Братя Галеви спретнали план за бягство като във филм, изнесли парите си през...
През последния месец имената на митичните Братя Галеви се загатват непрекъснато в Дупница, откакто шефът на защитата им Васил Капланов - Каплата, беше обвинен за изгубването на Янек Миланов. Местните хора обаче го вършат под сурдинка, тъй като 8 година след бягството им от България, страхът още владее в града, написа.
Пламен Галев и Ангел Христов не са кръвни братя, само че са неразделни още от времето, когато служели в Спецотряда за битка с тероризма на Министерство на вътрешните работи. Според техни някогашни сътрудници, били отлични барети. През 90-те почнали да си заработват в допълнение като охранявали нощни заведения. Завършват висше обучение и се местят на работа в НСБОП.
По това време доста от антимафиотите са тясно свързани със силови групировки, Пламен и Ангел не остават по-назад. Те обаче желаят да са независими играчи. И го реализират. Двамата знаят, че мъчно ще преборят софийските мутри и по тази причина вземат решение да станат №1, само че... в Дупница.
Защо избират този град е мистерия. Ангел е роден в Сандански, а Пламен - в Кърджали. Силата им е в това, че не имат вяра на никого, с изключение на един на различен. Странят дори от някогашните барети и дружно възнамеряват целия си “бизнес”, като водеща роля играе Пламен. Започват по малко да завладяват бизнеса в региона.
Още първоначално взели страха освен на хората в Дупница и Ресилово, само че и в прилежащото село Бистрица - родното място на бащата на Иво Карамански. През 90-те години братята се занимавали с хлебопекарни и всеки, дръзнал да работи за себе си, бил грубо мачкан. Хора от Бистрица описват, че с цел да откажат локалния хлебар от бизнеса му, двамата го пъхнали в пещта за малко. Потресеният човек незабавно решил, че ще си изкарва хляба по различен метод.
Имената им се свързват с производството на амфетамини, само че никой до момента не е съумял да го потвърди. Според служители на реда Галеви хвърлят око на печелившия бизнес съ синтетична дрога още до момента в който са антимафиоти. Именно те избавили от дълги години затвор един от главните уредници на незаконния завод за дрога в Опицвет - Кристиян Младенов.
Като чиновници на НСБОП братята работели против наркоразпространението. На 19 декември 1997 година Министерство на вътрешните работи удря лабораторията за произвеждане на амфетамини. Тогавашният основен прокурор Иван Татарчев упрекна оперативните служащи, че са работили непрофесионално и необразовано от юридическа позиция.
В цеховете за дрога е имало единствено първични материали, които могат да се дефинират като мощно упойващи субстанции. Нерегламентираното им произвеждане и продажба се счита за закононарушение, само че наказването за това е смешно малко.
Нямало и СРС-та по случая. Така следователите се оказват с вързани ръце, резултатът от акцията е жалък. Малко след акцията, Галеви почнали личен бизнес за произвеждане на амфетамини и завладяли пазара и каналите за експорт, настояват служители на реда.
Много пъти в Министерство на вътрешните работи се опитвали да съберат информация за това, само че по този начин и не съумяват. Бизнесът на братята върви сполучливо и те построили имението си в Ресилово.
То е построено като бункер от бетон и желязо, само че с изключение на забележимата част, има и скрита. Под постройките и двора има големи пространства и тунели, които водят на километри от Ресилово. Охраната им е била добре въоръжена, ограниченията за сигурност за по-яки от тези на първите мъже в страната. По пътя към имението са изсечени всички шубраци и дървета, с цел да не може да се скрие убиец.
Имението в Ресилово беше крепостта на Братя Галеви.
На комшия било подредено да реалокира вратата към двора си от другата страна. Той отхвърля, а когато се разсънва на другата заран, портата е зазидана, нова е построена откъм прилежаща улица. Двамата обаче нямат сигурност, полицията диша във врата им. И вземат решение, че им би трябвало имунитет. Причината е, че през 2009 година са задържани за рекет.
Половин година по-късно те се записват като мажоритарни претенденти за народни представители и излизат от килията. Пламен се класира втори в Кюстендилския изборен регион, като изпревари противника си от Българска социалистическа партия. Резултатът на Ангел Христов от гласуването в Перник е по-скромен, само че също впечатляващ. Три години-по късно обаче, въпреки всичко бяха наказани - Пламен на 5, а Ангел - на 4 година решетки.
