10 книги, които да прочетем през лятото
През лятото нашите мисли, от строги пчели работнички, се трансформират в симпатични преживни животинки. Да, разбираме, че са изморени от цялостния работен график на зимата и си мечтаят за лазурни морски крайбрежия. Жадуват да ги оставим на мира и да се насладят на правенето на… нищо.
Само че правенето на нищо омръзва бързо и стартира да ни отегчава, да ни прави сприхави вместо отпочинали. Топлият сезон позитивно не е време да учим нови комплицирани неща и да напрягаме мозъка си с мъчно смилаема и суха информация (която в действителност в никакъв случай не е кой знае какъв брой привлекателна).
Но несъмнено е времето, когато можем да си позволим да поразсъждаваме метафизичен, стимулирайки въображението си с подобаващата литература. Предлагаме ви 10 книги, с които да извършите това. Нека забележим кои са те.
1. „ Добавено лято “
Евгени Черепов
Млад мъж се завръща в родната страна (България), с цел да търси мистериозно забравеното си детство. Ще му се случат любопитни, само че и странни неща по пътя. Ще се движи с трен, пешком или на стоп. Ще посещава познати и непознати места, ще среща познати и непознати хора. Постепенно странната му амнезия ще се пропука, само че дружно с приятните мемоари ще се прокрадне и един надълбоко прикрит боязън, с който ще би трябвало да се пребори. А също и с тези странни мъже в тъмни костюми, които го наблюдават на всички места. Завладяващо четиво, което се прожектира съвсем като филм в мозъка и те придвижва обратно във времето в щастливите дни на безгрижното детство. И те кара да откажеш цигарите. Заинтригува ли ви?
2. „ И всичко стана луна “
Георги Господинов
Деветнадесет описа. Висок и благозвучен живописен жанр, звучащ ето по този начин: „ Разгръщаше постепенно том след том и потъваше в тях, часовете минаваха в една особена чеховска лекост. Лечебно и опияняващо четене, като че ли трите вишни от задния двор на кооперацията се бяха присадили в стаята му, паркетът пропукваше, а розовите цветове падаха сред страниците. “ Ще откриете голям брой непознати светове за опознаване, а емпатията ви ще се издигне на нови висоти. Четиво, което ще се мушне под възглавница ви и ще се прокрадва в мозъка ви в най-тъмните часове на нощта, с цел да я направи светла и тиха. Някъде ще се припознаете, някъде ще почерпите образец, а другаде ще се изгубите като капка мастило в чаша хладка вода. А белким тъкмо в този момент нямате потребност от такова разхлаждане?
3. „ Джойленд “
Стивън Кинг
Стивън Кинг. Само името ви кара да настръхнете. Обаче това е по този начин, тъй като не сте го чели или сте попаднали на по-страховитите му творби. „ Джойленд “ е разказ, който ще ви увлече или по-точно ще ви замеси в едно ликвидиране, което… може би ще бъде разкрито. Ще ви разноски из един загадъчен увеселителен парк, където нищо не е както наподобява. Ще ви срещне с нещо свръхестественото и… Е, би било прекомерно нетактично да ви разгадавам повече. Колкото по-малко знаете авансово, толкоз по-интересно ще бъде пътешествието.
4. „ Сърца в Атлантида “
Стивън Кинг
Атлантида е отпратка. Това е метафора за Америка, която потъва под краката на хората. Шестдесетте са годините, в които фантазиите рухват, когато войната във Виетнам разделя страната. След това хипитата продават идеалите си за кокаин и материални богатства. И по този начин се трансформират в елементарни наблюдаващи, пасивни зяпачи на неповторимия късмет да трансформират нещо. И в този разказ на Стивън Кинг ще се срещнете със свръхестественото. И със себе си. Ще се разпознаете в героите, които от време на време ще приказват и мислят като вас.
