Хранителни барони: Кой печели от кризата и как това чупи още повече системата
През последните няколко години в света се появиха така наречен хранителни барони – компании, които се възползват от внезапното повишаване на цените и осъществят големи доходи, до момента в който в това време мнозина са принудени да понижат разноските си или да гладуват. Подобно на компаниите от енергийния браншове, те също се облагодетелстват от рецесията, само че за разлика от трансформиралите се в нарицателни за този модел Shell и Exxon, остават настрана от медийното внимание.
„ В прочут смисъл това е изненадващо, тъй като мисля, че те вършат тъкмо същото като корпорациите за изкопаеми горива “, споделя Ник Диърдън, шеф на неправителствената организация „ Глобална правдивост в този момент “, пред Euronews. „ Имаме група корпорации, които непрестанно стават все по-мощни, получават все по-голям надзор върху разнообразни аспекти на хранителната система и всеобщо печелят. “
Парадоксът при храните е, че тяхното предложение продължава да се усилва – даже и на фона на войната в Украйна, която разстрои веригите на доставки. Количеството е задоволително за всички хора по света, само че все пак броят на хронично недохранени се усилва. Според Диърдън „ има нещо гнило “ в тази система.
Прозвището „ хранителни барони “ идва от скорошен отчет на откривателите от ETC Group. С названието те насочват вниманието към властта, която тези корпорации упражняват върху хранителната промишленост.
Откъде идват питателните милиардери?
Хранителните барони е имало и преди пандемията и последвалите проблеми с разноските за живот. Това са компании, които са се утвърдили в продължение на десетилетия и са почнали да управляват огромни елементи от бранша. Но рецесиите от последните години им помогнаха да задълбочат своята ролят.
Според скорошен отчет на Oxfam, озаглавен „ Печалба от болката “, груповото благосъстояние на питателните милиардери е повишено с към 45% през последните две години – общо 328 милиарда $. За същия този интервал са основани 62 нови милиардери, защото фирмите са нараснали облагите си, възползвайки се от пандемията от COVID-19, а в този момент и от възходящата рецесия с разноските за живот.
Богатството на питателните барони се е увеличавало с по 1 милиард $ на всеки два дни сред 2020 и 2022 година, сочат изчисленията. Скокът се дължи най-много на трилионите долари, които националните държавни управления инжектираха в стопанските системи си, с цел да ги предпазят от колапс. Печатането на пари обаче докара до нежелания непряк резултат да увеличи цените на основни активи, като храните.
Данните демонстрират, че броят на корпорациите, които управляват пшеничната промишленост, се е свил още повече. „ Но също така те намират синергии с други елементи на хранителната система, които им разрешават да затвърдят контрола си “, отбелязва Диърдън. Той дава образец с производството на пестициди и химикали и производството на семена. Ако една компания е съумяла да си извоюва огромен дял в тези ниши, тя си подсигурява голямо предимство в областта на земеделието. Така „ можете да гарантирате, че вашите семена работят с вашите торове или химикали и че те могат да се употребяват единствено дружно и това ви дава спомагателен надзор върху промишлеността “, изяснява Диърдън.
Докладът на ETC Group „ Food Barons 2022 “ открива, че 2020 година е била ужасяваща година за продоволствената сигурност и здравето, само че доста добра за колосите при храните и в земеделието. Изследователите пишат, че в разгара на пандемията „ тези хранителни барони се възползваха оптимално от доближаването на рецесиите, с цел да затегнат хватката си върху всяко звено от Индустриалната хранителна верига “, подкопавайки „ правата на селяните, дребните притежатели, риболовците и скотовъдците да създават храна за личните си общности и за доста други “.
Кои са фирмите, които назоваваме „ хранителни барони “?
ETC разпознава 4 до 6 преобладаващи компании, преобладаващи всеки аспект на хранителната индустрия – от селскостопанските машини до медикаментите за животни. Две от тях са посочени и от Oxfam в нейния отчет за питателните милиардери: двете припокриващи се „ династии “ са Cargill и Walmart.
Въпреки че името ѝ не е необятно познато, Cargill е световен хранителен колос, благосъстоятелност на 11-ата най-богата фамилия в света, и една от най-големите частни компании. През 2017 година по данни на Oxfam компанията попада измежду четирите, контролиращи над 70% от международния пазар на селскостопански артикули.
