През лятото на 1918 след експлозия на борда край бреговете

През лятото на 1918 след детонация на борда край крайбрежията на Ню Йорк потъва един американски военен транспортен съд. Какво тъкмо се е случило обаче, остава мистерия цели 100 години. Сега учените считат, че са реконструирали случая.

Бил явен летен ден и капитанът Харли Кристи привел екипажа в най-високо равнище на внимание. USS San Diego поел със скорост от 15 възела от пристанище Портсмут в щата Мейн в посока Ню Йорк. Трюмовете били натъпкани догоре с въглища, защото скоро корабът щял да се насочи към европейските бойни полета като част от ескорт с бойци през Атлантика.

Имало отчети, че е допустимо в региона да се навъртат немски подводници, съответни сигнали обаче – не. Капитан Кристи категорично бил ревизирал преди да отплава. Въпреки това от съображения за сигурност той бил задал на 150 метровия кръстосвач зиг-заг курс. Взел и спомагателни ограничения като изпратил 17 моряци на наблюдателниците и наредил запечатването на всички вероятни отвори в кораба, тъй че при положение на нахлуване да бъдат лимитирани вредите от нахлуващата вода допустимо най-вече.

„ Капитанът е взел всички вероятни ограничения “, обобщи Алексис Катсамбис, археолог от NHHC (Naval History and Heritage Command) на щатските военноморски сили във Вашингтон. „ Всички на борда са готови, когато се стига до нещастието. “ Тогава ненадейно, тъкмо в 11.05 часа на 19 юли 1918 година, северозапдно от Файър Айлънд, кръстосвачът Сан Диего е разтресен от мощна детонация. През солидна дупка в бекборда нахлува вода в машинното поделение. Не лишава доста време до момента в който моторите откажат, а също и връзките.

Корабът се наклонил мощно, поел голямо количество вода и към половин час по-късно потопен. Цели 100 години обаче, не се знае какво тъкмо е довело до детонацията. Дали това е било немско торпедо, както по-късно допуска капитан Кристи? Или пък морска мина? Дали не става дума за трагичен случай – детонация в трюма при складираните въглища? Може да е било бойкот, както допускат други малко след злополуката. Във всеки случай Сан Диего е единственият огромен транспортен съд, чиято загуба би трябвало да бъде преглътната от американските военноморски сили през Първата международна война.

Катсамбис в този момент изследва ориста на кораба, дружно със своите сътрудници. Екипът показа заключенията си на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU) във Вашингтон.

„ Считаме, че немската подводница U-156 е потопила Сан Диего “, споделя археологът. U-156 по същото време е полагала морски мини във въпросния район, това е известно.

Изследователският екип е направил сонарни изображения на останките на кораба с безпилотни мини – подводници на 30 метра дълбочина. „ Корабът наподобява удивително добре непокътнат “, твърди Артър Трембанис, океанограф от Университета Делауер в Нюарк. Корабът стои изправен на дъното и корпусът му е относително непокътнат, само че вътрешните структури са разрушени.

Не е било бойкот

Какво се е случило с кораба след детонацията е предмет на следствието на инженер Кен Нашон от военноморския център в Бетесда (Мериленд). Той употребява компютърно моделиране, което обаче е предопределено за по-модерни структури. „ Нашите способи се употребяват за настоящи и бъдещи модели кораби, само че в този момент ги приложихме в следствието на това историческо събитие, “ споделя инженер Нашон.

Това разрешава на учените първо да изключат хипотезата за бойкот на борда. „ Никое от описанията на екипажа или познатите обстоятелства не пасва на тази доктрина “. Щетите по корпуса на кораба са прекомерно огромни, споделя инженерът.

Инцидент във въглищния бункер също наподобява необикновен по доста аргументи. Бункерът е бил препълнен догоре с въглища, до момента в който до детонации може да стигне единствено когато една част от твърдото гориво е изразходвано, тъй че да има свободно пространство в което въглищен прахуляк и въздух се смесват в леснозапалима примес. Това може да се случи нормално след дълго време в намерено море.

Само шестима починали

Освен това, Нашон насочва вниманието към дебелината на стоманените стени вътре в кораба. Той споделя, че при детонация във въглищния бункер, стената към машинното поделение би колабирала. Вместо това обаче, има огромна дупка в корпуса.
Което потвърждава нападението на немската подводница.

От историческите свидетелства учените знаят, че по това време немската подводница U-156 е била дейна в региона на Лонг Айлънд. Три дни след потъването на Сан Диего, подводницата е обстрелвала парахода – влекач „ Perth Amboy “ край крайбрежията на полуостров Кейп Код дружно с други лодки.

Остава да се обясни, дали подводницата е потопила кораба с торпедо или с мина. „ Торпедо би оставило диря от пяна при приближаването си до кораба. Екипажът обаче, не е забелязал такова нещо “, споделя Нашон. Така че, заключава той, би трябвало да е било морска мина, която се взривява при контакт. Предишният отчет за потъването на кораба, направен още през 1918, също смята този сюжет за най-правдоподобен.

Когато Сан Диего е разтресен от детонацията, на борда има 1100 души. „ Загиват единствено 6 “, споделя Катсамбис, посредством реакцията на капитан Кристи. След като излиза наяве, че връзките на борда отхвърлят, капитанът изпраща офицер с лодка към брега, с цел да провежда избавителната интервенция. Спасителните кораби идват бързо и екипажът е подсигурен навреме.

След потъването на кръстосвача американците провеждат контраудар. Самолети от Първи Екип Йейл (First Yale Unit) от Лонг Айлънд тръгнали да унищожат подводницата, нанесла толкоз вреди. При Файър Айлънд водачите бомбардирали сянка под водата, която сметнали за U-156, само че по-късно се открило, че това са единствено останките на Сан Диего.

Екипажът на U-156 е застигнат малко по-късно от трагична орис. 65 метровата подводница на капитан Рихард Фелд евентуално се натъква на положена от американците мина край крайбрежията на Шотландия през септември 1918 година Останките на подводницата не са открити и до през днешния ден, а от 77 членния екипаж на борда няма никаква диря.

Инфо: SPIEGEL ONLINE