През десетилетията преди Гражданската война, когато полицейските сили на Готъм

През десетилетията преди Гражданската война, когато полицейските сили на Готъм се образуват в професионално звено, Манхатън рутинно избухва в принуждение. Никой човек не въплъщава скандалната неучтивост на полицията в Ню Йорк като капитан Исиа Райндърс от американските маршали. Райндърс е комарджия по корабите на река Мисисипи и се твърди, че убива човек след игра на карти и бяга в родния си щат някъде през 1837 година Известен със своя гръмък глас, силна памет и мелодраматично държание, Райндърс оказва директно въздействие върху Ню Йорк. Черните нюйоркчани стават главната му цел и в продължение на десетилетия той патрулира по улиците, търсейки избягали от робството на юг.

Клаузата за избягал плебей в конституцията изисква северните градове като Ню Йорк да връщат самоеманципиралите се плебеи на южните им притежатели и Ню-Йоркската полиция и чиновници като Райндърс са прекомерно склонни да се съобразят, комфортно прикривайки омразата си към чернокожите зад страхопочитание към най-висшия законов документ. Така Райндърс и неговите сътрудници офицери – хора като Тобиас Будино и Даниел Д. Неш – тероризират чернокожата общественост в Ню Йорк през 30-те години на 19 век чак до Гражданската война.

Благодарение на Райндърс, Будино и Наш, полицейското ръководство в Ню Йорк се трансформира в агент на южните робовладелци и всеки месец – а постоянно и всяка седмица през летните месеци – то носи вести за следващото похищение или залавяне на хипотетичен избягал. Чернокожият нюйоркчанин Джон Томас, да вземем за пример, е „ върнат “ на поробител от Луисвил, Кентъки. За Томас се твърди, че бяга по река Охайо, по-късно пътува през Канада и в последна сметка си намира работа като преносвач в хотел в Манхатън. И в края на 1860 година Томас е задържан като дезертьор от полицията в Манхатън. Докато е в пандиза, той подготвя небрежно записка, изпуска я през прозореца на килията си и помоли едно минаващо момче да я даде на работодателя му, който показва записка по Хабеас корпус акт.

За страдание дежурният маршал е не различен, а Райндърс, който в отговор показва друг чернокож и съдията афишира бележката за изпълнена. Междувременно работодателят и приятелите на Томас научават прекомерно късно, че един от заместниците на Райндърс е откарал същинския Джон Томас в Ричмънд, където ще бъде превозен до Кентъки и загубен в мрака на американското иго, като неизброимо доста други жертви на сходни отвличания.

За благополучие чернокожата общественост в Ню Йорк не е без героични бранители – като Дейвид Ръгълс, неуморният деятел и публицист. Той управлява Градската общественост за битка с робството срещу хора като групата служители на реда – група толкоз нечестива, че Ръгълс ги кръщава „ Клубът за отвличания “. Заедно с активисти като Хорас Дресър, Артър Тапан, Чарлз Б. Рей и други, Ръгълс се бори безмилостно против офицерите и маршалите, които заплашват свободата им. Точно както актуалните протестиращи отхвърлят ​​ролята на полицията в постигането на ред, черните и белите деятели от преди Гражданската война в Ню Йорк настояват, че силите на реда не са нищо повече от еманация на най-лошите качества у белите поданици.

Полиция остава неефективна при справяне с грабежите, насилието, проституцията, хазарта и други закононарушения в град, който доближава 300 000 души през 30-те години на 19 век. Само 16 служители на реда, определени от жители на всяко поделение, дружно с към 60 маршала, назначени от кмета, патрулират в града, а единствено констебъли и маршали имат право да арестуват.