Огнян Минчев: Седне-стане президентът мънка за санкциите срещу Русия
Президентът Радев търси измерване на силите с Бойко Борисов - считат болшинството наблюдаващи на родния политически тепих. Едно е несъмнено - за Румен Радев подготвителната половин година на Дондуков изтече. През това време той просто трябваше да се огледа - къде се намира. Какво се чака от него, кой се стреми да му оказва помощ и кой - тъкмо противоположното, не пропуща да го " клъцне ". През това време на Радев хем му се искаше да ръководи нещо, да дава директиви, хем разбираше, че няма готова писта, от която да излети. Политиката за него е напълно нова сфера, която към този момент крие единствено секрети.
Проблемът не е просто персонален. Отминаха от дълго време времената, когато българското офицерство имаше политически знания, политическа просвета и усет към присъединяване в обществените каузи - от време на време прекомерно жесток и превратаджийски усет. С идването на комунистите на власт този усет към политиката бе редуциран до ежедневните отговорности на политическия офицер - на първо място идеологическо образование на персоналния състав и верност към Партията. След 1967 година Тодор Живков реши да отреже от корен политическото съзнание на офицерството. Пропадналият опит за прелом на кръга към Горуня - именит партизанин и конкурент на " Чавдарци " от Враца - докара отпред на българската войска Добри Джуров - пълководец на бригада " Чавдар " и политическа сива мишка, несръчен за друго с изключение на за строева подготовка.
На българското офицерство му сложиха политически капаци на очите и четвърт век след края на режима това състояние на нещата не се е трансформирало значително. Офицерите, които демонстрираха политическа позиция и подготвеност бяха накарани да изоставен армията - Валери Рачев, Велизар Шаламанов, Тодор Тагарев и Илия Налбантов се оказаха прекомерно способени и с съвременно мислене с цел да бъдат оставени паралелно с алените генералски тюфлеци в постройката до Народния спектакъл.
Радев е характерен непретенциозен, порядъчен офицер - военачалник, който и да се разпалва - един диалог на четири очи с премиера военачалник го връща с козируване в строя. Но какво да се прави - разшета се Първанов, погостува ни Решетников, вкопчи се в непредвидения късмет Корнелия, и в този момент сме там където сме. Румен Радев явно няма политически опит и задоволително знания за политиката. Това не е болежка за умиране, в случай че е налице третият нужен съставен елемент за сполучлива политическа кариера - политическият гений. На Бойко геният му пролича още като основен секретар - не можаха да го запушат нито цялостната липса на знания за обществения живот, нито бомбастичните изявления на новопроизведения военачалник, които издаваха липса на разграничителна дарба сред диалозите в кръчмата и диалозите по малкия екран. Но геният взе връх - и през днешния ден шефът на ГЕРБ пуска от старите лакърдии единствено с цел да се хареса на народа... При Радев говоренето е възпитано - окултурено, само че демонстрация на политически гений не се вижда. Затова изявленията му са плахи, а когато се пробва да влезе в конфликт, държанието е надалеч от върховен пилотаж - по-скоро издава неумело подхвръкване от място. Така идваме до онзиденшното изригване против Бойко Борисов и неговите " беквокали ", оповестяването на борба и... тъй наречените Битката е хубаво нещо, стига да владееш уместно оръжие. И с голи ръце да си - в случай че ръцете ти са тренирани оръжия, възможностите за победа са високи. Нашият случай явно не е подобен.
