През годините човечеството живо се интересува дали е съществувала електрическата

През годините човечеството живо се интересува дали е съществувала електрическата кола на Тесла. Не може да се отхвърли, че Тесла неведнъж е писал обществено или е приказвал по тази съответна тематика.

Към днешна дата цялата история на колата на Тесла се основава на две изказвания … това на Артър Матюс и това на Питър Саво. Ето какво споделя Артър Матюс.

Историята на Артър Матюс …

Артър Матюс може би е бил последният асистент на Тесла. Той е от Англия. Бащата на Матюс е бил лаборант на известния физик лорд Келвин през 1890-те. Тесла идва в Англия, с цел да се срещне с Келвин и да го убеди, че изменчивият ток е по-ефективен от непрекъснатия ток. През 1902 година семейство Матюс напуща Англия и имигрира в Канада. Когато Матюс е на 16, татко му го урежда да чиракува при Тесла. В последна сметка той работи за него и продължава този съюз до гибелта на Тесла през 1943 година

В началото на 40-те години Матюс е създател на скандалната книга „ Стената на светлината “. Първата част, приписвана на Тесла, трябвало да бъде автобиографията на Тесла, отразяваща момчешкия му опит, възприятията му, проучванията му и странния му живот измежду хората. Артър Матюс приключва книгата с невероятната си история, която включва „ Близки срещи с извънземни “.

В изявление Матюс твърди, че Тесла е построил първата си електрическа кола през 1897 година Тя поддържала междинна скорост от 150 км в час. Освен това Матюс споделя, че Тесла е отишъл в Канада и е построил по-малка версия на електрическата кола в Квебек. Там Тесла показал и  редица невероятни устройства, измежду които видеорекордер и видео плейър!

Двигателят в този електрическият автомобил, изработен от Тесла през 1897 година бил дребен с изменчив ток. Според Матюс, той работил с тридесет хиляди оборота в минута, които се редуцирали благодарение на флуидна трансмисия, също откритие на Тесла. Той не употребявал батерия, а специфична първична батерия.  Тесла изобретил изцяло нов тип първична батерия и тя можела да бъде сменена даже от дете за няколко секунди.

Батерията, конфигурирана в този електромобил, можела да работи в продължение на 800 км, преди да се наложи промяната ѝ. Нужни били към 10 минути, с цел да се подмени батерията с наличните принадлежности в багажника.

На пръв взор, човек се изкушава да отхвърли казаното от Матюс без в допълнение ровене в историята. Твърденията му, че Тесла е пристигнал от Венера, хвърлят голяма сянка на подозрение върху останалата част от историята. Въпреки че е добре прочут исторически факт, че Тесла е построил усилващ предавател в Колорадо Спрингс и се е опитал да построи негова по-голяма версия на Лонг Айлънд, канадският предавател наподобява като небивалица.

Понастоящем персонална преписка на Тесла с околните му по това време съвсем не съществува.

През годините търсещите сензации държавни сътрудници са пътували до Канада, с цел да се допрян до Матюс за достоверна информация. Д-р Андрия Пухарич е един от тези хора. Той разследвал „ Тесласкоп “, който Матюс твърди, че Тесла е изобретил скрито, с цел да комуникира с Марс. По-късно Пухарич разяснява в своя публикация следното:

„ Не е общоизвестно, само че Тесла в действителност имал два големи усилващи предавателя, издигнати в Канада, и Матюс управлявал единия от тях. Повечето хора знаят за предавателите в Колорадо Спрингс и незавършения на Лонг Айлънд. Видях двата канадски предавателя. Всички доказателства са налице. “

Пухарич не съумява да удостовери съществуването на Тесласкопа и се отдръпва от случая, вярвайки, че Матюс, който тогава е на 80, е душевен неустойчив. Въпреки това, било доказано съществуването на канадските усилващи  предаватели.

Канадското държавно управление приело задоволително съществено историята с Матюс, с цел да инициира Проекта „ Магнит “. През декември 1950 година Уилбърт Б. Смит, радиоинженер и международен специалист по електромагнетизъм и телекомуникации, инициира финансирани от канадското държавно управление проучвания на НЛО. Артър Матюс взе участие в опитите за връзка с НЛО.

