През тази седмица набедените за особено интелигентни формации ПП и

През тази седмица набедените за изключително интелигентни обединения Политическа партия и Демократична България сътвориха един меморандум, в който, на процедура, призоваваха съдружните си сътрудници от ГЕРБ и Движение за права и свободи най-сетне да седнат и да си разпределят дефинитивно порциите във властта. Между другото, националният талант мигновено промени името на въпросния документ и го кръсти " мумурандум ". Явно тази лексикална промяна се дължи на компликациите, които има при произнасянето на някои думи едно от главните настоящи лица на Политическа партия, а точно господин Кирил Петков. Неговите неологизми вид " куролация " и " Сицилиева котловина " вечно ще останат в националната памет. През тази седмица обаче първенец по живописно разказване на политическата реалност у нас, несъмнено, е господин Делян Пеевски.

" Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, до момента в който се случи Конституцията ", сподели Пеевски и по този метод удостовери всичко това, което редица политици и анализатори до този миг говореха. А точно, че Политическа партия и Демократична България от борци против " модела Борисов " и " модела Пеевски " са се трансформирали в покорни реализатори на тези, против които се кълняха, че се борят. Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, въобще цялата тази радостна евроатлантическа дружинка от девет месеца е безгласен антураж на Пеевски и Борисов. Политическа партия и Демократична България са подготвени да изпълнят и най-абсурдното предписание, което бъде спуснато от ГЕРБ или от Движение за права и свободи, единствено и единствено с цел да продължат да бъдат на власт. Ето за какво стана изключително смешно, когато създателите на " мумурандума " се заканиха, че или сътрудниците им във властта подписват квалифицирания документ, или ще има избори.

Едва ли има естествен човек, който да има вяра, че тъкмо Политическа партия и Демократична България желаят избори. Нещата стоят по тъкмо противоположния метод. Именно тези две партии имат минимален интерес от предварителен избор. Тяхната електорална поддръжка спада и е изцяло натурален този спад. Те предадоха гласоподавателите си, влязоха в коалиция с тези, които щяха да махат от властта, а в този момент не престават да стоят в ръководството неразбираемо за какво. Така че е неуместно тъкмо тези хора да плашат ГЕРБ и Движение за права и свободи с избори. Изглежда, че и самите Политическа партия и Демократична България схващат какъв брой неуместно прозвуча така наречен им ултиматум. Още в деня след провъзгласяването на " мумурандума ", те не помниха за заканите, почнаха да се умилкват на съдружните си сътрудници и да приканват сходно на котарака Леополд от известното в миналото детско анимационно филмче: " Ребята, давайте жить заедно! ".

Глуповатият метод, по който за следващ път действаха Политическа партия и Демократична България, накара даже госпожа Мария Габриел, която в никакъв случай не приказва непосредствено и постоянно употребява разбираемия само за нея брюкселски диалект, този път да стане нетипично пряма и да съобщи изрично, че никакъв " мумурандум " няма да подписва. Апропо, в изявлението ѝ пред медиите, като цяло звучащо разумно и кардинално, имаше един миг, който убягна от вниманието на коментаторите, а той е доста значим. Г-жа Габриел стартира с това, че идва от среща с посланици, които е уведомила за дейностите, които счита да предприеме. Това звучи необичайно, меко казано. Български външен министър и предстоящ министър председател ни оповестява, че е счел за нужно първо да уведоми посланиците за бъдещите си креативен проекти и едвам по-късно да опише за тях на нас, елементарните българи. Би трябвало да е противоположното, нали? Българските политици първо би трябвало да поддържат връзка със своите съграждани, а едвам по-късно да се изповядват пред непознатите посланици. За жал, у нас всичко е обърнато нагоре с краката. Управляващите се интересуват най-много от мнението на началниците в Брюксел и Вашингтон и последното, което ги вълнува, е какво мислим ние, елементарните българи.

Всъщност има един единствен миг, когато ръководещите вземат решение да снизходят и да благоволят да си поддържат връзка с нас. Става дума за момента, в който наближат изборите. Ето, в този момент наближават евроизборите и, надлежно, Христо, Кирил, Асен, както и останалите, които девет месеца седяха в скута на Пеевски и гълтаха нетърпеливо мазните турски кафета, в този момент са решили още веднъж да се трансфорат в " борци против Движение за права и свободи ". Явно водачите на Политическа партия и Демократична България имат доста неприятно мнение за гласоподавателите си. Смятат, че е задоволително да им подмятат две-три анти-ДПС реплики, с цел да си върнат още веднъж любовта на електората. Смятат, че очевадното им васално държание по повод и на Пеевски, и на Борисов ще бъдат забравени сега, в който Христо или Кирил ревнат гороломно " Долу Движение за права и свободи! ". Изобщо няма да се учудя, в случай че Христо дружно с правилния си помощник Мирчев още веднъж надуят онази лодчица и запърпорят към Росенец. Дали това ще бъде задоволително, с цел да съумеят въпросните псевдореволюционери да се окъпят още веднъж в електоралната обич? Едва ли. По-вероятно е, в случай че се надигне някаква вълна, тя да бъде на подбив, а не на боготворене. Няма да издигне тази вълна евроатлантическата лодчица нагоре, а, в противен случай, дефинитивно ще я запрати на дъното.

* Това е персонално мнение на създателя и не отразява позицията на БНР

Коментар на Петър Волгин в " Политически НЕкоректно " по