През май планината е по-красива отвсякога. Възвишенията над Родопите са

През май планината е по-красива отвсякога. Възвишенията над Родопите са облечени в блестящо зелено, а долините греят във всички цветове на пролетта. Недрата на този естествен шедьовър обаче пазят още по-впечатляващи съкровища, ловко скрити от човешкото око и налични за търсачите на завършения.

Екипът на NOVA изследва един под земята свят на съвсем 3 милиона години. Дълбоко в гънките на Кайнадинския хълм, край село Надарци, се търси една от малко познатите перли в тази част на Родопите. Данаил Хаджиев от туристическо сдружение “Крепостта-Могилица " повежда екипът по пътеката към пещера Надарска. От асфалтовото шосе бързо изкачваме възвишението, на чийто западен скат е ситуиран входът с взор към село Надарци.

" Има сведения, че земите към село Надарци са населявани от древността от тракийски племена. Траките са били скрито и затворено общество. Хората в това общество са били доста умни, сръчни. Останалите хора в региона са вярвали, че траките тук са били надарени от Бог. Оттам идва името на селото Надарци и пещерата в покрайнините му ", споделя Хаджиев, ръководител на Търговско дружество “Крепостта-Могилица ".

В пазвата на планината се открива невероятен шедьовър, завършен в продължение на милионите години, в който водата постепенно и настойчиво си е проправяла път през пукнатините на здравия мрамор.

" Това са сталактитите, сталагмитите, драпериите, дендритите. Пещерата е покрай билото горе. Над нас има към 6-7 метра скален слой. Така можем да забележим корените на някои растения. Горе е беседката, където си оставихме раниците. Ако се вгледате, ще видите, че някои от корените излизат от дребните каналчета в средата на дребните сталактити, там, където минава и водата ", изяснява Хаджиев. 

" Образуванията в пещерата са от варовик, който е бял. Но той се оцветява в разнообразни цветове. Черното, което се вижда на доста места се дължи на мангана, кафявото е от глината ", допълва той.

С дължина едвам към 50-60 метра, Надарска пещера е с измежду най-богатите на всевъзможни причудливи форми. Капка по капка, милиметър по милиметър неголямото пространство се е оформило като изящна зала. От напълно дребните пъпки, които геолозите назовават дендрити, до внушителни сталактони, свързващи тавана с пода и солидните драперии.  " При драпериите образуването е малко по-различно. При тях отново имаме капки вода, само че те пълзят по ръба. Така драпериите порастват надолу и напред ", показва Хаджиев.

И подземен, и над нея, водата е популярен художник. Съвсем покрай село Кошница по пътя сред Смилян и Могилица, горното течение на Арда потъва в съвсем неоткриваем бездънен каньон. Истинската магия на това обаятелно парченце от парадайса може да се усети, когато човек се спусне в него с лодка. " Най-тясната му част е малко над два метра. А най-голямата измерена дълбочина е към осем метра ", споделя ръководителят на Търговско дружество “Крепостта-Могилица ".

Осем метра под водата и още най-малко пет нагоре се извисяват приказните мраморни сводове. Над тях гъстите корони на дърветата вършат самобитен зелен покрив. Ако човек се загледа във водата, ще забележи издълбани в камъните ерозионни котли. Горе в скалите се спотайва и цветето на Орфей - Родопският силивряк. " Наричат го още “безсмъртниче ", защото има способността да устоя дълго време без вода ", твърди Хаджиев.

Буквално над каньона Горло, още веднъж около коритото на Арда се издига величествен стръмен рид, съхранил както очарованието на родопската природа, по този начин и голям брой археологически свидетелства за хората по тези земи от праисторията.

От 1006 метра надморско ниво, на север, пред нас се откриват поредност планински масиви. А долу край реката се е сгушило село Кошница. Един от тези опияняващо красиви пейзажи, поради които човек постоянно се връща в Родопа планина.