Книга сензация! Ислямски мислител е бащата на Леонардо да Винчи
През тази седмица на пазара излиза най-новият, 25-и том от поредицата „ Философия за всеки “, в която на наличен език представяме личността и главните схващания на най-значимите международни мозъци от зората на цивилизацията насам. Юбилейната книга е отдадена на Ибн Сина – арабския мъдрец, прочут в Европа с латинизираната форма на името си – Авицена.
„ Авицена и летящият човек “ от София Петрова за пръв път на български показва елементи от творбите на невероятния ерудит и енциклопедист на Изтока. У нас той е прочут най-вече като доктор и врач – евентуално първият в света (X в.), който дефинира какво е вирус и по какъв начин вирусите провокират епидемии. За европейците пък в продължение на 6 века неговата книга „ Канон на медицината “ е единственият приет учебник в медицинските университети.
Освен като „ татко на медицината “ Авицена има забележителен принос и в други области на знанието – той пръв поправя неточностите в Птолемеевите закони за придвижването на небесните светила, изобретява бдителен инструмент, по-добър от потребления по това време астролаб, прави скици на летателен уред (прототип на делтапланер) цели 5 века преди Леонардо да Винчи, сформира книга по минералогия, етюд върху поетиката, алманах с математически парадокси и справочник по землемерство.
Във метафизичен проект Ибн Сина е мощно повлиян от Аристотел, само че креативен преработва тезите му, с цел да ги сдобри с ислямската теология. Заради тази неповторима идейна амалгама учените го дефинират като учредител на авиценизма – обособена логико-философска система, повлияла върху цяла плеяда европейски мисилители – от Тома Аквински та чак до предвестниците на модерната философия като Рене Декарт и Джон Лок.
Авицена е извънреден във всяко отношение академик, който оставя дълготраен отпечатък в развиването на филантропичната мисъл през вековете и е извор на ентусиазъм за генерации интелектуалци.
Изданието на „ Милениум “ предлага също истински поетични преводи на някои от крилатите му мисли и афоризми, като да вземем за пример тези:
***
Бъди индиферентен и лаком все за познания!
Бедите – знай, те за прегрешението са наказване.
***
Глупакът да крие секрет не умее:
каквото научи, издава – и сее
навсякъде свойта нелепост. А мъдрият в Азия
държи в плен свойта загадка и пази я,
само че самичък неин заложник остава вовеки.
Уви, така е комплициран светът на индивида!
***
Движението може да размени голям брой медикаменти, само че нито едно лекарство на света не може да размени придвижването.
***
От черната прахуляк на земята, та чак до звездите небесни
разкрих всяка загадка човешка, разплетох загадки чудесни,
проникнах в мозъка на Всемира, съумях дори Бог да преборя!
Но възела непоколебим на гибелта не можах да отворя...
***
Както от слепците е скрита ясната светлина на слънцето, по този начин и за простаците пътища към истината няма.
***
Който не е ценил щастието, той наближава към нещастието.
„ Авицена и летящият човек “ от София Петрова за пръв път на български показва елементи от творбите на невероятния ерудит и енциклопедист на Изтока. У нас той е прочут най-вече като доктор и врач – евентуално първият в света (X в.), който дефинира какво е вирус и по какъв начин вирусите провокират епидемии. За европейците пък в продължение на 6 века неговата книга „ Канон на медицината “ е единственият приет учебник в медицинските университети.
Освен като „ татко на медицината “ Авицена има забележителен принос и в други области на знанието – той пръв поправя неточностите в Птолемеевите закони за придвижването на небесните светила, изобретява бдителен инструмент, по-добър от потребления по това време астролаб, прави скици на летателен уред (прототип на делтапланер) цели 5 века преди Леонардо да Винчи, сформира книга по минералогия, етюд върху поетиката, алманах с математически парадокси и справочник по землемерство.
Във метафизичен проект Ибн Сина е мощно повлиян от Аристотел, само че креативен преработва тезите му, с цел да ги сдобри с ислямската теология. Заради тази неповторима идейна амалгама учените го дефинират като учредител на авиценизма – обособена логико-философска система, повлияла върху цяла плеяда европейски мисилители – от Тома Аквински та чак до предвестниците на модерната философия като Рене Декарт и Джон Лок.
Авицена е извънреден във всяко отношение академик, който оставя дълготраен отпечатък в развиването на филантропичната мисъл през вековете и е извор на ентусиазъм за генерации интелектуалци.
Изданието на „ Милениум “ предлага също истински поетични преводи на някои от крилатите му мисли и афоризми, като да вземем за пример тези:
***
Бъди индиферентен и лаком все за познания!
Бедите – знай, те за прегрешението са наказване.
***
Глупакът да крие секрет не умее:
каквото научи, издава – и сее
навсякъде свойта нелепост. А мъдрият в Азия
държи в плен свойта загадка и пази я,
само че самичък неин заложник остава вовеки.
Уви, така е комплициран светът на индивида!
***
Движението може да размени голям брой медикаменти, само че нито едно лекарство на света не може да размени придвижването.
***
От черната прахуляк на земята, та чак до звездите небесни
разкрих всяка загадка човешка, разплетох загадки чудесни,
проникнах в мозъка на Всемира, съумях дори Бог да преборя!
Но възела непоколебим на гибелта не можах да отворя...
***
Както от слепците е скрита ясната светлина на слънцето, по този начин и за простаците пътища към истината няма.
***
Който не е ценил щастието, той наближава към нещастието.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