5. „ Очите на дракона “
Стивън Кинг
Това е един от тези романи, които захапвате (почти като оглупял и заплашителен звяр) и не пускате, до момента в който не изцедите и последната капка. Принцеси, дракони, крепости, заприказва и напрежение. Приказна атмосфера, подправена с конска доза безподобен жанр на описване. Ще ви хареса. И ще ви изненада.
6. „ Стогодишният дъртак, който скочи през прозореца и изчезна “
Юнас Юнасон
На стотния си рожден ден Алан Карлсон взема решение да избяга от старческия дом през прозореца на стаята си. Изскочил по домашни пантофи, без никаква концепция какво ще прави оттук нататък, Алан си спретва неподозирано вълнуващо премеждие. Спонтанно прави кражба на куфар, благосъстоятелност на незаконна организация. Това обаче го среща с колоритни другари, които с наслада се причисляват към него. Алан ще ви опише за себе си, ще се върне в предишното и ще се срещне с едни от най-знаменитите политически фигури – Сталин, Труман, Дьо Гол. И на всички места ще натвори по нещо „ потребно “, като окаже въздействие върху значими исторически събития. А вас ще накара да се смеете до сълзи.
7. „ Баба праща поздрави и се извинява “
Фредрик Бакман
Елса е на седем и е доста друга от другите. А баба е на седемдесет и седем и просто е… луда. Тя умее да спретва гадни номерца на съседите, да се кара с служители на реда. Освен това е и най-хубавата другарка на Елса, която споделя увлекателни приказки. Но баба е и болна. За да защищити своята внучка от тъгата по края на увлекателните приказки, тя измисля една последна, която изпраща детето на същински лов за писма. А тези писма ще я доведат до истината за една баба, която няма равна на себе си. И до един блок с пияници, бойни кучета, чудовища… Присъединете се към този лов. Малко е ужасно, само че най-после всичко си идва на мястото.
8. „ Парфюмът (Историята на един убиец) “
Патрик Зюскинд
Това е историята на един сирак, ненавиждан от хората и отритван от обществото. Жан-Батист Грьонуй обаче има неповторима заложба – дарбата да усеща аромати от километри. Неговата фантазия е да сътвори най-прекрасния мирис на безконечната жена. Неговата обич обаче безусловно е убийствена. Дали ще му съчувствате, дали ще откриете аргументите за неговата свирепост отвън него – това ще разберете сами, в случай че се престрашите да помиришете тази книга. Едно е несъмнено – ще научите повече в сравнение с сте предполагали, че е допустимо, за парфюма…
9. „ Всяка заран пътят към дома става все по-дълъг “
Фредрик Бакман
Спомените. Това леговище, в което намираме разтуха. Там се крием от всички наши страхове и болки. Спомени, които би трябвало да умеем да оставяме да си отидат. Или най-малко да заглъхнат, да не ни пронизват с виковете си. Тази трогателна книга споделя за любовта, за прощаването сред дядо и внук, сред татко и наследник. Историята не е писана с концепцията да види бял свят и може би по тази причина е толкоз мъчително откровена. И някак успокояваща. Тя е надничане в деликатния свят на тъгата и самобитен справочник за оправянето с нея.
10. „ Яж, моли се и бит “
Елизабет Гилбърт
И най-сетне стигаме до едно същинско пътешестване за душата (не в оня тъмен смисъл, с който този израз се асоциира). Вкусна паста, темпераменти италианци, беззъби шамани на незнайна възраст, Индия, Бали… Търсене на щастието, което авторката фактически подхваща, като взема решение да се посвети на вълнуващо пътешестване и споделя за това на драгия четец. Откровение за същинските стремежи, за страха да желаяме това, което ни се поставя, да излезем от рамките на общоприетото и да потърсим себе си. Оказва се, че можем да се разпознаем в непредвидени места и хора. Дори единствено като четем, а какво остава, в случай че се предизвикаме с сходно странствуване? Някои може и да го направят…
