Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за пос
Президентът Румен Радев наложи несъгласие на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал поради направените с него промени в Закона за запазване на земеделските земи.
Държавният глава не е склонен с разпоредбите по отношение на смяната на предназначението на земеделските земи.
Според Румен Радев те не извършват конституционното обвързване на страната за особена протекция на земята и не подсигуряват смяна на предназначението на обработваемите земи единствено по изключение при потвърдена потребност.
Според президента Радев промени в законодателството, които засягат съществени начала на Конституцията, би трябвало да минават през всички стадии на законодателния развой. Само по този начин може да се подсигурява бистрота и да се даде опция на всички заинтригувани лица да изразят своето мнение.
Ето и претекстовете за ветото на президента:
М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, признат от 44-то Народно заседание на 24 януари 2018 година
Уважаеми народни представители,
Споделям главната цел измененията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал - нуждата от усъвършенстване на изискуемите документи при заявяване на административни услуги. Не съм склонен с част от Преходните и заключителните разпореждания на този закон, които променят Закона за запазване на земеделските земи, свързани с разпоредбите за смяна на предназначението на земеделските земи.
Съгласно член 21, алинея 1 от Конституцията земята е главно национално благосъстояние, което се употребява от особената протекция на страната и обществото. Земята е главно национално благосъстояние, тъй като е източник и основа за всички други богатства и има лимитирана повърхност. Тези характерности на земята предопределят и систематичното място на нейната уредба в Глава първа „ Основни начала “ на Конституцията. Поради всичко това земята безспорно е благосъстояние със стратегическо значение за българската страна. Предвид тази полезност на земята като богатство от най-висш порядък за цялото общество в член 21, алинея 2 от Конституцията се прогласява правилото за потреблението на обработваемата земя единствено за аграрни цели, като смяна на нейното предопределение се позволява по изключение при потвърдена потребност. Конкретните условия и ред за смяната на конституционно дефинираното предопределение на земеделската земя подлежат на уредба със закон. Този закон би трябвало да остане в конституционно обрисуваната рамка и да позволява по изключение и при потвърдена потребност смяната на предназначението на земеделската земя. В този смисъл задачата на Закона за запазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е да регламентира такива условия и ред, посредством които да се извърши конституционната заръка за особена протекция на земеделската земя.
Считам, че направените в Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал промени в ЗОЗЗ не са съответстващи към плануванаъа в Конституцията особена протекция на земята като главно национално благосъстояние. По силата на § 28, т. 5 (относно член 21, алинея 1 и 5 ЗОЗЗ) отпада условието за показване на план на обстоен организационен проект (ПУП) при започване на процедурата за смяна на предназначението на земеделските земи. Така се основава неизясненост по отношение на съответните параметри на капиталовото желание и не се потвърждава потребността, която е конституционна причина за смяната на предназначението. С § 28, т. 7, б. „ а “ (относно член 24, алинея 1 ЗОЗЗ) отпада задължението на заинтригуваното лице след влизане в действие на решението за одобряване на дефинитивна площадка и/или трасе да внесе Подробен устройствен план, което основава опция за безкрайна във времето годност на решението за смяна на предназначението. Разпоредбата на § 28, т. 11 (относно член 34, алинея 1 и 2 ЗОЗЗ) трансформира началния миг, от който стартира да тече 1-годишният период за искане за смяна на предназначението на земята – от влизането в действие на Подробен устройствен план, а не както до момента – от влизане в действие на решението за одобряване на дефинитивна площадка. Така се основава безсрочна годност на решенията за одобряване на площадки, тъй като след смяната в член 24, алинея 1, където отпада задължението за започване на разработване на Подробен устройствен план от заинтригуваното лице, такова разработване може въобще да не стартира. Този неподходящ резултат ще се прояви и във връзка с заварените производства, за които по силата на § 31 ще се ползват новите правила за периодите по член 34.