Президентът Радев прави поредност от неточности и първата от тях е, че реши да води борба в сферата, където е неоспорим експерт - закупуването на бойни самолети за авиацията. Но едно е да си водач - ас, друго е да си политически пълководец - ас...Не запознат съм авиация, само че не се сещам за нито един мотив в интерес на злощастния Грипен. Швеция е неутрална страна, Грипен е създаден за въздържане на съветския напън в крайния север, а покупката на Грипен е деяние с нулева стратегическа стойност. За какво й е на България бойна авиация на модерно ниво? Нашата сигурност е застрашена на първо място от две страни - от Турция и от Русия. Турция, произвеждаща и притежаваща големи ескадрили - към този момент - е страна сътрудник в НАТО, а Русия по наш мащаб е исполин, който не може да бъде спрян със 7-8 Грипена, че дори и с 20-30 от тях. Българската военна авиация има стойност единствено в случай че бъде интегрирана част от силите на НАТО, на съседите ни от НАТО и е в положение да извършва общи стратегически задания на НАТО с минимални разноски по поддръжка и логистика. Оттук - естественият избор на Ф-16, с който разполагат и всичките ни съседи и сътрудници в нашата част на света. Колкото и да е стар и на доизживяване. Още по-добре - Ф-18 Хорнет, а най-добре Ф-35, но... някой различен път, като забогатеем. Тези причини лежат на масата и съперниците на президента Радев нямат ни минимален проблем да ги употребяват дейно против него. И против припряния му опит - по всяка възможност дирижиран извън - да претупа казуса по време на служебното си държавно управление.
Освен затъването с Грипен, през първия интервал на своето президентство Румен Радев затъна и с несъответстващите си изявления - изключително в чужбина - по основни стратегически въпроси от народен и европейски интерес. Седне-стане – мънка за повдигане на глобите от Русия
Абе човек, даже и да има късмет тези наказания да се вдигнат - теб ли ще питат, нас ли ще питат по кое време и по какъв начин да сe случи това? Нямаш ли възприятие за място, за позиция, за подтекст? Защо мънкаш за Русия, преди да си споделил две думи за България? Знам, поел си задължения (за това - по долу), само че даже и тези задължения могат да се обслужват по-компетентно, по-балансирано. Я виж Бойко Борисов (извинявам се, че все съперника давам за образец, но нали с него ще е битката) - изкаже се срещу глобите, пък още на следващия ден излезе и каже нещо почтително, я за Европа, я за НАТО, пък в последно време и напряко разгласи Русия за заплаха. (Тя че е заплаха - сляп да си, ще го видиш, но по какъв начин да го кажеш, не уйдисва...) Приеме присъединяване в общи учения на НАТО в Източна Европа, само че строго припомня и за това, че в Черно море платноходки и чайки желае да гледа. И тя пристигна - Чайката, де...
Очевидно е, че с приемането на най-висшия държавен пост в България, Румен Радев е приел - изцяло или отчасти осъзнато - да играе ролята на балансьор (не обичам фразата Троянски кон) сред принадлежността на България към НАТО и Европейски Съюз, и арогантния напън от Москва да използва страната ни като буфер и карък на западния съюз. Едва ли е нужно да припомняме, че Решетников предишното лято беше на посетители у нас не с цел да яде пасти в " Кристал палас ". Оттук му на президента и Грипените, отсам му и " свалените наказания ", отсам и конфузът в необживяната роля на демагогстващ лобист на великодържавното безсрамие. Струва ми се, че за последните 9 месеца Румен Радев разбра добре едно - обвързването с Българска социалистическа партия е най-очевидния камък на шията, който може да го изпрати без време на дъното. Не споделям, че се е еманципирал - има една вицепрезидентка, която е поставена да не позволява изхлузване от хомота на Позитано. Но най-малко схващане - ясно схващане от страна на президента по този въпрос явно има.
