Президентът иска от Конституционния съд може лида се променя приет, но още необнародван закон
Президентът Румен Радев насочи искане до Конституционния съд за пояснение на разпореждания от Конституцията, свързани със законодателния развой. Целта е да се преодолее спорната процедура по въпроса възможно ли е да се променя, добавя или анулира закон, признат от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново разискване. Държавният глава упражнява конституционното си право, воден от разбирането, че е належащо пояснение на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Основния закон, с цел да се сътвори изясненост и да се откри предвидимост на законотворческия развой.
В настояването президентът отбелязва, че сезирането се постанова поради спорното използване от законодателя на посочените разпореждания. Има случаи, в които Народното събрание приема наново закон, върнат от президента за ново разискване, и изчаква обявяване то му, с цел да го промени. В други случаи Народното събрание променя закона в границите на процедурата, планувана при разискване на върнат от президента закон. Наред с това има и процедура Народното събрание нито да изчаква обявяване то на закона, нито да го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а да прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и то с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно. Наличието на разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от едно и също Народно заседание, е безапелационен мотив, че наредбите, за които се желае пояснение от Конституционен съд, се ползват по друг метод.
Според президента е неприемливо, до момента в който не бъде обнародван законът, неговите разпореждания да се променят, допълват или анулират с изключение на при наложено несъгласие. В противоположен случай, се основават предпоставки за нарушение на правилото за правовата страна, защото ще има неизясненост по отношение на текста на признатия закон и ще бъдат наранени получателите на правните правила, които няма да знаят какво държание се изисква от тях.
Следва цялостният текст на настояването до Конституционния съд:
И С К А Н Е
ОТ РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за наложително пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в несъмнено съответствие
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Моля Конституционният съд да даде наложително пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в несъмнено съответствие, което се показва в следния въпрос:
" Допустимо ли е да се променя, добавя или анулира закон, признат от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново разискване в периода по член 88, алинея 3 от Конституцията на Република България? "
1. Съображения по допустимостта на настояването за пояснение
Искането за пояснение е отправено от оправомощен индивид по член 150, алинея 1 от Конституцията на Република България /КРБ/ в изискуемите по член 17, алинея 1 от Закона за Конституционен съд форма и реквизити.
По конституционните разпореждания в предмета на поставения за пояснение въпрос не е налице изговаряне на Конституционния съд, заради което тълкувателният въпрос не съставлява наново искане за изговаряне по същия предмет.
Необходимостта от тълкуването се постанова заради спорното използване на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България в тяхното съотнасяне като базова структура на актуалния български конституционализъм в следните образци:
1.1. С § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към Закона за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност /ЗИД ЗДДС/, признат на 19.11.2020 година от 44-то Народно заседание, е изменен Законът за потребителския заем. Приетият ЗИД ЗДДС е изпратен за обявяване до президента на Републиката в периода по член 8, алинея 5, т. 1 от Закона за държавния щемпел и националното знаме на Република България. Върху част от изпратения закон е " наложено несъгласие " в периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България с Указ № 247 от 25.11.2020 година (Обн. Дъждовни води, бр. 102 от 01.12.2020 г.) и § 93 от ЗИД ЗДДС е върнат за ново разискване в Народното събрание. С различен закон - Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година /ЗДБРБ2021/ (Обн. Дъждовни води, бр. 104 от 08.12.2020 г.), на 26.11.2020 година с неговия § 13 от Преходните и заключителните разпореждания са признати промени в същите разпореждания от Закона за потребителския заем, променени с § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към ЗИД ЗДДС. По този метод промените в наредбите на Закона за потребителския заем са направени преди същите да бъдат обнародвани в " Държавен вестник ". На 3.12.2020 година е извършено ново разискване на ЗИД ЗДДС на върнатия " с несъгласие " /Указ № 247/, на което законът е признат наново. По този метод Законът за потребителския заем е променен на 19.11.2020 година, същите промени са променени на 26.11.2020 година, а на 3.12.2020 година законът, с който са направени промените от 19.11.2020 г, е наново признат от Народното събрание. Резултатът е, че с признатия на 26.11.2020 година закон Народното събрание променя разпореждания, които не са обнародвани в " Държавен вестник ". Обстоятелството, че § 93 от ЗИД ЗДДС и § 13 от ЗДБРБ2021 ще произведат правното си деяние по едно и също време на 1.01.2021 година, не трансформира обстоятелството, че с § 13 от ЗДБРБ2021 се променя закон, който още не е обнародван в " Държавен вестник ". Изменя се закон, който към момента няма юридическа мощ и изменението не е направено в границите на протичаща процедура по член 101 от Конституция на Република България.
