Официално: NASA потвърди, че сме открили 5000 свята извън Слънчевата система
През януари 1992 година два галактически обекта трансформират нашата вселена вечно. Тогава за първи път се сдобиваме с съответни доказателства за съществуването на планети, намиращи се отвън Слънчевата система (т.нар. екзопланети) – два скалисти свята, орбитиращи извънземна звезда, на към 2300 светлинни години от нас.
Днес, малко повече от 30 години по-късно, тази численост се усили неведнъж. На 21 март NASA удостовери съществуването на над 5000 екзопланети (5005, в случай че би трябвало да сме точни). И всяка една от тях разполага със свои лични неповторими характерности. Всяка една е обект на изследване, минало през процедура за анонимно рецензиране, и е следена благодарение на голям брой техники за засичане или способи на разбор.
Всички тези данни съставляват отлична основа за бъдещи изследвания, които ще хвърлят повече светлина върху тези светове (например с нови принадлежности като неотдавна изстреляния телескоп „ Джеймс Уеб “ или бъдещия телескоп „ Нанси Грейс Роман “).
„ Това не е просто численост – споделя астрономът Джеси Кристиянсен от Научния институт за екзопланети на NASA в Калтех. – Всеки един [обект] съставлява нов свят, чисто нова планета. Развълнувана съм за всяка, защото към момента не знаем безусловно нищо за тях. "
Първите два доказани свята, открити от астрономите Александър Волшчан и Дейл Фрейл, са екзопланети, чиято маса е 4,3 и 3,9 пъти по-голяма от земната. Те се намират в орбитата на мъртва звезда, известна като милисекунден пулсар, която изпраща импулси от радио талази през милисекунди.
През 1994 година е открита трета екзопланета, към същата мъртва звезда, която след това е наречена Лич (Lich). Тя обаче е доста по-малка – нейната маса е едвам 0.02 пъти по-голяма от земната. Трите планети пък са наречени надлежно Полтъргайст, Фобетор (древногръцко провидение на кошмарите) и Драугр (оживелия мъртвец).
Откритията допускат, че в галактиката е цялостно с най-различни обекти. Пулсарите са тип неутронна звезда – мъртви ядра на солидни звезди, които са изхвърлили по-голямата част от своята маса, след което са се разпаднали под тежестта на личната си гравитация. Техният развой по формиране е много рисков и постоянно включва великански детонации.
„ Ако можеш да откриеш планети към неутронна звезда, то планетите на процедура би трябвало да са на всички места – споделя Волшчан. – Процесите по образуването им би трябвало да са много мощни. ”
Има обаче измама. Техниката, употребена за идентифицирането на тези екзопланети, се базира на извънредно регулярните импулси от звездата, които се трансформират напълно леко от гравитационното въздействие, което орбитиращите обекти оказват.
Когато обаче астрономът Уилям Боруки от NASA ползва за първи път директния способ, броят на откритите екзопланети се усилва неведнъж. Неговият принцип на деяние – фотометрия - е извънредно обикновен, само че ефикасен. По време на наблюдението се записва интензитета на светлината на звездата. Ако сред нас и звездата минава планетата, яркостта на звездата понижава и този миг се записва на графика на яркостта. Ако спадовете на яркостта се случват постоянно и постоянно са идентични, може да се допусна, че този резултат се провокира от планета.
Телескопът „ Кеплер “, изстрелян през 2009 година, способства за откриването на над 3000 доказани екзопланети. Още 3000 претендента чакат удостоверение.
Наред с директния способ астрономите могат да учат и гравитационния резултат, който екзопланетите оказват върху своите звезди. Когато обекти орбитират общ гравитационен център, звездата трепти напълно леко и трансформира дължините на вълната на своята светлина.
Освен това в случай че знаем масата на звездата, можем да изучим трептенията, с цел да определим масата на екзопланетата. На базата на нейната бляскавост пък можем да получим даже и размера на извънземния свят.
Именно с помощта на всички тези способи знаем, че из Вселената е цялостно с екзопланети, които са извънредно разнообразни от тези в нашата Слънчева система. Горещите юпитери съставляват великански газови колоси, които орбитират към звездите си на извънредно малко разстояние. Вследствие на това от време на време температурите им надвишават даже тези на някои звезди.
Т.нар. мини нептуни са с размер и маса в обсега сред Земята и Нептун и даже са евентуално обитаеми. Съществуват и супер земи – скалисти светове, чиято маса надвишава няколко пъти тази на планетата ни.
Тъй като проучването на екзопланетите е извънредно сложен развой – те са доста дребни, доста бледи, намират се на голямо разстояние от нас и постоянно се намират извънредно близо до ярка звезда (нейната светлина заглушава всичко, което екзопланетата би могла евентуално да отразява) – към момента има много неща, които не знаем за тях.
Малко по малко обаче – с развиването на технологиите – ще преодолеем и тези компликации и може би ще открием даже и следи от живот отвън рамките на Слънчевата система.
Източник: Science Alert