Засега Румен Радев най-добре се показва като обществена фигура с честен престиж. Речите, които произнася са добре написани, съветници, умели с перото очевидно не му липсват. (За сметка на отчайващата липса на президентски съветници в съвсем всички други области.) Това е и роля номер едно за българския президент - да бъде основен журналист на Републиката. Други огромни компетенции президентът няма... И въпреки всичко, има сфери, в които Радев може да бъде ненадейно сполучлив. Една такава сфера на борба със статуквото е битката с корупцията. В България корупцията е не отклоняване от нормата - каквото е определението за това събитие в модерния свят. У нас корупцията е система на олигархично ръководство от страна на политико-икономическата мафия, за улеснение наричана КОЙ. Ако Радев употребява ловко позицията си на народен съдия, той може да даде на този терен доста по-успешна борба на статуквото, в сравнение с другаде. Особено - в случай че в битката с корупцията заеме позиция и в битката за промяна на правораздаването в България. А в тази сфера президентът има немалки компетенции. Неподписването на указа за назначение на нов ръководител на Върховен административен съд е единствено едно положително начало. За да се води тази борба с шансове за триумф е належащо загърбване на лични минали обвръзки - в случай че такива съществуват. Имаше значително обществени намеци и спекулации за взаимозависимост на Радев от оръжейното лоби, от кръгове на библиотекарско-сарайски мъдреци...
Ако ги има, тези зависимости ще се окажат камъни на шията в не по-малка степен от зависимостта от Позитано и московските ченгета.
Други сфери на сполучливо заемане на позиция от страна на президента Радев са образованието, рецесията на районите, възраждането на общностите... Поредица от сполучливи дейности могат да бъдат подхванати във външната политика и системата на сигурността - стига да се излезе от наглата сянка на Решетников. Във всички тези сфери е нужна най-малко експертиза и сериозна стратегическа визия. Която не може да пристигна единствено извън - би трябвало да ти пристигна и от вътрешната страна. Това, което президентът има като бонус - подарък е високия си рейтинг. Който, да не забравяме, постоянно е бил по-скоро рейтинг на институцията, в сравнение с личността, която я съставлява. Следващата година ще бъде решаваща за оценката на президентския мандат на Румен Радев. Той явно вярно е решил, че е време да излезе от окопа и да се хвърли в офанзива, без значение от това дали разполага даже и с част от оръжието и амунициите на своите политически съперници от другата страна на " фронтовата линия ". Само че при офанзива ти би трябвало " прикриващ огън ", артилерия зад тила... А на Дондуков е празно... Трябва да се освободиш от баласта на безполезния товар - Позитано да ти тегли колесницата, а не ти да носиш Позитано на тил... Защото борбата е с ГЕРБ и с Бойко. Освен действителна власт, Бойко Борисов има и политически гений - освен това с изразителен балканско-ориенталски привкус. Това събитие по никакъв начин не е за посценяване.
Огнян Минчев - фейсбук
Проблемът не е просто персонален. Отминаха от дълго време времената, когато българското офицерство имаше политически знания, политическа просвета и усет към присъединяване в обществените каузи - от време на време прекомерно жесток и превратаджийски усет. С идването на комунистите на власт този усет към политиката бе редуциран до ежедневните отговорности на политическия офицер - на първо място идеологическо образование на персоналния състав и верност към Партията. След 1967 година Тодор Живков реши да отреже от корен политическото съзнание на офицерството. Пропадналият опит за прелом на кръга към Горуня - именит партизанин и конкурент на " Чавдарци " от Враца - докара отпред на българската войска Добри Джуров - пълководец на бригада " Чавдар " и политическа сива мишка, несръчен за друго с изключение на за строева подготовка.
На българското офицерство му сложиха политически капаци на очите и четвърт век след края на режима това състояние на нещата не се е трансформирало значително. Офицерите, които демонстрираха политическа позиция и подготвеност бяха накарани да изоставен армията - Валери Рачев, Велизар Шаламанов, Тодор Тагарев и Илия Налбантов се оказаха прекомерно способени и с съвременно мислене с цел да бъдат оставени паралелно с алените генералски тюфлеци в постройката до Народния спектакъл.
