Изтърканите талончета на живота ни
През последните дни се развихри същинска дискусия около концепцията дали да бъдат национализирани частните лотарии. Покрай " за " и " срещу " останаха настрана въпроси, които никой не смее да зададе, и обстоятелства, пред които си затваряме очите.
Има един анекдот, че замърсяването на въздуха в градовете у нас се дължи на " фините прахови частици ", които се отделят при търкането на лотарийните талончета от българите.
Тъжно е и да гледаш по какъв начин на всяка крачка никнат казина. Капани за илюзии и разрушени ориси. Как от малкия екран те заливат с реклами на хазартни игри.
Няма нищо необичайно. В една страна, пропита от корупция, ръководена де факто от олигархични кръгове и мутри, само че където огромна част от популацията едвам свързва двата края, където заплатите са така ниски и късмет да успееш с почтен труд нямаш на процедура никакъв, ти остават два разновидността: да направиш взаимни отстъпки със съвестта си и да търкаш талончета, разчитайки на шанса. Който по този начин е разчетен, че в никакъв случай да не пристигна при теб, а да цялостни банковата сметка на даден олигарх. Замисляте ли се къде отиват жалките ви левчета и каква е облагата - не за вас, а за акулите?
Хазартът е злокобна взаимозависимост. Описана по ослепителен метод в " Играчът на рулетка " от Достоевски. Известно е, че геният в продължение на десетина години е бил захласнат от злия дявол. Губи всичко, което има, изпада в задължения. Той обаче съумява да се оправи с порока си.
Естествено, че зад национализацията на лотарията напълно не седят идеалистични подбуди народът да се защищити от тази взаимозависимост.
Съмнявам се и че парите ще отидат в спорта. По-скоро ще пълнят нечии партийни каси. Или някой огромен състезател ще бъде сменен с различен.
При капитализма инцидентни неща няма. И страната се ръководи от едрия капитал.
Хазартът е освободен от Данък добавена стойност. Но хазартът е в ръцете на акулите. Дребните рибки търкат талончета с вярата един ден и те да станат акули. Но това няма по какъв начин да се случи, тъй като акулите имат потребност от дребните рибки - за храна.
В същото време книгите са обложени с 20% Данък добавена стойност. Скъпи са. Не всеки може да си ги разреши. И тук пазарът е залят с всеобща литература. Но в случай че деликатно подбереш и четеш умни книги, те разсънват мисленето, въпросите и вероятно вярата... Но би трябвало да умееш да четеш.
Обаче по-лесно и на пръв взор по-евтино е да дадеш пари за талончета.
Масово опростачване, затъпяване. Издигане в фетиш на материалното. Парите като висша и единствена полезност. Изтърканите талончета на живота ни. Апатия.
Търкайте, хора, търкайте... Ама по-добре си разтъркайте очите, нека се разсъните.
Има един анекдот, че замърсяването на въздуха в градовете у нас се дължи на " фините прахови частици ", които се отделят при търкането на лотарийните талончета от българите.
Тъжно е и да гледаш по какъв начин на всяка крачка никнат казина. Капани за илюзии и разрушени ориси. Как от малкия екран те заливат с реклами на хазартни игри.
Няма нищо необичайно. В една страна, пропита от корупция, ръководена де факто от олигархични кръгове и мутри, само че където огромна част от популацията едвам свързва двата края, където заплатите са така ниски и късмет да успееш с почтен труд нямаш на процедура никакъв, ти остават два разновидността: да направиш взаимни отстъпки със съвестта си и да търкаш талончета, разчитайки на шанса. Който по този начин е разчетен, че в никакъв случай да не пристигна при теб, а да цялостни банковата сметка на даден олигарх. Замисляте ли се къде отиват жалките ви левчета и каква е облагата - не за вас, а за акулите?
Хазартът е злокобна взаимозависимост. Описана по ослепителен метод в " Играчът на рулетка " от Достоевски. Известно е, че геният в продължение на десетина години е бил захласнат от злия дявол. Губи всичко, което има, изпада в задължения. Той обаче съумява да се оправи с порока си.
Естествено, че зад национализацията на лотарията напълно не седят идеалистични подбуди народът да се защищити от тази взаимозависимост.
Съмнявам се и че парите ще отидат в спорта. По-скоро ще пълнят нечии партийни каси. Или някой огромен състезател ще бъде сменен с различен.
При капитализма инцидентни неща няма. И страната се ръководи от едрия капитал.
Хазартът е освободен от Данък добавена стойност. Но хазартът е в ръцете на акулите. Дребните рибки търкат талончета с вярата един ден и те да станат акули. Но това няма по какъв начин да се случи, тъй като акулите имат потребност от дребните рибки - за храна.
В същото време книгите са обложени с 20% Данък добавена стойност. Скъпи са. Не всеки може да си ги разреши. И тук пазарът е залят с всеобща литература. Но в случай че деликатно подбереш и четеш умни книги, те разсънват мисленето, въпросите и вероятно вярата... Но би трябвало да умееш да четеш.
Обаче по-лесно и на пръв взор по-евтино е да дадеш пари за талончета.
Масово опростачване, затъпяване. Издигане в фетиш на материалното. Парите като висша и единствена полезност. Изтърканите талончета на живота ни. Апатия.
Търкайте, хора, търкайте... Ама по-добре си разтъркайте очите, нека се разсъните.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