Българският RePower през погледа на ЕК – необходимо е укрепване на мрежите
За да се означи 2-та годишнина на проекта REPowerEU, Европейска комисия показа онлайн отчет, с който се прави обзор на напредъка, реализиран след приемането му. Докладът е съпроводен от 27 осведомителни фиша — по един за всяка страна от Европейски Съюз — в които е показан обстоен разбор по страни. Долу представяме европейския прочит и равносметката от българския RePower две години по-късно. Основен извод на Европейска комисия е, че България има потребност да укрепи и усили потенциала на електроразпределителните си мрежи. Всички употребявани фигури и графики са на Европейска комисия. Спестяване на сила
Основни ограничения за икономисване на енергия: България ползва спомагателни ограничения за енергийна успеваемост в принос към ограниченията за повишение на енергийната сигурност, каквито са да вземем за пример енергоспестяващите планове по ПВУ в публични здания – общински и държавни. Намаляване на потреблението на природен газ: България е понижила потреблението на газ със 18% в интервала август 2022 година – януари 2024 година, в сходство с понижението, реализирано на равнище Европейски Съюз (18%) като надминава 15% непринудено понижение на търсенето на газ, контрактувано на равнище Европейски Съюз. Разнообразяване на енергийните доставки
Основни дейности: През 2022-2023 година България сподели мощен прогрес в диверсификацията от съветския газ, в това число посредством довеждане докрай на плана от общ интерес (PCI) за междусистемна газова връзка Гърция-България (ICGB).
Развитие на газовата инфраструктура: Нейното по-нататъшнo разширение от 3 на 5 милиарда м3/година в допълнение ще увеличи сигурността на доставките за района. През 2023 г. PCI междусистемната газова връзка България-Сърбия беше тържествено открита и се чака да влезне в дейна употреба до края на 2024 година
Съхранение на газ: България експлоатира едно подземно вместилище в Чирен с общ потенциал 0,55 милиарда м3, представляващи към 20% от общото количество годишно ползване като сега хранилището се уголемява под формата на PCI. България извърши отговорностите си за предпазване на газ последна зима, достигайки запълняемост на хранилището 97,6% до 1 ноември 2023 година и завърши зимния сезон със запълнено вместилище на 44.22% до 1 април 2024 г. Процесът на диверсификация на нуклеарното гориво се прави оценка като добър и напреднал. През декември 2022 година операторът на центраелата АЕЦ Козлодуй подписа контракт с Westinghouse Electric Швеция за различна доставка на нуклеарно гориво за 5 блок, чието лицензиране се възнамерява да завърши средата на 2024 година Подписан е още един контракт с френската компания Framatome (на 24 март 2023 г.), който планува доставка на свежо гориво за 6 блок. Енергийна платформа В четирите търга на Европейски Съюз за взаимно закупуване на газ, проведени в границите на AggregateEU през 2023 година, 113 компании в целия Европейски Съюз агрегираха търсене от над 54 милиарда куб. м. природен газ. Точно 48 снабдители дадоха отговор с предложения от над 61 bcm, което докара до задоволено по този метод търсене от над 42 милиарда куб. м.
В първия средносрочен търг за 2024 година 19 компании агрегираха 34 милиарда куб. м газ търсене за идващите 5 години, с 97,4 милиарда куб. м предлагани от доставчиците.