Колебанията в международните цени на зърнените култури са довели до увеличение на облагите на Cargill и до повишаване на благосъстоянието на семейство Каргил с 65% от 2020 година насам, като четирима членове на семейството са се включили към листата на Forbes на 500-те най-богати хора в света.
Веригата супермаркети Walmart, която е известна в Съединени американски щати, е получила към 15 милиарда $ под формата на парични дивиденти, защото стоките, продавани в нейните магазини, са станали по-скъпи. Заплатите на чиновниците обаче са се запазили на съвсем същите си равнища, показват откривателите.
Същевременно в листата с милиардери на Forbes има седем представители на семейство Уолтън – наследници на Сам Уолтън, създателят на Walmart. Трима от тях се подреждат на 17-а, 18-а и 19-а позиции, а в топ 100 е още един от семейството. Най- " бедна " е Нанси Уолтън Лори (дъщеря на брата на Сам Уолтън), със положение от едвам 8,5 милиарда $, заемаща 250-о място в листата.
Счупена ли е хранителната система и може ли да бъде поправена?
Проблемът сега, съгласно Диърдън, е, че промишлеността е съсредоточена в стеснен кръг играчи и „ дейно се управлява въз основа на това какъв брой облага могат да осъществят тези компании “, а не с цел да се предотврати гладът на хората. По думите му колосите са се възползвали от надигащата се суматоха към войната в Украйна, с цел да покачат цените. Същото са създали и хората, „ които спекулираха с цените на храните на финансовите пазари “, като това е асъдействало за растежа на цените.
На този декор обаче се разраства придвижванията за основаване на различна хранителна система. Диърдън споделя, че неговата организация да вземем за пример работи с голям брой дребни фермери, в това число в африканските и латиноамерикански страни, изключително в Бразилия. Заедно с тях пробват да изградят модел за поощряване на дребните аграрни производители.
Един от методите за основаване на различна продоволствена система е да се трансформира дребното земеделие във финансово устойчива специалност. Предизвикателството е да се убедят хората, че този вид фермери – в това число тъй като са локални и отглеждат присъщи за съответния район артикули – са доста по-полезни за тях.
„ Но би трябвало да имаме рамка, която да направи този тип бизнес управляем. “
„ В прочут смисъл това е изненадващо, тъй като мисля, че те вършат тъкмо същото като корпорациите за изкопаеми горива “, споделя Ник Диърдън, шеф на неправителствената организация „ Глобална правдивост в този момент “, пред Euronews. „ Имаме група корпорации, които непрестанно стават все по-мощни, получават все по-голям надзор върху разнообразни аспекти на хранителната система и всеобщо печелят. “
Парадоксът при храните е, че тяхното предложение продължава да се усилва – даже и на фона на войната в Украйна, която разстрои веригите на доставки. Количеството е задоволително за всички хора по света, само че все пак броят на хронично недохранени се усилва. Според Диърдън „ има нещо гнило “ в тази система.
Прозвището „ хранителни барони “ идва от скорошен отчет на откривателите от ETC Group. С названието те насочват вниманието към властта, която тези корпорации упражняват върху хранителната промишленост.
Откъде идват питателните милиардери?
Хранителните барони е имало и преди пандемията и последвалите проблеми с разноските за живот. Това са компании, които са се утвърдили в продължение на десетилетия и са почнали да управляват огромни елементи от бранша. Но рецесиите от последните години им помогнаха да задълбочат своята ролят.
Според скорошен отчет на Oxfam, озаглавен „ Печалба от болката “, груповото благосъстояние на питателните милиардери е повишено с към 45% през последните две години – общо 328 милиарда $. За същия този интервал са основани 62 нови милиардери, защото фирмите са нараснали облагите си, възползвайки се от пандемията от COVID-19, а в този момент и от възходящата рецесия с разноските за живот.
Богатството на питателните барони се е увеличавало с по 1 милиард $ на всеки два дни сред 2020 и 2022 година, сочат изчисленията. Скокът се дължи най-много на трилионите долари, които националните държавни управления инжектираха в стопанските системи си, с цел да ги предпазят от колапс. Печатането на пари обаче докара до нежелания непряк резултат да увеличи цените на основни активи, като храните.
