Последните оцелели - от външния, или вътрешния апокалипсис
През последните години в кино промишлеността стана още по-модерно да се вършат екранни акомодации на известни книги, комикси и видеоигри. Това е доста елементарен метод съответната продукция да е сполучлива, само че в това време е тъничък лед, защото феновете на истинския материал имат високи упования, които в доста случаи не биват оправдани.
" The Last of Us: Последните оживели " е акомодация на известна поредност видео игри със същото име на платформата НВО. Сюжетът преглежда един пост апокалиптичен свят, където цари в пъти по-лош вирус от COVID-19, който трансформира болните в зомбита и се предава посредством захапване. Среща ни с двамата основни герои Джоул - мъж, който е изгубил всичко, и Ели - момиче, което от раждането си няма нищо.
Ели има имунитет към вируса и Джоул е този, който би трябвало да я заведе при верните хора, с цел да бъде изследвана и употребена за основаването на лек против болестта. Колкото повече се навлиза в историята, толкоз повече излиза наяве, че това не е просто роман за вируси и зомбита, а за човешките взаимоотношения в един сходен свят.
Снимка: Sony
Сериалът не е точна акомодация на видеоиграта. Следва главните сюжетни линии, само че постоянно си разрешава да се отклонява в разнообразни направления, което в тази ситуация е успешно. Обаче няма да навлизаме в детайлности за приликите и разликите сред двете, а ще се фокусираме върху сериала като независима продукция.
Сюжетът е компактен, редувайки напрегнати със спокойни моменти. Героите са в непрекъснато придвижване, тъй че да няма възприятие на застой. Въпреки това ги има моментите, в които имат опция да си поемат мирис, тъй че фенът да може да ги опознае по-добре и да види по какъв начин се развиват пред очите му. Зомбитата или както са наречени в поредицата - " инфектираните " даже не се появяват толкоз постоянно. Вместо това прожекторът е ориентиран към човешките взаимоотношения сред разнообразни групи или чисто междуличностни като тази сред основните герои. Целта е да се покаже, че в сходен свят на съсипия границата сред вярно и неверно изцяло се размива и по този метод фенът съумява да разбере мотивацията на съвсем всеки воин, даже тези, които са врагове на Джоул и Ели. В последна сметка това е битка за оцеляване.
Снимка: HBO Max
Двамата основни персонажи в " The Last of Us: Последните оживели " са по едно и също време разнообразни, само че и идентични. Всеки от тях е минал през загуби, борил се е за своето оцеляване и се е принуждавал да крие раните си зад жестока и студена маска. Загубата на Джоул го трансформира в човек, чийто дни се смесват в сиво леке и който няма друга цел в живота с изключение на да се разсъни на идващия ден. Ели осиротява още от раждането си, само че израства буйна и непоколебима, подготвена да отстоява себе си и това, в което има вяра. Различните им характери се сблъскват, само че с времето стартират да си пасват, до момента в който героите не откриват, че си наподобяват доста повече, в сравнение с допускат. Единствената забележка, която може да се уточни, е, че някои сюжетни линии можеха да бъдат по-кратки и вместо това да се даде повече внимание на развиването на връзката сред Джоул и Ели.
Джоул наподобява като типичния сериозен и леден мъжага, само че повода е, че не може да спре да се връща обратно към това, което е изгубил и което е направил. Първоначално потегля на задачата да заведе Ели, където е належащо, тъй като му е препоръчано възнаграждение. Не има вяра, че има лек, нито пък вяра за тях. Ели непрекъснато му лази по нервите, само че с течение на времето се привързва и стартира да гледа на нея като на своя щерка. Успява да се помири със своите демони и да откри нова цел, за която да живее и да се надява, че ще съумеят да допринесат за по-доброто бъдеще. Педро Паскал съумява да съобщи чудесно палитрата от страсти на своя персонаж до степен, в която да е елементарно да се припознаеш в него и да си съпричастен с тъгата му, даже когато решенията му не са верни. Джоул съумява да се развие, само че финалът на първи сезон оставя нов вътрешен спор, който да продължи развиването му и да бъде значителен за цялостния сюжет.