Първоначалните отчети били толкоз спорни, че държавното управление се дистанцирало от програмата и я класифицира като секретна. По-късно някогашният канадски министър на защитата Пол Хелиър признал обществено, че планът съществува. Той обаче не загатва това, което Смит оповестява … планът е разкрил същинско НЛО с тяхното научно съоръжение, а по-късно научноизследователска група, която той е управлявал, е открила връзки с кацнал космичен транспортен съд от Венера.

Според неидентифициран документ, публикуван при започване на 80-те години се твърди, че някъде през 1931 година доктор Тесла завел Питър Саво в Бъфало, Ню Йорк, за окончателното тестване на нов тип автомобил. Д-р Тесла работил малко загадъчно по този въпрос, не споделил нищо на Питър авансово и даже откакто той видял колата, дал отговор на някои от въпросите му с репликата „ Не задавай въпроси “.

Оказало се, че колата е общоприета Pierce Arrow, с отстранен мотор и вместо това били инсталирани някои други съставни елементи. Стандартният съединител, скоростната кутия и задвижващата система били същите. Под капака имало безчетков електродвигател, обвързван към мотора. Тесла не споделил кой го е направил.

На таблото имало „ захранващ правоприемник “, състоящ се от кутия, съдържаща 12 радио лампи. Три от тези тръби били модел 70-L-7. Вертикална антена, състояща се от 1.80 метров кол, била конфигурирана и обвързвана към приемника на зареждането.

Приемникът, от своя страна, бил обвързван с мотора посредством два тежки, груби кабела. В колата била инсталирана 12-волтова батерия на Willard, само че тя била единствено за осветлението и прекомерно дребна, с цел да ръководи колата. Във всеки случай моторът бил с изменчив ток.

Питър споделил, че Тесла самичък е направил приемника на зареждането в хотелската си стая и го е занесъл в Бъфало. Моторът бил изработен за него от някаква незнайна компания. Максималната скорост на мотора била 1800 оборота в минута. Номиналната мощ –  80 к.с.

Д-р Тесла дал на Питър ключ за запалване. След слагане на таблото светнала зелена светлина. Тесла съобщил, че мотора към този момент работи. Той въобще не се чувал от шофьорското място. Стандартният педал на газта бил употребен за надзор на оборотите на мотора. Съединителят, спирачката и превключването на скоростите били непроменени.

Уредите на таблото изглеждали общоприети. Имало обаче волтметър, който бил употребен за премерване на изхода на приемника. Д-р Тесла коментирал, че приемникът има задоволително аварийна мощ, с цел да може да се стигне с колата до дома, да се свържат кабелите и да се освети цялата къща.

Д-р Тесла изглеждал въодушевен от първото пробно каране и споделил: „ Питър, този ден ще остане в историята! “ Когато Питър попитал за източника на сила за задвижване на колата, доктор Тесла споделил, че е мистериозно лъчение, което излиза от етера. Казал, че не знае от кое място идва, само че наподобява, че се предлага в неограничени количества и че човечеството би трябвало да е признателно за това, защото скоро то ще задвижва лодки, коли, влакове и самолети. Д-р Тесла и Питър прекарали 8 дни в Бъфало, тествайки колата. Питър разказва случай, при който стопират колата на светофар, а очевидец коментирал, че не вижда пушек от ауспуха. Питър му дал отговор: „ Ние нямаме мотор ”. Когато тръгнали от Бъфало, доктор Тесла извадил ключа за запалването и радио лампите и ги взел със себе си.

Колата била държана под строга защита и това била повода да я съхраняват на толкоз отдалечено място. Питър чул слух, че секретар на Тесла нарушил разпоредбите и споделил на General Electric за това, след което бил уволнен. Д-р Тесла работил някак загадъчно и не дал отговор на доста от въпросите на Питър. Питър, обаче, сметнал това просто за част от ограниченията за сигурност и изрично отхвърлил всяка опция за машинация или смешка.

По-късно Питър чул клюки, че колата е била изпратена в Югославия. Той писал на другари в Югославия за това и те дали отговор, че в никакъв случай нищо не е дошло.

На въпрос дали има някаква опция чертежи на колата да съществуват някъде, Питър споделил, че в някакъв град в Пенсилвания има човек, който може да има такава информация ….

На 10 юли 1932 година Тесла споделя: „ Впрегнал съм галактическите лъчи и съм ги предиздвикал да задействат преносимо устройство “.

Автор: Десислава Михалева