Според получените индикативни данни посредством AggregateEU, компаниите от съвкупното търсене на газ в България агрегират поръчка в размер на 0,81 милиарда куб. м през 2023 година в границите на енергийната платформа. Това съставлява еквивалента на 29.86% от годишното ползване на газ в страната. Производство на чиста сила Инсталирани ВЕИ мощности – слънце и вятър: През 2023 година България конфигурира към 1,2 GW потенциал за възобновима електрическа енергия, като доближава общо до 6,2 GW (спрямо 4,5 GW през 2021 г.). През 2023 година годишният ритъм на напредък на инсталирания потенциал за възобновима сила се увеличи до 23,9% спрямо 3,9% през 2021 г. b. Развитие на електроенергийната инфраструктура: Въпреки мощната електрическа взаимосвързаност със съседите си, в това число нова 400 kV линия с Гърция (PCI Марица Изток-Неа Санта), България би трябвало да усили потенциала на своите преносни и разпределителни мрежи. През 2023 година настояванията за присъединение на възобновими източници към мрежата доближиха 40 000 MW. За задачите на освобождение на потенциал на мрежата, България вкара 25 000 EUR резервационна такса за всеки MW плануван ВЕИ план. Като част от своя проект за възобновяване и резистентност България ще развие спомагателни
1 200 MW междусистемен потенциал с Румъния и Гърция до 2025 година и ще извърши вложения за улеснение консолидираното на нови възобновими източници с нов 4 500 MW потенциал. България получи 197 млн. евро по линия на Европейски Съюз Фонд за рационализация за надграждане на разпределителните мрежи и ускорение на внедряването на интелигентни електромери. Помпената хидроакумулираща централа Чаира разполага с потенциал от към 800 MW, само че не е работила от 2022 година след спиране за ремонт. Развитие на енергийните цени
Интелигентно съчетаване на вложения и промени
Изменен проект за възобновяване и резистентност (RRP, без глава REPowerEU): Одобрен от Съвета на 8 декември 2023 година, при обща сума: 5,7 милиарда евро; Сума, отпусната за енергетиката: 2,9 милиарда евро и ориентирани към региона на климата – 57.5%.
Осезаеми резултати при промени и вложения: Енергийна успеваемост – саниране мин. 3.6 милиона m2 в жилищни здания и минимум 1,4 милиона м2 в нежилищни здания, което води до икономисване на 30% първично енергийно ползване.
Възобновяеми енергийни източници и предпазване: финансиране на минимум 1 425 MW ВЕИ, ситуирани взаимно с най-малко 350 MW системи за предпазване на сила. Подкрепа за най-малко 10 000 семейства за два типа ограничения: (1) инсталиране на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване и (2) инсталиране на фотоволтаични системи до 10 kWp, в това число предпазване на електрическа енергия.
Инфраструктура и предпазване: Съоръжения за предпазване на електрическа енергия с 3000 MWh приложим потенциал.
Водород и възобновими газове: Грантове за съоръжения за произвеждане на зелен водород за минимум 55 MW в електролизатори, произвеждащи минимум 7 800 тона водород годишно от възобновими източници.
Информация по ИНПЕК
Актуализираният план на NECP беше импортиран на вниманието на Европейската комисия през февруари 2024 година Държавите-членки би трябвало да показват своя финален вид на обновен ИНПЕК до 30 юни 2024 година, като се вземат поради рекомендациите на Комисията. За повече информация вижте профилираната уеб страница на Европейска комисия по ИНПЕК.
Основни ограничения за икономисване на енергия: България ползва спомагателни ограничения за енергийна успеваемост в принос към ограниченията за повишение на енергийната сигурност, каквито са да вземем за пример енергоспестяващите планове по ПВУ в публични здания – общински и държавни. Намаляване на потреблението на природен газ: България е понижила потреблението на газ със 18% в интервала август 2022 година – януари 2024 година, в сходство с понижението, реализирано на равнище Европейски Съюз (18%) като надминава 15% непринудено понижение на търсенето на газ, контрактувано на равнище Европейски Съюз. Разнообразяване на енергийните доставки
Основни дейности: През 2022-2023 година България сподели мощен прогрес в диверсификацията от съветския газ, в това число посредством довеждане докрай на плана от общ интерес (PCI) за междусистемна газова връзка Гърция-България (ICGB).
Развитие на газовата инфраструктура: Нейното по-нататъшнo разширение от 3 на 5 милиарда м3/година в допълнение ще увеличи сигурността на доставките за района. През 2023 г. PCI междусистемната газова връзка България-Сърбия беше тържествено открита и се чака да влезне в дейна употреба до края на 2024 година
Съхранение на газ: България експлоатира едно подземно вместилище в Чирен с общ потенциал 0,55 милиарда м3, представляващи към 20% от общото количество годишно ползване като сега хранилището се уголемява под формата на PCI. България извърши отговорностите си за предпазване на газ последна зима, достигайки запълняемост на хранилището 97,6% до 1 ноември 2023 година и завърши зимния сезон със запълнено вместилище на 44.22% до 1 април 2024 г. Процесът на диверсификация на нуклеарното гориво се прави оценка като добър и напреднал. През декември 2022 година операторът на центраелата АЕЦ Козлодуй подписа контракт с Westinghouse Electric Швеция за различна доставка на нуклеарно гориво за 5 блок, чието лицензиране се възнамерява да завърши средата на 2024 година Подписан е още един контракт с френската компания Framatome (на 24 март 2023 г.), който планува доставка на свежо гориво за 6 блок. Енергийна платформа В четирите търга на Европейски Съюз за взаимно закупуване на газ, проведени в границите на AggregateEU през 2023 година, 113 компании в целия Европейски Съюз агрегираха търсене от над 54 милиарда куб. м. природен газ. Точно 48 снабдители дадоха отговор с предложения от над 61 bcm, което докара до задоволено по този метод търсене от над 42 милиарда куб. м.
