Президентът на Русия Владимир Путин ще проведе среща с френския

Президентът на Русия Владимир Путин ще организира среща с френския си сътрудник Еманюел Макрон в неговата резиденция форт Брегансон. В дневния ред за договарянията са Иран, Украйна, Сирия, комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. На съветския водач му следва да ревизира, дали е права френската преса, която смята, че Париж се готви за внимателно доближаване с Москва, написа ТАСС в превю на срещата, показано без редакторска интервенция.

Изкуството на реверанса

За новия поврат във външнополитическата линия на Елисейския замък се заприказва след 11 юни, когато президентът насочи покана на Владимир Путин да посети Франция. Държавният глава на Петата република разгласи желанието си за разговор с Русия „ без доверчивост “, само че и „ без да се затварят порти “. Като дата за срещата назначиха 19 август: френският водач изрази предпочитание да приказва с Путин преди една седмица по-късно да отиде на срещата на върха на Г-7 в Биариц.

Срещата точно в този миг се изяснява с логиката на дипломатическите игри. Въпреки че наличието на договарянията лице в лице не се разкрива пред необятната общност, знае се, че мненията на Русия и Франция са близки във връзка с нуклеарната договорка с Иран и комерсиалната война на Съединени американски щати с Китай. Приемайки Путин преди срещата с Тръмп, Макрон изпраща сигнал до американския президент: Париж не е склонен с Вашингтон за всичко и тъкмо по тези въпроси.

За да придаде тежест на този сигнал, Макрон овреме показва капацитета за доближаване с Кремъл. При председателството на Франция съветската делегация бе върната в състава на парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) през юни тази година. Тогава съветският министър председател Дмитрий Медведев одобри ференския си сътрудник Едуар Филип, а Макрон даде единодушието си да отиде в Русия на празненствата във връзка 75-тата годишнина от Победата във Втората международна война. И още един път предложения Путин: на Форума на мира на 11 ноември, който би трябвало да се състои в Париж.

Привличането на Атлантика

В навечерието на срещата на двамата президенти руско-френските връзки наподобяват по-силни от преди, само че тесните връзки сред Петата република и Съединени американски щати пречат на развиването им. От 2009 година Франция е част от военното командване на НАТО, до момента в който независимо продължава антитерористичните интервенции в Африка. На Париж му би трябвало американска разследваща информация за провеждането им. Продължителният ангажимент със Съединените щати докара до подсилване на приятелското лоби във Вашингтон измежду военните.

По същия метод насочен към Съединени американски щати е и огромният бизнес. Франция е водещ търговски сътрудник на Америка, който изнася повече артикули зад океана, в сравнение с внася. Това състояние се изяснява с преференциалните за Париж търговски правила. Запазването на положителните връзки с Вашингтон (и ниските мита) зависи от политическата воля на американците и е доста преференциално за френските предприемачи.

Но с появяването на политическия хоризонт на президента Доналд Тръмп се разколеба и взаимното съгласие, което изглеждаше неразрушимо. Докато Вашингтон скапва връзките с главните си съдружници, заплашвайки ги с търговски войни, смисъла на Москва като външнополитически сътрудник за Париж нараства.

Факторът Тръмп

Динамиката на връзките сред Макрон и Путин носи очевиден отпечатък от скорошните американско-френски възходи и падения. Колкото по-малко ласкателно президентите на Съединени американски щати и Франция приказват един за различен, толкоз по-приятелски е настроерн Париж към Москва и противоположното.
През 2017 година, когато Макрон и Путин се срещнаха за първи път, връзката им стартира от ниска точка. По това време френският хайлайф се опита да откри съдействие с Доналд Тръмп, а съветският вектор не изглеждаше за Париж като приоритет. На взаимна конференция във Версай президентът Макрон си разреши да бъде извънредно укорителен за съветските медии, работещи във Франция. Кремъл не забави реакцията: френските публицисти не бяха поканени на конференцията на Путин по време на икономическия конгрес в Санкт Петербург 2017 година

Търговските войни, които започнаха през 2018 година, разрешиха на Москва и Париж да създадат крачка една към друга. На фона на решението на американците да наложат мита върху европейската стомана и алуминий, Макрон за първи път посети Русия. И двете страни имаха причина за доближаване, в допълнение укрепена, когато Вашингтон се отдръпна от нуклеарната договорка с Иран. Москва и Париж осъдиха това решение еднообразно.

През 2019 година наклонността към утежняване на връзките сред Франция и Съединените щати продължи. През юли президентът Тръмп приказва за „ нелепостта “ на Макрон, с чието единодушие Париж наложи спомагателни налози на американските ИТ колоси. През август американският водач си разреши следващ залп: той упрекна Париж, че се пробва да узурпира правото на договаряния с Иран. Във Франция дадоха отговор на американците, че водят разговор, както сметнат за добре и с който считат за добре.

Решението на Макрон да пристигна в Русия на посещаване на 9 май 2020 година може да се преглежда в подтекста на търканията сред Съединени американски щати и Франция. В последна сметка Съединени американски щати от дълго време не изпращат свои представители на парада. Преди обаче, през 2010 и 2015 година, френските водачи не отиваха на парадите. При Макрон обстановката дава обещание да се промени.

Очи в очи

Освен американската връзка, в договарянията сред Путин и Макрон има и европейски подтекст. На фона на политическото намаляване на немския канцлер Ангела Меркел, френският президент съществено претендира за статута на неофициален водач на Европейския съюз.
Директорът на френско-руската търговско-промишлена палата Павел Шински вижда в това късмет за доближаване сред Европа и Русия, към което Меркел е искрено срещу. „ Може би, в тази обстановка ще бъде открита опция за излизане от безизходицата и Макрон ще успее едностранно да предложи някакво смекчение на санкционния режим “, надява се Шински.

Според специалиста обаче си коства да се разчита на прагматизма на френския президент. „ Можем да кажем, че във връзка с Русия, Макрон се държи като персона без открит метод, само че и без предубеждения. Поне в този смисъл е по-добър от предшественика си Франсоа Оланд, у който изначално имаше мощни предубеждения по повод към руското и съветското. Оттогава обстановката стана релативно по-благоприятна “, заключава специалистът.