Радев е характерен непретенциозен, порядъчен офицер - военачалник, който и да се разпалва - един диалог на четири очи с премиера военачалник го връща с козируване в строя. Но какво да се прави - разшета се Първанов, погостува ни Решетников, вкопчи се в непредвидения късмет Корнелия, и в този момент сме там където сме. Румен Радев явно няма политически опит и задоволително знания за политиката. Това не е болежка за умиране, в случай че е налице третият нужен съставен елемент за сполучлива политическа кариера - политическият гений. На Бойко геният му пролича още като основен секретар - не можаха да го запушат нито цялостната липса на знания за обществения живот, нито бомбастичните изявления на новопроизведения военачалник, които издаваха липса на разграничителна дарба сред диалозите в кръчмата и диалозите по малкия екран. Но геният взе връх - и през днешния ден шефът на ГЕРБ пуска от старите лакърдии единствено с цел да се хареса на народа... При Радев говоренето е възпитано - окултурено, само че демонстрация на политически гений не се вижда. Затова изявленията му са плахи, а когато се пробва да влезе в конфликт, държанието е надалеч от върховен пилотаж - по-скоро издава неумело подхвръкване от място. Така идваме до онзиденшното изригване против Бойко Борисов и неговите " беквокали ", оповестяването на борба и... тъй наречените Битката е хубаво нещо, стига да владееш уместно оръжие. И с голи ръце да си - в случай че ръцете ти са тренирани оръжия, възможностите за победа са високи. Нашият случай явно не е подобен.
Президентът Радев прави поредност от неточности и първата от тях е, че реши да води борба в сферата, където е неоспорим експерт - закупуването на бойни самолети за авиацията. Но едно е да си водач - ас, друго е да си политически пълководец - ас...Не запознат съм авиация, само че не се сещам за нито един мотив в интерес на злощастния Грипен. Швеция е неутрална страна, Грипен е създаден за въздържане на съветския напън в крайния север, а покупката на Грипен е деяние с нулева стратегическа стойност. За какво й е на България бойна авиация на модерно ниво? Нашата сигурност е застрашена на първо място от две страни - от Турция и от Русия. Турция, произвеждаща и притежаваща големи ескадрили - към този момент - е страна сътрудник в НАТО, а Русия по наш мащаб е исполин, който не може да бъде спрян със 7-8 Грипена, че дори и с 20-30 от тях. Българската военна авиация има стойност единствено в случай че бъде интегрирана част от силите на НАТО, на съседите ни от НАТО и е в положение да извършва общи стратегически задания на НАТО с минимални разноски по поддръжка и логистика. Оттук - естественият избор на Ф-16, с който разполагат и всичките ни съседи и сътрудници в нашата част на света. Колкото и да е стар и на доизживяване. Още по-добре - Ф-18 Хорнет, а най-добре Ф-35, но... някой различен път, като забогатеем. Тези причини лежат на масата и съперниците на президента Радев нямат ни минимален проблем да ги употребяват дейно против него. И против припряния му опит - по всяка възможност дирижиран извън - да претупа казуса по време на служебното си държавно управление.
Освен затъването с Грипен, през първия интервал на своето президентство Румен Радев затъна и с несъответстващите си изявления - изключително в чужбина - по основни стратегически въпроси от народен и европейски интерес. Седне-стане – мънка за повдигане на глобите от Русия
Абе човек, даже и да има късмет тези наказания да се вдигнат - теб ли ще питат, нас ли ще питат по кое време и по какъв начин да сe случи това? Нямаш ли възприятие за място, за позиция, за подтекст? Защо мънкаш за Русия, преди да си споделил две думи за България? Знам, поел си задължения (за това - по долу), само че даже и тези задължения могат да се обслужват по-компетентно, по-балансирано. Я виж Бойко Борисов (извинявам се, че все съперника давам за образец, но нали с него ще е битката) - изкаже се срещу глобите, пък още на следващия ден излезе и каже нещо почтително, я за Европа, я за НАТО, пък в последно време и напряко разгласи Русия за заплаха. (Тя че е заплаха - сляп да си, ще го видиш, но по какъв начин да го кажеш, не уйдисва...) Приеме присъединяване в общи учения на НАТО в Източна Европа, само че строго припомня и за това, че в Черно море платноходки и чайки желае да гледа. И тя пристигна - Чайката, де...
