През десетилетията преди Гражданската война, когато полицейските сили на Готъм

...
През десетилетията преди Гражданската война, когато полицейските сили на Готъм
Коментари Харесай

Когато полицаите на Ню Йорк продаваха роби

През десетилетията преди Гражданската война, когато полицейските сили на Готъм се образуват в професионално звено, Манхатън рутинно избухва в принуждение. Никой човек не въплъщава скандалната неучтивост на полицията в Ню Йорк като капитан Исиа Райндърс от американските маршали. Райндърс е комарджия по корабите на река Мисисипи и се твърди, че убива човек след игра на карти и бяга в родния си щат някъде през 1837 година Известен със своя гръмък глас, силна памет и мелодраматично държание, Райндърс оказва директно въздействие върху Ню Йорк. Черните нюйоркчани стават главната му цел и в продължение на десетилетия той патрулира по улиците, търсейки избягали от робството на юг.

Клаузата за избягал плебей в конституцията изисква северните градове като Ню Йорк да връщат самоеманципиралите се плебеи на южните им притежатели и Ню-Йоркската полиция и чиновници като Райндърс са прекомерно склонни да се съобразят, комфортно прикривайки омразата си към чернокожите зад страхопочитание към най-висшия законов документ. Така Райндърс и неговите сътрудници офицери – хора като Тобиас Будино и Даниел Д. Неш – тероризират чернокожата общественост в Ню Йорк през 30-те години на 19 век чак до Гражданската война.

 Crowe-Slaves Waiting for Sale - Richmond, Virginia

Благодарение на Райндърс, Будино и Наш, полицейското ръководство в Ню Йорк се трансформира в агент на южните робовладелци и всеки месец – а постоянно и всяка седмица през летните месеци – то носи вести за следващото похищение или залавяне на хипотетичен избягал. Чернокожият нюйоркчанин Джон Томас, да вземем за пример, е „ върнат “ на поробител от Луисвил, Кентъки. За Томас се твърди, че бяга по река Охайо, по-късно пътува през Канада и в последна сметка си намира работа като преносвач в хотел в Манхатън. И в края на 1860 година Томас е задържан като дезертьор от полицията в Манхатън. Докато е в пандиза, той подготвя небрежно записка, изпуска я през прозореца на килията си и помоли едно минаващо момче да я даде на работодателя му, който показва записка по Хабеас корпус акт.

За страдание дежурният маршал е не различен, а Райндърс, който в отговор показва друг чернокож и съдията афишира бележката за изпълнена. Междувременно работодателят и приятелите на Томас научават прекомерно късно, че един от заместниците на Райндърс е откарал същинския Джон Томас в Ричмънд, където ще бъде превозен до Кентъки и загубен в мрака на американското иго, като неизброимо доста други жертви на сходни отвличания.

За благополучие чернокожата общественост в Ню Йорк не е без героични бранители – като Дейвид Ръгълс, неуморният деятел и публицист. Той управлява Градската общественост за битка с робството срещу хора като групата служители на реда – група толкоз нечестива, че Ръгълс ги кръщава „ Клубът за отвличания “. Заедно с активисти като Хорас Дресър, Артър Тапан, Чарлз Б. Рей и други, Ръгълс се бори безмилостно против офицерите и маршалите, които заплашват свободата им. Точно както актуалните протестиращи отхвърлят ​​ролята на полицията в постигането на ред, черните и белите деятели от преди Гражданската война в Ню Йорк настояват, че силите на реда не са нищо повече от еманация на най-лошите качества у белите поданици.

Полиция остава неефективна при справяне с грабежите, насилието, проституцията, хазарта и други закононарушения в град, който доближава 300 000 души през 30-те години на 19 век. Само 16 служители на реда, определени от жители на всяко поделение, дружно с към 60 маршала, назначени от кмета, патрулират в града, а единствено констебъли и маршали имат право да арестуват.

Част от страха произтича от обстоятелството, че хора като Райндърс, Будино и Наш не носят униформи или значка, или каквато и да е, което да сигнализира  тяхната власт. Познатите тъмносини униформи на NYPD са въведени едвам през 50-те, тъй че афро-американците, унизени и задържани от полицията, даже не могат да бъдат сигурни, че стоят пред законни управляващи. Също толкоз спорен е и фактът, че нито Неш, нито Будино са на постоянни заплати, на които могат да разчитат за препитанието си – парите им се определят от държавния закон, който на процедура изисква от чиновниците да арестуват допустимо най-вече хора. Ситуацията съвсем подсигурява корупция и обвързва финансовите ползи на полицията в Ню Йорк с финансовите ползи на южните притежатели на плебеи. Така патрули като Неш и Будино имат всеки тласък да използват позицията си, с цел да арестуват колкото се може повече плебеи. Все отново от това зависи финансовото им богатство.

   

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР