Филантропията има нужда да бъде устойчива
През септември тази година Ивон Шуинар, създател на компанията Patagonia и човек, на който от години се удивлявам поради визията му за актуалния метод на работа и смисъла на икономическия напредък, подари целия си бизнес в интерес на битката с климатичните промени. Какво ще рече това? Че той и фамилията му трансферираха цялата си благосъстоятелност върху компанията на особено основани за задачата фонд и неправителствена организация, чиято задача е да подсигурят, че всички доходи на Patagonia оттук нататък - към 100 милиона годишно - ще бъдат употребявани за превъзмогване на проблемите на климата и опазването на естествените площи по света. И в случай че някой от модерните скептици побърза да се усъмни, че задачата на тази стъпка е да се избегнат налози, дано да отбележим, че договорката съзнателно е подписана по този начин, че Шуинар и фамилията му няма да се възползват от никакви данъчни облекчения при прехвърлянето.
В формалното изказване към чиновниците на компанията се споделя, че преди да се стигне до това решение, семейство Шуинар обмисля други две варианти. Първо, компанията да бъде продадена и с парите да се финансират екологични планове. Но при този вид остава подозрението дали новият притежател ще продължи да се грижи за полезностите на компанията, както и за чиновниците й по света. Другата опция за излизане на борсата пък крие опасности, че под натиска на вложителите даже компании с положителни планове трансформират фокуса си към генериране на облага във допустимо най-кратък период вместо отговорност и ангажираност с проблемите на човечеството. Тъй като и двете варианти не извършват дълготрайно и в цялостна степен задачата на създателя на Patagonia, управителният съвет на компанията се заема да откри ново, неповторимо решение, а в правенето на новия проект консултант е Уорън Бъфет.
Самият Шуинар, който сега е на 83 години, аргументира желанието си по този начин: " Сега знам, че в случай че на следващия ден си отида от този свят, компанията ми ще продължи да действа по верния метод, без значение дали съм в близост. " Тези думи показват и моето схващане за бъдещето на филантропията: Как да създадем по този начин, че трудът ни да не носи изгода единствено на нас, само че и на поколенията след нас? Защото, както всяко друго нещо във времето, в което живеем, и филантропията има потребност да бъде устойчива. В последна сметка ние можем да си представим единствено това, което познаваме, само че в реалност методът, по който работим и живеем, ще се трансформира по непредвидим метод и нашата задача би трябвало да е да измислим механизъм, който да работи в интерес на истинските полезности и цели, които са в основата на решението да дариш или правиш нещо в интерес на обществото. Когато с Иво Ценов взехме решение да основем своя фондация в социална изгода тази година, си казахме, че ще определим рамка, по отношение на която да даряваме сред 80% и 90% от приходите си в бъдеще, а главното в плановете, които поддържаме, ще е дълготрайна визия в няколко посоки: обучение, опазване на здравето и спорт.
Разбира се, нашите старания са в доста по-малък мащаб спрямо дългогодишната филантропска активност на Patagonia да вземем за пример. Но стремежът и правилото са същите - да намерим резистентен метод да подпомогнем живота на обществото ни. От началото на фондацията всеки ден получаваме стотици известия и оферти за дела, които имат потребност от поддръжка, и е доста мъчно да не можем да отговорим и оправдаем упованията на огромна част от тях, в които липсва детайлът на резистентност във времето.
Реклама
Обикновено първият въпрос, който си задаваме, е, дали тази концепция или план може да продължи да съществува и след последната стотинка от нашето подаяние и да умножи средствата, които сме вложили в нея, с цел да подсигури своето лично битие и развиване във времето. Както се споделя в една сентенция, в случай че дадеш на човек една риба, той ще има храна за ден. Но в случай че го научиш по какъв начин се лови риба, ще има храна за цялостен живот. Вярвам, че това е бъдещето на филантропията - да устоява на времето и да откри метод да продължи полезностите, на които стъпва от основаването й, дълго след нас.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
В формалното изказване към чиновниците на компанията се споделя, че преди да се стигне до това решение, семейство Шуинар обмисля други две варианти. Първо, компанията да бъде продадена и с парите да се финансират екологични планове. Но при този вид остава подозрението дали новият притежател ще продължи да се грижи за полезностите на компанията, както и за чиновниците й по света. Другата опция за излизане на борсата пък крие опасности, че под натиска на вложителите даже компании с положителни планове трансформират фокуса си към генериране на облага във допустимо най-кратък период вместо отговорност и ангажираност с проблемите на човечеството. Тъй като и двете варианти не извършват дълготрайно и в цялостна степен задачата на създателя на Patagonia, управителният съвет на компанията се заема да откри ново, неповторимо решение, а в правенето на новия проект консултант е Уорън Бъфет.
Самият Шуинар, който сега е на 83 години, аргументира желанието си по този начин: " Сега знам, че в случай че на следващия ден си отида от този свят, компанията ми ще продължи да действа по верния метод, без значение дали съм в близост. " Тези думи показват и моето схващане за бъдещето на филантропията: Как да създадем по този начин, че трудът ни да не носи изгода единствено на нас, само че и на поколенията след нас? Защото, както всяко друго нещо във времето, в което живеем, и филантропията има потребност да бъде устойчива. В последна сметка ние можем да си представим единствено това, което познаваме, само че в реалност методът, по който работим и живеем, ще се трансформира по непредвидим метод и нашата задача би трябвало да е да измислим механизъм, който да работи в интерес на истинските полезности и цели, които са в основата на решението да дариш или правиш нещо в интерес на обществото. Когато с Иво Ценов взехме решение да основем своя фондация в социална изгода тази година, си казахме, че ще определим рамка, по отношение на която да даряваме сред 80% и 90% от приходите си в бъдеще, а главното в плановете, които поддържаме, ще е дълготрайна визия в няколко посоки: обучение, опазване на здравето и спорт.
Разбира се, нашите старания са в доста по-малък мащаб спрямо дългогодишната филантропска активност на Patagonia да вземем за пример. Но стремежът и правилото са същите - да намерим резистентен метод да подпомогнем живота на обществото ни. От началото на фондацията всеки ден получаваме стотици известия и оферти за дела, които имат потребност от поддръжка, и е доста мъчно да не можем да отговорим и оправдаем упованията на огромна част от тях, в които липсва детайлът на резистентност във времето.
Реклама
Обикновено първият въпрос, който си задаваме, е, дали тази концепция или план може да продължи да съществува и след последната стотинка от нашето подаяние и да умножи средствата, които сме вложили в нея, с цел да подсигури своето лично битие и развиване във времето. Както се споделя в една сентенция, в случай че дадеш на човек една риба, той ще има храна за ден. Но в случай че го научиш по какъв начин се лови риба, ще има храна за цялостен живот. Вярвам, че това е бъдещето на филантропията - да устоява на времето и да откри метод да продължи полезностите, на които стъпва от основаването й, дълго след нас.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