1.2. Народното събрание е действало по друг метод при приемане то на различен закон макар приложимостта на същите разпореждания на Конституцията. Приетият на 29.11.2017 година Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година е върнат за ново разискване с Указ № 250 от 8.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 99 от 12.12.2017 г.), като е оспорен § 6 от Преходните и заключителните му разпореждания. На 14.12.2017 година " Ветото " не е почетено, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година е наново признат и обнародван на основание член 101, алинея 3 от Конституция на Република България в " Държавен вестник ", бр. 101 от 19.12.2017 година На 20.12.2017 година в Народното събрание е импортиран законопроект № 754-01-90, признат на 21.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 103 от 28.12.2017 г.), с който оспореният § 6 е анулиран. Така при приемане то на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година Народното събрание преодолява " ветото " на президента, само че не анулира оспорваната наредба преди да е разгледало ветото и преди законът, в който същата се съдържа, да е обнародван в " Държавен вестник ". В този втори образец изменителният закон е импортиран след датата на обявяване на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година, т.е. в интервал, в който същият към този момент е имал юридическа мощ, въпреки и да не е настъпило юридическото му деяние от 1.01.2018 година
1.3. По друг метод е постъпило Народното събрание със Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, признат на 18.07.2018 година С Указ № 197 от 20.07.2018 година (Обн. Дъждовни води, бр. 62 от 27.07.2018 г.) признатият закон е върнат за ново разискване, като са оспорени § 3 и 4 от него. На извършеното на 26.07.2018 година съвещание на Народното събрание " ветото " на президента не е преодоляно, като в същото съвещание е направено предложение за отпадане на оспорените параграфи и за приемане то на закона на второ гласоподаване без тях. Така оспорените разпореждания са анулирани, само че не с различен закон, а в границите на процедурата по " ветото ", която се развива по член 101, алинея 1 от Конституция на Република България.
Наличието на разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от една и съща легислатура на Народното събрание, е безапелационен мотив, че наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията се поясняват и ползват в тяхното съответствие по друг метод. В някои случаи Народното събрание приема наново закона и изчаква обявяване то му, с цел да го промени като в посочения образец от 2017 година В други случаи Народното събрание променя закона в границите на процедурата, която се развива по член 101, алинея 1 от Конституцията като в посочения образец от 2018 година В образеца от 2020 година Народното събрание нито изчаква обявяване то на закона, нито го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и то с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно.
Разпоредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията са съществени и кардинални и като такива не съдържат експлицитна правна уредба в елементи, включително от кой миг може да се променя, добавя или анулира закон. С определение от 16.11.2004 година по к.д. № 9 от 2004 година Конституционният съд приема, че " съществува и юридически интерес от тълкуването поради отсъствието на експлицитна правна уредба в Конституцията ". В случая нуждата от пояснение се поддържа и от особеното отнасяне и използване в 44-то Народно заседание на тази базова структура, включваща въпросните конституционни разпореждания.
В настояването президентът отбелязва, че сезирането се постанова поради спорното използване от законодателя на посочените разпореждания. Има случаи, в които Народното събрание приема наново закон, върнат от президента за ново разискване, и изчаква обявяване то му, с цел да го промени. В други случаи Народното събрание променя закона в границите на процедурата, планувана при разискване на върнат от президента закон. Наред с това има и процедура Народното събрание нито да изчаква обявяване то на закона, нито да го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а да прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и то с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно. Наличието на разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от едно и също Народно заседание, е безапелационен мотив, че наредбите, за които се желае пояснение от Конституционен съд, се ползват по друг метод.
Според президента е неприемливо, до момента в който не бъде обнародван законът, неговите разпореждания да се променят, допълват или анулират с изключение на при наложено несъгласие. В противоположен случай, се основават предпоставки за нарушение на правилото за правовата страна, защото ще има неизясненост по отношение на текста на признатия закон и ще бъдат наранени получателите на правните правила, които няма да знаят какво държание се изисква от тях.
Следва цялостният текст на настояването до Конституционния съд:
И С К А Н Е
ОТ РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за наложително пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в несъмнено съответствие
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Моля Конституционният съд да даде наложително пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в несъмнено съответствие, което се показва в следния въпрос:
" Допустимо ли е да се променя, добавя или анулира закон, признат от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново разискване в периода по член 88, алинея 3 от Конституцията на Република България? "
1. Съображения по допустимостта на настояването за пояснение
Искането за пояснение е отправено от оправомощен индивид по член 150, алинея 1 от Конституцията на Република България /КРБ/ в изискуемите по член 17, алинея 1 от Закона за Конституционен съд форма и реквизити.
По конституционните разпореждания в предмета на поставения за пояснение въпрос не е налице изговаряне на Конституционния съд, заради което тълкувателният въпрос не съставлява наново искане за изговаряне по същия предмет.
Необходимостта от тълкуването се постанова заради спорното използване на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България в тяхното съотнасяне като базова структура на актуалния български конституционализъм в следните образци:
1.1. С § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към Закона за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност /ЗИД ЗДДС/, признат на 19.11.2020 година от 44-то Народно заседание, е изменен Законът за потребителския заем. Приетият ЗИД ЗДДС е изпратен за обявяване до президента на Републиката в периода по член 8, алинея 5, т. 1 от Закона за държавния щемпел и националното знаме на Република България. Върху част от изпратения закон е " наложено несъгласие " в периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България с Указ № 247 от 25.11.2020 година (Обн. Дъждовни води, бр. 102 от 01.12.2020 г.) и § 93 от ЗИД ЗДДС е върнат за ново разискване в Народното събрание. С различен закон - Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година /ЗДБРБ2021/ (Обн. Дъждовни води, бр. 104 от 08.12.2020 г.), на 26.11.2020 година с неговия § 13 от Преходните и заключителните разпореждания са признати промени в същите разпореждания от Закона за потребителския заем, променени с § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към ЗИД ЗДДС. По този метод промените в наредбите на Закона за потребителския заем са направени преди същите да бъдат обнародвани в " Държавен вестник ". На 3.12.2020 година е извършено ново разискване на ЗИД ЗДДС на върнатия " с несъгласие " /Указ № 247/, на което законът е признат наново. По този метод Законът за потребителския заем е променен на 19.11.2020 година, същите промени са променени на 26.11.2020 година, а на 3.12.2020 година законът, с който са направени промените от 19.11.2020 г, е наново признат от Народното събрание. Резултатът е, че с признатия на 26.11.2020 година закон Народното събрание променя разпореждания, които не са обнародвани в " Държавен вестник ". Обстоятелството, че § 93 от ЗИД ЗДДС и § 13 от ЗДБРБ2021 ще произведат правното си деяние по едно и също време на 1.01.2021 година, не трансформира обстоятелството, че с § 13 от ЗДБРБ2021 се променя закон, който още не е обнародван в " Държавен вестник ". Изменя се закон, който към момента няма юридическа мощ и изменението не е направено в границите на протичаща процедура по член 101 от Конституция на Република България.
1.2. Народното събрание е действало по друг метод при приемане то на различен закон макар приложимостта на същите разпореждания на Конституцията. Приетият на 29.11.2017 година Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година е върнат за ново разискване с Указ № 250 от 8.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 99 от 12.12.2017 г.), като е оспорен § 6 от Преходните и заключителните му разпореждания. На 14.12.2017 година " Ветото " не е почетено, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година е наново признат и обнародван на основание член 101, алинея 3 от Конституция на Република България в " Държавен вестник ", бр. 101 от 19.12.2017 година На 20.12.2017 година в Народното събрание е импортиран законопроект № 754-01-90, признат на 21.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 103 от 28.12.2017 г.), с който оспореният § 6 е анулиран. Така при приемане то на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година Народното събрание преодолява " ветото " на президента, само че не анулира оспорваната наредба преди да е разгледало ветото и преди законът, в който същата се съдържа, да е обнародван в " Държавен вестник ". В този втори образец изменителният закон е импортиран след датата на обявяване на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година, т.е. в интервал, в който същият към този момент е имал юридическа мощ, въпреки и да не е настъпило юридическото му деяние от 1.01.2018 година
1.3. По друг метод е постъпило Народното събрание със Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, признат на 18.07.2018 година С Указ № 197 от 20.07.2018 година (Обн. Дъждовни води, бр. 62 от 27.07.2018 г.) признатият закон е върнат за ново разискване, като са оспорени § 3 и 4 от него. На извършеното на 26.07.2018 година съвещание на Народното събрание " ветото " на президента не е преодоляно, като в същото съвещание е направено предложение за отпадане на оспорените параграфи и за приемане то на закона на второ гласоподаване без тях. Така оспорените разпореждания са анулирани, само че не с различен закон, а в границите на процедурата по " ветото ", която се развива по член 101, алинея 1 от Конституция на Република България.
Наличието на разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от една и съща легислатура на Народното събрание, е безапелационен мотив, че наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията се поясняват и ползват в тяхното съответствие по друг метод. В някои случаи Народното събрание приема наново закона и изчаква обявяване то му, с цел да го промени като в посочения образец от 2017 година В други случаи Народното събрание променя закона в границите на процедурата, която се развива по член 101, алинея 1 от Конституцията като в посочения образец от 2018 година В образеца от 2020 година Народното събрание нито изчаква обявяване то на закона, нито го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и то с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно.
Разпоредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията са съществени и кардинални и като такива не съдържат експлицитна правна уредба в елементи, включително от кой миг може да се променя, добавя или анулира закон. С определение от 16.11.2004 година по к.д. № 9 от 2004 година Конституционният съд приема, че " съществува и юридически интерес от тълкуването поради отсъствието на експлицитна правна уредба в Конституцията ". В случая нуждата от пояснение се поддържа и от особеното отнасяне и използване в 44-то Народно заседание на тази базова структура, включваща въпросните конституционни разпореждания.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