Часове, откакто Върховен касационен съд удостовери наказванията, двамата към този момент са отвън страната. Ангел Христов е продал седмица по-рано обичаната си кола “Порше Карера” за 200 хиляди лева
Повече от месец преди присъдите братята са “премествали” бизнеса си. За да запазят милионите и компаниите си, те ги записали на Сейшелските острови и трансферират парите си в “Ем Пи Ви Трейдитг Лимитед” и “Пи Ей Джи Норд Адамс Лимитед”. На дамата на Ангел Христов се води трета офшорка.
Журналистката Лидия Павлова беше основен очевидец по делото против Братя Галеви.
Братята били гневни от присъдите и се заклевали да отмъстят на всеки, който има виновност за това. Те са оставили в България правилни хора, които освен въртят бизнеса им, само че и са подготвени да убиват, настояват дупничани, които и до момента треперят при споменаването на Галеви. Притесненията им не са безпочвени.
През 2012 година беше запалена колата на сина на журналистката Лидия Павлова, която беше от основните очевидци против братята. Конфликтът стартира през 2008 година, когато синът є бе пребит от техния телохранител Георги Градевски-Конъна в локално заведение. Павлова подава тъжба в полицията, която е последвана от заканите на Ангел Галев и Пламен Христов да я отдръпна.
Братята предизвестили, че ще се погрижат 18-годишният тогава Иван да се снабди с реномето на наркоман. В началото на 2010 година синът на Павлова бе пребит в бар на Нова година, а колата є осъмна с нарязани гуми и надраскано купе. Друг застрашен очевидец бе притежателят на таксиметрова компания Пламен Миланов от Дупница.
Той се изправи против Галеви, откакто го натиснали да им трансферира компанията си. Мъжът даже не отишъл на сватбата на щерка си от боязън, че може да пострадат почтени, в случай че Галеви решат да му отмъстят точно на този ден.
Заплашван беше и един от някогашните кметове на Дупница - Пламен Соколов. През юни 1999 година в двора на къщата му избухна бомба. Взривът бил предшестван от над 207 телефонни позвънявания от анонимни гласове.
“Казваха ми, че синът ми ще бъде погубен, а тялото му - хвърлено в реката. Заради издевателството се принудих да сменя номера си. Подадох тъжба и в Районна прокуратура - Дупница, и в Районното ръководство на Министерство на вътрешните работи. На излизане от институциите обаче, в “Ауди” наоколо до бариерата стояха Ангел Христов и Пламен Галев, които ме гледаха неприятно.
Малко по-късно избухна бомба в дома ми”, признава Соколов, който е доктор по специалност. Той споделя, че е лекувал простреляни и пребити от Галеви и хората им, само че те се страхували да подадат тъжби.
Пламен Галев и Ангел Христов не са кръвни братя, само че са неразделни още от времето, когато служели в Спецотряда за битка с тероризма на Министерство на вътрешните работи. Според техни някогашни сътрудници, били отлични барети. През 90-те почнали да си заработват в допълнение като охранявали нощни заведения. Завършват висше обучение и се местят на работа в НСБОП.
По това време доста от антимафиотите са тясно свързани със силови групировки, Пламен и Ангел не остават по-назад. Те обаче желаят да са независими играчи. И го реализират. Двамата знаят, че мъчно ще преборят софийските мутри и по тази причина вземат решение да станат №1, само че... в Дупница.
Защо избират този град е мистерия. Ангел е роден в Сандански, а Пламен - в Кърджали. Силата им е в това, че не имат вяра на никого, с изключение на един на различен. Странят дори от някогашните барети и дружно възнамеряват целия си “бизнес”, като водеща роля играе Пламен. Започват по малко да завладяват бизнеса в региона.
Още първоначално взели страха освен на хората в Дупница и Ресилово, само че и в прилежащото село Бистрица - родното място на бащата на Иво Карамански. През 90-те години братята се занимавали с хлебопекарни и всеки, дръзнал да работи за себе си, бил грубо мачкан. Хора от Бистрица описват, че с цел да откажат локалния хлебар от бизнеса му, двамата го пъхнали в пещта за малко. Потресеният човек незабавно решил, че ще си изкарва хляба по различен метод.
Имената им се свързват с производството на амфетамини, само че никой до момента не е съумял да го потвърди. Според служители на реда Галеви хвърлят око на печелившия бизнес съ синтетична дрога още до момента в който са антимафиоти. Именно те избавили от дълги години затвор един от главните уредници на незаконния завод за дрога в Опицвет - Кристиян Младенов.
Като чиновници на НСБОП братята работели против наркоразпространението. На 19 декември 1997 година Министерство на вътрешните работи удря лабораторията за произвеждане на амфетамини. Тогавашният основен прокурор Иван Татарчев упрекна оперативните служащи, че са работили непрофесионално и необразовано от юридическа позиция.
