През един мартенски ден на 1865 г. в Париж на

През един мартенски ден на 1865 година в Париж на 73 години си отива от живота Николо Пиколо. Българинът е енциклопедист, който впечатлява със знанията си в разнообразни области на познанието, преводите си и написаното от самия него. Всичко това респектира европейската научна мисъл от началото на XIX век. Българинът си основава име на един от водещите парижки елинисти. Общува с френски интелектуалци, измежду които е и създателят на „ Червено и черно “ Стендал.

Приятелите му Амброаз Фермен Дидо и доктор Гено дьо Мюси разказвали, че очаквал гибелта със удивително самообладание и успокоение. До последния си момент не се разделял със своя Софокъл и внасял ремонти в подготвянето от него издание на Аристотел. На френското гробище Пер Лашез го изпращат доста от неговите другари, френски книжовници и звезди, професори и доктори. Пиколо е заровен без опело заради антирелигиозното си мислене приживе. Смъртта му е маркирана от френските и гръцките вестници.

В България той не остава известен с творчеството си, тъй като работи главно в чужбина. По това време Георги С. Раковски се интересува от българите, които са по света и събира сведения за тях, които по-късно отпечатва. Раковски познава преводите от френски и гръцки език на Никола Пиколо, чувал е за научните му изявления.

Никола Пиколо е забележителнителна персона от Възраждането ни. Превел е на гръцки език „ Павел и Виргиния “ и „ Индийската барака “ от Бернарден де Сент Пиер. Също „ Речите за метода “ на Рене Декарт, алманах стихове и колекция от стихотворения под надпис „ Утехи “. Оставил е свои книги на гръцки и френски език в региона на философията, литературата и медицината.
Първата му творба е една покруса, написана на гръцки език – „ Демостен в Калаурия “, показана в Одеса през 1818 година Пиколо е сътрудничил на гръцки и френски вестници.

Наред с креативните му занимания остава забележима неговата благотворителност към родния му град Велико Търново. В наследството си е оставил на общинското учебно заведение 12 000 франка, също 15 000 франка на църквата „ Св. Спас “. За приемане на сумите бил избран от общината Георги Кабакчиолу. В Търновската библиотека се намират книги дарени от Пиколо на Търновското учебно заведение. Част от тях са с неговия автограф - Никола Сава. Книгите са подарявани към 1817-1818 година, когато той е преподавал на остров Хиос.

Роден е с името Никола Савов Хаджиилиев в фамилията на патриот. Майка му Теодора била от прочут търновски жанр. Къщата на фамилията се намирала сред конака и църквата „ Св. Спас “, през днешния ден покрай градската библиотека. Известена е още като къщата на Кокона Анастасия, сестра на Пиколо.

Той е най-малкия наследник на фамилията, което има още двама сина и три дъщери. Учи в гръцкото учебно заведение в старопрестолния град, а по-късно приключва гръцкия колеж в Букурещ. Тези години в румънската столица са от изключително значение за неговото духовно израстване. Силно се привързва към учителя си Константин Вардалахос, който се трансформира в негов ментор в познанието. В Букурещ българинът превежда „ Емил, или за възпитанието “ на Жан-Жак Русо, само че преводът остава неотпечатан. Там получава и прозвището си Piccolo поради дребния си растеж.

След довеждане докрай на Букурещкото учебно заведение, дружно със своя преподавател, който изключително го ценял, става един от четиринадесеттте преподаватели в гръцката школа на остров Хиос. По това време тя съперничи на западноевропейските университети. Никола Пиколо преподава гръцка история и френски език. Напуска с учителя си острова и отпътува за Одеса, където имало гръцка комерсиална гимназия с дребен спектакъл. Директор на гимназията става Константин Вардалахос, а Никола Пиколо управлява театъра.

На сцена са показани две негови пиеси – „ Демостен в Калаурия “ и една парафраза на „ Филоктет “ от Софокъл. Първата печели огромен триумф, а сюжета ù е обвързван с последните часове на древногръцкия общественик и оратор Демостен, който се самоотровил при Посейдоновия олтар на дребния остров Калаурия. Дали пиесите на Никола Пиколо са били отпечатани е мъчно да се каже, само че е несъмнено, че той е първият български драматург и сценичен шеф. В Одеса става един от участниците в тайната гръцка революционна организация Филики Етерия.

Той си печели име на академик през 1823 година със своите книги и е поканен от лорд Гилферд, губернатор на остров Корфу за учител по философия в Йонийската академия на острова. Пиколо остава в Гърция до 1827 година След години философските му знания по антична философия го свързват с френския мъдрец в Сорбоната проф. Виктор Кузен, прочут с преводите си на съчиненията на Платон. Двамата са връстници и сред тях се заражда трайно другарство. Пиколо слуша лекции в препълнената публика върху философията на XVII век.
В Париж посещава лекции и по медицина, а през 1827 година следва медицина в Болоня, приключва с докторат в Пиза. Работи като доктор в Париж и Букурещ.

Той е първият българин, писал любовна поезия. Издава две стихосбирки - „ Парерга “ и „ Паригорима “ на латински език. В четиристишието „ На Евгения “ оповестява, че това не е същинското име на дамата, която обича. Всъщност същинското ù име остава заключено надълбоко в сърцето му. Създава апотеоз за обичаната си. Мечтае да се повдигнат двамата в небесните небеса, където има постоянно лято и парадайс за всички влюбени. Възпява обичаната си в „ Парерга “.

Така ме освежаваш, в нектар ме потапяш. Богиньо!
И ме издигаш освежен и жизнеспособен.
Така ми вдъхваш небесната амброзия.
Така ме оживяваш с юношески дух!

През целия си живот Никола Пиколо отбягва всевъзможни съблазни. Това следва като собствен неписан закон. Не минава под венчило. Затова пък в никакъв случай не се отделял от древногръцките и френските поети, които чете и превежда с приятност.

Окончателно се преселва да живее в Париж през 1840 година, където се занимава с книжовната си работа и прави преводи от разнообразни езици. Но и дава сведения за България на пътешественици. По време на Кримската война се застъпва за автономията на България. Завръща се в родния си град през интервала 1845-1847 година, само че и посещава Цариград във връзка със битката за самостоятелна българска черква.

Днес, в случай че вървите от площад „ Велчова завера “ в посока към крепостта „ Царевец “ във Велико Търново, на към стотина метра в ляво, ще видите паметника на Никола Пиколо. Той е изработен през 1980 година В дясната ръка бронзовата фигура държи свитък, а лявата повърхностно е облегната на кръста. Паметникът припомня за този огромен наш възрожденец, чието име не се познава от доста българи…

Може би е време неговото творчество и преводи да се изследват в детайли, изключително поетичните и метафизичен творби. Навярно там ще бъдат открити скъпи бисери на възрожденската ни литература.