С § 30 се дава опция на лицата, които са пропуснали снадки през 2012 година 6- годишен период, да изискат потвърждаване на решението за смяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски потребности. Няма обаче период, в който може да се изиска това удостоверение, защото алинея 7 на § 30 планува отпадането на правното деяние единствено на доказаните решения за смяна на предназначението. По този метод с наредбата се дава опция за валидиране на изгубили мощ решения за смяна на предназначението, без да има период, в който това може да бъде поискано. Освен това с алинея 6 се планува възобновяване на заплатената такса, в случай че органът не удостовери, а анулира решението за смяна на предназначението на земята. Предвид метода на внасяне на предложенията за тези промени липсва изясненост за отражението на задължението за възобновяване на таксите върху обществените финанси.
С тези промени уредбата подтиква притежателите на аграрни земи да трансформират предназначението им и в доста нескончаем интервал от време да не осъществят своите потребности, изчаквайки комфортен миг, в който ще има капиталов интерес. В резултат на това публичният интерес е обиден, защото земите с променено предопределение ще пустеят. Те не могат към този момент да се употребяват за аграрни цели, а строителството още не е почнало. Подменя се задачата на закона – опазването на земеделските земи и се слага под подозрение сходството на признатата уредба с член 21 от Конституцията.
Водя се от убеждението, че промени в законодателството, които засягат съществени начала на Конституцията, би трябвало да минават през всички стадии на законодателния развой. Само по този начин може да се подсигурява бистрота и да се даде опция на всички заинтригувани лица да изразят своето мнение. В никакъв случай не оборвам правото на народните представители да вършат оферти след приемането на законопроект на първо гласоподаване, само че предложенията не би трябвало да опонират на правилата и обсега на признатия на първо гласоподаване законопроект. В този смисъл е и член 84, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, както и претекстовете на Решение 5 от 2015 година на Конституционния съд (Обн. Дъждовни води, бр. 78 от 2015 г.).
Включването на промени в ЗОЗЗ, които водят до голословно разширение на опциите за смяна на предназначението на земеделските земи в преходни и заключителни разпореждания на различен закон, основава усещане, че се цели отбягване на необятното обществено разискване и подробното обосноваване на предлаганите промени. Считам, че народните представители дължат на всички, които те съставляват, ясно, стимулирано и намерено разискване на разпоредбите за смяна на предназначението на земеделските земи.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 28, т. 5, т. 7, б. „ а “ и т. 11, § 30 и § 31 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, признат на 24 януари 2018 година
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Държавният глава не е склонен с разпоредбите по отношение на смяната на предназначението на земеделските земи.
Според Румен Радев те не извършват конституционното обвързване на страната за особена протекция на земята и не подсигуряват смяна на предназначението на обработваемите земи единствено по изключение при потвърдена потребност.
Според президента Радев промени в законодателството, които засягат съществени начала на Конституцията, би трябвало да минават през всички стадии на законодателния развой. Само по този начин може да се подсигурява бистрота и да се даде опция на всички заинтригувани лица да изразят своето мнение.
Ето и претекстовете за ветото на президента:
М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, признат от 44-то Народно заседание на 24 януари 2018 година
Уважаеми народни представители,
Споделям главната цел измененията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал - нуждата от усъвършенстване на изискуемите документи при заявяване на административни услуги. Не съм склонен с част от Преходните и заключителните разпореждания на този закон, които променят Закона за запазване на земеделските земи, свързани с разпоредбите за смяна на предназначението на земеделските земи.
Съгласно член 21, алинея 1 от Конституцията земята е главно национално благосъстояние, което се употребява от особената протекция на страната и обществото. Земята е главно национално благосъстояние, тъй като е източник и основа за всички други богатства и има лимитирана повърхност. Тези характерности на земята предопределят и систематичното място на нейната уредба в Глава първа „ Основни начала “ на Конституцията. Поради всичко това земята безспорно е благосъстояние със стратегическо значение за българската страна. Предвид тази полезност на земята като богатство от най-висш порядък за цялото общество в член 21, алинея 2 от Конституцията се прогласява правилото за потреблението на обработваемата земя единствено за аграрни цели, като смяна на нейното предопределение се позволява по изключение при потвърдена потребност. Конкретните условия и ред за смяната на конституционно дефинираното предопределение на земеделската земя подлежат на уредба със закон. Този закон би трябвало да остане в конституционно обрисуваната рамка и да позволява по изключение и при потвърдена потребност смяната на предназначението на земеделската земя. В този смисъл задачата на Закона за запазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е да регламентира такива условия и ред, посредством които да се извърши конституционната заръка за особена протекция на земеделската земя.
