение, което сме създали е обвързвано с изменение в Закона за бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО). Димитров изясни, че КНСБ упорства минималният застрахователен приход да бъде еднакъв на новата минимална заплата 850 лева и то за всички, а оптималният да бъде еднакъв на 2,5 междинни работни заплати.
От своя страна ръководителят на Синдиката на българските учители Янка Такева съобщи, че остава готовността им за огромни протестни дейности, в случай че настояванията им не бъдат изпълнени.
По думите й липсват средства за устоя на над 4500 просветителни институции в междинното обучение. Такева уточни, че са нужни спомагателни 50 млн. лв. за застраховане битовата прехрана на просветителните институции, както и а обезпечаване превоза на учениците и учителите.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