Очевидно е, че с приемането на най-висшия държавен пост в България, Румен Радев е приел - изцяло или отчасти осъзнато - да играе ролята на балансьор (не обичам фразата Троянски кон) сред принадлежността на България към НАТО и Европейски Съюз, и арогантния напън от Москва да използва страната ни като буфер и карък на западния съюз. Едва ли е нужно да припомняме, че Решетников предишното лято беше на посетители у нас не с цел да яде пасти в " Кристал палас ". Оттук му на президента и Грипените, отсам му и " свалените наказания ", отсам и конфузът в необживяната роля на демагогстващ лобист на великодържавното безсрамие. Струва ми се, че за последните 9 месеца Румен Радев разбра добре едно - обвързването с Българска социалистическа партия е най-очевидния камък на шията, който може да го изпрати без време на дъното. Не споделям, че се е еманципирал - има една вицепрезидентка, която е поставена да не позволява изхлузване от хомота на Позитано. Но най-малко схващане - ясно схващане от страна на президента по този въпрос явно има.
Засега Румен Радев най-добре се показва като обществена фигура с честен престиж. Речите, които произнася са добре написани, съветници, умели с перото очевидно не му липсват. (За сметка на отчайващата липса на президентски съветници в съвсем всички други области.) Това е и роля номер едно за българския президент - да бъде основен журналист на Републиката. Други огромни компетенции президентът няма... И въпреки всичко, има сфери, в които Радев може да бъде ненадейно сполучлив. Една такава сфера на борба със статуквото е битката с корупцията. В България корупцията е не отклоняване от нормата - каквото е определението за това събитие в модерния свят. У нас корупцията е система на олигархично ръководство от страна на политико-икономическата мафия, за улеснение наричана КОЙ. Ако Радев употребява ловко позицията си на народен съдия, той може да даде на този терен доста по-успешна борба на статуквото, в сравнение с другаде. Особено - в случай че в битката с корупцията заеме позиция и в битката за промяна на правораздаването в България. А в тази сфера президентът има немалки компетенции. Неподписването на указа за назначение на нов ръководител на Върховен административен съд е единствено едно положително начало. За да се води тази борба с шансове за триумф е належащо загърбване на лични минали обвръзки - в случай че такива съществуват. Имаше значително обществени намеци и спекулации за взаимозависимост на Радев от оръжейното лоби, от кръгове на библиотекарско-сарайски мъдреци...
Ако ги има, тези зависимости ще се окажат камъни на шията в не по-малка степен от зависимостта от Позитано и московските ченгета.
Други сфери на сполучливо заемане на позиция от страна на президента Радев са образованието, рецесията на районите, възраждането на общностите... Поредица от сполучливи дейности могат да бъдат подхванати във външната политика и системата на сигурността - стига да се излезе от наглата сянка на Решетников. Във всички тези сфери е нужна най-малко експертиза и сериозна стратегическа визия. Която не може да пристигна единствено извън - би трябвало да ти пристигна и от вътрешната страна. Това, което президентът има като бонус - подарък е високия си рейтинг. Който, да не забравяме, постоянно е бил по-скоро рейтинг на институцията, в сравнение с личността, която я съставлява. Следващата година ще бъде решаваща за оценката на президентския мандат на Румен Радев. Той явно вярно е решил, че е време да излезе от окопа и да се хвърли в офанзива, без значение от това дали разполага даже и с част от оръжието и амунициите на своите политически съперници от другата страна на " фронтовата линия ". Само че при офанзива ти би трябвало " прикриващ огън ", артилерия зад тила... А на Дондуков е празно... Трябва да се освободиш от баласта на безполезния товар - Позитано да ти тегли колесницата, а не ти да носиш Позитано на тил... Защото борбата е с ГЕРБ и с Бойко. Освен действителна власт, Бойко Борисов има и политически гений - освен това с изразителен балканско-ориенталски привкус. Това събитие по никакъв начин не е за посценяване.
Огнян Минчев - фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