В цеховете за дрога е имало единствено първични материали, които могат да се дефинират като мощно упойващи субстанции. Нерегламентираното им произвеждане и продажба се счита за закононарушение, само че наказването за това е смешно малко.
Нямало и СРС-та по случая. Така следователите се оказват с вързани ръце, резултатът от акцията е жалък. Малко след акцията, Галеви почнали личен бизнес за произвеждане на амфетамини и завладяли пазара и каналите за експорт, настояват служители на реда.
Много пъти в Министерство на вътрешните работи се опитвали да съберат информация за това, само че по този начин и не съумяват. Бизнесът на братята върви сполучливо и те построили имението си в Ресилово.
То е построено като бункер от бетон и желязо, само че с изключение на забележимата част, има и скрита. Под постройките и двора има големи пространства и тунели, които водят на километри от Ресилово. Охраната им е била добре въоръжена, ограниченията за сигурност за по-яки от тези на първите мъже в страната. По пътя към имението са изсечени всички шубраци и дървета, с цел да не може да се скрие убиец.
Имението в Ресилово беше крепостта на Братя Галеви.
На комшия било подредено да реалокира вратата към двора си от другата страна. Той отхвърля, а когато се разсънва на другата заран, портата е зазидана, нова е построена откъм прилежаща улица. Двамата обаче нямат сигурност, полицията диша във врата им. И вземат решение, че им би трябвало имунитет. Причината е, че през 2009 година са задържани за рекет.
Половин година по-късно те се записват като мажоритарни претенденти за народни представители и излизат от килията. Пламен се класира втори в Кюстендилския изборен регион, като изпревари противника си от Българска социалистическа партия. Резултатът на Ангел Христов от гласуването в Перник е по-скромен, само че също впечатляващ. Три години-по късно обаче, въпреки всичко бяха наказани - Пламен на 5, а Ангел - на 4 година решетки.
Часове, откакто Върховен касационен съд удостовери наказванията, двамата към този момент са отвън страната. Ангел Христов е продал седмица по-рано обичаната си кола “Порше Карера” за 200 хиляди лева
Повече от месец преди присъдите братята са “премествали” бизнеса си. За да запазят милионите и компаниите си, те ги записали на Сейшелските острови и трансферират парите си в “Ем Пи Ви Трейдитг Лимитед” и “Пи Ей Джи Норд Адамс Лимитед”. На дамата на Ангел Христов се води трета офшорка.
Журналистката Лидия Павлова беше основен очевидец по делото против Братя Галеви.
Братята били гневни от присъдите и се заклевали да отмъстят на всеки, който има виновност за това. Те са оставили в България правилни хора, които освен въртят бизнеса им, само че и са подготвени да убиват, настояват дупничани, които и до момента треперят при споменаването на Галеви. Притесненията им не са безпочвени.
През 2012 година беше запалена колата на сина на журналистката Лидия Павлова, която беше от основните очевидци против братята. Конфликтът стартира през 2008 година, когато синът є бе пребит от техния телохранител Георги Градевски-Конъна в локално заведение. Павлова подава тъжба в полицията, която е последвана от заканите на Ангел Галев и Пламен Христов да я отдръпна.
Братята предизвестили, че ще се погрижат 18-годишният тогава Иван да се снабди с реномето на наркоман. В началото на 2010 година синът на Павлова бе пребит в бар на Нова година, а колата є осъмна с нарязани гуми и надраскано купе. Друг застрашен очевидец бе притежателят на таксиметрова компания Пламен Миланов от Дупница.
Той се изправи против Галеви, откакто го натиснали да им трансферира компанията си. Мъжът даже не отишъл на сватбата на щерка си от боязън, че може да пострадат почтени, в случай че Галеви решат да му отмъстят точно на този ден.
Заплашван беше и един от някогашните кметове на Дупница - Пламен Соколов. През юни 1999 година в двора на къщата му избухна бомба. Взривът бил предшестван от над 207 телефонни позвънявания от анонимни гласове.
“Казваха ми, че синът ми ще бъде погубен, а тялото му - хвърлено в реката. Заради издевателството се принудих да сменя номера си. Подадох тъжба и в Районна прокуратура - Дупница, и в Районното ръководство на Министерство на вътрешните работи. На излизане от институциите обаче, в “Ауди” наоколо до бариерата стояха Ангел Христов и Пламен Галев, които ме гледаха неприятно.
Малко по-късно избухна бомба в дома ми”, признава Соколов, който е доктор по специалност. Той споделя, че е лекувал простреляни и пребити от Галеви и хората им, само че те се страхували да подадат тъжби.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