Данните демонстрират, че броят на корпорациите, които управляват пшеничната промишленост, се е свил още повече. „ Но също така те намират синергии с други елементи на хранителната система, които им разрешават да затвърдят контрола си “, отбелязва Диърдън. Той дава образец с производството на пестициди и химикали и производството на семена. Ако една компания е съумяла да си извоюва огромен дял в тези ниши, тя си подсигурява голямо предимство в областта на земеделието. Така „ можете да гарантирате, че вашите семена работят с вашите торове или химикали и че те могат да се употребяват единствено дружно и това ви дава спомагателен надзор върху промишлеността “, изяснява Диърдън.
Докладът на ETC Group „ Food Barons 2022 “ открива, че 2020 година е била ужасяваща година за продоволствената сигурност и здравето, само че доста добра за колосите при храните и в земеделието. Изследователите пишат, че в разгара на пандемията „ тези хранителни барони се възползваха оптимално от доближаването на рецесиите, с цел да затегнат хватката си върху всяко звено от Индустриалната хранителна верига “, подкопавайки „ правата на селяните, дребните притежатели, риболовците и скотовъдците да създават храна за личните си общности и за доста други “.
Кои са фирмите, които назоваваме „ хранителни барони “?
ETC разпознава 4 до 6 преобладаващи компании, преобладаващи всеки аспект на хранителната индустрия – от селскостопанските машини до медикаментите за животни. Две от тях са посочени и от Oxfam в нейния отчет за питателните милиардери: двете припокриващи се „ династии “ са Cargill и Walmart.
Въпреки че името ѝ не е необятно познато, Cargill е световен хранителен колос, благосъстоятелност на 11-ата най-богата фамилия в света, и една от най-големите частни компании. През 2017 година по данни на Oxfam компанията попада измежду четирите, контролиращи над 70% от международния пазар на селскостопански артикули.
Колебанията в международните цени на зърнените култури са довели до увеличение на облагите на Cargill и до повишаване на благосъстоянието на семейство Каргил с 65% от 2020 година насам, като четирима членове на семейството са се включили към листата на Forbes на 500-те най-богати хора в света.
Веригата супермаркети Walmart, която е известна в Съединени американски щати, е получила към 15 милиарда $ под формата на парични дивиденти, защото стоките, продавани в нейните магазини, са станали по-скъпи. Заплатите на чиновниците обаче са се запазили на съвсем същите си равнища, показват откривателите.
Същевременно в листата с милиардери на Forbes има седем представители на семейство Уолтън – наследници на Сам Уолтън, създателят на Walmart. Трима от тях се подреждат на 17-а, 18-а и 19-а позиции, а в топ 100 е още един от семейството. Най- " бедна " е Нанси Уолтън Лори (дъщеря на брата на Сам Уолтън), със положение от едвам 8,5 милиарда $, заемаща 250-о място в листата.
Счупена ли е хранителната система и може ли да бъде поправена?
Проблемът сега, съгласно Диърдън, е, че промишлеността е съсредоточена в стеснен кръг играчи и „ дейно се управлява въз основа на това какъв брой облага могат да осъществят тези компании “, а не с цел да се предотврати гладът на хората. По думите му колосите са се възползвали от надигащата се суматоха към войната в Украйна, с цел да покачат цените. Същото са създали и хората, „ които спекулираха с цените на храните на финансовите пазари “, като това е асъдействало за растежа на цените.
На този декор обаче се разраства придвижванията за основаване на различна хранителна система. Диърдън споделя, че неговата организация да вземем за пример работи с голям брой дребни фермери, в това число в африканските и латиноамерикански страни, изключително в Бразилия. Заедно с тях пробват да изградят модел за поощряване на дребните аграрни производители.
Един от методите за основаване на различна продоволствена система е да се трансформира дребното земеделие във финансово устойчива специалност. Предизвикателството е да се убедят хората, че този вид фермери – в това число тъй като са локални и отглеждат присъщи за съответния район артикули – са доста по-полезни за тях.
„ Но би трябвало да имаме рамка, която да направи този тип бизнес управляем. “
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