Снимка: HBO Max
Ели въпреки това прилича един от стандартите за младежи - упорита, буйна, непокорна и с колоритен речник. Това контрастира на студенината на Джоул, което е и основната причина първоначално да не го понася. Двамата са груби един към различен, като Ели преднамерено не го слуша поради своята горделивост или просто с цел да го гразни. С напредването на сюжета се убеждава, че може да му се довери, а оттова и да разкрие последователно и друга част от себе си - по-ранима и мека. Осъзнава, че единствено с яд и твърдоглавие не може да оцелее. Винаги се е оправяла сама, тъй като хората към нея или умират, или си потеглят. Затова и когато към този момент има същински другар, даже бащина фигура, най-големият ѝ боязън е да не го изгуби. До края на сезона Ели става по-зряла, само че и по-мрачна за разлика от началото, когато е цялостна с сила. За своите скромни 19 години Бела Рамзи не отстъпва по нищо на Педро Паскал във връзка с актьорската игра. Показва бурите на съзряването, които сполитат всички нейни връстници в един или различен миг, без да наподобява преиграно или изкуствено.
Останалите герои са по-скоро епизодични. За късото време, в което се появяват излиза наяве какви са историята и мотивацията им, което още веднъж подготвя съпричастност. Нито един от героите в сериала не е съвършен. Моралният компас на всеки сочи в друга посока или напълно е спрял да действа. Привидно оцеляването е нещо, което следва да сплоти групи хора, само че в това време е безмилостна битка, от която жив излиза единствено спечелилият. Личи си, че всеки артист влага душа в своя персонаж, карайки го да наподобява изцяло достоверен, което от една страна може да ни накара да се замислим над това, че прекарванията и връзките ни в действителния свят не се разграничават толкоз от измисления пост апокалиптичен сюжет.
Снимка: Getty Images
Операторският метод в тази ситуация е динамичната камера. Тя непрекъснато се движи по някакъв метод, без значение дали демонстрира придвижване на героите или повече от заобикалящата ги среда. Дори когато сякаш е статична, камерата още веднъж трепти. Светлината постоянно е приглушена или отсъства (в нощните сцени), а когато въпреки всичко е в по-голямо количество (пряка слънчева светлина) пада върху нещо, несъмнено като клавиши на пиано или нечие лице с акцент върху очите, с цел да укрепи страстта във значим за героя миг. Близките проекти също се употребяват постоянно, изключително когато задачата е да се съобщи страст, без цялото лице да я издава.
Типично за сходен вид сериал, ярките цветове липсват като се изключи някои къси моменти. През множеството време те са мрачни и приглушени, с цел да се съобщи чувството за пост апокалипсис, както и преобладаващото потискащо въодушевление. Мракът е употребен като пространство на боязън, откъдето всеки миг може да изскочи нещо зло, с цел да те убие. Това си контрастира с по-топлите и светли тонове на моменти, които оставят чувството за успокоение и сигурност.
Снимка: Getty Images
Музиката e дело на Дейвид Флеминг и Густаво Сантаолала (Сантаолая на испански), който е и композитор на хитовата игра от 2013 година Саундтракът е финалният щрих, който придвижва фена в историята и укрепва страстите в другите подиуми. Освен техните инструментали са употребявани и известни песни на разнообразни реализатори, които нормално са за да разведрят настроението.
" The Last of Us: Последните оживели " може да се прегледа като малко по-тежък сериал, поради тематиките, които визира. Емоциите в него са мощни и елементарно се предават през екрана. Посланията са настоящи и карат човек да се замисли до каква степен действително може да стигне човешкото обезсърчение и блян за оцеляване, както и дали границата сред вярно и неверно съществува. Не инцидентно сериалът стана шлагер даже измежду хората, които не знаят за играта, а втори сезон сигурно ще донесе повече изненади със себе си, както споделя и самият екип.