В първия средносрочен търг за 2024 година 19 компании агрегираха 34 милиарда куб. м газ търсене за идващите 5 години, с 97,4 милиарда куб. м предлагани от доставчиците.
Според получените индикативни данни посредством AggregateEU, компаниите от съвкупното търсене на газ в България агрегират поръчка в размер на 0,81 милиарда куб. м през 2023 година в границите на енергийната платформа. Това съставлява еквивалента на 29.86% от годишното ползване на газ в страната. Производство на чиста сила Инсталирани ВЕИ мощности – слънце и вятър: През 2023 година България конфигурира към 1,2 GW потенциал за възобновима електрическа енергия, като доближава общо до 6,2 GW (спрямо 4,5 GW през 2021 г.). През 2023 година годишният ритъм на напредък на инсталирания потенциал за възобновима сила се увеличи до 23,9% спрямо 3,9% през 2021 г. b. Развитие на електроенергийната инфраструктура: Въпреки мощната електрическа взаимосвързаност със съседите си, в това число нова 400 kV линия с Гърция (PCI Марица Изток-Неа Санта), България би трябвало да усили потенциала на своите преносни и разпределителни мрежи. През 2023 година настояванията за присъединение на възобновими източници към мрежата доближиха 40 000 MW. За задачите на освобождение на потенциал на мрежата, България вкара 25 000 EUR резервационна такса за всеки MW плануван ВЕИ план. Като част от своя проект за възобновяване и резистентност България ще развие спомагателни
1 200 MW междусистемен потенциал с Румъния и Гърция до 2025 година и ще извърши вложения за улеснение консолидираното на нови възобновими източници с нов 4 500 MW потенциал. България получи 197 млн. евро по линия на Европейски Съюз Фонд за рационализация за надграждане на разпределителните мрежи и ускорение на внедряването на интелигентни електромери. Помпената хидроакумулираща централа Чаира разполага с потенциал от към 800 MW, само че не е работила от 2022 година след спиране за ремонт. Развитие на енергийните цени
Интелигентно съчетаване на вложения и промени
Изменен проект за възобновяване и резистентност (RRP, без глава REPowerEU): Одобрен от Съвета на 8 декември 2023 година, при обща сума: 5,7 милиарда евро; Сума, отпусната за енергетиката: 2,9 милиарда евро и ориентирани към региона на климата – 57.5%.
Осезаеми резултати при промени и вложения: Енергийна успеваемост – саниране мин. 3.6 милиона m2 в жилищни здания и минимум 1,4 милиона м2 в нежилищни здания, което води до икономисване на 30% първично енергийно ползване.
Възобновяеми енергийни източници и предпазване: финансиране на минимум 1 425 MW ВЕИ, ситуирани взаимно с най-малко 350 MW системи за предпазване на сила. Подкрепа за най-малко 10 000 семейства за два типа ограничения: (1) инсталиране на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване и (2) инсталиране на фотоволтаични системи до 10 kWp, в това число предпазване на електрическа енергия.
Инфраструктура и предпазване: Съоръжения за предпазване на електрическа енергия с 3000 MWh приложим потенциал.
Водород и възобновими газове: Грантове за съоръжения за произвеждане на зелен водород за минимум 55 MW в електролизатори, произвеждащи минимум 7 800 тона водород годишно от възобновими източници.
Информация по ИНПЕК
Актуализираният план на NECP беше импортиран на вниманието на Европейската комисия през февруари 2024 година Държавите-членки би трябвало да показват своя финален вид на обновен ИНПЕК до 30 юни 2024 година, като се вземат поради рекомендациите на Комисията. За повече информация вижте профилираната уеб страница на Европейска комисия по ИНПЕК.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