Считам, че направените в Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал промени в ЗОЗЗ не са съответстващи към плануванаъа в Конституцията особена протекция на земята като главно национално благосъстояние. По силата на § 28, т. 5 (относно член 21, алинея 1 и 5 ЗОЗЗ) отпада условието за показване на план на обстоен организационен проект (ПУП) при започване на процедурата за смяна на предназначението на земеделските земи. Така се основава неизясненост по отношение на съответните параметри на капиталовото желание и не се потвърждава потребността, която е конституционна причина за смяната на предназначението. С § 28, т. 7, б. „ а “ (относно член 24, алинея 1 ЗОЗЗ) отпада задължението на заинтригуваното лице след влизане в действие на решението за одобряване на дефинитивна площадка и/или трасе да внесе Подробен устройствен план, което основава опция за безкрайна във времето годност на решението за смяна на предназначението. Разпоредбата на § 28, т. 11 (относно член 34, алинея 1 и 2 ЗОЗЗ) трансформира началния миг, от който стартира да тече 1-годишният период за искане за смяна на предназначението на земята – от влизането в действие на Подробен устройствен план, а не както до момента – от влизане в действие на решението за одобряване на дефинитивна площадка. Така се основава безсрочна годност на решенията за одобряване на площадки, тъй като след смяната в член 24, алинея 1, където отпада задължението за започване на разработване на Подробен устройствен план от заинтригуваното лице, такова разработване може въобще да не стартира. Този неподходящ резултат ще се прояви и във връзка с заварените производства, за които по силата на § 31 ще се ползват новите правила за периодите по член 34.
С § 30 се дава опция на лицата, които са пропуснали снадки през 2012 година 6- годишен период, да изискат потвърждаване на решението за смяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски потребности. Няма обаче период, в който може да се изиска това удостоверение, защото алинея 7 на § 30 планува отпадането на правното деяние единствено на доказаните решения за смяна на предназначението. По този метод с наредбата се дава опция за валидиране на изгубили мощ решения за смяна на предназначението, без да има период, в който това може да бъде поискано. Освен това с алинея 6 се планува възобновяване на заплатената такса, в случай че органът не удостовери, а анулира решението за смяна на предназначението на земята. Предвид метода на внасяне на предложенията за тези промени липсва изясненост за отражението на задължението за възобновяване на таксите върху обществените финанси.
С тези промени уредбата подтиква притежателите на аграрни земи да трансформират предназначението им и в доста нескончаем интервал от време да не осъществят своите потребности, изчаквайки комфортен миг, в който ще има капиталов интерес. В резултат на това публичният интерес е обиден, защото земите с променено предопределение ще пустеят. Те не могат към този момент да се употребяват за аграрни цели, а строителството още не е почнало. Подменя се задачата на закона – опазването на земеделските земи и се слага под подозрение сходството на признатата уредба с член 21 от Конституцията.
Водя се от убеждението, че промени в законодателството, които засягат съществени начала на Конституцията, би трябвало да минават през всички стадии на законодателния развой. Само по този начин може да се подсигурява бистрота и да се даде опция на всички заинтригувани лица да изразят своето мнение. В никакъв случай не оборвам правото на народните представители да вършат оферти след приемането на законопроект на първо гласоподаване, само че предложенията не би трябвало да опонират на правилата и обсега на признатия на първо гласоподаване законопроект. В този смисъл е и член 84, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, както и претекстовете на Решение 5 от 2015 година на Конституционния съд (Обн. Дъждовни води, бр. 78 от 2015 г.).
Включването на промени в ЗОЗЗ, които водят до голословно разширение на опциите за смяна на предназначението на земеделските земи в преходни и заключителни разпореждания на различен закон, основава усещане, че се цели отбягване на необятното обществено разискване и подробното обосноваване на предлаганите промени. Считам, че народните представители дължат на всички, които те съставляват, ясно, стимулирано и намерено разискване на разпоредбите за смяна на предназначението на земеделските земи.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 28, т. 5, т. 7, б. „ а “ и т. 11, § 30 и § 31 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, признат на 24 януари 2018 година
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