създател: СЛАВА
...
" The Last of Us: Последните оживели " е акомодация на известна поредност видео игри със същото име на платформата НВО. Сюжетът преглежда един пост апокалиптичен свят, където цари в пъти по-лош вирус от COVID-19, който трансформира болните в зомбита и се предава посредством захапване. Среща ни с двамата основни герои Джоул - мъж, който е изгубил всичко, и Ели - момиче, което от раждането си няма нищо.
Ели има имунитет към вируса и Джоул е този, който би трябвало да я заведе при верните хора, с цел да бъде изследвана и употребена за основаването на лек против болестта. Колкото повече се навлиза в историята, толкоз повече излиза наяве, че това не е просто роман за вируси и зомбита, а за човешките взаимоотношения в един сходен свят.
Снимка: Sony
Сериалът не е точна акомодация на видеоиграта. Следва главните сюжетни линии, само че постоянно си разрешава да се отклонява в разнообразни направления, което в тази ситуация е успешно. Обаче няма да навлизаме в детайлности за приликите и разликите сред двете, а ще се фокусираме върху сериала като независима продукция.
Сюжетът е компактен, редувайки напрегнати със спокойни моменти. Героите са в непрекъснато придвижване, тъй че да няма възприятие на застой. Въпреки това ги има моментите, в които имат опция да си поемат мирис, тъй че фенът да може да ги опознае по-добре и да види по какъв начин се развиват пред очите му. Зомбитата или както са наречени в поредицата - " инфектираните " даже не се появяват толкоз постоянно. Вместо това прожекторът е ориентиран към човешките взаимоотношения сред разнообразни групи или чисто междуличностни като тази сред основните герои. Целта е да се покаже, че в сходен свят на съсипия границата сред вярно и неверно изцяло се размива и по този метод фенът съумява да разбере мотивацията на съвсем всеки воин, даже тези, които са врагове на Джоул и Ели. В последна сметка това е битка за оцеляване.
Снимка: HBO Max
Двамата основни персонажи в " The Last of Us: Последните оживели " са по едно и също време разнообразни, само че и идентични. Всеки от тях е минал през загуби, борил се е за своето оцеляване и се е принуждавал да крие раните си зад жестока и студена маска. Загубата на Джоул го трансформира в човек, чийто дни се смесват в сиво леке и който няма друга цел в живота с изключение на да се разсъни на идващия ден. Ели осиротява още от раждането си, само че израства буйна и непоколебима, подготвена да отстоява себе си и това, в което има вяра. Различните им характери се сблъскват, само че с времето стартират да си пасват, до момента в който героите не откриват, че си наподобяват доста повече, в сравнение с допускат. Единствената забележка, която може да се уточни, е, че някои сюжетни линии можеха да бъдат по-кратки и вместо това да се даде повече внимание на развиването на връзката сред Джоул и Ели.
Джоул наподобява като типичния сериозен и леден мъжага, само че повода е, че не може да спре да се връща обратно към това, което е изгубил и което е направил. Първоначално потегля на задачата да заведе Ели, където е належащо, тъй като му е препоръчано възнаграждение. Не има вяра, че има лек, нито пък вяра за тях. Ели непрекъснато му лази по нервите, само че с течение на времето се привързва и стартира да гледа на нея като на своя щерка. Успява да се помири със своите демони и да откри нова цел, за която да живее и да се надява, че ще съумеят да допринесат за по-доброто бъдеще. Педро Паскал съумява да съобщи чудесно палитрата от страсти на своя персонаж до степен, в която да е елементарно да се припознаеш в него и да си съпричастен с тъгата му, даже когато решенията му не са верни. Джоул съумява да се развие, само че финалът на първи сезон оставя нов вътрешен спор, който да продължи развиването му и да бъде значителен за цялостния сюжет.
Снимка: HBO Max
Ели въпреки това прилича един от стандартите за младежи - упорита, буйна, непокорна и с колоритен речник. Това контрастира на студенината на Джоул, което е и основната причина първоначално да не го понася. Двамата са груби един към различен, като Ели преднамерено не го слуша поради своята горделивост или просто с цел да го гразни. С напредването на сюжета се убеждава, че може да му се довери, а оттова и да разкрие последователно и друга част от себе си - по-ранима и мека. Осъзнава, че единствено с яд и твърдоглавие не може да оцелее. Винаги се е оправяла сама, тъй като хората към нея или умират, или си потеглят. Затова и когато към този момент има същински другар, даже бащина фигура, най-големият ѝ боязън е да не го изгуби. До края на сезона Ели става по-зряла, само че и по-мрачна за разлика от началото, когато е цялостна с сила. За своите скромни 19 години Бела Рамзи не отстъпва по нищо на Педро Паскал във връзка с актьорската игра. Показва бурите на съзряването, които сполитат всички нейни връстници в един или различен миг, без да наподобява преиграно или изкуствено.
Останалите герои са по-скоро епизодични. За късото време, в което се появяват излиза наяве какви са историята и мотивацията им, което още веднъж подготвя съпричастност. Нито един от героите в сериала не е съвършен. Моралният компас на всеки сочи в друга посока или напълно е спрял да действа. Привидно оцеляването е нещо, което следва да сплоти групи хора, само че в това време е безмилостна битка, от която жив излиза единствено спечелилият. Личи си, че всеки артист влага душа в своя персонаж, карайки го да наподобява изцяло достоверен, което от една страна може да ни накара да се замислим над това, че прекарванията и връзките ни в действителния свят не се разграничават толкоз от измисления пост апокалиптичен сюжет.
Снимка: Getty Images
Операторският метод в тази ситуация е динамичната камера. Тя непрекъснато се движи по някакъв метод, без значение дали демонстрира придвижване на героите или повече от заобикалящата ги среда. Дори когато сякаш е статична, камерата още веднъж трепти. Светлината постоянно е приглушена или отсъства (в нощните сцени), а когато въпреки всичко е в по-голямо количество (пряка слънчева светлина) пада върху нещо, несъмнено като клавиши на пиано или нечие лице с акцент върху очите, с цел да укрепи страстта във значим за героя миг. Близките проекти също се употребяват постоянно, изключително когато задачата е да се съобщи страст, без цялото лице да я издава.
Типично за сходен вид сериал, ярките цветове липсват като се изключи някои къси моменти. През множеството време те са мрачни и приглушени, с цел да се съобщи чувството за пост апокалипсис, както и преобладаващото потискащо въодушевление. Мракът е употребен като пространство на боязън, откъдето всеки миг може да изскочи нещо зло, с цел да те убие. Това си контрастира с по-топлите и светли тонове на моменти, които оставят чувството за успокоение и сигурност.
Снимка: Getty Images
Музиката e дело на Дейвид Флеминг и Густаво Сантаолала (Сантаолая на испански), който е и композитор на хитовата игра от 2013 година Саундтракът е финалният щрих, който придвижва фена в историята и укрепва страстите в другите подиуми. Освен техните инструментали са употребявани и известни песни на разнообразни реализатори, които нормално са за да разведрят настроението.
" The Last of Us: Последните оживели " може да се прегледа като малко по-тежък сериал, поради тематиките, които визира. Емоциите в него са мощни и елементарно се предават през екрана. Посланията са настоящи и карат човек да се замисли до каква степен действително може да стигне човешкото обезсърчение и блян за оцеляване, както и дали границата сред вярно и неверно съществува. Не инцидентно сериалът стана шлагер даже измежду хората, които не знаят за играта, а втори сезон сигурно ще донесе повече изненади със себе си, както споделя и самият екип.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